гр.Елхово, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на
тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д.,
разгледа докладваното от съдията АНД № 131 по описа за 2020г. на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0261-000426 от 12.11.2019
година, издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. В., с което на С.М.С. ***,
ЕГН – **********, за нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Срещу това НП е подадена жалба от С.С., с която се желае отмяна на същото
като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят твърди, че не е извършил соченото адм. нарушение и че
при управление на МПС е спазил въведеното ограничение на скоростта, но внезапно
край пътното платно изскочило куче, задало се от незаобграден участък, след което той е направил всичко
възможно да избегне удара, но се е случило въпросното ПТП, при което пострадали
били само той и съпругата му, с която пътували.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
представител., но в писмено становище изразява несъгласие с наложеното му
наказание и отново твърди, че той няма вина за настъпилото ПТП и че е спазил
ограничението на скоростта в този пътен участък.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител в съдебно заседание, като при депозиране на АНП с писмо изх. № 261000 - 2255 от 12.05.2020г. е
посочил, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважава.
РП-Ямбол, ТО Елхово, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 22.03.2019 г., около 15.30 часа по път № I-7, км.306+200 в посока от
ГКПП „Лесово“ за гр.Елхово, на територията на община Елхово, възникнало ПТП като управляваното от жалбоподателя С.М.С. МПС - лек автомобил „Тойота
Ярис“ с рег. № ***, негова собственост, излязло от пътното платно вляво по
посоката си на движение, след като С. забелязал на платното за движение куче и
завил наляво, за да избегне удар в животното, но изгубил контрол над
управлявания автомобил и последният се завъртял на платното за движение и се
преобърнал в крайпътна канавка.
За това ПТП бил подаден сигнал в РУ на МВР Елхово и на мястото били
изпратени служители на РУ Елхово и линейка. На мястото на произшествието
пристигнали други, пътуващи по същия път лица и те оказали първа помощ на
водача С.С. и съпругата му, която седяла на предна дясна седалка, като ги
извадили от автомобила. По – късно двамата пострадали били отведени в ЦСМП
Ямбол за оказване на медиц. помощ, където е установена травма на гръдния кош на
С. и счупване на ключица на Щ.С..
Служители на РУ Елхово посетили
местопроизшествието и е извършена проверка за случилото се. След преценка на събраните в хода на тази проверка доказателства, с Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство
на прокурор С. от ЕРП от 11.09.2029г., е отказано на основание чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК да се образува наказателно производство по преписка №
982/2019г. по описа на РП Елхово, като е прието, че няма достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер. В
Постановлението се сочи, че като водач на МПС С. е бил длъжен да контролира
автомобила непрекъснато и при избиране
скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението, като преценка дали е извършено нарушение по чл. 20,
ал.1 или ал. 2 от ЗДвП следва да се извърши от съответния АНО – Началника на РУ
Елхово.
Постановлението за отказ да се образува ДП е получено в РУ на МВР Елхово на
13.09.2019 година и е с вх. № 261р-6814/19.
На 17.09.2019г. свид. Г.А. ***, на длъжност полицейски инспектор „Пътен контрол“, в присъствието на колегите си - св. Г.Й. и И.Г. и в отсъствието на
жалбоподателя, съставил АУАН № 462
против С.С. за това, че на 22.03.2019 г., около 15.30
часа по главен път І-7, км.306+200 в посока от ГКПП „Лесово“ за гр.Елхово,
управлявал собственият си лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***, с несъобразена скорост с обстоятелството,
наличие на животни в обхвата на пътното платно, не контролира непрекъснато МПС,
като не е в състояние да спре пред предвидимо препятствие, вследствие на което
допуска ПТП с пострадали граждани. В АУАН е посочено, че същият е съставен по
реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление на РП-Елхово №
982/12.09.2019 г. и във връзка с Преписка № 261р-6814/2019 г. по описа на
РУ-Елхово. Актосъставителят квалифицирал цифрово словесното
описание на нарушението като такова по чл. 20, ал.1, вр. с ал.2 от ЗДвП. Така
съставеният АУАН бил подписан от актосъставителят и двамата свидетели по
съставянето му, след което е изпратен за предявяване и подписване на С.С. ***.
На 26.09.2019г. АУАН е бил предявен на С.,
той вписал възражение в него, че не е „карал бързо“, подписал го и получил
копие от него.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят С.С. е депозирал писмени възражения пред
административно наказващият орган, в които отново сочи, че е управлявал
автомобила с разрешена скорост и при появата на животното на пътното платно е намалил
скоростта, а за да избегне удара, навлязъл в насрещното платно.
Въз основа на съставения АУАН № 462, на 12.11.2019 година Началника на РУ
на МВР гр.Елхово Г. Вълев е издал обжалваното Наказателно постановление №
19-0261-000426, с което на С.М.С. ***,
ЕГН – **********, за нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
това, че на 22.03.2019 г., около 15.30 часа на път I-7, км.306+200, в посока от
ГКПП „Лесово“ за гр.Елхово, управлявал
собствения си лек автомобил с несъобразена скорост с обстоятелството, наличие
на животни в обхвата на пътното платно, не контролира непрекъснато МПС, като не
е в състояние да спре пред предвидимо препятствие, вследствие на което допуска
ПТП с пострадали граждани. Така издаденото НП е връчено на С.С. на 04.05.2020 година, видно от
отбелязването на разписката върху самото НП. Жалбата против това НП е
депозирана пред АНО на 08.05.2020 година.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото
административно-наказателна преписка и материалите по преписка с рег.№
261р-6814/10.04.2019 г. по описа на РУ-Елхово и от
показанията на тримата разпитани в хода на съдебното дирене свидетели –
актосъставителят Г.А. и свидетелите при съставянето на АУАН - Й. и Г.. Нито
един от тези свидетели не е очевидец на извършеното нарушение, като
актосъставителят в съдебно заседание изразява известните му факти и
обстоятелства, установени в хода на преписка с рег.№ 261р-6814/10.04.2019 г. по описа
на РУ-Елхово.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното
постановление и в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Въз основа на
извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на
атакуваното НП, съдът прие, че в производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 и 2 от ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение,
като без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен
в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал
да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
В конкретният
случай в съставеният АУАН е посочено, че същият е съставен по реда на чл. 36,
ал.2 от ЗАНН, която разпоредба сочи кога се образува НП без съставяне на АУАН.
В случая безспорно са били налице условия за образуване на административно
наказателна преписка след отказа на прокурора да образува ДП и с изпращането на
преписката на Началника на РУ на МВР Елхово за преценка има ли и какво точно
нарушение на разпоредбите на ЗДвП е извършено. Законодателното
разрешение, предвидено в чл. 36, ал.2 от ЗАНН е обусловено от разбирането, че
събраните във водените наказателно производство или преписка доказателства, са
достатъчни за установяване на административното нарушение, респ. за доказване
извършването му, както и неговите признаци от обективна и субективна страна и
могат да послужат на АНО за преценка съставомерността на деянието, авторството
и вината на лицето, чиято отговорност се реализира. Следователно за
законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН е необходимо препратените материали на АНО, съдържащи се в
прекратено ДП, респ. в образуваната преписка, да са достатъчни, за да очертаят
по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване в административнонаказателното производство. Въпреки това,
св. Г. А. е предприел действия по съставяне на АУАН на 17.09.2019г., но по
делото липсват доказателства нарушителят да е бил поканен да се яви за
съставяне на АУАН. И тримата свидетели са категорични, че акта е съставен в
отсъствие на нарушител. В случая нарушителят
е бил известен на актосъставителя, но не е бил поканен за явяване за съставяне
на АУАН, така че при евентуалното при такива условия неявяване, да може да се
пристъпи към съставяне на акт при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Нарушаването
на тези изисквания на чл.40 от ЗАНН /както на ал.2 на чл.40 от ЗАНН, така и на
ал.1 на чл.40 от ЗАНН – да се състави в присъствие на нарушителя/ съставлява
съществено процесуално нарушение в хода на административното производство,
доколкото засяга и ограничава най – значимото право в това производство –
правото на защита на лицето нарушител да узнае за какво се предприема
реализация на административна отговорност спрямо него.
От друга страна,
в АУАН като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.20, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а в НП е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Последната съдържа две
предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените
обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо
препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при
възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват,
докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност,
възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо
препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР
на ЗДвП. В случая не е ясно също и в коя от двете хипотези е реализирана
отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която
жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое
е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6,
т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е
намалил и спрял.
В настоящия случай съдът намира, че
както актосъставителя, така и органът, издал наказателното постановление, е
допуснал смесване на фактическите състави на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка, по начина, по който тя е описана, не става ясно дали ПТП е
настъпило в резултат на управлението от страна на водача с несъобразена скорост
с факторите, посочени в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП или в резултат на
загубата на контрол от страна на водача върху управляваното от него МПС.
Непосочването конкретно и ясно на
състава на извършеното нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в самото НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на нарушените
правни норми съгласно изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН за АУАН и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН за НП, представлява съществени процесуални нарушения, които от своя
страна съществено накърняват правото на защита на нарушителя поставяйки го в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му,
а от друга страна поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно
законосъобразността на акта по същество на спора.
Административнонаказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния
закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните
видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби
да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. В
конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно
наказателна отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение,
са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от
обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е
осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да
посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на тези
изисквания е от значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право
да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата
си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в
основата на административното право. Допуснатото несъответствие от наказващия
орган между фактическото и юридическо описание на нарушението, от една страна,
и основанието за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя,
от друга страна, е съществено не само защото на практика е довело до
противоречиво административно обвинение,
но и защото не би могло да бъде санирано в съдебното производство чрез
изменение на НП, тъй като става въпрос за неточно прилагане на разпоредби, които
не са само санкционни, т.е. нямат отношение единствено към вида и размера на
наказанието. Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съдът намира и,
че не е била изяснена фактическата обстановка, предвид събраните доказателства в
хода на проверката по преписка с рег. № 261р-6814/2019г. по описа на РУ на МВР
Елхово и не е доказано безспорно извършеното деяние, което е в тежест на
административнонаказващия орган. Така, от сведенията които е дал Г. Бозов, който пръв е пристигнал на мястото на
ПТП с управляваното от него МПС, е видно, че от ГКПП „Лесово“ той се е движел
след управлявания от С. автомобил, като го изчакал да премине преди Бозов да се
включи от паркингите преди митницата. Бозов сочи, че той се е движел с около 80
км/ч и че автомобила на С. е бил постоянно на около 300-400 метра пред неговия,
като на последователните завои по пътя преди първия разклон за с. Гранитово в
посока към гр. Елхово, Бозов вече не е имал директна видимост към МПС на С.
защото на завоите е имало ограничена видимост и след ляв завой, когато излязъл
на прав участък, видял л.а. „Тойота“ преобърнат в лявата канавка по посока на
движението си, без да има други автомобили на пътното платно в двете посоки.
Г.Бозов заявява, че ПТП е настъпило секунди преди той да има видимост към
автомобила, но когато той е пристигнал на мястото не е видял нито куче, нито
човек около пътя. В АУАН и НП е
посочено, че водачът не се е съобразил с „обстоятелството - наличие на животни
в обхвата на пътното платно“. Съдът намира, че не е изяснено от АНО в кой
момент сочените „животни“ са приближили пътното платно, кога водача на МПС е
забелязал животните и на какво разстояние е било управляваното от него МПС от
тях, дали е било възможно за водача да ги възприеме и да намали скоростта или
при необходимост да спре навреме управлявания от него автомобил, с оглед на
това, че непосредствено преди ПТП е бил преодолян ляв завой и за водача не е
имало добра видимост към пътното платно
след този завой /както сочи Г. Бозов, който именно поради наличния
завой, който е преодолявал с МПС, не е видял
настъпилото ПТП/. По този начин е нарушена и разпоредбата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН от страна на наказващия
орган - преди да се произнесе по преписката да прецени законосъобразността и
обосноваността на съставения АУАН и да прецени направените възражения, като при
необходимост разследва и спорните обстоятелства.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че е налице опорочаване на цялото
административно-наказателно производство и не следва да се обсъждат въпросите
относно извършването на административното нарушение, авторството и субективната
страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказване, какъвто в случая не е налице. За
пълнота обаче, може да се посочи, че по делото не се доказва по безспорен начин
извършването на описаното в НП нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Не се
установи нито точната скорост, с която се е движил автомобилът на жалбоподателя,
за да се направи преценка дали същата е била съобразена с конкретните условия
или не. По делото не е доказано по несъмнен начин и каква е точната причина
жалбоподателят да изгуби контрол над автомобила - дали несъобразена скорост или
друга причина. Не може да бъде възприето, че при наличие на загуба на контрол,
причината за това винаги е несъобразена скорост. Напротив, несъобразената
скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се определя субективно
единствено съобразно настъпилото ПТП. В процесния случай наказващият орган не е
установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за
доказване, че водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост
и именно в резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП. В този
смисъл нарушението не е несъмнено доказано и по тази причина
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е следвало да бъде
ангажирана.
Поради
изложените по-горе съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание
чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0261-000426 от 12.11.2019 година, издадено от Началника на РУ на МВР
гр.Елхово Г. В., с което на С.М.С. ***, ЕГН – **********, за нарушение по
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................
/В. Апостолова/