РЕШЕНИЕ №119
Гр.Русе ,21.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 6 ти състав, на осемнадесети април две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело
номер 143 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Н.М.И. *** чрез адвокати М.Р. *** и В.Д. от АК-Търговище против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-3393-000060/06.03.2023
г., издадена от ВПД Началник Второ РУ към ОДМВР-Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
една година. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
заповедта, като постановена в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 2 от АПК,
при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви относно определения срок
на ПАМ. Иска се намаляване на срока на наложената мярка
Ответникът, редовно уведомен, не се явява и се
представлява от главен юрисконсулт Г.Д., която изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира разноски
От събраните
по делото доказателства, Административен съд Русе, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
насочена срещу акт, подлежащ на оспорване от лице с право на оспорване и е
подадена в установения от закона срок. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
На 06.03.2023
г., около 01,15ч., в с.Семерджиево при извършена проверка на л.а Пежо 5008 с
рег № Р6550КН, с водач Н.М.И./ жалбоподателя/ за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARPM 0814 е
установено 1,54 промила алкохол в издишания въздух
На водача е
издаден талон за медицинско изследване и е конвоиран до УМБАЛ-Канев, където е
дал кръвна проба за медицинско изследване.Издаден е Протокол за химическо
изследване и определяне концентрацията на алкохол № 170/06.03.2023г., пробите
са взети в 02:10ч.и заключението е ,че в изследваната проба е установено
наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 2,10 на хиляда.
Съставен е
АУАН. В акта е написано, че с деянието си водачът е нарушил чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от водача без възражения,
като с мотивирана резолюция от ВПД Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе поради
установената концентрация на алкохол в кръвта, административнонаказателното
производство е прекратено на основание чл.33 ал.2 ЗАНН , тъй като деянието е
престъпление по чл.343б ал.1 НК. Образувано е ДП.
Тази фактическа обстановка е описана и в
обстоятелствената част на Заповедта за ПАМ. Като деяние е описано, че И.
управлява МПС- л.а Пежо 5008 с рег № Р****КН с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда- 2,10 на хиляда. За деянието, определено
като нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, е наложена Принудителна административна мярка
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
за една година, на основание чл. 171, т.2а, б. "б" от ЗДвП.
Представена е Справка за
нарушител.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-3170/31.12.2021г. ,допълнена
със Заповед № 336з-225/17.01.2023г на Директор на ОДМВР-Русе са делегирани
правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки, в т.ч. Началниците на районни управления
Съдът приема,
че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
Настоящият съдебен състав
намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за
движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане
на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в
чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички
реквизити, определени от цитираната норма
Релевираното
възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на
административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Оспорената заповед съдържа подробни фактически
установявания
Нормата на чл. 171, ал. 1, буква Б и
т.2а б.“б“ от ЗДвП въвежда императивно задължение, т.е. при обвързана
компетентност административният орган следва да издаде ЗППАМ когато са налице
фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тази правна норма.
Достатъчно е установяването на употребата на алкохол или наркотични или
упойващи вещества по един от посочените в разпоредбата начини. Употребата на
алкохол е установен по начина посочен в нормата и в Наредба № 1 /19.07.2017г за
реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози.
Следва
обаче да се съобрази, че ЗДвП е специален закон спрямо кодифицираната
регламентация на административните актове в АПК, което означава, че
законодателят е регламентирал кои факти трябва да са налице за да се наложи
обжалваната ПАМ – в конкретния случай такъв факт е установената концентрация на
алкохол над 0,5 на хиляда. При тези обстоятелства ПАМ следва да се наложи
незабавно, в момента на установяване по надлежния ред (дори само чрез
техническо средство), като същата е от категорията принудителни административни
мерки с превантивен характер.
При
така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е издадена при
спазване на изискванията за форма.
Съгласно
сочената за нарушена норма на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, На водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съгласно
соченото правно основание за налагане на ПАМ - чл. 171, т.2а, б. "б", пр.1 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда за срок
от 6 месеца до една година. В конкретния случай административният орган е
определил срока на 1 година. Именно в тази част заповедта се оспорва. По
възражението съдът съобрази следното:
Извършеното нарушение е
безспорно доказано и по това между страните не се спори. Същото обаче е с
висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в
пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в
съответствие с приложимата правна уредба административният орган е наложил принудителната
административна мярка за срок от една година именно с цел превенция за
неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението за несправедливост на срока от 1 година, тъй като от
една страна е съобразена засилената закрила на засегнатите обществени
отношения, а от друга - срокът съответства на високата стойност на съдържание
на алкохол в кръвта на жалбоподателя – 2,10 на хиляда, както и с факта на миналите
извършени нарушения е вече налагана такава ПАМ за минимален срок на същото
основание.
Административната принуда
е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за
обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът - техен адресат, не
желае да изпълни доброволно. Наложената принудителна административна мярка е
съобразена с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в
интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по
пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от
водачи, които са под влияние на алкохол и представляват сериозен риск както за
себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. В тази връзка
без значение са аргументите на жалбоподателя, че МПС е съсобствено със
съпругата му.
Тук е
мястото да се посочи, че макар и да твърди неспазване на принципа на
несъразмерност, обективиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, жалбоподателят не сочи в
какво се изразява нарушението на този принцип. Съдът счита, че по делото не се
установява подобно нарушение, тъй като срокът на наложената ПАМ е определен в
закона
Все в тази връзка следва
да се отбележи, че 06.03.2023, на жалбоподателя е отнето и СУМПС до решаване на
спора за отговорността, но не повече от 18 месеца, който срок е по-дълъг от
процесния срок Следователно, с
определения от административният орган срок от 1 година на наложената ПАМ е
справедливо определен и е спазена целта на закона
По делото искане за присъждане на
разноски от ответната страна. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ОДМВР-Русе следва да се присъди сума в размер на
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, което обаче е определено по ред,
различен от сочения от ответника в представения списък. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение е определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Присъден е
минимален размер по причина, че делото не представлява фактическа и/или правна
сложност.
Така мотивиран, както и
на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.И. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-3393-000060/06.03.2023 г., издадена от ВПД Началник Второ РУ към ОДМВР-Русе,
с която на основание чл. 171, т. 2а, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
една година.
ОСЪЖДА Н.М.И. егн ********** *** да заплати на
ОДМВР-Русе сумата от 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: