№ 1626
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502044 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Приета е за разглеждане въззивна жалба на ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********
срещу ЧАСТ от решение №260296/03.02.2021г., постановено по гр.д. №12477/2019г. по
описа на ВРС, 40 с-в, с което e била уважена претенциия на М. Н. К. за присъждане на
застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от
автомобилист, застрахован от ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788с полица за задължителна
застраховка за риск „гражданска отговорност“, поради загуба на близък в размер на 5 000 лв
и мораторна лихва за забавено изплащане от 05.08.2016г. до окончателното плащане и са
били определени разноски в полза на ищцата.
Въззивникът застраховател, чрез адв. Р. (САК) основава жалбата на оплаквания за
неправилно приложен закон въз основа на установено задължително тълкуване на
критериите за определяне на справедлив размер на обезщетения на лица, увредени от
причинена смърт на близки родственици (ТРОСГТК 1/2016г на ВКС). Сочи, че съдът
неправилно е преценил степента на близост между починалата баба и внучката й, като
изключително силна, респективно и преживените от ищцата страдания като особено тежки и
продължителни. Счита, че такъв интензитет на понесените неблагоприятни емоционални
изживявания не са установени със събраните по делото с гласни доказателства, освен че са
оскъдни по отношение съществените факти по обективните измерения на психическото
отражение на изживяната загуба, сочат само обичайни, а не изключително близки
отношения, надхвърлящи типичната връзка между такива роднини. Позовава се на
1
необосновано и безкритично възприемане на изолирани от останалия доказателствен
материал показания, без да се отчита възможна субективност и дори заинтересованост на
свидетелката – майка на ищцата. Неоснователността на претенцията в цялост се обосновава
с доводи за недоказана хипотеза на понесени вреди от вида, който налага справедливо
обезщетяване.
По същество въззивното дружество, чрез юрисконсулт, излага бланкетно писмено
становище и моли за отхвърляне на недоказаната претенция.
Въззиваемата, като ползващо се от застраховката пострадало трето лице, чрез
пълномощника си обосновава правилна преценка на първата инстанция относно
приложимия закон, като сочи, че убедително събраните показания за дълбока емоционална
привързаност между внучка и баба и тежко изживяната загуба са били правилно възприети
от съда при установяване на основанието за пораждане на отговорността на причинилия
пътния инцидент автомобилист и критериите за определяне на справедлив размер на
обезщетението са приложени в съответствие с тълкувателната практика.
Преупълномощен адвокат М. пледира бланкетно за потвърждаване на обжалваното
правилно решение за уважаване на иска.
Страните са предявили и насрещни претенции за определяне на разноски в
настоящото производство, като само въззиваемата е конкретизирала размер в неоспорен
списък по чл. 80 ГПК(л.44).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е
разгледал в определение №3194/13.09.2021г., като към настоящия момент няма настъпили
нови обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, като съответства на предявения осъдителен пряк иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от застраховател, отговарящ по
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, действаща за
период на покритие до 17.07.2015 г, съответно за това правоотношение не може да намери
приложение нововъведеното с чл. 498 ал.3 КЗ(в сила от 1.01.2016 г.) изискване за
предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото
лице. По силата на пар. 22 от ПР на КЗ за договори, сключени преди въвеждането на новия
нормативен режим се прилага уредба на част ІV от отменения Кодекс за застраховането,
която допуска пряко сезиране на съда от увредения с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Произнасянето съответства на търсената претенция за обезщетяване на понесени от
пострадало трето лице неимуществени вреди причинени при ПТП от застрахован водач,
представляващи изживяни психични страдания поради смърт на близък роднина, ведно със
лихва от момента на увреждането.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсват оплаквания относно установените факти по настъпване на застрахователно
2
събитие, породило вредоносните последици и поемането на риска по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” за лек автомобил „Рено Меган" с ДК N: ***,
управляван от водач А.А.И., осъден за причиняване на множество средни телесни повреди
на пешеходеца В.Г.Т.(баба на ищцата), която впоследствие починала в резултат на
усложненията, затруднили оздравителният процес. Установената пряко причинно
следствена връзка между смъртния изход и престъпното деяние на водач на застрахован
автомобил не са предмет на изложени оплаквания, поради което въззивният съд възприема
като безспорна установената от първата инстанция фактическа обстановка по тези
правопораждащи факти и съответно препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
негова част.
Оспорват се само обемите на последиците от причинената загуба на емоционалната
връзка, изградена приживе между членовете на семейна общност, включваща три поколения
(баба, родители и внучка). За установяване на тези факти са били събрани посочените от
ищцата гласни показания на свидетелка която е депозирала преки впечатления от
отношенията на задружни роднини, обитаващи понастоящем различни жилища, но живели в
общо домакинство в предходен момент на началното отглеждане и възпитание на
невръстните внуци, когато родителите отсъствали често по служебни ангажименти и именно
бабата полагала преки и непосредствени ежедневни грижи за двете деца-близнаци в
семейството. Именно дъщерята на починалата - майка на ищцата, излага трайните си лични
наблюдения от ролята, която бабата е изиграла в отглеждането на детето от ранна бебешка
възраст до израстването й като пълноценна личност и съхраняването на изградената близост
дори и след като възрастните родители(бабата и съпругът й) се преместили да живеят в
друго жилище, както и в последствие, когато след завършване на образованието си
внучката заживяла самостоятелно. Свидетелката убедително описва не само грижите за
малкото дете, което свикнало да общува с баба си като със заместващ родител(използвало
обръщението „мамо“ за баба си) в ежедневни дейности, типични за майката, но и
вътрешната потребност на вече самостоятелната млада жена, започнала професионална
кариера и отделила се в собствено домакинство, да търси и получава взаимна подкрепа в
семейна среда именно в дома на баба си, който предпочитала да посещава както сама, така и
с останалите членове на собственото си семейство при събирания в по-широк кръг. Тези
отношения са приключили трагично, тъй като именно внучката поела задължението да се
грижи за баба си, когато преживяла ПТП, и тя я придружавала ежедневно по време на близо
месечен болничен престой до смъртта й в лечебното заведение. Свидетелката посочва, че
загубата на тази връзка се е отразила изключително негативно върху психиката на
въззиваемата, която възприела непосредствено последните мигове на баба си (издъхнала в
ръцете й на болничното легло). Описва рязката промяна в поведението на дъщеря си след
загубата, неспособността й да се справи със служебните си задължения до степен да се
ползва от двумесечен неплатен отпуск за да преодолее емоционалния си срив, съхраняване
на болезнени спомени и открити прояви на мъка, продължаващи и понастоящем(повече от
пет години след загубата).
3
Въз основа на така събраните от първа инстанция показания въззивният съд намира,
че оплакванията на въззивника са неоснователни. Действително свидетелката е роднина от
най-близка степен, но само по себе си това родство не изключва доказателствената стойност
на показания, дадени след декларация и предупреждение за наказателна отговорност. Вярно
е, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност,
но те могат да бъда дискредитирани само въз основа на други събрани по делото
доказателства (Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК,
Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК). В случая, не е
налице пряка заинтересованост на свидетелката от получаване на компенсация за понесени
от пълнолетната й дъщеря вреди, а изложените обстоятелства относно болничните грижи и
съвместното преживяване на последния изключително мъчителен месец от живота на бабата
е потвърдено и от представена медицинска документация за проведените лечебни
мероприятия и болничния лист на придружителя на пациента. По делото липсват каквито и
да е данни, които да противоречат на последователно описаните от свидетелката отношения.
От друга страна, останалите обстоятелства за отношенията между лица в тесен семеен кръг,
особено тези съществували в далечен минал момент на изграждане на личност на вече
възрастен човек по необходимост изискват тясна връзка на свидетелстващия очевидец със
семейната среда. Затова и въззивният съд не намира основание да не кредитира показанията
на майката на ищцата.
Така описаните изградени в продължителен период и постоянно поддържани
отношения между баба и внучка могат да бъдат характеризирани като емоционална близост
подобна по интензитет и съдържание с тази между по-близки по степен роднини, тъй като
положените от бабата грижи, особено в ранната възраст и по време на укрепването на
навиците и изграждането на личността на детето са били заместител именно на майчините
такива. По-интензивната от типична за тази степен на родство близост е проявена като
особена привързаност и след израстването на младата жена и е поддържана и изявявана като
емоционално предпочитание именно към бабата като най-близък член от цялата задружна
семейна общност. Съдът възприема като израз на това предпочитание, но вече като осъзнат
нравствен дълг към най-близкия й роднина, и поставянето на нуждата от придружаване на
болната баба пред кариерното развитите, тъй като именно ищцата е ползвала болничен
отпуск за гледането на близък, въпреки съществуващите сплотени семейни връзки с другите
роднини. Това богато на емоции нравствено изживяване на връзка баба-внучка надхвърля
типично развитие на подобни отношения, които се характеризират с обратна
динамика(обичайно най-съществената част от емоционалната връзка се изживява в детските
години на внука, а с течение на времето зависимостта от възрастния отслабва за сметка на
нови емоционални връзки на младия човек). В случая интензитета на търсено общуване с
бабата, като приоритетно пред това с родителите, е бил съхранен във времето и е загубен
безвъзвратно, като липсата на привързаността не е могла да се компенсира пълноценно с
родствени връзки с преки възходящи, поради трагичния характер на загубата, допълнително
подсилен и от болезненото съпреживяване на последните мигове от живота на
предпочитания роднина.
4
При тези констатации, съвпадащи и с фактическите изводи в обжалваното решение,
въззивният съд намира претенцията на въззиваемата за основателна по следните правни
съображения:
На първо място, следва да се отчете динамиката на нормативната уредба според
влаганото съдържание в нормата, уреждаща отговорност на застрахователя за покритие на
риска „гражданска отговорност”. Задължителната застраховка е сключена при действието на
нормата на чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.), съответно
към този момент диспозитивните норми, определящи съдържанието на застрахователното
правоотношение са били тълкувани по начин, налагащ съобразяване на поведението както
на застрахователите, така и на застрахованите и ползващите се лица със задължително
тълкуване на чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД, като определящи размер на обезщетението за вредите,
за които застрахованото лице носи отговорност. Покритието на тази отговорност от
застрахователя е считано за лимитирано по отношение на увредени родственици извън кръга
на първа степен низходящи лица, като към момента на сключване на застраховката е
действала задължителна за съдилищата практика, обвързваща с това тълкуване на закона
както гражданите, така и правоприлагащите органи (Постановление № 2 от 30.ХI.1984 г. на
Пленума на Върховния съд) до обявяването й за загубила сила с ТРОСНГТК№ 1/2016 г. Към
момента на поемане на застрахователното покритие новото тълкувателно решение не е
съществувало. Тъй като с т.2 от него се отменя забраната за присъждане на обезщетения
извън лимитирания кръг от роднини, от този момент предшестващия тълкувателен акт
престава да се прилага. Затова последиците от настъпилите по–рано факти следва да се
преценяват с оглед на тълкувателния акт, действал към онзи момент. По отношение на
застрахователя, договарящ премии по предлагани на автомобилистите задължителни
застраховки, прилагането на новото тълкуване би довело до непредвидено завишаване на
икономическата тежест при настъпване на риска, каквото не би настъпило в случаите,
когато се прилага тълкуването, действащо при договарянето. Това налага обратното
действие на новото тълкуване да се ограничи само до изключителните случаи, в които
отношенията са установени от съда в обем и интензитет заместващи отношения с по-близък
кръг роднини. В мотивите към т.1 от ТРОСНГТК№ 1/2016 г. отношенията баба–внук
принципно са приети за традиционни за българското общество семейни отношения,
характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Само те обаче не могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от
застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключение, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили
необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Именно такова изключение съдът констатира в настоящия
случай. Преждевременна смърт на бабата, заместила майката в период на изграждане на
личността на дете, поставя въззиваемата в особено уязвимо емоционално състояние, като
осуетява общуване, идентично с това на родител. Същевременно като фактор, имащ
5
значение за прилагане на критерия за житейска справедливост следва да се преценява
естественото и предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред
(Решение №158/22.03.2016 по т.д №1919/2014 на ВКС, ТК). Съдът отчита, че в конкретния
случай, най-съществената част от привързаността вече е била изживяна, тъй като
естественото развитие на социалните контакти на вече порасналата внучка предпоставят
постепенна подмяна на приоритета на този контакт с нови отношения в нов родствен кръг(
бъдещо семейство и предстоящото майчинство).
Присъденият размер от 5000лв за емоционалните страдания от разрушената със
смъртта на бабата семейна връзка е изцяло адекватен на справедливостта, като се отчете, че
този вид увреждане е траен и не се преодолява с времето, а с оглед начина, по който е била
възприета самата смърт настъпила въпреки положените адекватни и интензивни грижи
именно от внучката, съхраненият интензивен мъчителен спомен е изместил положителните
емоционални изживявания и несъмнено се усеща от пострадалата като неоценяема
неимуществена загуба.
Претенция следва да се уважи.
Оплаквания срещу разглеждането на акцесорното искане за присъждане на законна
лихва не са изложени. Съдът преценява, че при присъждането й е приложен императивния
закон, уреждащ компенсаторно обезщетение за забавата на делинквента поради което
препраща към мотивите в тази част от правилния съдебен акт.
При пълно съвпадение на резултата от разглеждане на спора, решението следва се
потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция са потърсени разноски, като въззиваемата е представила
доказателства за разходите за получената правна услуга, заплатена в брой в размер на
1000лв. Този размер не е оспорен, поради което следва да се възложи на въззивника,
предявил неоснователна жалба.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 и 272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260296/03.02.2021г., постановено по гр.д.
№12477/2019г. по описа на ВРС, 40 с-в, с което e било присъдено застрахователно
обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от автомобилист, застрахован с
полица за задължителна застраховка за риск „гражданска отговорност“, поради загуба на
близък в размер на 5 000 лв и мораторна лихва за забавено изплащане от 05.08.2016г. до
окончателното плащане и са били определени разноски в полза на ищцата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление,
гр.София, бул. „Черни връх“ 51Д да заплати на М.Н. К. ЕГН ********** сумата от 1000(
хиляда) лева, представляваща направени разноски за защита по неоснователна част от
6
жалбата, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7