Решение по дело №2720/2020 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр. К., 11.03.2021 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 08.03.2021 г., в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 2720 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Ф.Х.Т., ЕГН **********, чрез адв. М. П.,***, против Т.И.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2  от СК.

 

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че с ответницата живеели на семейни начала от 2005 г., като през 2006 г. се родил синът им Х. Ф.Т., а през 2011 г. – синът им Г.Ф.Т.. През първите години от съвместното съжителство живеели в Г.. През 2010 г. се прибрали в България.  Сочи, че през годините многократно излизали в чужбина, за да работят. През това време за децата се грижили  неговите родители.

Твърди, че през 2020 г. при прибирането на ответницата от чужбина, същата отишла в с. Тъжа при родителите си. По-късно заминала с друг мъж в село до град Я.. Твърди, че веднага се прибрал при децата си  в България, но нямал връзка с ответницата. Същата отказала да комуникира с него и не изпращала пари за издръжката на децата им.

Моли съда да постанови решение, с което:

Да предостави на него упражняването на родителските права спрямо децата им Г.Ф.Т., ЕГН ********** и Х. Ф.Т., ЕГН **********; да предостави на него ползването на семейното им жилище, находящо се в с. Х., общ. К., ул. „*******“ ***; да определи режим на лични отношения на ответницата с децата, както следва: всяка първа и трета седчица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване; да осъди ответницата Т.И.А., ЕГН ********** да заплаща чрез него като баща и законен представител на децата им: на Г.Ф.Т., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 160,00 лева и на Х. Ф.Т., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 170,00 лева, считано от месец март 2020 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за нейнтото изменение или прекратяване.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

 

В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и поддържа исковата молба. Ответницата също се явява лично.  

 Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К. – редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

 

              От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Децата Х. Ф.Т., ЕГН ********** и Г.Ф.Т., ЕГН ********** са родени от майка Т.И.А., ЕГН ********** и са с баща Ф.Х.Т., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от ****.2007 г., съставен в  гр. Павел баня и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от ****.2011 г., съставен в  гр. К.. Родителите на децата не са сключили граждански брак.

Ищецът представя декларация в открито съдебно заседание, от която е видно, че за периода от м. януари, 2020 г. до м. февруари, 2020 г. е получавал средно месечно възнаграждение в размер на 600,00 лева.

Доказателства за доходите на майката на децата не се събраха. Същата  се яви  лично в съдебно заседание, но не представи такива.

Детето Г.Ф.Т. е ученик в 3-ти клас на ОУ „***********“ с. Х., общ. К., видно от удостоверение № *********.2020 г., а детето Х. Ф.Т. е ученик в 8-ми клас на ***** гр. К. – удостоверение изх. № ********.2020 г.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че родителите заживели на семейни начала през 2005 г. в с. Х.,  като от общото им съжителство се родили двете им деца. От раждането им грижи за тях полагали и двамата родители, като превес в грижите по данни на бащата, са имали неговите родители.

По данни на бащата, майката на ***.2020 г. напуснала дома на родителите си и заживяла на семейни начала с друг мъж в гр. Я., от тогава майката не била търсила и виждала децата си.

Децата били привързани към баща си и близките по б.л., чувствали се добре отглеждани от баба са и дядо си К. и Х. Т.. По отношение на майката, децата съобщили, че не общували с нея и близките й. Х. и Г. били обидени на майка си и отказвали да общуват с нея.

В заключение на доклада се сочи, че след настъпилата раздяла между родителите, грижи за двете деца е поел техният баща, с подкрепа от страна на родителите му. Г-н Т. задволявал качествено базисните потребности на децата и съумявал да осигури подходяща среда за тяхното развитие. По отношение на майката, от ***.2020 г., тя не участвала в отглеждането на синовете си. Г-жа А. не осъществявала контакти с тях и не осигурявала средства за нуждите им, въпреки че при проведен телефонен разговор с нея, същата заявила, че имала това желание, но била ограничена от страна на бащата.

 

По делото се събраха гласни доказателства.

  Свидетелят  В. С. В., без родство със страните, заявява че   познавал страните  от много години. Те били семейство, живеели в Х., но имали проблеми и се прибрали.  Твърди, че ответницата си намерила друг мъж, а децата живеели при баща си в с. Х.. Не е виждал Т. да търси децата.

  Свидетелят  Х. Г.Т., баща на ищеца, желае да свидетелства, заявява, че децата били при него и жена му. Ответницата заминала за чужбина, но после се прибрала с друг мъж. От миналата година тя не била виждала децата си. Синът му Ф. се грижил много за децата, а майката не ги потърсила нито веднъж, пари също не била пращала.

Съдът зададе въпроси на явилият се непълнолетен  син на страните – Х. Ф.Т., като преди това отстрани от залата всички останали присъстващи.
            Непълнолетният Х. зяави пред съда, че е на ** г., учи в гр. К., живее  в с. Х. при баща си и се чувствал „супер“ при него. Не желаел допир с майка си, от миналото лято тя ги изоставила, затова се чувствал огорчен. Твърди, че майка му не се грижила за него и брат му Г..  Заявява, че той и брат му се чувствали много добре при баща си, помагали им и баба им и дядо им. Желае занапред да остане при тях.

           

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че непълнолетното дете Х. е на 14 години, а малолетното дете Г. е на  9 години.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката от месец юли, 2020 г. не е полагала  грижи за тях. По данни на социалния доклад,  от разпита на свидетелите в откритото съдебно заседание, а и от сведенията, дадени от непълнолетното дете Х. Ф.Т. в открито съдебно заседание,  се установи, че същата е напуснала семейството си  на ***.2020 г., и не се е върнала. През това време тя заживяла с друг мъж. 

След напускане на майката на общото жилище, ищецът, с помощта на дядото и бабата на децата, полагал непосредствени грижи за тях. По данни на социалния доклад, същият съумявал да  осигури подходяща среда за тяхното развитие.

По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да полага нужните грижи и внимание за децата си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва деца на тази възраст.

В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха доказателства, че същият има аморално поведение или упражнени прояви на малтретиране.

Но бяха констатирани по категоричен начин тежки провинения от страна на майката, а именно – продължително отсъствие – от юли месец, 2020 г. Именно с това самоволно напускане и заживяване с друг мъж, майката се е дезинтересирала от децата и не е изпълнявала задълженията си към тях.

При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал възможността си да отглежда децата си по подходящ начин и при добри условия.

По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция, спрямо децата Х. Ф.Т. и Г.Ф.Т., като предостави на бащата упражняването на родителските права спрямо тях и определи местоживеенето им при нето.

Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.

Тъй като режимът на контакти между майката  и детето  се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с нея следва да бъде осъществяван по следния начин, така както е поискан в исковата молба: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато не съвпада с годишния отпуск на бащата.

В съдебно заседание ответницата не взе становище по отношение на поискания режим на лични контакти между нея и децата.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 331  от 26.11.2020 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представените  удостоверения за раждане, че ответницата е майка на децата Х. Ф.Т. и Г.Ф.Т..

С оглед възрастта си, децата са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите им се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи децата да имат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на тяхната  възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).

Майката е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа децата си. Няма данни по делото да дължи издръжка и на други лица.  Ответницата се яви лично в съдебно заседание, като същата не изпълни задължението да представи доказателства за трудовите си доходи, няма данни по делото към момента дали е в трудови правоотношения.

Съдът, след като взе предвид, че ответницата е в най-близка степен на родство с децата, както и възрастта им, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди минимален размер на издръжката на Г.Ф.Т. – 162,50,  а за детето Х. Ф.Т. – 170,00  лева  месечно.

Безспорно по делото се установи, че за периода от раздялата на родителите,  майката  не е давала издръжка и не е полагала грижи за децата  си. Ответницата  дължи и следва да заплаща месечна издръжка от момента на  подаване на исковата молба – м.ноември, 2020 г. до  настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, като  същата да бъде заплащана по банковата сметка на ищеца, до 5-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Съдът счита, че не следва да уважи искавота претенция за заплащане на месечна издръжка относно началната дата – м.март, 2020 г., тъй като няма доказателства в тази насока. Обстоятелствата по делото, а и твърденията на ищеца в исковата молба са, че от м. юли, 2020 г. ответницата е напуснала семейството, като няма никакви доказателства през м. март да е сторила това. Още повече, че не е направено изрично искане по чл. 149 СК.

Издръжката следва да се превежда по банкова сметка *** ***, с титуляр Ф.Х.Т..

 

По разноските:

С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в производството.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответницата  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 525,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото в размер на 25,00 лв. и разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 500,00 лв.

Ответницата ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К.  сумата от 478,80 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдените издръжки.

 

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

             

 

ПОСТАНОВЯВА децата Х. Ф.Т., ЕГН ********** и Г.Ф.Т., ЕГН ********** да живеят при баща си Ф.Х.Т., ЕГН ********** на адрес: ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо децата Х. Ф.Т., ЕГН ********** и Г.Ф.Т., ЕГН ********** на бащата Ф.Х.Т., ЕГН **********, като дава възможност на майката Т.И.А., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с децата си, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато не съвпада с годишния отпуск на бащата

 

  ОСЪЖДА Т.И.А., ЕГН ********** ***  да заплаща на детето Х. Ф.Т., ЕГН **********, със съгласието на неговия баща  и законен представител Ф.Х.Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева и нула ст./, считано от 01.11.2020 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, по банкова сметка *** ***, с титуляр Ф.Х.Т., до 5-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

  ОСЪЖДА Т.И.А., ЕГН ********** ***  да заплаща на детето Г.Ф.Т., ЕГН **********, чрез неговия баща  и законен представител Ф.Х.Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева  и  петдесет ст./, считано от 01.11.2020 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, по банкова сметка *** ***, с титуляр Ф.Х.Т., до 5-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

  ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

 ОСЪЖДА Т.И.А., ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен Съд- К. окончателна държавна такса за присъдените  издръжки в размер на 478,80 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/.

 

 ОСЪЖДА Т.И.А., ЕГН ********** ***  да заплати на Ф.Х.Т., ЕГН ********** сумата от 525,00 лв. /петстотин двадесет и пет лева и нула стотинки/, представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- С.

 

 

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: