РЕШЕНИЕ
№ 5181
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д.П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110208742 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
004220 от 22.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Е. И. С., ЕГН: ********** са му наложени
административно наказание парична „глоба“ в размер на 850.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 (три) месеца за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу процесното НП се инвокират съображения
против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не се заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 13.06.2023г. в законоустановеният
срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчен на 02.06.2023г. – виж л.58 гръб СП ,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Е. И. С. е правоспособен шофьор от 26.11.1966г. В
практиката си на водач по ЗДвП е наказван седем пъти с влезли в сила
електронни фишове в периода от 2018г. до 2023г. за административни
нарушения по чл.21 от ЗДвП – управление на МПС с висока скорост над
разрешените ограничения. На 08.11.2022г., в 11:07 часа жалбоподателят С. е
управлявал собственото си МПС – лек автомобил марка „В. ХЦ“ с рег. №
........... в село Долни Богров по бул. „Ботевградско шосе“ от гр.София към
село Яна. Намирал се с автомобила си в района на разклона за ЦСПП-МВР.
Налице било законово ограничение от 50.00 км/ч за движение на МПС за
населено място. По същото време и в същия час на 08.11.2022г. в 11:07 часа с
годно и техническо изправно (по силата на протокол от проверка с № 06 СГ-
ИСИС/15.03.2022г. и удостоверение на БИМ с валидност до 13.06.2027г.)
АТСС “CORDON-M” 2 с № МD 1193, е засечена изключително висока
скорост на движение на лек автомобил марка „В. ХЦ“ с рег. № ..............,
управляван от жалбоподателя С., от 119.00 км/ч, след приспаднат 3%
толеранс, при надвишение на допустимата скорост от 50.00 км/ч с 69.00
км/ч. Бил съставен, с ежедневна форма за отчет, писмен протокол за
използваното АТСС на 08.11.2022г. и за мястото му на разположение. По
преписката били приложени снимки на АТСС за мястото му на разположение
и за инкриминирания автомобил с измерената скорост на движение за него.
На 09.11.2022г. била издадена заповед за налагане на ПАМ спрямо
жалбоподателя С., връчена му на 28.02.2023г. за временно отнемане за срок
неповече от 18 месеца на неговото СУМПС. Жалбоподателят С. попълнил на
28.02.2023г. писмена декларация по чл.188 от ЗДвП и посочил, че на
инкриминираните дата и място лично е управлявал автомобила си. Въз
основа на изготвения АУАН Серия АД с бл. № 129355/28.02.2023г. е издадено
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-004220 от
22.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Е. И. С., ЕГН: ********** са му наложени
административно наказание парична „глоба“ в размер на 850.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 (три) месеца за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
2
вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, приети и прочетени от съда на основание чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Писмената доказателствена съвкупност по делото е
единна, еднопосочена, непротиворечива, последователна, хармонична,
категорична и изчерпателна.
От приложените по делото протокол от проверка с № 06 СГ-
ИСИС/15.03.2022г. и удостоверение на БИМ с валидност до 13.06.2027г., се
установява, че процесното мобилно автоматизирано техническо средство
АТСС “CORDON-M” 2 с № МD 1193 е било изпитано с удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административно-наказателния
процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към материалите по делото като годно веществено доказателствено
средство. От същия се установява видът, марката и регистрационният номер
на управлявания автомобил (който единствен е отразен на снимката), както и
измерената скорост – 119.00 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в
полза на нарушителя като възможна техническа грешка). Следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 54 от 2017 г.,
поради което след влизането в сила на посочената редакция на ЗДвП органите
на МВР са нямали задължение да оповестяват на интернет страницата на
МВР местата за контрол с автоматизирани технически средства. Съдът
кредитира заключението на Българския институт по метрология, че при
извършената метрологична проверка на процесното мобилно автоматизирано
техническо средство същото отговаря на всички метрологични изисквания.
В тази насока в Решение № 4388 от 28.06.2022 г. на АдмС - София по
адм. д. № 3684/2022 г., прието, че според чл. 26, ал. 1 от ЗИ контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка. Председателят на Българския институт по
метрология одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение
от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено
съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях (чл.
32, ал. 1 от ЗИ). Следователно, мобилните системи за видеоконтрол, след
законодателните изменения, представляват годно средство за констатиране и
заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта, при
спазване на въведените изисквания контролният орган да не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола да го изключва и демонтира.
В настоящия случай не се установени нарушения на тези правила за
работа с мобилната система за видеоконтрол.
Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели от СДВР-
3
ОПП в лицето на В. Х. А., Д. Д. Ч. и В. А. А.. Същите са автоконтрольори по
ЗДвП. Те са очевидци на административното нарушение. Свидетелят А. сочи
в показанията, че лично е настроил и поставил конкретното изправно
използвано от него АТСС. Той е квалифициран да работи с такова АТСС.
Свидетелят А. излага възприятия за измерената скорост на жалбоподателя С.,
която надхвърляла ограничението от 50.00 км/ч за населено място (факт
потвърждаващ се от писмените справки на АПИ и СО по делото) с 73.00
км/ч., след приспадане на законов толеранс от 3-4%. Тези възприятия на
свидетеля А. еднопосочно се потвърждават от показанията и на свидетелите
Ч. и А.. Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели от СДВР.
Показанията на свидетелите В. Х. А., Д. Д. Ч. и В. А. А. са добросъвестни и
кореспондиращи на данните от делото. Същите в показанията си не излагат
предположения. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на
фактите, какъвто нямат. Свидетелите не излагат лична интерпретация на
факти, а посочват обективни възприятия за факти от обективната
действителност. Показанията им са достоверни във висока степен. В
показанията им пред съда не се установяват никакво лично отношение,
отношение на желание да се уличи някого в административно нарушение или
данни за преднамереност, противоправност, отмъщение, злоба и др.
Показанията на свидетелите целят да разкрият обективна истина по делото и
това са допълнителни аргументи защо показанията от разпита им следва да се
кредитират изцяло. Показанията на свидетелите В. Х. А., Д. Д. Ч. и В. А. А. не
са изолирани и същите се основават на пряко възприети факти. Показанията
им не са твърдения срещу твърдения, а обективно изложение на възприятия,
намиращи корелация и потвърждаване в останалия кредитиран от съда
писмен доказателствен материал. Защитните твърдения на жалбоподателя С.
от въззивната му жалба и чрез защитника му при упражняването на правото
му на защита не са потвърждават от друг доказателствен източник на
независима информация, така както се потвърждават показанията на
свидетелите А., Ч. и А.. Твърденията на жалбоподателя С. са само твърдения
и си остават твърдения, основани на реализирането на правото му на защита.
Съдът не може да ги приеме за доказани, тъй като са опровергани изцяло от
показанията на свидетелите по делото и останалия кредитиран доказателствен
материал, а от друга страна не се подкрепят от доказателствата по делото.
Предвид липсата на други противоречия в доказателствените материали,
както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото,
съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя. АУАН и НП са съставени от материално компетентни
длъжностни лица по закон, съгласно приложените на л.19 – л.23 от СП
4
заповеди. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН
и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от
надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като
констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в акта за
установяване на административните нарушение, като по идентичен начин е
отразено и в наказателното постановление. Нарушението е подведено
правилно под съответната норма на материалния закон. АУАН и НП са
надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и
правото му на защита. Нарушителят С. е открит на 28.02.2023г., на която дата
е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП – на л.6 от СП, в която е посочил,
че на инкриминирания ден и място лично е управлявал лекия си автомобил.
Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващия орган не
е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по
съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани. Административно-наказателното производство
е образувано в сроковете по чл. 34 от ЗАНН (АУАН е съставен на
28.02.2023г. и е връчен на същата дата, когато нарушителят С. е бил отрит на
28.02.2023г. в тримесечния давностен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, но не по-
късно от една година от извършването на нарушението на 08.11.2022г.).
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Нарушената материално-правна норма е
посочена правилно.
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя С. за административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.182, ал.1, т.6.
Доказа се от обективна страна, че на 08.11.2022г. в 11:07 часа
жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил марка „В. ХЦ“ с рег.
№.............. в село Долни Богров по бул. „Ботевградско шосе“ от гр.София към
село Яна - в района на разклона за ЦСПП-МВР. С технически изправна и
калибрована мобилна АТСС “CORDON-M” 2 с № МD 1193 е установена
изключително висока скорост на движение на МПС, управляван от
жалбоподателя С., от 119.00 км/ч, след приспаднат 3% толеранс, при
надвишение на допустимата скорост от 50.00 км/ч с 69.00 км/ч. Съдът
намира административното нарушение за безспорно доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50
km/h - с глоба 700.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над
50 km/h глобата се увеличава с 50.00 лева. В случая, измерената скорост над
5
разрешената такава от 50.00 км/ч е 69.00 км/ч. Наказващит орган правилно е
изчислил размер на глобата от 850.00 лева (в която се включва сумата от
700.00 лева + три пъти по 50.00 лева за всяко нарастване на скоростта за всяко
5.00 км/ч (или общо 15.00 км/ч.) от оставащата скорост от 19.00 км/ч. до
крайната й стойност от 69.00 км/ч.). Правилно е наложено на жалбоподателя
С. и административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца, тъй като е кумулативна санкция. Липсват законови
основания съдът за определяне на евентуално по-ниски административни
наказания.
Съдът намира, че деянието на жалбоподателя С. не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната,
а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т.
9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост (и доколкото на инкриминираното място е
имало дори спирка за обществения транспорт и предвид натовареността на
движението на инкриминирания участък съгласно показанията на
разпитаните по делото свидетели), застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. Не на последно място, за да достигне до извод за
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай,
съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с 69.00 км/ч., което
не може да бъде определено като незначително.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена
без уважение.
По разноските:
Разноски на жалбоподател за заплатено адвокатско възнаграждение не се
следват с оглед изхода на делото. Такива не са претендирани от въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-004220 от
22.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
6
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Е. И. С., ЕГН: ********** са му наложени
административно наказание парична „глоба“ в размер на 850.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 (три) месеца за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебното решение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7