Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
11.10.2016 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шести октомври две хиляди и шестнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Десислава Вълканова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 977 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х.А.А. *** срещу Наказателно постановление № 766 от 30.06.2016 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 34, т. 5 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 26, ал. 1 от цитираната наредба. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при съставяне на процесния АУАН не били спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 – ал. 4 от ЗАНН, както и чл. 43, ал. 1 – ал. 6 от ЗАНН, а така също актът не отговарял и на изискванията относно необходимите реквизити, тъй като бил съставен в нарушение на всички правила по чл. 42 ЗАНН. Налице било и нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, тъй като при издаване на наказателното постановление бил изминал повече от един месец от получаване на преписката от административнонаказващия орган за произнасяне. По същество се излага и доводи, че жалбоподателят не бил извършил описаното в наказателното постановление нарушение от гледна точка дадената правна квалификация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Кмета на Община Хасково, както и да му бъдат присъдени в негова полза направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото представител – адв. С. Н. от АК – Пловдив, заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество препраща към конкретно изложените в нея съображения за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Кмета на Община Хасково, редовно призован, чрез процесуалния си представител – юриск. Д.М. оспорва жалбата и аргументира доводи за нейната неоснователност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 20.01.2016 г., свидетелят И.М.И. на длъжност „мл. инспектор“ в „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково констатирал в около 15:16 часа, че на бул. „България“ в град Хасково бил паркиран лек автомобил марка „Сузуки”, с рег. № РВ0731РС, отдясно по посоката на движение към Център на град Хасково, отчасти на тротоара и в зоната на действие на пътен знак В – 27. След като достигнал до извод за извършено нарушение по Наредбата за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, органите на Общинска полиция пристъпили към съставяне Глоба с фиш МФ Серия А-12015 № 001965/20.01.2016 г. в отсъствие на водача на превозното средство.
Срещу така съставения фиш е постъпила жалба от Х.А.А. ***, в резултат на което било образувано АНД № 129/2016 г. по описа на РС – Хасково, а с Определение № 70 от 11.02.2016 г., съдът, след като е приел наличие на хипотеза по чл. 186, ал. 2 ЗДвП, чл. 39, ал. 3 от ЗАНН и чл. 35, ал. 2 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото, а преписката била изпратена на Община Хасково по компетентност. Определението на съда е влязло в законна сила на 15.03.2016 г., поради необжалването му от страните.
В резултат било разпоредено и срещу жалбоподателя бил съставен на 22.03.2016 г., от свид. И.И., Акт за установяване на административно нарушение № 1119/07.05.2016 г. за нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, който бил поканен за това действие с обаждане по телефона от свид. Ж.П.Ж. на длъжност „Командир на отделение“ в Общинска полиция при РУ на МВР – Хасково, но не се явил. Жалбоподателят подписал съставения АУАН на 10.05.2016 г., след предявяването му впоследствие от общинската администрация по местоживеене, без в съответната графа, предвидена за възражения и обяснения да впише такива. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му на лицето, сочено като нарушител – 10.05.2016 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 34, т. 5 от НОРИППСОБДТОХ, наложил процесната глоба в размер на 50.00 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.М.И. обстоятелствата, свързани с действията по установяване на твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. За последната група факти съдът дава вяра на изложеното от свид. Ж.П.Ж., а именно относно процедурата по съставяне на акта. Показанията на този свидетел се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като съвсем отделен и по същество остава въпросът дали с тях би могло да се установи твърдяното нарушение по необходимия категоричен и недвусмислен начин.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба за обществения ред при използване на
пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на
територията на община Хасково /НОРИППСОБДТОХ/, забранява се паркирането и
престоя на ППС в парковете, зелените площи, пешеходните зони, детските и
спортните площадки, пред входовете на административните, здравните и социалните
заведения, на места обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на ППС, както и на и
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание. Необходимо о е най – напред да се направи уточнението, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя, които да се характеризират като съществени. От показанията на свид. Ж.Ж. се установява, че в случая жалбоподателят е бил поканен /по телефона/ за съставяне на процесния АУАН и макар и да не са налице други доказателства за това действия и конкретно за срока, респ. датата и часа на които е следвало да се яви за съставяне на акта, според утвърденото виждане в практиката на Административен съд – Хасково виждане не е налице съществен порок в дейността по отпочване на административнонаказателното производство, след като актът за установяване на административно нарушение е бил впоследствие предявен и връчен на лицето, сочено в него като нарушител и привлечено към отговорност. Аргументът в защита на тази теза е че по този начин е обезпечено правото на защита и в частност възможността на това лице да подаде възражения. В конкретната хипотеза обаче са налице особености в производството, които не са били отчетени от актосъставителя и впоследствие от наказващия орган и това е довело като резултат допускането на съществено процесуално нарушение, свързано с накърняване на принципа „non bis in idem“. Съображенията в тази насока са следните:
Нормите на чл. 39, ал.2 и 3 ЗАНН предвиждат процедура при оспорване на нарушението или несъгласие на нарушителя да заплати наложената с фиш глоба, която всъщност препраща към общия ред – за нарушението трябва се състави акт, въз основа на който се издава наказателно постановление, което пък подлежи на обжалване пред съда. В този смисъл е и нормата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, която изрично предвижда, че на обжалване пред съд подлежат наказателните постановления и електронните фишове. При оспорване на нарушението, независимо дали фишът е съставен в присъствие или в отсъствие на водача, се съставя акт: последиците от оспорване от водач, неприсъствал при съставяне на фиша се извличат от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН вр. с чл. 186, ал.7 ЗДвП /чл. 186, ал.7 ЗДвП не разграничава фишове, съставени в присъствие или в отсъствие на водача/. В такава насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, пресъздаваща текста на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, като отново без значение е дали нарушителят е присъствал на място или не. При това положение административнонаказващият орган е следвало в хипотаза по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН да анулира издадения фиш и да разпореди съставяне на акт за установяване на административно нарушение по общия ред и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Именно пропускът да бъде анулиран издадения фиш, преди да се пристъпи, въз основа на определението на съда по АНД № 129/2016 г., към съставяне на акт за установяване на административно нарушение е довело до особено съществения порок при образуване на административно наказателното производство, свързан с накърняване на принципа „non bis in idem“ от гледна точка разясненията за приравняване на фиша на влязло в сила наказателно постановление в хипотезите чл. 39, ал.3 ЗАНН вр. с чл. 186, ал.7 ЗДвП и чл. 35, ал. 4 от НОРИППСОБДТОХ. Процесният фиш и към момента не е бил анулиран, а това не е било и е нямало как да бъде сторено от съда при преценка допустимостта на жалбата по цитираното АНД, а изложеното сочи на основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание без да бъдат обсъждани доводи по същество.
Налице са обаче и други пропуски в дейността на актосъставителя и най – вече наказващия орган, които на това място ще бъдат маркирани и очертани общо. Първият от тях е, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба – да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено от гледна точка дадената правна квалификация. Изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението, в какъвто смисъл следва да се разбира тази норма, не е самоцелно. То включва в себе си необходимостта описанието на нарушението да съдържа твърдения за всички съставомерни признаци от обективна страна, които да се изложени по ясен и разбираем за нарушителя начин, без вътрешни противоречия. Такава неяснота в случая е налице, тъй като липсват твърдения за основни белези, характеризиращи всяко нарушение, довело до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като нарушител. Същото следва да знае и да е наясно за всички факти от състава на нарушение, които е необходимо да са конкретно и безпротиворечиво вписани. В случая актосъставителят се е задоволил при описание на нарушението единствено да посочи, че лекият автомобил, описан в АУАН, бил паркиран на бул. „България” в град Хасково, в зоната на действие на пътен знак В – 27, без да става ясно как това описание на деянието е относимо към нарушението по чл. 26, ал. 1 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, с оглед изискванията на фактическия състав на цитираната норма и изчерпателното изброяване в нея на формите на изпълнителното деяние. Твърдения в тази насока, при това релативни с дадената правна квалификация е необходимо да се съдържат, както с цел гарантиране правото на защита на лицето, вписано като нарушители, така и за обезпечаване възможността за съдебен контрол на фактическите и правни изводи на контролните органи, като недопустимо е същите да се извеждат по логически или тълкувателен път, включително и от събраните по делото доказателства, каквато впрочем е и еднопосочната към настоящия момент съдебна практика. Т.е. липсва ясно и конкретно изложение на твърдението за начина на извършване на визираното нарушение, като не са изложени каквито и да е фактически твърдения за част от обективните признаци от състава на нарушение, поради което допуснатото процесуално нарушение следва по изложението по – горе съображения да се квалифицира като съществено. Допуснатото несъответствие на АУАН с изискванията за неговата редовност, изтъкнато по – горе, е неотсранимо, а така или иначе не е и било отстранено при издаване на наказателното постановление по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което съставлява друго самостоятелно основание за отмяна на санкционния без да се обсъждат въпросите по същество. Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи на това място, че действително е налице твърдение и в АУАН, и в НП, че именно жалбоподателят Х.А. е извършил процесното нарушение, като е паркирал на посочения лек автомобил, но в същото време липсва изявление в какво качество е ангажирана отговорността на същия. При положение, че не е било пряко установено от контролните органи визираното нарушение да е извършено от жалбоподателя, нито е било отправено негово нарочно изявление с признание на този факт, изводите на актосъставителя и АНО относно авторството на деянието са необосновани и достигнати при липса на каквито и да е доказателства за неговата съпричастност. Включително и от гледна точка възможното позоваване на текста на чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП, за което обаче не представена справка на чие име е регистрирано превозното средство. Фактът на оспорване на нарушението, описано в издадения фиш именно от лицето Х.А. пък не е достатъчен сам по себе си да обоснове тезата, относно авторството на деянието, установяването на което обстоятелство е вменено в тежест на наказващия орган.
Отделно от изложеното, но с решаващо значение за преценката на съда е и това, че възможността за санкциониране на определени деяния с фиш, съгласно всички цитирани по – горе нормативни актове е изрично предвидена, като отклонение от общия ред, само за случите на маловажни нарушения от съответния вид и то при липсата на тяхното оспорване или отказ да се плати наложената глоба, вкл. когато са съставени в отсъствие на нарушителя. При наличие на хипотеза по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, респ. чл. 186, ал. 2 от ЗДвП или чл. 35, ал. 4 от НОРИППСОБДТОХ се изисква промяна в реда, по който следва да се процедира за установяване на нарушението и неговото санкциониране и преминаване по „общия ред“ със съставяне на АУАН и издаване на НП. Тази промяна обаче засяга само и единствено процедурата, но не и характера на нарушението, като маловажността е категория, свързана с прилагането на материалния закон, а не на процесуалния. В тази връзка необосновано остава виждането на актосъставителя и най – вече на наказващия орган, как възползвайки се от законово регламентираното си право да оспори нарушението, за което му е бил съставен фиш, жалбоподателят с това си действие, пряк израз на правото му на защита е допринесъл за липсата на по – нататъшна възможност случаят да бъде квалифициран като маловажен и за утежняване на собственото му положение от гледна точка размерът на глобата. Освен необосновано, такова виждане всъщност е недопустимо и проектираното му в санкционния акт се явява отделно основание да се приеме наличието на съществено процесуално нарушение. Не съществува в закона, а е нямало и в случая никаква пречка маловажните нарушения също да бъдат санкционирани по общите правила за иницииране и развитие за административнонаказателното производство с налагане на съответните по – леки санкции.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено. Относно формулираното в нея искане за присъждане на разноски е необходимо обаче да бъде отбелязано, че в административнонаказателното производство не е регламентиран специален ред във връзка с решаването на въпроса за разноските направени от страните. Съобразно препращаща норма на чл. 84 от ЗАНН, при липса на особени правила относно изброените в текста въпроси, включително и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, са приложими разпоредбите на НПК, а регламентацията на въпросите, касаещи разноските в наказателното производство пък, се съдържа в глава XV, раздел III, чл. 187 до 190 НПК. По аргумент от нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК, уреждаща най-близката хипотеза до настоящия случай - отмяна на издадено наказателно постановление, респ. ел. фиш, предвиждаща, че при оправдаване на подсъдимия разноските остават за сметка на държавата, като направените от него такива не му се присъждат. По аналогия на закона и предвид липсата на ред за това, се приема, че при отмяна на наказателно постановление разноските остават също за сметка на държавата, но както и при оправдаване на подсъдимия, така и при отмяна на наказателното постановление на жалбоподателя не се присъждат разноски в рамките на това производство, включително и за възнаграждение на процесуален представител – адвокат или юрисконсулт. Поради това е възприето, че безпредметно е да се обсъжда дали такива са били действително направени от страната, като предпоставка за тяхното възлагане на другата страна, с оглед изхода на делото. В тази насока е важно да се отбележи, че с изричен диспозитив по въпроса за разноските и по наказателни, и по граждански дела, съдът, според утвърденото в съдебната практика виждане, се произнася само когато присъжда, респ. възлага разноски. В случаите, като настоящия, в които искането за присъждане на разноски се оставя без уважение, се излагат съображения единствено в мотивите на съдебния акт, както е сторено и в конкретната хипотеза.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 766 от 30.06.2016 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 34, т. 5 от Наредба за опазване на обществения ред, при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково на Х.А.А. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 26, ал. 1 от цитираната наредба.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.