Р Е Ш Е Н И Е
№452
гр.Сс, 09 октомври 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и трети септември 2014
година, в състав:
Председател: Люба Карагеоргиева
при секретаря Н. Г., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №749 по описа на съда за 2014
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Н.И.П., с ЕГН **********,***,
моли съда да ИЗМЕНИ РЕШЕНИЕТО, постановено по гр.д.№ 162/2011г. по описа на
Районен съд-Сс, в частта касаеща предоставянето на родителски права по
отношение на детето М.Н. П., като постанови решение, с което да му предостави
упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на детето при
него на адрес: гр.Сс, ул.”Я.Т.” 28,ет.1,ап.1.
Да се определи режим на
лични контакти с майката всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч.-
17.00 ч. както и 20 дни през лятото в периода, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
Претендира месечна
издръжка за детето в размер на 100 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда-25.04.2014г.-до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането.
Претендира и направените
по делото разноски.
Твърди, че въпреки
съдебното решение, от 10.04.2014г. детето е заживяло при него със съгласието на
неговата майка. Разполага с жилище и финансови средства, за да отглежда детето.
Разчита на помощта на своята майка. Между него и детето съществува силна
емоционална връзка и това го мотивира да предяви исковете.
ОТВЕТНИЦАТА М.И.П., с ЕГН **********,***,
оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че детето живее при своя баща, но
причината за това не е липсата на интерес от нейна страна спрямо него, а
желанието й между детето и неговия баща да съществува пълноценна връзка.
Признава, че ищецът е финансово обезпечен и разполага с нужните битови условия
за отглеждане на детето, но счита, че това не е достатъчно, тъй като му липсват
възпитателски качества. Той е груб и агресивен и това се предава и на детето.
Умишлено го настройва срещу нея и то изпитва страх да не го ядоса. Поради това
не е съгласна с исканата промяна и моли да бъдат отхвърлени исковете и да й се присъдят разноските по
делото.
Като прецени твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал.9 от СК,
чл.143,ал.1 от СК.
Не се оспорват фактите, че
страните са родители на детето М., че брака им е прекратен с развод, като местожителството
на детето е определено при неговата майка. Тя е определена да упражнява
родителските права по отношение на детето. Тези факти се установяват от
приложените към исковата молба Удостоверение за раждане на детето /л.6/ и копие от
съдебното решение на Районен съд - Сс
/л.11 по делото/. Не се оспорва факта, че въпреки съдебното решение от 05.06.2013г. със съгласието на
майката детето е заживяло при баща си.
Контактите на майката с детето са били инцидентни
и то рядко е оставало да пренощува при нея. Изключение е периода между двете
съдебни заседания на 08.07.2014г. и 23.09.2014г. когато контактите на майката и
детето са зачестили и детето остава и през нощта. Тази промяна вероятно се
дължи на съдебното производство, срещите на родителите и детето със социалния
работник и психолога. Положителното въздействие на тази промяна върху детето е
отчетено от вещото лице- психолог. Очевидно и двамата родители са положили
усилия, за да помогнат на детето да се справи с тази трудно и необичайна за
него житейска ситуация.
От свидетелските показания, изслушани по делото се
установи, че и двамата родители са силно привързани към детето си. И двамата
притежават нужните възпитателски умения и битови условия за отглеждане на
детето. Въпреки обичта си към майката, детето категорично изрази желание да
продължи да живее със своя баща. Това желание е естествено и обяснимо от
психологична гледна точка с възрастта и пола му и ролята, която бащата има
именно в този период от възмъжаването на момчето. От обясненията на детето
стана ясно, че за него са важни спокойствието, което то получава в дома на своя
баща. Красноречив е факта, че след като е заживяло с него, постепенно са
отшумели здравословните му проблеми,
свързани с нервно напрежение. /За тях се споменава в представеното от бащата
становище от психолог и от свидетелките Великова/. Наличието на тези проблеми
не беше оспорено от ответницата, както и факта че към настоящия момент не са
налице. В този смисъл е и заключението на вещото лице. В т.2 от заключението се
казва, че детето “не живее в среда на страх, враждебност и тревожност” и е “с
добър емоционален тонус”. Не се събраха категорични доказателства за умишлено
отчуждение от страна на бащата на детето от майката му. Да, в отношенията между родителите е имало и има
напрежение, но не се установи бащата да е забранявал или ограничавал контактите
на детето с неговата майка. Не може да се пренебрегне обстоятелството, че тя
доброволно се е съгласила детето да живее при баща си и до предявяване на иска
не е предприела нищо, за да промени тази ситуация. Близките на ответницата
свидетелки- Илиева /нейна приятелка/ и
Николова /нейна майка/ обясниха, че контактите на детето и майката са се
осъществявали в близост до дома на детето и жилището на майката и бабата по
майчина линия, но на улицата. В съдебно заседание детето потвърди това. “С мама
постоянно се виждаме. Когато отива на работа или се разхожда и се виждаме. Тя не
ме е вземала при нея, виждаме се само навън.” Детето сподели, че “все още” не
иска да ходи при майка си. /Обясненията му на л.38 по делото/. Според
психолога, тази ситуация се е променила към момента на даване на заключението и
последното интервю с детето на 13.09.2014г. Не се оспори факта, че бащата дори
е пренесъл негово легло в дома на майката и детето нощува при нея по-често.
Не се установи по безспорен начин че отчуждението
на детето от майката се е дължало на манипулирането му от страна на бащата или
на въведени от него забрани. От друга страна не се установи, че майката е била
активна и е противодействала на твърдяното от нея отчуждаване и негативно
въздействие над детето, а тя е разполагала със законната възможност за това и е
можела да иска изпълнение на съдебното решение.
Дори да е било налице такова поведение от страна
на бащата, последващите му действия показват, че той е в състояние да се
промени за доброто на своето дете.
По делото са представени доказателства за
упражнено физическо насилие от страна на ищеца спрямо ответницата на
11.07.2011г. /Съдебномедицинско освидетелстване-л.20, Епикриза от Хирургично
отделение-л.21 и Спогодба-л.22/. Деянието е обществено укоримо, но
доказателствата сочат, че се касае за
инцидентен случай. Предвид отдалечеността във времето и последващото поведение
на ищеца и посочените по-горе положителни качества на родител, съдът счита, че
това не е пречка за уважаване на исковете.
Факт е, че въпреки съдебното решение майката не
упражнява реално предоставените й родителски права. Реално отношенията между
страните по повод на детето не са регламентирани и създалото се фактическо
положение е във вреда на родителите и
детето. Особено негативно се отразява това на детето, което вече 3 години
/считано от датата на бракоразводното решение/ живее в нестабилна среда и
стрес, тъй като напрежението между родителите се пренася и върху него. Това са
наблюденията и на социалния работник и на психолога. Несъответствието на
правното и фактическо положение също способства за това.
Съдът счита, че не е необходимо да бъдат обсъждани
по- подробно от вече изложеното,
родителските качества на страните. Претендирайки промяната, ищецът не се
позовава на отрицателни качества на ответницата, които да й попречат да
упражнява правата, а на промяната във фактическата обстановка и желанието на
детето.
Изложеното доказва, че фактическата обстановка,
съобразена при постановяване на Съдебно решение № 147/21.02.2011г. по бр.д.№
162/2011г. по описа на СРС, коренно се е променила. Майката е престанала реално
да упражнява родителските права върху детето, а в момента това може да стане
само доброволно, за да се спестят на детето психическите травми, които едно
принудително изпълнение би нанесло.
Детето се е приспособило към обстановката в дома на баща си, при когото
живее и не желае това положение да бъде променено. Поради, това родителите
следва да положат по- големи усилия като се опитат да надмогнат проблемните си
отношения в каквато положителна насока вече е променено поведението им.
Съдът не обсъжда подробно битовите условия на
страните, тъй като в случая те са от второстепенно значение. Въпреки това,
разпитаните свидетели установиха, че бащата разполага с по-добри условия за
отглеждане на детето. Той реализира добри доходи.
Като се съобразят изложените вече обстоятелства,
съдът счита, че предявения иск следва да се уважи и да се промени режима
относно родителските права върху детето. По този начин ще се уеднаквят
фактическото и правно положение. Ще се регламентират контактите на майката с детето
и ще й се предостави възможност за пълноценно общуване с него, в подходящата
обстановка.
Предложения от бащата режим е всяка първа и трета
събота от месеца от 9.00-17ч. и 20 дни през лятото, в период който не съвпада с
платения му годишен отпуск.
Предложения режим е обичаен за съдебната практика,
но не е съобразен с отношенията на страните. Установи се, че по-честите
контакти на детето с майката и преспиването в дома й му се отразяват добре.
Поради това съдът счита, че личните контакти на майката с детето следва да се
осъществяват всеки първи и трети петък от месеца от 17.00 часа до 13.00 часа в
неделя, 1 месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск и
половината от ваканциите на детето по Коледа и Великден.
Уважаването на иска за промяна на родителските
права обуславя промяна и в субекта дължащ издръжка. Претенцията на ищеца за
сумата от 100 лева следва да бъде уважена и ответницата да бъде осъдена да
заплаща на детето месечна издръжка в този размер. Претендираната издръжка е в
размер близък до нормативно установения минимален- 85 лева и не би следвало да
представлява затруднение за майката да я заплаща, имайки предвид доходите които
реализира. /Ответницата е заявила на социалния работник, че реализира доходи по
трудово възнаграждение в размер на 450 лева месечно- л.33 по делото/.
Издръжката се дължи всеки месец, считано от датата
на постановяване на решението.
На основание, чл.242,ал.1 от ГПК следва да се
допусне предварително изпълнение на решението по иска по чл.82 от СК, касаеща
бъдещото изплащане на издръжка.
Ищецът претендира разноски
по делото, които са в размер на 30 лева- заплатена държавна такса по
производството. Доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат не се
представят, поради което такова не се присъжда.
Ответницата следва да
внесе по сметка на съда сумата от 194 лева-
от които 144 лева-държавна такса по иска за издръжка и окончателна ДТ по
неоценяемия иск по чл.59 от СК- 50 лева /чл.3 от Тарифа за държавните такси/
Мотивиран от тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОМЕНЯ
РЕЖИМА относно упражняването на родителските права над детето М.Н. П., с ЕГН **********,
установен с Решение №147/21.02.2011г. постановено по бр.д.№ 162/2011г. по описа
на Силистренски районен съд като
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над детето М.Н. П., с ЕГН **********, на неговия
баща Н.И.П., с ЕГН ********** и определя
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето да бъде при неговия баща в гр.Сс, ул.”Я.Т.” 28, ет.1,
ап.1.
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ между М.Н. П., с ЕГН ********** и неговата майка М.И.П., с ЕГН **********:
всеки първи и трети петък от
месеца от 17.00 часа до 13.00 часа в
неделя, 1 месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск и
половината от ваканциите на детето по Коледа и Великден.
ОСЪЖДА М.И.П.,
с ЕГН **********, да заплаща на детето М.Н. П., с ЕГН **********, чрез неговия
баща Н.И.П., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100/ сто/ лева,
считано от 25.04.2014г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО изпълнение на решението в частта относно издръжката на детето.
ОСЪЖДА М.И.П.,
с ЕГН **********, да заплати на Н.И.П., с ЕГН **********, сумата от 30 /
тридесет/ лева- разноски по гр.д.№ 749/2014г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.И.П.,
с ЕГН **********, да заплати по сметка
на СРС сумата от 194.00 /сто деветдесет и четири/ лева- държавна такса по
исковете за издръжка и по чл.59,ал.9 от СК, по гр.д.№ 749/2014г. по описа на
СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Л.Карагеоргиева/