№ 1386
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100504637 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена жалба от С. Н. П., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Д.М., срещу отказа на ЧСИ М.Б. да
прекрати изп.д. № 20148380409837 на основание чл. 433, ал. 2, т. 8 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на отказа за
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като според длъжника
били изтекли повече от две години без да бъдат предприети никакви
изпълнителни действия по делото, съответно била настъпила перемпция.
Сочи се също, че конституирането на „ЕОС М.“ ЕООД на основание договор
за цесия от 18.01.2016 г. е порочно действие, защото не са налице
необходимите предпоставки за това – спрямо длъжника било извършено
частно правоприемство между първоначалния взискател „Ю.Б.“ АД и „ЕОС
М.“ ЕООД, базирано на сключен договор за цесия, което обаче не било
произвело валиден правен ефект, защото длъжникът не бил надлежно
уведомен от страна на цедента за прехвърляне на вземането по издадения
срещу него изпълнителен лист. В този смисъл за взискател следвало да се
приема не цесионерът, а цедентът. Доколкото в полза на „ЕОС М.“ ЕООД не
следва да се признава качеството взискател в провеждания изпълнителен
процес, то и неговите волеизявления, насочени към органа по изпълнението,
не следвало да се вземат предвид при преценка относно това дали от
взискателя са предприети дадени изпълнителни действия в контекста на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи се, че дори да се приеме цесията за редовно
съобщена, взискателят „ЕОС М.“ ЕООД не бил поискал извършваното на
изпълнителни действия повече от две години, поради което бил налице
прекратителния състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
1
Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД е изразил становище за
неоснователност на частната жалба. Сочи, че изпълнителни действия са били
редовно извършвани и се позовава и на постъпвали преводи в рамките на
изпълнението, които също прекъсвали давността. Сочи, че цесията е
надлежно съобщена на длъжника, но ако съдът приеме, че не е, моли
уведомлението да бъде връчено на длъжника от съда.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ М.Б., в които излага съображения за
неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 24.10.2014 г. по искане на
първоначалния взискател „Ю.Б.“ АД. С молбата за образуване на
изпълнителното дело на ЧСИ Б. са възложени правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Представен е изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя, срещу
длъжника С. Н. П., ЕГН **********, както и длъжницата Ц. М. П.а, ЕГН
**********, двамата – солидарно отговорни, за сумата от 16027,94 лв.,
представляваща главница, както и сумата от 719,15 лв., представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 18.02.2014 г. до 5.08.2014 г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
3.09.2014 г., до изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер от 335,04 лв. – внесена държавна такса и 898,56 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
На изпълнителния лист са налице отбелязвания за извършени преводи в полза
на взискателя за различни суми, както следва: на 11.12.2014 г.; на 3.02.2015 г.;
на 13.02.2015 г.; на 28.02.2018 г.; на 26.06.2018 г.; на 26.06.2018 г.; на
20.07.2018 г.; на 25.09.2018 г.; на 28.09.2018 г.; на 25.10.2018 г.; на 27.11.2018
г.; на 20.12.2018 г.; на 21.01.2019 г.; на 25.02.2019 г.; на 25.02.2019 г.; на
28.02.2020 г.; на 2.04.2020 г.; на 4.05.2020 г.; на 29.05.2020 г.; на 30.06.2020 г.;
на 31.07.2020 г. на 28.08.2020 г.; на 8.09.2020 г.; на 1.10.2020 г.; на 3.11.2020
г.; на 30.11.2020 г.; на 6.01.2021 г.; на 5.03.2021 г.; на 31.03.2021 г.; на 11.05.
2021 г.; на 1.06.2021 г.; на 30.06.2021 г.; на 30.07.2021 г.; на 31.08.2021 г.; на
6.10.2021 г.; на 19.11.2021 г.; на 30.11.2021 г.; на 6.01.2022 г.; на 4.02.2022 г.;
на 8.03.2022 г.; на 31.03.2022 г.
Видно от датите на постъпилите плащания по изпълнителното дело,
двегодишния срок за настъпване на перемпцията е бил прекъсван
многократно в периода 11.12.2014 г. – 31.03.2022 г. Налице е период от около
три години, изтекъл между плащанията от 13.02.2015 г. и 28.02.2018 г. В
рамките на този период е била извършена и цесията между първоначалния
взискател „Ю.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД. На 25.02.2016 г. е депозирана молба
от „ЕОС М.“ ЕООД, с която се прави искане за конституирането му като
взискател, предвид извършената цесия. Представя се потвърждение по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента „Ю.Б.“ АД, както и извлечение от
Приложение № 1, съдържащо подробна индивидуализация на цедираните
вземания, от което е видно, че в тях се включва и вземането на
първоначалния взискател срещу длъжника по изпълнението С. Н. П.. По
2
изпълнителното дело от цесионера с молба от 25.03.2016 г. е приложена и
товарителница, от която е видно, че на С. Н. П. са били връчени следните
документи, описани в товарителницата: „уведомление за цесия – Юробанк“ и
„уведомление по чл. 20 ЗЗЛД“. Длъжникът лично се е разписал в графа
„получател“, като е изписал саморъчно трите си имена и е положил подпис.
Датата на получаване на уведомлението е 5.02.2015 г. Ето защо
неоснователно е възражението, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия от цедента, поради което конституирането на новия
взискател в производството било незаконосъобразно.
С молба от 5.07.2017 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД прави искане да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от задължените
по делото лица. Искането само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока
по чл. 433, т. 8 ГПК.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на Върховен
касационен съд, ІV г.о., перемпция не настъпва, ако след поискването на един
изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал
нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ
(може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят
кредитори и др.) В случая първоначалният взискател е упълномощил
частният съдебен изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ, същият е наложил
запори на вземания на длъжника и по изпълнителното производство
регулярно са постъпвали суми, поради което за взискателя не е бил налице
интерес да иска предприемане на други изпълнителни способи. Такова искане
последващият взискател – цесионерът, е направил с молбата от 5.07.2017 г.
В тази връзка и единствено с цел пълнота на изложението следва да се
отбележи, че съгласно цитираното решение по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС,
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
Т.е. дори да се приеме, че в периода 13.02.2015 г. и 5.07.2017 г. е изтекъл
двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то с направеното искане за
налагане на запор през юли 2017 г., съдебният изпълнител не е имал
основание да откаже да изпълни новия способ за принудително изпълнение.
Същият правилно е предприел действия по реализирането му, като
3
впоследствие по изпълнителното дело продължават да постъпват регулярно
суми, като последната отбелязана сума, преведена на взискателя, е 655,89 лв.
на 31.03.2022 г.
Ето защо подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 82907 от 14.12.2021 г. от С. Н. П.,
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Д.М., срещу отказа
на ЧСИ М.Б., обективиран в постановление от 7.12.2021 г., да прекрати изп.д.
№ 20148380409837 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437,
ал. 4, изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4