Р Е Ш Е
Н И Е
№ 54
град Велико Търново, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 774/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Х.П.С., с адрес ***, чрез *** Л. Б. от ВТАК, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1275-000665/26.10.2021 г.,
издадена от началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР – В. Търново, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита,
че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че предоставяйки автомобила на брат
си С. С., се е убедил, че същият е правоспособен и не е употребявал алкохол и
наркотични вещества, поради което деянието му е несъставомерно. Излага подробни
аргументи, че към момента, за който се твърди, че е предоставил автомобила си
за управление на неправоспособно лице, лишено от това право по административен
/или съдебен/ ред, такова обстоятелство не е било налице. В съдебно заседание
се представлява от *** Л. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът по
жалбата – началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 25.10.2021 г. в 22:20 ч. в Община
Дряново, на ПП I-5,
км. 126+500 в посока на движение от гр. В. Търново към гр. Дряново, С. П.С. от гр.
В. Търново е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, собственост
на Х.П.С. от гр. В. Търново, като водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер“ и уредът е отчел 2,66 промила алкохол в издишания
въздух. За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е съставен АУАН
серия GA
№ 398534 от 25.10.2021 г., с който е иззето СУМПС на водача. Не са иззети
табелите на МПС.
След тази проверка С. С.
се е върнал към гр. В. Търново с автомобила на жалбоподателя, където отново е
спрян за проверка от контролните органи около 23,46 ч. на 25.10.2021 г. на ПП I-5, км. 106+600 в посока на движение към
гр. В. Търново. Извършена е нова проверка за алкохол с техническо средство
„Дрегер“, като уредът отчел 3,09 промила алкохол в издишания въздух. На водача
е издаден талон за медицинско изследване и същият е бил съпроводен до ЦМП,
където пред дежурен лекар отказал да даде кръвна проба за химичен анализ. Тези
факти са описани в АУАН серия GA
№ 310650 от 26.10.2021 г., съставен за извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП. Същевременно при извършената проверка по редовността на
документите и след направена справка с РСОД и ОДЧ при ОДМВР – В. Търново било
установено, че С. С. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред
– нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН серия
GA, № 488554/26.10.2021 г. Със съставянето на този АУАН са иззети и
табелите на посоченото МПС.
При тази фактическа
обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1275-000665/26.10.2021 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Велико Търново, с която на Х.П.С. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег. № *** за срок от 6 месеца, считано от 26.10.2021 г. В заповедта е посочено,
че жалбоподателят в качеството си на собственик на МПС - лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № ***, е допуснал същият да бъде управляван от С. П.С.,
като при проверка на 25.10.2021 г. около 23,46 часа на ПП
I-5, км. 106+600 в посока
към гр. В. Търново е установено, че С. С. управлява автомобила след като е
лишен от това право по административен ред. ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на
03.12.2021 г. Недоволен от заповедта, Х.С. я е оспорил с жалба, подадена чрез
ответника на 13.12.2021 г., като въз основа на нея е образувано настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. С представената Заповед № 366з-659/26.02.2021 г.
директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия обслужвана от
областната дирекция. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се установяват при издаването на ЗППАМ
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно
адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както
когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е
управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна
уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението
на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Описаните в
заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне.
В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо
основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след като е лишен от
това право по административен ред. На издателя на заповедта се пада
доказателствената тежест да установи това обстоятелство съгласно чл. 170, ал. 1
от АПК. За да се счита едно лице за лишено от право да управлява МПС по
административен ред, трябва да му е наложено такова административно наказание с
влязло в сила наказателно постановление и това наказание следва да предхожда
деянието, което е основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Такива доказателства не са представени по делото. При преценката си за
законосъобразността на обжалвания акт съдът е обвързан от посочените от
административния орган фактически основания за неговото издаване и не може да
подменя същите. В случая не се установява соченото от органа фактическо
основание за издаване на заповедта, което обуславя отмяната й като
незаконосъобразна.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че не е налице и друга евентуална хипотеза по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, а именно – временно отнемане на свидетелството за управление на
водача по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Вярно е, че в случая СУМПС на С. С. е
било отнето при първата проверка на 25.10.2021 г. поради установената концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като основание за това е разпоредбата на
чл. 172, ал. 3 от ЗДвП. Това обаче представлява предварително изпълнение на
принудителната административна мярка, а не налагането на такава, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая не е представена такава заповед, поради което не може
да бъде прието, че към 23,46 ч. на 25.10.2021 г. спрямо С. С. е била надлежно
наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на водача по
реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното издадената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Жалбоподателят не е претендирал
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1275-000665/26.10.2021 г., издадена
от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: