РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 25.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Нели Странджева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1284
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************, срещу С.Д.И. ЕГН **********, с
адрес: ***.
В исковата
молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжникът при условията на чл.47,
ал.7, вр. с ал.5 от ГПК.
Твърди се, че на 14.09.2017г. между „Креди Йес“ ООД като кредитор и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № 29734.
Размерът на предоставения с този договор кредит е 800 лв., с полагането на
подписа си под договора длъжникът е удостоверил, че е получил сумата по
кредита. Страните са се съгласили длъжникът да върне сума в размер на 987,62
лв., включваща лихви и разноски, уговорили са договорната лихва в размер на
187,62 лв., която следва да се изплаща на части, включени в договорените
месечни погасителни вноски.
На основание сключения между страните
договор, Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума в срок до
14.9.2018 г., на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
82,30 лв., платими при първа погасителна вноска 14.10.2017г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 14.09.2018г.. Срокът на договора е
изтекъл на 14.09.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Съгласно клаузите на сключения договор
за заем, страните са се споразумели длъжникът да обезпечи изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
- издаването на запис на заповед от страна на
Заемателя;
- предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване
на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и
лихва или
- поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната
/а в случай, че са двама поръчители, размерът на зрителния доход на всеки от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна ата за страната/,
да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не
са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя, да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“) по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размера
на получавания от тях доход.
С подписването на договора за заем,
Заемателят е декларирал, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на
договора не предостави на Заемателя горепосоченото обезпечение, същия дължи на
Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Поради
неизпълнение на това задължение на ответника е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 656,38 лева, която е разсрочена на 12 равни вноски,
всяка в размер на 54,70 лева, дължими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателя е в размер на 137,00 лева.
Въз основа на общите условия страните
са договорили, че при забава в плащането на погасителни вноски длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради това на
ответникът е начислена лихва за забава в размер на 186,44 лв. за периода от
13.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, което
е съвкупност от обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска.
Заемополучателят не
е заплатила изцяло дължимия паричен заем към ищецът. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 275,00 лв.,
с която са погасени, както следва: неустойка: 110,4 лв., договорна лихва: 52,53 лв., главница: 112,07 лв.
На
01.10.2018г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
което процесното вземане е
прехвърлено в полза на ищеца, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. На длъжникът е изпратено
уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането
с Уведомително писмо до ответника.
Съгласно договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента за уведомяване на
длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от 17.10.2018 г., с
известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се е върнало в цялост. На
14.08.2019г. е изпратено повторно уведомление, като писмото отново е върнато в
цялост.
Иска се да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.623/2019г. на ПРС, както и присъждане на сторените разноски по исковото
и заповедното производство.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него твърди, че предявения иск е
недопустим, тъй като нямало подадено възражение от длъжника по издадената
заповед. Счита, че иска е неоснователен. Ответницата не била надлежно уведомена
за цесията, обстоятелството, че особеният представител е получил уведомяването
за цесията не било правно релевантно.
Твърди се, че клаузата за неустойка е
нищожна, тъй като както чрез нея се постига неоснователно обогатяване на
кредитора, а не неговото обезпечаване. Твърди се, че уговорената неустойка
заобикаля закона, тъй като на основание чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на
длъжника кредитора има право само на лихви, а с уговорената неустойка се
постига свръх обогатяване на кредитора. Комутиране на неустойка с лихва за
забава е недопустимо.
Неустойката е недължима и на основание
чл.83, ал.1 ЗЗД.
Поради това се твърди нищожност на чл.6,
ал.1, ал.2 и чл.8 от договора.
В съдебно заседание представител на ищеца
не се явява, в писмено становище поддържа исковата молба и оспорва отговора.
Особеният представител на ответникът се
явява и моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Според Договор за паричен заем №
46652; Погасителен план; Общи условия по договор за заем в сила от 01.04.2016
г.;Молба за заем № 46652/12.09.2017 г. се
установява, че „Креди Йес“ ООД, в качеството му
на заемодател и ответника в качеството му на заемополучател са сключили договор
за паричен заем на 14.09.2017г..
При условията
на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя заем с главница от 800
лв., а Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с
договорната лихва, в размер на 3.4% месечно, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 82,3
лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 14.10.2017г., а падежа
на последната погасителна вноска е 14.09.2018г..
С подписването
на договорът ответникът е удостоверил, че е получил заемната сума.
Съгласно чл.6 от сключения договор за
заем, страните са се споразумели длъжникът да обезпечи изпълнението на договора
с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
- издаването на запис на заповед от страна на
Заемателя;
- предоставяне
на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва или
- поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната
/а в случай, че са двама поръчители, размерът на зрителния доход на всеки от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна ата за страната/,
да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не
са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя, да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“) по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размера
на получавания от тях доход.
С подписването на договора за заем,
Заемателят е декларирал, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на
договора не предостави на Заемателя горепосоченото обезпечение, същия дължи на
Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Поради неизпълнение на това задължение
на ответника е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 656,38 лева,
която е разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 54,70 лева, дължими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 137 лева.
Въз основа на общите условия страните
са договорили, че при забава в плащането на погасителни вноски длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради това на
ответникът е начислена лихва за забава в размер на 186,44 лв. за периода от 13.12.2017
г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, което е
съвкупност от обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания; Потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания/цесия/; Пълномощно от
01.10.2018 г. се установява, че е
сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.10.2018г. на основание чл. 99 от ЗЗД сключен между „Креди Йес“
ООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ООД и Приложение № 1 към него от 01.10.2018г.,
с които е прехвърлено проценсото вземане. В договора страните по него са се
споразумели купувачът по него - ищец по делото да придобива от продавача негови
вземания, които ще бъдат описани в Приложение №1 към договора. Според договора
за цесия чл.4.4 и чл.4.5 продавача издава на купувача потвърждение за сключена
цесия при подписване на всяко едно приложение и купувача уведомява длъжниците
за извършената цесия, за което му се издава изрично пълномощно.
От Уведомително писмо до С.Д.И. с изх. №
УПЦ-П-КРЙ/29734; Известие за доставяне; Известие за доставяне на ЛЕО експрес;
Обратна разписка към товарителница № 68508072, се
установява, че „Креди Йес“ ООД е потвърдило извършената цесия на вземанията по
Приложение № 1 към него от 01.10.2018г., в което е описано и процесното вземане
и е съставила уведомление за цесията до длъжника. На ответникът е изпратено
уведомително писмо за извършената цесия, в което е посочено и задължението на
ответника, но пратката се е върната като неполучена с отбелязване, че адресата
е в чужбина.
От както и ЧГД № 623/2019 г. по описа
на РС Провадия е видно, че по него е издадена заповед за изпълнение № 417/09.05.2019г.
за следните суми: сума в размер на 687.93лева /шестотин осемдесет и седем лева
и деветдесет стотинки/, представляваща главница по договор за паричен заем №
29734, сключен на 14.09.2017 г. между „Креди Йес” ООД и С.Д.И., вземанията по
който са прехвърлени от страна на „Креди Йес” ООД в полза на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2018 г., сума в размер на 135.09лева /сто тридесет и
пет лева и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
13.12.2017 г. до 14.09.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от
545.98лева / петстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
13.12.2017 г. до 14.09.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сума в
размер на 186.44лева /сто осемдесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава от 13.12.2017 г. /датата, на
която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на
заявлението в съда – 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 131.11лева /сто тридесет и един
лева и единадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса – 31.11лв. и юрисконсултско възнаграждение - 100лв., на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Издадената
заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради това
на заявителя - ищец са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в
1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 623/2019г. по описа на
ПРС.
Възражение за нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2
от ЗЗД на клазузата за неустойка по чл.6, ал.1 и
ал.2 и чл.8 от процесния договор за кредит.
Възражение, че ответникът не е уведомен за цесията по чл.99, ал.3 вр. с ал.4
от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че
между цедента и ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените в
исковата молба условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на
вземането.
Ответникът следва да докаже, наличието на нищожност
на чл.6, ал.1, ал.2 и чл.8 от договора поради противоречие със закона и
заобикалянето му.
От представените по делото доказателства безспорно
се установи, че е налице облигационна връзка между ответникът в качеството му
на заемополучател по процесния договор за заем и „Креди Йес“ ООД. Установи се, че кредиторът
е изпълнил задълженията си по договора като е представил на ответника сума в
размер на 800 лева в заем в деня на подписване на договора за кредит – 14.09.2017г.,
доказателство, за което е самия договор за кредит, имащ силата и на разписка.
Ответникът не твърди, а и няма доказателства в насока той да е изпълнил задълженията
си по договора, които са с настъпил падеж на 14.09.2018г..
Процесното вземане е цедирано на ищеца, за което
ответникът е надлежно уведомен, както с изпращане на уведомление на посочения
за кореспонденция в договора адрес, и с получаване на исковата молба от
назначения му особен представител. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител по чл.99, ал.3 вр. с ал.4 от ЗЗД.
Съдът намира за основателно
възражението на особения представител на ответникът за нищожност на клаузата за
неустойка, обективирана в чл.8 от процесния договор. Целта на неустоечната
клауза е обезпечителна, в случая при начислената на ответника неустойка в
размер на 656,38 лева – размер близък до този на размера на кредита,
обезпечителната цел на неустойката е нарушена и се цели облагодетелстване на
кредитополучателя. Поради това съдът намира несутоечната клауза за нищожна
поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По
същата причина съдът намира за нищожна и клаузата на чл.6 от договора, тъй като
с нея се постига свръхобезпечение на кредитора за сметка на длъжника.
Поради това ответникът дължи следните суми по процесния
договор: в размер на
687.93лева /шестотин осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща
главница по договор за паричен заем № 29734, сключен на 14.09.2017 г. между
„Креди Йес” ООД и С.Д.И., вземанията по който са прехвърлени от страна на
„Креди Йес” ООД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г., сума в
размер на 135.09лева /сто тридесет и пет лева и девет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 13.12.2017 г. до 14.09.2018 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, сума в размер на 186.44лева /сто осемдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава от
13.12.2017 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска/
до датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Искът се явява неоснователен за сумата
от 545.98 лева /петстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
13.12.2017г. до 14.09.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/, предвид
горните мотиви.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. Претендираните
разноски от ищецът са следните: по 31,11 лева – държавна такса в исковото и
заповедното производство, 338.89 лева – депозит за особен представител, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът по заповедното производство е определил на 100
лева, а по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП в размер на 100 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия
материален интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно
заседание по делото. Съобразно това на ищецът следа да се присъдят разноски в
размер на 85,09 лева по заповедното производство и в размер на 305,02 лева в
исковото производство.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************, към С.Д.И.,
с ЕГН ********** ***, за които е издадена Заповед № 417/09.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 623/2019г. на РС Провадия за следните парични вземания: сума в размер на 687.93лева /шестотин
осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница по
договор за паричен заем № 29734, сключен на 14.09.2017 г. между „Креди Йес” ООД
и С.Д.И., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Креди Йес” ООД в
полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г., сума в размер на 135.09 лева /сто
тридесет и пет лева и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 13.12.2017 г. до 14.09.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; сума в размер на 186.44 лева
/сто осемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава от 13.12.2017 г. /датата, на която е станала изискуема
първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда –
07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 545.98лева /
петстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
13.12.2017 г. до 14.09.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/.
ОСЪЖДА С.Д.И., с ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************, сумата от 85,09 лева по
заповедното производство по ч.гр.д.923/2019г. на РС Провадия и в размер на 305,02 лева в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..