Р Е
Ш Е Н И Е
№ 180 08.02.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: К. Линова
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1515 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСлуж/.
Образувано е по жалба от Г.Т.К.,***, против Заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г., на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с която е определено работно място на жалбоподателя в Участък- Обзор към РУ-Несебър. Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на предписаната форма, в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В резюме, доводите на жалбоподателя са следните: Не е посочено действителното правно основание за издаване на заповедта, тъй като съдържала само „чл.43, ал.4“ без да е описано от кой нормативен акт е тази разпоредба. Позовава се и на текста на чл.165, ал.1 от ЗМВР, с възможните хипотези за преназначаване. Сочи се, че ако се приеме такова основание не са били спазени нормите на чл.13 и чл.14 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, тъй като не е запознат със становището от 23.03.2020г. на Началника на РУ- Несебър, на което се позовава издателя на заповедта. Не е искано неговото становище, а ако се приеме наличието на преназначаване, то същото не е временно, тъй като изявление в този смисъл. Заявява, че не е дал съгласие за такова преназначаване. Оспорва се наличието на „мотивирана служебна необходимост“. Сочи, че и след издаване на оспорената по делото заповед са му разпределяни за разследване досъдебни производства извършени на територията на РУ-Несебър, но извън територията, обслужвана конкретно от Участък- Обзор. Счита, че с тази заповед едностранно е изменено мястото, където следва да изпълнява служебните си задължения, а не конкретното работно място. При положение, че Участък-Обзор съставлява самостоятелно структурно звено в състава на РУ- Несебър с изменянето на мястото, където служителят изпълнява правомощията си се засяга съществено служебното правоотношение. Позовава се на формулировки от ТР № 2 от 26.02.2014г. по т.д. № 2 от 2013г. на ОСК на ВАС. Сочи се, че в оспорената заповед не са налице никакви мотиви, по смисъла на чл.165, ал.2 от ЗМВР. Изтъква се и факта, че в оспорената заповед не се съдържа означение дали може да се обжалва, съответно в какъв срок и пред кой орган, с което е нарушен и чл.59, ал.1, т.7 от АПК. Отрича се и постановяване на заповедта в съответствие с целта на закона, като според жалбоподателя същата е постановена не поради служебна необходимост, а за да бъде поставен в изключителни неблагоприятни условия на работа, което е на 53 км. от мястото, където живее и на 35 км. от предходното си работно място. Прави се съпоставка и между разпределените досъдебни производства на друг разследващ полицай, както и във връзка с преразпределения на дела от разследващ полицай.
Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в която част производството е разделено, тъй като се разглежда по отделен процесуален ред и не е предмет на настоящото дело.
Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона на оспорения в настоящото производство административен акт, на основание чл.166, ал.4, вр. Ал.2 от АПК, по което съдът се е произнесъл със съответен акт- Определение № 1441 от 30.07.2020г., връчено на страните и влязло в сила към датата на последното открито заседание по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Пледира за отмяна на оспореният административен акт. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на ОД на МВР- гр.Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител, който застъпва становище за процесуална недопустимост на жалбата, поради просрочие и моли делото да бъде прекратено. Оспорва се и основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне, като се поддържа изложеното в писмено становище /отговор/, приложено с материалите по административната преписка. Представя и допълнителни доказателства, съгласно дадените указания и разпределената доказателствена тежест.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения годен за оспорване пред съда административен акт, по съществото си неблагоприятен за адресата, т.е. подателят има правен интерес от оспорване на заповедта. Относно спазване на срока за обжалване, съдът съобрази дадените задължителни указания на касационната инстанция- Определение № 242 от 08.01.2021г. по адм. дело № 13054 от 2020г. на Върховния административен съд на Република България, поради което следва да се приеме, че е подадена в законния срок за оспорване на акта, а съображенията за това са изложени в определението на АС-гр.Бургас от 03.11.2020г. за прекратяване на делотои отменителното определение на ВАС на РБ, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
ФАКТИТЕ:
Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед № УРИ 251з- 48 от 05.01.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР-гр.Бургас, жалбоподателят Г.К., последно е бил преназначен на изпълнителска длъжност, като държавен служител, както следва:
От длъжността - инспектор - разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-гр.Бургас, на изпълнителска длъжност: разследващ полицай в РУ на сектор „Разследване- РУ- Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-гр.Бургас, със специфично наименование „инспектор“, което е извършено във връзка с утвърждаване щата на областната дирекция на МВР.
Актът за встъпване в тази длъжност установява, че служителят е встъпил на 17.01.2018г. /л.5 от делото/, а протокол от 30.01.2018г., удостоверява и факта, че служителят се запознал срещу подпис с типовата длъжностна характеристика за заемане на длъжността /л.6-10 от делото/.
В цитираните актове не е посочено конкретното населено място, в което жалбоподателят следва да изпълнява служебните си задължения, в случай, че е направена подобна конкретизация за съответния служител, а е общоизвестен факт, че територията на Районното управление на МВР обхваща градовете Несебър, Свети Влас и Обзор, к.к.“Слънчев бряг“, както и селата включени в селищната система на Община Несебър.
На 23.03.2020г. Началникът на РУ-гр.Несебър изготвил предложение до Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с което е предложена промяна на работното място на разследващ полицай Г.Т.К.. Сочи се, че в управлението работят към този момент 15 разследващи полицаи, от които 14 са с фактическо работно място в сградата на РУ-гр.Несебър, находяща се в к.к.“Слънчев бряг“, а 1 разследващ полицай е с определено работно място в сградата на Участъка – гр.Обзор. Сочи се, че е необходимо на работещият в този участък разследващ полицай да бъде оказано съдействие за извършване на неотложни действия при по-голям обем от такива. Изтъква се, че когато този разследващ полицай е в отпуск, участъкът не разполага с друг разследващ полицай, който на място да поема текущата работа по образуване на досъдебните производства и извършване на съответните действия, а това затруднява работата на участъка. Необходимо е, да бъде преместено работното място на още един служител, заемащ такава длъжност от РУ-гр.Несебър, което да улесни работата в участъка и да увеличи нейната ефективност. При обоснованата служебна необходимост е предложено работното място на жалбоподателя Г.К. да бъде променено от сградата на РУ-гр.Несебър в сградата на Участък „Обзор“.
Ответният административен орган изцяло възприел така изложената служебна необходимост и издал оспорената по делото заповед, в която се сочи, че е постановена на основание чл.43, ал.4 /без отразяване на нормативния акт/, както и предложение УРИ 304р- 6246/23.03.2020г., обсъдено по-горе /приложено на л.73 от делото/.
На л.71-72 от делото е приложено заверено копие от оспорената по делото Заповед № 251з- 1290 от 27.03.2020г. на Директора на ОДМВР-гр.Бургас, с която на жалбоподателя Г.К. е определено работно място в Участък- гр.Обзор към РУ-гр.Несебър, считано от датата на връчване на тази заповед. Видно от отразеният саморъчно изписан текст върху завереното копие от заповедта /л.72 от делото/, служителят се е запознал с този акт на 13.04.2020г. и е получил препис от него.
В адм. акт не е обективирано разпореждане за допуснато предварително изпълнение на заповедта, нито се твърди наличие на такова, постановено в отделен акт. Видно от съдържанието на заповедта, в нея не се цитират законови норми, които предвиждат издадени въз основа на тях административни актове да имат допуснато по силата на закона предварително изпълнение, поради което съдът прие, че такова не е налице, а в случаят е приложим общият принцип на чл.166, ал.1 от АПК, според който оспорването на административния акт спира изпълнението му, до приключване на спора с краен съдебен акт.
По делото е безспорно, с оглед направеното и от пълномощника на ответната страна волеизявление /протокол от съдебно заседание на 07.10.2020г./, че друга заповед указваща конкретно населено място, в което останалите разследващи полицаи следва да изпълняват служебните си задължения не е издавана. В подкрепа на този извод са и представеното по делото писмено доказателство- л.85 от делото.
От съдържанието на писмо-отговор /л.88 от делото/ се установява, че за 18-те длъжности на разследващи полицаи в това структурно звено на МВР са обособени и съответния равен брой кабинети, в които всеки от тях изпълнява служебните си задължения. В този смисъл, в сградата на РУ- Несебър, намираща се в к.к.“Слънчев бряг“ функционират 16 броя кабинети, а в сградата на Полицейския участък в гр.Обзор към РУ-гр.Несебър са обособени 2 бр. кабинети за служители заемащи длъжност „разследващ полицай“.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:
Несъмнено, авторът на оспорената заповед от 27.03.2020г. е компетентен да издаде заповед, с която се изменя служебното правоотношение, при положение, че същият субект е орган по назначаването, включително издал постановената по-рано заповед за преназначаване на жалбоподателя, съгласно новото щатно разписание на ОДМВР-гр.Бургас.
По своята същност, постановеният административен акт- Заповед № 251з- 1290 от 27.03.2020г. съществено изменя съществуващото между страните служебно правоотношение. Това е така, защото както сочи и жалбоподателя, мястото, където служителят изпълнява своите правомощия е съществен елемент от правоотношението. При положение, че от така установените по делото факти и обстоятелства става ясно, че за всеки разследващ полицай в това структурно звено на МВР е обособен самостоятелен кабинет, а тези кабинети са разположени не само в различни сгради, но и в различни помощни звена на районното управление и то в значително отдалечени населени места- к.к.“Слънчев бряг“ и намиращият се на 30 /тридесет/ км. северно от този комплекс гр.Обзор, несъмнено промяната на мястото, където се помещава работния кабинет на конкретния служител е свързано с преодоляване на значително по-голямо разстояние, от населеното място, където той живее. Това безспорно е свързано с увеличаване на времето за пътуване, разходите по осъщественото пътуване, а не на последно място и до готовността на държавния служител да изпълнява качествено и в законните срокове своите служебни задължения. По делото е безспорно, че жалбоподателят живее в гр.Поморие. В този смисъл, неоспорен е факта, че при ежедневното изпълнение на служебните си задължения, разследващият полицай Г.К. ***, в който живее до мястото, където работи- к.к.“Слънчев бряг“, а на новото място, където следва да работи- гр.Обзор, с оглед указаното в заповедта, следва да изминава всеки работен ден значително по-голямо разстояние от това което пътува при местонахождение на кабинета му в сградата на РУ-гр.Несебър.
Действително, както сочат обстоятелствата, съдържащи се в предложението на Началника на РУ, се обосновава извод за наличие на служебна необходимост от осигуряване на още един служител, който трайно да работи в Участък „Обзор“. Вярно е, че по принцип ръководните служители са длъжни да предприемат необходимото, с оглед осигуряване на нужната обезпеченост от човешки ресурс за изпълнение на нормативно вменените задължения на отделните структурни звена на управлението и в този смисъл са били длъжни да предприемат действия, с които да се обезпечи наличието на още един разследващ полицай, още повече, че и материално-техническата база в този участък отговаря за наличието и на втори служител, заемащ аналогична длъжност. Обаче, издаването на конкретната заповед е свързано с редица съществени нарушения на материалния закон и производствените правила, а не на последно място и с целта на закона. Това е така, поради следното:
Безспорно е по делото, че лицата, заемащи длъжност „разследващ полицай“ са държавни служители, по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 от Закона за МВР. Статутът на тази категория държавни служители се урежда със Закона за държавния служител и посочените от Закона за МВР текстове, по аргумент от чл.142, ал.4 от ЗМВР.
Последната заповед за изменение на служебното правоотношение, с оглед извършени структурни промени в държания орган е постановена на 05.01.2018г. /л.4 от делото/. Не се твърди, този административен акт да е бил оспорен, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че заповедта за преназначаване на служителя от посочената дата е влязла в законна сила и е породила съответните правни последици, в това число и относно мястото, където служителят изпълнява задълженията си, респективно съдето се намира неговият работен кабинет. Всъщност, от анализираните и описани по-горе писмени доказателства /писма от кадровите органи на ОД на МВР/ се установява следното:
С влязла в сила заповед за преназначаване на жалбоподателя му е определено работно място в сградата на РУ-гр.Несебър, защото не се и твърди с назначението си той да се е помещавал в сградата на Участък „Обзор“. Макар в заповедта за преназначаване на служителя да не е посочено изрично в кое населено място следва да изпълнява задълженията си, досежно сградата, където се намира неговото работно място, от така изяснените факти и обстоятелства, безспорно е, че мястото, в което следва да се явява ежедневно е именно тази на РУ, намираща се фактически на територията на к.к.“Слънчев бряг“. Впрочем, това се разяснява и от текста на Предложението на Началник РУ-гр.Несебър, послужило като фактическо основание за постановяване на оспорена заповед, в което е предложено „работното място на разследващ полицай Г.К. да бъде променено от сградата на РУ-Несебър в сградата на Участък „Обзор“ /л.73 от делото/.
По делото бе установено, че липсват други заповеди за определяне на работното място по отношение на останалите разследващи полицаи, т.е. заповедта спрямо жалбоподателя К. е без аналог.
Вярно е, че самият факт, свързан със заемане на такава длъжност в РУ-гр.Несебър фактически и юридически означава, че този държавен служител следва да изпълнява задълженията си на цялата територия, обслужвана от структурното звено на МВР, след като със заповедта за възникване на служебното правоотношение не се прави някакво разграничение на териториален принцип. Същевременно, другият съществен факт, а именно, че по отношение на останалите служители заемащи длъжността „разследващ полицай“ такава заповед не е издавана, обосновава извода, че всеки от тези служители следва да изпълнява тези свои задължения, с което се обезпечава нуждата от кадрови ресурс в това отношение.
Съгласно чл.81 от ЗДСлуж „Служебното правоотношение на държавния
служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда,
предвидени в този закон“.
„Преназначаването“, като правен институт на чиновническото право е обективно невъзможно без наличие най-малко на две отделни длъжности. Първата, следва да е заета от конкретния държавен служител, а втората трябва да е свободна, независимо дали е овакантена по принцип или титуляра, който я заема отсъства продължително време, поради което се налага заемането й временно- до неговото завръщане, в различните възможни хипотези /отпуск по майчинство, неплатен отпуск, отсъствие по болест, обучение, продължително командироване и др./ В този смисъл, за да бъде извършено преназначаване, следва да е налице обособяване на отделна длъжност „разследващ полицай“, който да изпълнява правомощията си на териториален принцип, базиран на територията на Участък „Обзор“ при РУ-гр.Несебър, за да е възможно принципно един действащ държавен служител да бъде преназначен от тази длъжност в РУ-гр.Несебър на друга длъжност- в Участъка на управлението в това населено място.
Безпротиворечивите доказателства по делото установяват, че такова разделение на длъжности при разследващите полицаи в РУ-Несебър не е налице. В последната заповед за преназначаване на жалбоподателя от 05.01.2018г. ясно се сочи, че изпълнителската длъжност, на която бива преназначен е „разследващ полицай в РУ на сектор „Разследване- РУ- Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР-гр.Бургас“. От друга страна, въпреки липсата на различни длъжности, основаващи се на евентуално разграничение компетентността на териториален принцип, безспорен факт е, че с така възникналото служебно правоотношение, работното място на жалбоподателя е фиксирано в сградата на РУ-Несебър, на територията на к.к.“Сл.бряг“. При липсата на отделна длъжност обособена за участъка, обективно не би могло да се извърши такова преназначаване на разследващия полицай от РУ например на длъжност „разследващ полицай в Участък… към РУ…“.
След като липсва правна възможност за преназначаване, при липса на друга възможна длъжност на разследващия полицай в рамките на това полицейско управление, очевидно хипотезите на чл.82 от ЗДС относно преназначаване на държавни служители са неприложими.
Неприложими са и възможните варианти за преназначаване по реда на чл.82а от ЗДС, които са свързани с „преназначаване на друга длъжност“, макар и в същата администрация.
Неотносима към процесния казус е и възможността за „преместване в същата администрация поради служебна необходимост“, доколкото чл.83, ал.1 от ЗДС изисква преместването да е свързано с изпълнение на „друга служба“, а смисълът на това понятие е да се осъществяват различни служебни функции, каквато хипотеза не е налице, защото разследващият полицай следва да изпълнява отново същите служебни функции и задължения.
По тези съображения, неприложими остават и възможните преназначавания по реда на чл.164 – чл.165 от ЗМВР, ако въобще може да се прави сравнение с тези процедури, при липсата на каквито и да било правни и фактически позовавания на оспорената заповед с фактите, които са обективирани в тези норми.
В случаят, липсва въобще волеизявление на органа, че е извършил „ПРЕНАЗНАЧАВАНЕ“, за да се обсъждат възможните хипотези за това, а коментарът в тази връзка бе направен, само с оглед пълнота на правните изводи в настоящия съдебен акт и изследване на възможните процедури. Обаче, липсата на правни основания за издаване на заповедта препятства и съдът да акцентира само върху цитираните в нея норми и да ги обсъжда.
В заповедта липсва каквото и да е правно основание за издаването й, а само е посочено „чл.43, ал.4“, без да се сочи нормативен акт, което се приравнява на липса на правно основание въобще. Като краен резултат тази констатация възпрепятства и възможността за обективна проверка за законосъобразност на административния акт.
Служебното правоотношение уредено между органа по назначението и служителя- жалбоподател е придобило стабилитет, а от мотивите на предложението за промяна, съставляващи реално и мотиви на оспорения административен акт при липсата на изрични фактически основания посочени в него, се обосновава извода, че всеки разследващ полицай още с назначаването си е позициониран в населеното място, където ежедневно изпълнява задълженията си и за 14 от действащите към онзи момент служители, вкл. жалбоподателя, това работно място е сградата на РУ, намираща се в к.к.“Сл.бряг“, респективно само за един разследващ полицай- Участъка в гр.Обзор.
Предвид трайното фактическо пребиваване на конкретен служител да изпълнява задълженията си в Участък „Обзор“, липсата на отделни длъжности на териториален принцип, съответно при трайно отсъствие на държавния служител изпълняващ функциите си в това звено, следва да се приеме, че при продължително отсъствие той би могъл да бъде заместван от разследващ полицай, позициониран в РУ, по предвидения в нормата на чл.84 от ЗДС ред.
Съгласно чл.84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., бр. 24 от 2006 г.)“ При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация.“ При положение, че функциите по разследването не могат да се упражняват от лице без необходимия ценз и заемащо изискуемата длъжност, очевидно е налице възможност заместването да се извършва от всеки друг служител с посочената длъжност в рамките на тази администрация, в случаят в рамките на РУ, а дори и на Областната дирекция, доколкото органът по назначението е именно Директорът на ОД на МВР.
Остава открита и възможността
констатираната от прекия ръководител служебна необходимост да бъде задоволена с
института на командироването, а именно чл.86 от ЗДС. Според чл.86, ал.1 на закона „При служебна необходимост органът по
назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява
службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация.“
И двете възможни процедури обаче са ВРЕМЕННИ, тъй като са ограничени със срок. Заместването е с възможност до 6 месеца, с оглед императивната норма на чл.84, ал.2 от ЗДС.
Командироването за срок по-дълъг от 30 календарни дни, в хипотезата на чл.86, ал.2, предл.2 от ЗДС, както и заместването за срок повече от 30 дни /чл.84, ал.4 от ЗДС/ е неразривно свързано с предоставено от заместника или командирования изрично ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ. Такова в случаят не е налице, нито се твърди да е предоставяно. Нещо повече, съдържанието на оспорената заповед ясно сочи, че определянето на работно място в посочения участък в гр.Обзор е за неопределено време или с други думи за постоянно. Следователно, с оспорената заповед се преурежда трайно във времето съществуващо служебно правоотношение, без съгласието на служителя, в нарушение на основен принцип, обективиран в нормата на чл.81 от ЗДС.
В заключение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, след като ответникът е и орган по назначението, в предвидената от закона писмена форма- заповед, но при съществени нарушения на производствените правила, без изискуемото съгласие на служителя, без цитиране на правни основания за издаване на акта, в противоречие с нормите на материалния закон обсъдени по-горе относно възможните хипотези на промяна работното място на жалбоподателя, а не на последно място и в несъответствие с целите на закона.
В случаят е нарушен и чл.6 от АПК, т.е. принципа на съразмерност, при положение, че с оспореният административен акт се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане целта, за която се издава акта. Това е така, защото за обезпечаване на служебна необходимост от извършване процесуални действия на територията на участъка в гр.Обзор се преурежда едно влязло в сила служебно правоотношение и се засяга несъмнено правната сфера на служителя, който без да е дал съгласие за фактическото си преместване в друго населено място с отдалеченост от около 30 км., който факт е общоизвестен, с оглед географското разположение на едното и другото населено място /свързано с ежедневно пътуване от около 60 км в двете посоки/ следва да търпи ограничения и затруднения безсрочно, без да е посочено и правното основание за това. Със същият успех и за да бъдат обезпечени нуждите на участъка от разследващи полицаи могат да бъдат издадени заповеди за заместване или командироване на ротационен принцип, като бъдат ангажирани всички разследващи полицаи в управлението, включително и жалбоподателя, но не е допустимо да се създават подобни тежести само на един от тях и то безсрочно във времето, без това да се основава на конкретна правна норма.
Нарушава се и принципа на чл.13 от АПК за последователност и предвидимост при постановяване на административните актове, след като едностранно се променя съществено съдържанието на влязло в сила правоотношение, без публично огласяване на критериите, при които е избран точно този разследващ полицай да изпълнява задълженията си в участъка в гр.Обзор, при наличие на общо 14 такива, позиционирани в РУ- гр.Несебър.
Обобщено, оспорената Заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г., издадена по отношение на служителя Г.К. е незаконосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи платени държавни такси общо в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, съобразно приложените по делото доказателства /10 лева платена държавна такса за образуване на настоящото дело и 30 лева за частна жалба, подадена срещу прекратителното определение/ и въз основа на своевременно направеното искане на страната, която сума следва да бъде платена на жалбоподателя от ОД на МВР-гр.Бургас.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г., на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с която е определено работно място на разследващ полицай Г.Т.К. в Участък- Обзор към РУ-Несебър, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Бургас да заплати на Г.Т.К., ЕГН **********, сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, съставляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: