№ 14495
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110153182 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са активно съединени осъдителни искове от Л. К. М. с ЕГН **********,
чрез адв. А. У., срещу предпочитан ответник Главна дирекция „Г.П.“ към МВР /ГДГП-МВР/
с ЕИК ********** и алтернативен такъв Министерство на вътрешните работи /МВР/ с ЕИК
**********.
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 142, ал. 1,
т. 2 ЗМВР за сумата от 4320 лева, представляваща неизплатена левова равностойност на
храна за 36 месеца : периода от 01.10.2019г. – 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 30.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и акцесорен
такъв по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 641,87 лева за периода
28.10.2019г. – 29.09.2022г.
В исковата молба ищецът твърди, че е назначен като държавен служител в МВР на
31.03.2015г. като „младши експерт“ в сектор „Фронтекс“ към Отдел „Международно
гранично-полицейско сътрудничество“ при ГДГП - МВР, като със заповед на министъра на
вътрешните работи считано от 01.02.2017г. било преобразувано служебното му
правоотношение – от държавен служител по ЗМВР в категория държавен служител по чл. 9
от Закона за държавния служител /ЗДСл/, след това последователно е преназначаван от
длъжност „експерт“ на „старши експерт“ и „главен експерт“ в посочения сектор на ГДГП –
МВР, каквато последна длъжност заема и в момента. Счита, че служителите по т. 2 на чл.
142, ал. 1 ЗМВР следвало да се ползват от разпоредбите на специалния закон, вкл. и от чл.
181, ал. 1, даващ право на храна или на левовата й равностойност /120 лева месечно/. С тези
съображения моли за осъдително решение и за присъждане на сторените по делото
1
разноски.
Ответникът ГДГП – МВР в срок представя отговор, с който оспорва иска и излага подробни
съображения – че исканите пари за храна са били включени в основното му трудово
възнаграждение. Излага подробни съображения.
Другият ответник Министерство на вътрешните работи посочва, че ищецът е бил държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като статутът на тези служители се
уреждал изцяло от разпоредбите на Закона за държавния служител. Поради тази причина на
ищеца не е била изплащана левова равностойност за храна, а му била определена
индивидуална основна заплата, в която била включена и равностойността за храна. При
определяне на основната месечна заплата на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР не се
правила разлика дали същите са назначени с конкурс или са с преобразувани
правоотношения. Цитира § 69, ал. 6 от ПЗР ЗИДЗМВР, според който към основната месечна
заплата на държавните служители се включвала и левовата равностойност на храната по чл.
181, ал. 1 ЗМВР. С тези съображения моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото, че през процесния период между страните е било налице служебно
правоотношение, като ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР.
Представена е Заповед от 15.06.2022 г., съгласно която, считано от 20.06.2022 г., ищецът е
бил преназначен от длъжност „Старши експерт“ в сектор „Фронтекс“ към отдел
„Международно гранично-полицейско сътрудничество“ при ГД „Г.П.“ – МВР, на длъжност
„Главен експерт“ “ в сектор „Фронтекс“ към отдел „Международно гранично-полицейско
сътрудничество“ при ГД „Г.П.“ – МВР.
Със заповед № 8121з-1716/28.12.2018 г. (в сила от 01.01.2019 г.), издадена от Министъра на
вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
и 3 и ал. 3 ЗМВР през 2019 г. в размер на 120 лв. месечно, със заповед № 8121з-
1464/31.12.2019 г. (в сила от 01.01.2020 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се
определя левова равностойност на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР през
2020 г. в размер на 120 лв. месечно, със заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. (в сила от
01.01.2021 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова
равностойност на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР през 2021г. в размер на
120 лв. месечно, а със заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г. (в сила от 01.01.2022г.), издадена
от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР през 2022 г. в размер на 120 лв. месечно.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което, за периода 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г., на ищеца не е изплащана левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, чийто общ размер е 4320 лв., като за да
2
достигне до този извод, вещото лице си е служило с представени по делото платежни
бележки. Посочено е също, че общият размер на мораторната лихва върху претендираните
месечни плащания на левовата равностойност на храната, за периода от датата на
изискуемост (28-мо число на текущия календарен месец, за който е било дължимо
плащането) до 29.09.2022 г., е 641,50 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съгласно чл.
61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият
договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния
служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното
правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от
структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките
на друго такова (в посочения смисъл – решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г.
на ВКС, IV ГО). В настоящия случай, орган по назначението на ищеца като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР - главните дирекции, областните дирекции, Дирекция
"Вътрешна сигурност", Дирекция "Миграция", Дирекция "Международно оперативно
сътрудничество", дирекциите от общата и специализираната администрация, Академията на
МВР, Медицинският институт на МВР, Националният институт по криминалистика,
Институтът по психология, са юридически лица.
В случая работодател по служебното правоотношение е Главна дирекция „Г.П.“ към МВР и
тя е задължена към служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани
с изпълнението на службата, в това число и процесните такива за левовата равностойност на
храна.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на наличието на следните
предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по
силата на което е работил при него като държавен служител; 2. основанието за дължимост
на претендираната сума; 3. нейния размер.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
твърдените от него възражения срещу основателността на исковата претенция.
По делото е прието за безспорно, че през процесния период между страните е било налице
служебно правоотношение, като ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.
1, т. 2 ЗМВР.
Съдът приема, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се урежда
както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР. Действително, в чл. 142, ал. 4 ЗМВР се
посочва, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, но
3
тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с изричния текст на специалния закон, а
именно: чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния
обхват за закона и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите,
управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Посочената
разпоредба представлява общо положение, като дава основание останалите текстове в него
да се тълкуват във взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР,
според която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл,
също следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР. Следователно, общите разпоредби
относно статута на държавните служители ще се прилагат и по отношение на служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в
ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би било в противоречие с
основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност. Доколкото съдът приема, че ЗМВР се прилага и по отношение на
специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто несъмнено е и
ищецът Л. М., следва че по отношение на него се прилага и специалната разпоредбата на чл.
181, ал. 1 ЗМВР, която предвижда, че на всички служители на МВР се осигурява храна или
левовата й равностойност. В този смисъл са и разпоредбите на Наредба № 8121з-773 от
01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на Министерството на вътрешните работи, като в чл. 1 от същата е посочено,
че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Законът не делегира на
министъра на вътрешните работи да определя конкретни групи лица, които да получават
храна или парична равностойност, а единствено възлага да се определят общи условия и ред
за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1–3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/,
т.е. правилото е приложимо за всички. В този смисъл за определяне кои лица имат право на
безплатна храна или левова равностойност, съдът следва да изходи единствено и само от
ЗМВР.
На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената разпоредба,
следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната служба в МВР и
най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в противен случай
дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били поставени в
неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са назначени по
трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би отговаряло на принципите и
духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата по трудови
правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата равностойност, а на тези по
служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не.
Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищецът е имал качеството на
4
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същия да получи от работодателя
си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи
правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.
Съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на
храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните
работи, служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно
левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи.
В случая не се спори между страните, че през исковия период ищецът е полагал труд. Не се
твърди и установява да му е била осигурена храна, с оглед на което следва да се приеме, че в
негова полза е възникнало вземане за левовата й равностойност, която се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи, каквито в случая се явяват заповед №
8121з-1716/28.12.2018 г., заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г., заповед № 8121з-
1410/30.12.2020 г. и заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г., издадени от Министъра на
вътрешните работи. В последните е посочено, че се отнасят за служителите на МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.
Доколкото се установи, че ответникът дължи левовата равностойност на неосигурена храна
и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквото качество несъмнено има и ищецът, и
предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, то по аналогия съответно
приложение следва да намерят правилата именно на посочените подзаконови нормативни
актове.
Размерът и доволствията, които се дължат на всички служители на МВР в това число и на
ищеца, се определят ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните работи. В случая,
видно от приложените по делото заповед № 8121з-1716/28.12.2018 г., заповед № 8121з-
1464/31.12.2019 г., заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. и заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г.,
размерът на полагащата се сума за непредоставената безплатна храна, е по 120 лв. месечно
за периода 01.10.2019г. – 30.09.2022г., или дължимото обезщетение за неосигурена храна за
периода от 01.10.2019г. – 30.09.2022г., се равнява на сумата от общо 4320 лв., с оглед на
което искът се явява основателен.
Съдът счита, че не следва да се произнася по искането за прогласяване нищожността на
Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи по реда
на чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като посочената наредба няма качеството на административен акт,
а същата е подзаконов нормативен акт. С други думи, приложение в случая намира чл. 15,
ал. 3 ЗНА, съгласно която при противоречие между подзаконов нормативен акт и
нормативен акт от по-висока степен, прилага се последният.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
5
забава.
В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главното вземане, в правната
сфера на ищцата е възникнало и акцесорното такова за мораторна лихва. Както вече се
посочи по-горе, паричното задължение за заплащане на левовата равностойност на храната
на служителите на МВР е срочно - за всеки календарен месец, поради което изискуемостта
му настъпва считано от 28-мо число на текущия месец, за който се отнасят. Следователно за
периода 28.10.2019г. – 29.09.2022г., вземането за лихва е в размер на 641,50 лв., както е
посочено в приетата по делото ССчЕ, съответно и този иск се явява основателен до размера
от 641,50 лв., а за разликата до предявения размер от 641,87 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради извода за основателност на исковете спрямо предпочитания ответник, съдът не
дължи произнасяне по въведения алтернативен такъв – МВР.
По разноските:
От страна на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв.,
като съобразно с уважената част, на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят
разноски в размер на 599,95 лв.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, като същият следва да заплати, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СРС сумата от 622,80 лв. разноски в
производството, от които 222,80 лв. за държавна такса по двата осъдителни иска и 400 лв.
депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Г.П.“ към МВР /ГДГП-МВР/ с ЕИК ********** и адрес: гр.
София, бул. „М.Л.“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„К.Б.“ № 3, вх. А, ет. 4, сумата от 4320 /четири хиляди триста и двадесет/ лева, ведно със
законната лихва от 30.09.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 641,50 /шестстотин четиридесет и един лв. и 50 стотинки/ лева мораторна
лихва за периода от 28.10.2019 г. до 29.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
предявения размер от 641,87 лева като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Г.П.“ към МВР /ГДГП-МВР/ с
ЕИК ********** и адрес: гр. София, бул. „М.Л.“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. М. с ЕГН
**********, сумата от 599,95 /петстотин деветдесет и девет лв. и 95 стотинки/ разноски за
6
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Г.П.“ към МВР /ГДГП-МВР/ с
ЕИК ********** и адрес: гр. София, бул. „М.Л.“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд, , сумата от 622,80 /шестстотин двадесет и два лв. и 80 стотинки/
лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7