Р Е
Ш Е Н
И Е № 25
гр. Пловдив, 27.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА., като разгледа
докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 600/2019 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
8933/19.03.2019 г. от М.С.П. ЕГН **********, М.Д.С. ЕГН ********** и Й.Д.К. ЕГН **********
против решение № 247/26.02.2019 г., постановено по г. д. № 2053/2017 г. по
описа на ОС – П., с което е отхвърлен иска им против „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *********,
СД „***– К. ***, ЕИК ***, Л.Г.К. ЕГН **********, Д.И.К. ЕГН **********, И.Д.К.
ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 166 и сл. от ЗЗД за нищожност на договорна ипотека,
учредена с нотариален акт № ***г. на нотариус ***, рег. ***, на основание чл.
26, ал. 2, изречение второ от ЗЗД (поради липса на съгласие); е отхвърлен евентуалният
иск против „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *********, СД „***– К. ***, ЕИК ***, Л.Г.К. ЕГН **********, Д.И.К.
ЕГН **********, И.Д.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 166 и сл. от ЗЗД за нищожност
на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ***г. на нотариус ***, рег. ***,
на основание чл. 26, ал. 1, изречение първо от ЗЗД (като противоречаща на
императивната разпоредба на чл. 167, ал. 2 от ЗЗД относно съдържанието на
същата); е отхвърлен евентуалният иск против „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *********,
СД „***– К. ***, ЕИК ***, Л.Г.К. ЕГН **********, Д.И.К. ЕГН **********, И.Д.К.
ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 166 и сл. от ЗЗД, че ипотечното право не съществува, поради
погасяване по давност на главното задължение на длъжника по изпълнителното дело
по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, във връзка с чл. 151 от ЗЗД, както и поради
неизвършване на валидни действия по изпълнителното дело и изтичане на
2-годишния срок за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК; е отхвърлен
евентуалният иск против „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *********, СД „***– К. ***, ЕИК ***, Л.Г.К. ЕГН **********, Д.И.К.
ЕГН **********, И.Д.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 166 и сл. от ЗЗД, че ипотечното
право не съществува, поради неподновяване на ипотеката по отношение на ищците в
законния 10-годишен срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е нарушена процедурата
по чл. 18, ал. 2 от Правилника за вписванията.
Молят съда да отмени
решението и да уважи предявените искове. Претендират разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *********
счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Останалите ответници
не са взели становище по същество.
По делото са
предявени четири иска (един главен и три при условията на евентуалност) от М.С.П.
ЕГН ********** ***, М.Д.С. ЕГН ********** *** и Й.Д.К. ЕГН ********** ***,
всички със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д. Д. против „Ю.Б.“ АД
***, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Д.; СД „***– К. ***,
ЕИК ***; Л.Г.К. ЕГН ********** ***; Д.И.К. ЕГН ********** ***; И.Д.К. ЕГН **********
*** и С.Т.К. ЕГН **********,***.
І. по иска за нищожност на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ***г. на
нотариус ***, рег. ***, на основание чл. 26, ал. 2, изречение второ от ЗЗД (поради
липса на съгласие):
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на идеални части от следния
недвижим имот: жилище с площ от 80кв. м., представляващо СОС с идентификатор ***, с адрес: гр. ***,
ведно с изба *** с площ от 9,33кв. м. и 2,822 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, който имот е придобит от ***с нот. акт ***г.
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ (отм.). Ищците са
наследници по закон на ***, починал на 23.08.2011 г., видно от приложеното
удостоверение за наследници изх.№ 3940/18.07.2017 г., издадено от Район ***(л.
39 от делото на ОС). Тези обстоятелства не са спорни.
С нотариален акт № ***г. на нотариус ***, рег.***, вписан в СВ – ***,
двойно вх. рег. № 15452/12.06.2007 г. (л. 14 - 17 от делото на ОС), е учредена
договорна ипотека, като „БПБ“ АД, като кредитор, предоставя на СД „***“, ЕИК ***,
като кредитополучател, съгласно Договор за банков кредит - продукт „******г. (л. 201 – 206 от делото
на ОС), кредит в размер на 77 500.00 лева за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди, с краен срок на издължаване 120 месеца, считано от откриването
на заемната сметка по кредита, при конкретно договорени лихвени проценти, като
за обезпечаване на вземането на банката по договора за кредит ***и М.С.П.
учредяват в полза на „БПБ“ АД договорна ипотека върху своя собствен недвижим,
подробно описан по-горе.
Видно от приложение към Договор за банков кредит - продукт „******, страните удостоверяват, че
посочената заемна сметка е открита на 22.06.2007 г., от която дата започва да тече
120 месечния срок за издължаване на кредита.
Ищците твърдят, че договорът за ипотека и нищожен поради липса на съгласие,
тъй като не е подписан от собствениците ***и М.С.П..
Това твърдение е неоснователно. Видно от заключението на графологическата
експертиза (л. 1548 – 1551 от делото на ОС), подписите, положени за „ипотекарни
длъжници“ под № 1 и № 2 в нотариален акт № ***г. са изпълнени съответно от ***и
от М.С.П..
Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
При това положение се дължи произнасяне по предявените евентуално съединени
искове.
ІІ. по иска за нищожност на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ***г.
на нотариус ***, рег. ***, на основание чл. 26, ал. 1, изречение първо от ЗЗД (като
противоречаща на императивната разпоредба на чл. 167, ал. 2 от ЗЗД относно
съдържанието на същата):
Видно от текста на процесния нотариален акт, договорът за ипотека е сключен в предвидената форма за валидност и
съдържа всички необходими реквизити по чл. 167, ал. 2 от ЗЗД. Вземането на
банката е достатъчно конкретизирано в ипотечния договор, с оглед спецификата на
договора за бизнес револвираща кредитна линия и съдържа цялата необходима
информация, съгласно императивните изискванията на чл. 167, ал. 2, във връзка
чл. 170 от ЗЗД.
Неоснователно възражението, че не е посочен точен падеж на задължението,
тъй като съществува тест, според който крайният срок за издължаване на кредита
е „120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита, която дата
се установява в подписано приложение към договора за кредит, в което се посочва
датата на откриване на заемната сметка“. От вече коментираното приложение (л.
206 от делото на ОС) заемна сметка е открита на 22.06.2007 г., поради което падежът
на задължението по договора е 22.06.2017 г.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
При това положение се дължи произнасяне по втория евентуално съединен иск.
ІІІ. по иска, че
ипотечното право не съществува, поради погасяване по давност на главното
задължение на длъжника по изпълнителното дело по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, във връзка с чл. 151 от ЗЗД, както и поради неизвършване на валидни
действия по изпълнителното дело:
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение, като в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие. Съгласно чл. 151 от ЗЗД, ако
ипотеката обезпечава чуждо задължение, собствениците на ипотекирания имот могат
да противопоставят на кредитора всички възражения, с които разполага длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява на посоченото
правно основание, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, като
прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
Видно от приложеното изпълнително дело
№ ****, след присъединяване на вземането на банката на 10.05.2012 г. и по
първия договор за банков кредит от 2007 г. в изпълнителното производство
периодично са извършвани изпълнителни действия – постъпило плащане на
07.01.2013 г. в размер на 5.45 лева; на 18.01.2013 г. със съобщения изх. №№
411/11.01.2013 г. и 414/11.01.2013 г. са наложени запори на МПС, а през 2014 г.
са наложени запори на банкови сметки и трудови възнаграждения; опис на движими
вещи, както и на процесния недвижим имот, поради което тези изпълнителни
действия прекъсват както 2-годишния давностен срок за перемпция, така и
5-годишната погасителна давност за вземането по главното задължение на длъжника
по изпълнителното дело – СД „******“, ЕИК ***, съобразно т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
При това положение се дължи произнасяне по третия евентуално съединен иск.
ІV. по иска, че ипотечното право не съществува, поради неподновяване на
ипотеката по отношение на ищците в законния 10-годишен срок по чл. 172, ал. 1
от ЗЗД:
В исковата молба се твърди, че, тъй като подновяването на ипотеката е
вписано с Акт **** г. по молба на ипотекарния кредитор, но е нарушена
процедурата по подновяване на вписването (липсва посочване на наследниците на
починалия през 2011 г. ипотекарен длъжник ******, съгласно чл. 18, ал. 2 от ПВ),
извършеното вписване не може да бъде противопоставено на наследниците му.
Съгласно чл. 172, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД и чл.18 от ПВ, действието на
вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който е извършено, и може да
бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл, като
вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от
договора или от молбата за учредяване на ипотеката.
Няма спор, че ипотеката е вписана в СВ – П на
12.06.2007 г. и е подновена в законоустановения 10-годишен срок по чл. 172, ал.
1 от ЗЗД по молба на ипотекарния кредитор с ******г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
ПВ, молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване, а ако
собственикът на ипотекирания имот е умрял, трябва да се посочат и наследниците
му.
Ищците като наследници по закон на ***, починал на
23.08.2011 г., не са вписани при подновяване на ипотеката, макар М.П. да е
ипотекарен длъжник на собствено основание.
Съдът намира, че това обстоятелство не се отразява върху
съществуването на ипотечното право в полза на банката. Подновяването на
ипотеката се отбелязва по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник и не се
прави вписване на подновяването по партидата на новите собственици – низходящите
на ******, тъй като ипотеката следва имота по силата на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, ипотечното право не престава да съществува дори
и след изтичане на 10-годишния срок за подновяване на ипотеката, ако ипотеката
се впише отново, но в този случай тя има ред от новото вписване, а ипотекарният
кредитор има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания
имот, в чиято собственост да се намира той, съгласно чл. 173 от ЗЗД.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
Налага се общият извод, че обжалваното
решение е законосъобразно във всичките му части, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 247/26.02.2019 г., постановено по г. д. № 2053/2017 г. по описа на ОС – П.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: