№ 77
гр. Търговище, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. В.А
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223500600118 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат И.И. от АК Търговище,
упълномощен защитник на Л. Й. А. – подсъдима по НОХД№199/2021г., по описа на РС
Омуртаг, против постановената по делото присъда № 20/25.11.2021г., с която същата е била
призната за виновна в извършването на две престъпления по чл.131,ал.1,т.12 във връзка с
чл.130,ал.2 от НК, съответно и е било наложено наказание за всяко от тях и на основание
чл.23 от НК е било определено едно общо наказание - четири месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66,ал.1 от НК е било отложено за изпълнение с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, РС уважил частично
предявения граждански иск, като присъдил обезщетение на малолетната пострадала Д.М.
чрез законния и представител–нейната майка Ш.М. в размер на 2000лв, за претърпените
неимуществени вреди вследствие престъплението, като до пълния предявен размер от
5000лв отхвърлил иска като неоснователен. Присъдени са съответните такси и разноски,
възложени в тежест на подсъдимата.
Считайки първоинстанционната присъда за необоснована и незаконосъобразна, с
въззивната жалба се прави искане от настоящия съд да постанови съдебен акт, с който да се
приеме отсъствие на утежнената квалификация „деянието да е извършено по хулигански
подбуди“, съответно да оправдае подсъдимата. Алтернативно е наведено оплакване за
несправедлИ.ст на присъдата, като се оспорва наказанието по вид и размер. С оплакване за
1
прекомерност и несправедлИ.ст на присъдения размер на обезщетението се атакува и
гражданската част на присъдата, с искане за намаляването му, съответно намаляване и на
размера на присъдените такси и разноски.
В съдебно заседание, възз.Л.А., редовно призована се явява. Упълномощеният за въззивна
инстанция защитник, адв.И.И. от АК Търговище поддържа подадената въззивна жалба
изцяло, като устно и подробно аргументира заявеното в жалбата недоволство от атакувания
съдебен акт. С доводи за наличие на личен мотив, който се иска да бъде приет за водещия в
случая, се отстоява застъпената теза, за отсъствие на хулигански подбуди, респективно
отсъствие на престъпление от общ характер (чл.161 от НК), въз основа на което се иска
подсъдимата да бъде оправдана.
В упражнено право на лична защита и в правото на последна дума, подсъдимата и
въззивник пред окръжен съд, Л.А. изразява несъгласие с присъдата и моли съда да
постанови съдебния акт съобразно защитната теза.
Представителят на Окръжната прокуратура взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Като правилна и законосъобразна счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Гр. ищец и частен обвинител и законният представител на същия- Д.Т. и нейната майка
Ш.М., редовно призовани не се явяват. За тях, пред въззивна инстанция, се явява
упълномощения повереник адв.Р.Р. от АК Търговище. Считайки жалбата за неоснователна, а
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна повереникът моли същата да
бъде потвърдена изцяло.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и прецени доводите, изложени
във възивната жалба, намира следното:
Независимо, че предмет на заявеното оплакване - доколкото се оспорва наличието на
квалифициращия признак „по хулигански подбуди“, е главно правилността на направените
от първата инстанция правни изводи, в контекста и на задължението си по чл.314 от НПК,
въззивната инстанция дължи проверка и становище първо по правилността на фактическата
основа, от която те са изведени. В аспекта на особените правила на производството, по
които е протекло делото пред първа инстанция това означава преценка за спазване на
дължимите процесуални изисквания по чл.372,ал.4 от НПК, а именно дали направеното от
подсъдимата А. самопризнание (признание на фактите, така както са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт) се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства.
Преценени в посочения аспект, действията на първата инстанция са в пълно съответствие с
процесуалните изисквания. Следователно, възприетата в мотивите фактическа обстановка е
извън предметния обхват на въззивното обсъждане.
По конкретните възражения на защитата: първо, следва да се уточни, че в принципен план,
особената процедура на разглеждане на делото – по реда на глава ХХVІІ от НПК, не
изключва възможността за правна преценка на описаните факти, а напротив - допуска я,
защото признанието на фактите, както е известно, не означава и съгласие с дадената им от
прокурора правна оценка.(вж и Р № 185/ 7.02.2019 г. по н. д. № 956/2018 г., на ВКС, III н.
2
о.), В този смисъл доводите на защитата, развити в посока отсъствие на хулиганските
подбуди, са допустими, но по същество възззивната инстанция ги намира за неоснователни,
понеже фактически описаните в ОА действия на подсъдимата напълно покриват признаците
на утежнената квалификация на т.12 на чл.131 от НК. Освен по съображенията на РС,
подробно изложени в мотивите към присъдата( стр 2 и стр.3) и които са изцяло споделими,
понеже кореспондират с точен прочит на уместно цитираната съдебна практика, наличието
на утежнения признак „по хулигански подбуди“ въззивният съд извежда и от съображения,
основани върху същите описани в обстоятелствената част на ОА фактически положения.
И според настоящият съдебен състав, поведението на възз.А. не просто е неприемлИ.,
включително и от гледна точка мястото на реализирането му – в начално училище, в
присъствието на собствения и внук и почти целия му клас – ученици в четвърти клас, а е
ярка демонстрация на незачитане на установените правни регламенти за дължимо
общественосъобразено поведение.Физическата саморазправа на 52 годишната подсъдима/
въззивник А. с 10 годишните (към 05.03.2021г) момичета - Д. М. - родена на 17.06.2010г и
Н. Р. - родена на 16.09.2010г, за реализирането на която цел същата е отишла в училището, е
напълно неприемлива и недвусмислено разкрива намерението и, напълно осъзнато при това,
да афишира пълното пренебрежение към установените порядки в обществото.Заявената в
упражненото право на лична защита друга причина за отиването в училището – само да
заведе внука си, е ирелевантна и не подлежи на обсъждане, понеже е разрез с правото и на
оспорване на приетите в обстоятелствената част на ОА и признати фактически положения, в
които изрично е отразено,че „Тя решила на следващата сутрин да посети училището и да
се саморазправи с момичетата“. Вж и т 8.1. от ТР № 1/ 6.04.2009 г. по тълк. д.№ 1/2008 г.,
ОСНК-. Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите
фактически положения по обвинителния акт).
Вярно е, че в случая е налице личен мотив, както и че принципно при наличието му не е
изключена априори възможността да са налице хулигански подбуди, както и че казуса
изисква задължително изследване на водещата за поведението на дееца/ възз. А./ мотивация,
както и всички съпътстващи осъществяването на деянието условия, като в тази посока
становището на защитата намира своето основание и в разбирането, заложено в съдебната
практика - Р № 96/ 4.05.2017 г. по н. д. № 278/2017 г., на ВКС , I н. о. и Р № 68/ 11.04.2017 г.
по н. д. № 230/2017 г., на ВКС, III н. о.
В случая обаче, обективно установените и признати фактически положения категорично
разкриват водещите подбуди, макар и породени от лични такива - оплакването на внука и,
че е бил набит, но несъмнено хулигански по естеството си, понеже подсъдимата е отишла в
начално училище именно с цел да се саморазправи с малолетните деца, което и
направила,без да търси причината за конфликта между децата, без да търси друг начин за
отстраняване на възникналия проблем, без да говори с родители, директор, възпитатели. С
поведението си, осъществено в училище, пред множество малолетни деца, удряйки две от
тях и в присъствието на внука си, възз.А. е демонстрирала в пълна степен неуважението си
към правовия ред и сигурност, тъй като несъмнено правната регламентация предвижда
възможност и друг ред за постигане на търсената справедлИ.ст, дори и да е считала, че
3
двете момичета са виновни и следва да понесат отговорността си, така и към общоприетите
правила за поведение на обществени места. Нещо повече - касае се за начално училище, в
което с оглед възрастта си- 10-12 годишни, децата са особено уязвими на внушение и
податливи на демонстрирани „правила“ за възпитание и поведение. Казано иначе,
обективирания в действията на подсъдимата А. умисъл, в конкретния случай, предвид
всички преценени обстоятелства,съществено надхвърля „представата за личен конфликт и
съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото“, както е прието в
Р № 575/ 4.01.2012 г. по н. д. № 2428/2011 г., на ВКС, II н.о.
Ето защо и не могат да бъдат споделени изтъкнатите от защитата доводи за отсъствие на
посочения квалифициращ признак и друг ред за търсене на наказателна отговорност – по
реда на частното обвинение, съответно оправдаване на възз. А. за престъплението от общ
характер, на това основание.
В рамките на дължимата служебна проверка обаче съдът установи неправилно приложение
на материалния закон, което независимо от особената процедура, по която е протекло делото
пред РС, доколкото е в обхвата на въззивните правомощия, тъй като се касае за правно
прецизиране на установените и признати факти, не налага връщане на делото, а позволява
отстраняването му да бъде извършено от въвзивния съд.
Видно от описаните и признати фактически обстоятелства причинените телесни повреди
по см на чл.130,ал.2 от НК са на две различни лица. При тези фактически данни, разделното
подвеждане на подсъдимата към наказателна отговорност е в разрез с изричната норма, под
която се субсимира посочената хипотеза - вложена в квалифициращия признак на
чл.131,ал.1, т.4 пр последно от НК „ за причиняване на телесна повреда ..на повече от едно
лице“. Независимо от факта, че още при самото образуване на производството(вж л.2-3 от
Д.П.), престъпната дейност е разделена в два отделни диспозитива, не е имало никаква
пречка както в обвинителния акт, така и впоследствие съда да прецизира в материално
правен аспект, безспорно установените фактически положения – телесната повреда е
причинена на повече от едно лице, като от самото описание в ОА е изводимо, че решението
за причиняването им е взето едновременно и преди нанасянето им (понеже с тази цел е
отишла в училището). В тази посока е съдебната практиката.. “.. когато извършителят
причинява увреждания на две или повече лица едновременно /с едно или няколко
телодвижения/, с отделни деяния, осъществени въз основа на едно решение на дееца,
респективно при вземане решението за последващата телесна повреда по време на
причиняване на предходната или непосредствено след това, е прието, че доказаната
фактология в разглеждания казус покрива квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 4,
ал., т. 3 от НК“- Р № 329/ 3.07.2012 г. по н. д. № 982/2012 г., на ВКС III н. о. Приложими
са и указанията по т. 1 от Постановление № 14/63 г. на ВС, а в същия смисъл е и Р № 26 от
1.06.2017 г. по н. д. № 1339/2016 г., на ВКС, II н. о.
След като е налице съответна квалификация,то е и е изключено отделното осъждане на
подсъдимата „ Когато деецът причинява телесни увреди на две или повече лица
едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния, извършени въз основа
на едно решение на дееца, както и когато решението за причиняване на втората телесна
4
повреда е взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това,
сме изправени пред едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1,
т. 4 от НК, което изключва приложението на правилата за съвкупността“- Р № 419/
26.10.2011 г. по н. д. № 2096/2011 г., на ВКС, I н. о., НК
В рамките на допустимата въззивна намеса, включително и понеже същата не би имала за
последица утежняване, а обратно облекчаване наказателно правното положение на
подсъдимата следва и да бъде преквалифицирано поведението на подсъдимата/въззивник ,
от две престъпления по чл.131,ал.1, т.12 от НК в едно престъпление, квалифицирано по
чл.131,ал.1,т.4 пр. последно и т.12 от НК. Вярно е, че възрастта на децата/ малолетието им/
указва и на втората хипотеза от утежнената квалификация по чл.131,ал.1 т 4,от НК, но
липсата на обвинение в тази част изключва възможността за обсъждане, още по-малко
съобразяване в посока разширяване на обвинението, което е извън компетентността на
съда.
Ето защо и съобразно правомощията си по чл. 337,ал.1 т 2 от НПК, понеже към същите
факти е приложен закон за „еднакво престъпление“ (вж. Р № 223 /11.02.2020г по
касационно н.д. № 1013/2019г , на ВКС, III н.о.) ,въззивната инстанция може да измени
първоинстанционната присъда и съобразно констатираните в кумулативност изискуеми
условия на чл.78а от НК да освободи подсъдимата/въззивник в тази инстанция, от
наказателна отговорност за извършеното от нея едно престъпление по чл.131,ал.1, т.4 пр.
последно и т. 12 от НК във връзка с чл.130,ал.2 от НК. Респективно следва да бъде отменено
приложението на чл.23 от НК, като в тази част присъдата също следва да се коригира
За престъплението по чл.131,ал.1,т.4 пр. последно и т.12 от НК във връзка с чл.130,ал.2 от
НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или
пробация.Подсъдимата не е осъждана/ реабилитирана по право/ и не е санкционирана по
чл.78а от НК (вж л. 32,ВНОХД),както и не са налице ограниченията по чл.78а,ал.7 от НК. С
оглед декларираното имотно състояние (л.57, Д.П.) указващо много ниски доходи, но от
друга страна необхванатата от квалификацията възраст на пострадалите, позволяваща
отчитане в аспекта на обстоятелствата по чл.54 от НК, размерът на наложената глоба
следва да е над минималния (1000лв) и под средния размер(3000лв), поради което и съдът я
определи на 2000лв.
Атакуваната и в гражданската си част присъда не налага корекция, понеже съображенията
(изложени на стр.последна от мотивите) за определяне размера на обезщетението от 2000лв,
са отчели всички обстоятелства и така определения размер е съответен на изискванията за
справедлИ.ст. Не се сочат и конкретни съображения, за обстоятелства относими към размера
на справедлИ.то обезщетение, които да са били пропуснати или игнорирани от първата
инстанция. Ето защо и като споделя съображенията, мотивирали първата инстанция да
определи обезщетението за причинените неимуществени вреди (комплексни по своя
характер - физически - болка и страдание от ударите и психически – претърпяното и
изпитано унижение) в размер на 2000лв, въззивният съд намира оплакването в тази посока,
наведено във въззивната жалба за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.1, т.2 и т.4 от НПК, въззивният състав
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №20/25.11.2021г по НОХД № 199/2021 г. по описа на Районен съд –
Омуртаг, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението по чл.131,ал.1,т 12 от НК с пострадала
Д. Т. М. и престъплението по чл.131,ал.1,т.12 от НК с пострадала Н. Е. Рушадова, в едно
престъпление по чл.131,ал.1 т 4 пр последно и т. 12 от НК във връзка с чл.130,ал.2 от
НК.
ОТМЕНЯ присъдата в частта по приложението на чл. 23, ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а,ал.1 от НК подсъдимата Л. Й. А., с ЕГН
**********, от наказателна отговорност за извършеното от същата престъпление по
чл.131,ал.1,т.4 пр. последно и т. 12 от НК във връзка с чл.130,ал.2 от НК, като и налага
административно наказание глоба в размер 2000(две хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете по чл.346 от НПК и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6