№ 1308
гр. Плевен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430101882 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД-*** с ЕИК ***
против К. Х. Д. с ЕГН **********.
Твърди се, че процесните вземания произтичат от сключен на
05.06.2017 г. Договор за потребителски кредит с № ********** между „Ти Би
Ай Банк: ЕАД и К. Х. Д., съгласно който кредитора предоставил кредит в
размер на 1358,91 лв. за общо ползване, застрахователни премии и такси,
подробно описани в чл. 7.1 от Договора, която сума ответникът се задължил
да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 05.02.2020 г. /чл. 6 от
Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 61,01 лв., без
последната вноска, която била изравнителна и в размер на 60,87 лв. Така към
датата на подписване на Договора, страните уговорили
Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 1952,18 лв.
Излага се, че съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължала
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 28,36 %, ав случай на
1
просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в
размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за
периода на просрочието.
В чл. 11.2 от Договора бил инкорпориран и погасителния план към
него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска била с
падежна дата 05.07.2017 г., а последната е 05.20.2020 г.
Твърди се, че ответника не заплатил следните суми, произтичащи от
това договорно правоотношение: главница в размер на 1300,44 лв., договорна
лихва в размер на 529,72 лв., дължима за периода от 05.09.2017 г. до
06.11.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 32,18 лв., дължимоа за
периода от 05.09.2017 до 06.11.2017 г.
Излага се, че на 15.02.2021 г. било подписано Приложение №
1/15.02.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД
между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *** и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***, по силата на което вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит с № **********, сключен между Банката и
К. Х. Д., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 15.02.2021 г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г.
Навеждат се доводи за съобщаване на цесията на длъжника по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Излага се, че вземанията били претндирани по реда на чл.417 от ГПК и
в производството по ч.гр.д.№2220/2018г. била издадена заповед за
изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415 били дадени указания
на кредитора за предявяване на установителен иск.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1300,44 лв. /хиляда и
триста лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница; 529,72 лв.
/петстотин двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.09.2017 г. до 06.11.2017
2
г.; 32,18 лв. /сто петдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 05.09.2017 до 06.11.2017 г.;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно
погасяване на дълга. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. В. К. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че
заемната сума е била преведена на длъжника, както и оспорва съобщаването
на цесията от цедента.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. №2220/2018г. по описа на ПлРС,
че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и
в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно
даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
От представените преписи на Договор за кредит №********** от
05.06.2017г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на
заемодател и К. Х. Д., в качеството на заемополучател, и застрахователно
удостоверение от „Уника Живот“ АД, се установява, че по силата на
постигнато между сочената банка и ответника съглашение заемодателя е
предоставил на заемателя кредит в размер на 1000лв. Постигнато е било
съгласие за дължима такса за оценка на риска в размер на 145,60лв., дължима
в деня на подписване на договора за кредит. Прието е било таксата да се
финансира от кредитора и да се възстанови от потребителя с дължимите
месечни вноски.
Според обективираното в чл.7.1 от договора, потребителят е заявил
искане за сключване на застраховка живот със застрахователна премия в
размер на 105,60лв. и застраховка безработица със застрахователна премия в
размер на 107,71лв. Според обективираното в чл.9.1 годишния лихвен
процент е бил определен на 28,36%, а според чл.10 ГПР е бил определен на
45,62 %. Общо дължимата сума от заемополучателя, според обективираното в
3
чл.10, е била изчислена на 1 952,18лв., а начинът на плащането й, според
отразения в договора погасителен план – на тридесет и две месечни
погасителни вноски с падеж 5-то число на месеца, считано от 05.07.2017г. и
крайна вноска дължима на 05.02.2020г. При това, общия размер на
договорната лихва за целия срок на договора се изчислява на 593,27лв.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от
31.08.2018г. и Анекси към него от 28.08.2019г. и 02.11.2020, сключени между
„Ти Би Ай Банк” ЕАД от една страна като цедент и ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ от друга като цесионер, както и от приложеното копие
на Приложение №1/15.02.2021г., че заемодателя е прехвърлил на ищеца
вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
От представения препис на пълномощно, изходящо от „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, се установява, че цедента е упълномощил цесионера „Агенция за
събиране на вземания” да уведоми от името на цедента всички длъжници по
вземания, които са били цедирани.
Видно е от приложения препис на уведомително писмо №УПЦ-С-ТБИ-
АТ/**********/22.02.2021г., изходящо от ищеца като пълномощник на
цедента и известие за доставянето му, че цесионера е предприел уведомяване
на длъжника за извършената цесия, като не са налице доказателства за
връчване на уведомлението преди завеждане на исковата молба.
От изслушаното в о.с.з. на 15.09.2023г. заключение по допуснатата ССЕ
се установява, че на на 05.06.2017г. по разплащателната сметка на ответника е
бил извършен превод на сума в размер на 1358,91лв., представляваща сбор от
главница в размер на 1000,00 лв., която е била изтеглена на каса от ответника;
сума в размер на 145,60 лв., представляваща такса оценка на риска; сума в
размер на 213,31 лв. за уговореното финансиране за дължими от
кредитополучателя застрахователни премии. Установява се, че от преведената
сума са били удържани автоматично такса оценка на риска 145,60 лв. в полза
на ТИ БИ АЙ банк и сумата от 213,31 лв. за застраховки. Установява се още
от експертното заключение, че ответника е заплатил по процесния договор
единствено сума в общ размер на 122,40лв. на 05.07.2017г. и 17.08.2017г., с
която са били погасени главница в размер на 58,47 лв., договорна лихва в
размер на 63,55 лв. и 0,38 лв. обезщетение за забава. При това са останали
непогасени вноски с падежи 05.09.2017 г. и 05.02.2020 г. Видно е от
4
заключението на вещото лице, че поради непогасване на три последователни
вноски – с падеж от 05.09.2017г. до 05.11.2017г., банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 06.11.2017г. Установява се също така, че към датата
на иницииране на заповедното производство – 29.03.2018г. непогасени са
били следните задължения на кредитополучателя: главница в размер на 1
300,44 лв.; договорна лихва в размер на 90,05 лв. за периода от 05.09.2017г.
до 06.11.2017 г. (включена в уговорените вноски с падежи от 05.09.2017г. до
05.11.2017г.). Вещото лице е посочило, че лихвата за забава за процесния
период изчислена с договорен лихвен процент плюс 10 пункта наказателна
надбавка възлиза на 93,69лв. Посочило е също така, че от предоставената от
кредитора информация не се установява как е била изчислена от кредитора
търсената договорна лихва в размер на 529,72лв. за посочения по-горе
период.
Обсъденото експертно заключение се възприема изцяло от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните,
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало
облигационно правоотношение между ответника К. Д., в качеството на
заемател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на заемодател по сключен
между тях Договор за потребителски кредит №********** от 05.06.2017г.
Съдът приема, с оглед установеното от експертното заключение, че
заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение
да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 1 000лв., както и да
осигури финансиране, предоставяйки сумите, дължими за плащане на
уговорената такса и застрахователни премии в общ размер на 358,91лв. При
това в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата от
1 358,91лв. по уговорения начин и срок.
Възникнало е и задължението за плащане на уговорената
възнаградителна лихва, която за целия срок на договора възлиза на 593,27лв.
Установи се също така, че кредитополучателя е погасил единствено
първите две уговорени погасителни вноски с последно плащане на
17.08.2017г.
5
Съдът счита, че в случая следва да се приеме настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на обявената и осчетоводена от кредитора дата
06.11.2017г. Съдът приема, че факта на настъпила предсрочна изискуемост на
приетата от кредитора дата предпоставя по-благоприятни последици за
длъжника, поради което за последния не е и налице правен интерес от
оспорване на този факт. Това е така, т.к. в случая на настъпила предсрочна
изискуемост на 05.10.2017г. кредитополучателя не дължи възнаградителна
лихва след тази дата до края на срока на договора – 05.02.2020г. В този
смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017г., ОСГТК, в което е
прието, че „Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна
функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване
на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи.“
С оглед приетото по-горе, съдът счита, че към датата на иницииране на
заповедното производство – 29.03.2018г., заемополучателя е дължал изцяло
непогасената по договора гавница, възлизаща на сума в размер на 1 300,44лв.,
както се установи от експертното заключение.
Установи се също така от експертното заключение, че към сочената
дата ответника е дължал на кредитодателя и възнаградителна лихва в размер
на 90,05лв. за периода от 05.09.2017г. до 06.11.2017г. – датата на настъпване
на предсрочната изискуемост. Договорната лихва е дължима за периода на
съществуване на заемното правоотношение – т.е. до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 06.11.2017г. и в уговорения в процесния Договор
размер, съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от него.
Предвид правната природа на лихвата по чл.430, ал.2 ТЗ и нейното
предназначение, тя следва да е уговорена в съглашението отнапред в известен
за заемополучателя размер. Когато плащането й се разсрочва, размерът на
6
всяка вноска е определен в Погасителен план, представляващ част от
Договора. Приетата от банката промяна на дължимия за периода размер, чрез
осчетоводяване на задължение за договорна лихва в размера по-голям от този
по погасителен план, не е съобразено с писмените уговорки между страните и
не произтича от законова разпоредба.
Ето защо, съдът счита, че ответника дължи за периода на съществуване
на договорното правоотношение договорната лихва, уговорена в писменото
съглашение, част от което е Погасителния план или за периода от
05.09.2017г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост -
06.11.2017г. е дължима договорна лихва в размер на 90,05лв.
Поради забава в плащането на главница на уговорените дати на падеж,
кредитополучателя е дължал и обезщетение за забава за периода от
05.09.2017г. до 06.11.2017г., което според заключението на вещото лице се
изчислява на 93,69лв., но с исковата молба е претендирано установяване
съществуването на такава в по-малък размер от 32,18лв., до която сума съдът
дължи произнасяне.
Установи се от обсъдените доказателства, че след образуване на
заповедното производство – на 15.02.2021г., банката кредитор е прехвърлила
вземанията си, произтичащи от процесния договор в полза на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
7
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предприел уведомяване на
длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента
„Ти Би Ай Банк” ЕАД, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковите претенции се явяват
основателни и доказани изцяло за сумата от 1 300,44 лв., представляваща
непогасена главница по договора за кредит от 05.06.2017г., сключен с „Ти Би
Ай Банк” ЕАД, до размера на сумата от 90,05лв., представляваща договорна
лихва, дължима за периода от 05.09.2017г. до 06.11.2017г. и за
претендираната сума от 32,18лв., представляваща лихва за забава за периода
от 05.09.2017г. до 06.11.2017г., и следва да бъдат уважени като такива.
Исковата претенция за договорна лихва в останалата част над размера
на сумата от 90,05 лв. до пълния претендиран размер от 529,72лв. се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото
производство. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени
в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 38,48 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 88,48лв. От
тях ответника дължи сумата от 67,24лв., съразмерно частта от вземанията,
8
чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 37,25лв., за вещо лице в размер на 220лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и за особен представител в размер на 480лв.
или общо 837,25лв. Съразмерно уважената част от иска, ответника му дължи
разноски в размер на 636,31лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД, че К. Х. Д. с ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, като правоприемник
на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ***, по силата на Приложение №1/15.02.2021г.
към Рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г., следните суми:
1 300,44 лв. – главница; 90,05лв. - договорна лихва за периода от 05.09.2017
г. до 06.11.2017 г. и 32,18лв. – обезщетение за забава за периода от
05.09.2017г. до 06.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, които
суми представляват част от вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №1380/29.03.2018г.
по ч.гр.д.№ 2220/2018г. по описа на ПлРС като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване съществуването на вземането за договорна лихва до пълния
претендиран размер от 529,72лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Х. Д. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
сумата от 67,24лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 636,31лв., представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10