Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 05.03.2021  година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа  година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 188  по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по молба с правна квалификация чл.49 от Семейния кодекс.

 

         Производството е образувано по искова  молба на ищеца В.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Лазар Белев, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 2, срещу Ч.Я Ю., родена на *** г. в Китайска Народна Република, с неизвестен към момента на подаване на исковата молба адрес за призоваване.

 

                   Ищецът  твърди, че на 22.01.2010г. в Синдзян, обл. Китай са сключили граждански брак с ответницата Ч.Я Ю., който е първи и за двамата. От брака нямат родени деца. През време на брака им настъпиха обстоятелства, които налагали разтрогването му. В началото отношенията им като семейство били добри, но в последствие те рязко се влошили и още същата година, през която сключили брак, се разделили, като съпругата му напуснала България без да го информира къде се намира. За времето, през което били разделени, не поддържали никаква връзка и не се виждали. В резултат на това вече 10 години между съпрузите липсвала духовната и физическа близост, каквато би следвало да има между съпрузи. В тази хипотеза бракът им бил лишен от съдържанието, което му предписва законът и морала, и като такъв бил социално неоправдан.

Твърди още, че с ответницата са живели като съпрузи в жилище в гр.Попово, ул. „Експеранто“ № 2, собственост на родителите му. Ответницата Ч.Я Ю., към момента на раздялата им не била български гражданин. Не му е известен адрес на ответницата нито на територията на Република България, нито в Китайска Народна Република или друга чужда държава. Ответницата разбира и говори английски език.

       Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да се произнесете с решение, с което да прекрати брака по обективни причини - без да се произнася по въпроса за вината. След прекратяване на брака семейното жилище, находящо се в гр. Попово, ул. „Есперанто“ № 2 да се предостави за ползване на съпруга-ищец. След прекратяване на брака да постанови съпругата да продължи да носи фамилно име, което не е променяно при сключване на брака и след развода да продължи да се именува Ч.Я. Няма претенции към ответника за издръжка между съпрузите след развода. До колкото от брака няма родени деца, то въпросите касаещи издръжката, местоживеенето, режима на лични отношения и упражняването на родителските права относно такива лица не следва да се разглеждат в настоящето производство. Не претендира разноски по делото.

Искова молба отговоря на изискванията на чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс и че са предявени всички искове, които задължително се предявяват с иска за развод по силата на чл. 322, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

 

       В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника-  адв.И.М.- Г.. Поради невъзможността да осъществи контакт с ответника в настоящото производство Ч.Я Ю., която най-вероятно не се намира на територията на Република България и е с неизвестен адрес, изхождайки от фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и въз основа на материалите приложените по делото, дава следното становище: Не оспорвам изнесените в исковата молба обстоятелства, касаещи това, че на 13.10.2009г. в Китайска Народна Република, ищеца е сключил граждански брак с ответницата, както и това, че нямат родени деца, изхождайки от приложените по делото- Препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак, изд. въз основа на Акт за сключен граждански брак № 5 от 22.01.210г., съставен в гр.Попово, община Попово, област Търговище и Удостоверението за семейно положение с изх.№ 20-12 от 03.01.2020г., изд. от община Попово, област Търговище. От изложеното в исковата молба ставало ясно, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от десет години, като през това време, не са поддържали никаква връзка и не са се виждали. Изхождайки от тези твърдения, следва да се приеме, че липсва изискуемото според чл. 15 от СК съвместно живеене, поради което брачната връзка между тях е формална . Между ищеца и ответницата липсва физическа и духовна връзка, каквато би следвало да има между съпрузи. В тази хипотеза бракът е лишен от съдържанието, което му предписва законът и морала и като такъв и социално неоправдан.

Поради всичко гореизложено счита, че искането на ищеца В.Д.Й. за прекратяване на брака му с ответницата Ч.Я Ю., с правно основание чл. 49 СК, е основателно и бракът между двамата се явява дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпроса за вината.

Като се вземе предвид факта, че от брака няма родени деца, въпросите касаещи издръжката ,местоживеенето, режима на лични отношения и упражняването на родителските права , не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Относно ползването на семейното жилище, нямам претенции същото да бъде ползвано от ответницата , тъй като от приложената по делото справка от РУ Велинград става ясно ,че няма данни за постоянен и настоящ адрес в Република България за ответницата Ч.Я Ю. и същата едва ли се намира на територията на страната, още повече изхождайки от твърденията на ищеца, става ясно ,че жилището , в което са живеели съпрузите е собственост на родителите на съпруга.

Счита, че след прекратяването на брака , ответницата следва да продължи да носи предбрачното си име Ч.Я Ю., което, така или иначе, не е било променяно при сключването на брака.

Няма данни към момента , които да обосноват претенция на ответницата към ищеца за изплащане на издръжка между съпрузите след развода, а и ищеца не претендира такава. С оглед на това смята, че след развода  съпрузите не би следвало да си дължат издръжка.

По време на брака си съпрузите са придобили МПС, изхождайки от приложеното към исковата молба Свидетелство за регистрация на МПС №*********/30.12.2019г., като същото следва да остане в обикновена съсобственост след прекратяване на брака. А от изложените в исковата молба факти, нямало данни за придобито по време на брака недвижимо имущество, съставляващо съпружеска имуществена общност, поради което имуществени претенции не следва да се разглеждат в настоящото производство.

Иска се и разноските по настоящото производство да бъдат заплатени от ищеца, предвид факта, че ответницата най-вероятно не се намира на територията на Република България, а и същият не претендира такива.

 

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с пълномощника си адв.Д., преупълномощен от адв.Белев.  Поддържа молбата за развод.

В съдебно заседание  особения представител на ответника - адв. М.-Г.,   поддържа отговора на исковата молба . Не оспорва иска.

 

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Страните са съпрузи като са сключили граждански брак на 13.10.2009г.  в Китай, за което е съставен Акт № 5/22.01.2010г. от община Попово, обл.Търговище-видно от представеното удостоверение за  сключен  граждански   брак /л.7 по делото/. От представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.№20-12/03.01.2020г. е видно, че от брака си страните нямат родено дете.

Не се спори по делото, че брака на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, а и същото се установява от показанията на  свидетеля Росица Петрова–майка на  ищеца. От показанията на този свидетел се установява, че  сина й –ищеца има сключен брак с ответницата, който сключили след като се запознали по интернет и после се срещнали. Също така заяви, че след като са се оженили са живели заедно пет-шест месеца при нея в дома й. Някъде през м.февруари 2011г. съпругата на ищеца поискала да си отиде, тъй като неще не се били разбирали и си заминала, без да каже къде отива. От тогава до сега били разделени. Ищеца не бил търсил ответницата и не бил разговарял с нея и дори не се били чували по телефона. От 2011г. и до момента съпрузите не поддържат никакви връзки, като нито ответницата не е търсил съпруга си,  нито той е търсил нея.

При тези факти съдът намира предявеният иск за развод на основание  чл. 49 СК, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните за доказан по основание. От данните по делото в съответствие с твърденията на ищеца се установява, че страните са живели като семейство само няколко месеца и до м.02.2011г., когато съпругата е напуснала обитаваното семейното жилище, след което са във фактическа раздяла и не живеят заедно до момента. По време на фактическа раздяла съпрузите не са общували изобщо, т.е. в продължение на девет години не живеят заедно и не подържат никакви контакти помежду си.   

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От събраните по делото доказателства по недвусмислен и категоричен начин се установява, настъпилата между съпрузите фактическа раздяла продължила около  девет години, през което време съпрузите не са подържали връзка помежду си и не са се търсили. Съдът приема, че продължителната раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, продължителната фактическа раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод, на основание  чл. 49 от СК.

Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, предвид изричното желание на ищеца и липсата на искане от ответника.

Относно ползването на семейното жилище, съдът намира следното:

Установява се по делото от показанията на свидетеля в съответствие с твърденията на ищеца, че съпрузите са живели заедно в жилището на родителите на съпруга с адрес гр.Попово, ул. „Есперанто“ № 2, което е напуснато от съпругата. При което и семейно жилище, следва да бъде предоставено за ползване на съпруга-ищец.

 По отношение на фамилното име на съпругата, съдът намира,че  ответницата следва да продължи да носи фамилното име  Ю., още повече че същата не си е променила името при сключването на брака .

До колкото страните нямат непълнолетни или малолетни деца, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Ищецът не претендира издръжка от съпругата си, а и тя не е претендирала такава, поради което и ще се постанови, че след развода съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв. След приспадане на първоначално внесената такса от 25 лева, ищеца следва да бъде осъден да заплати допълнително още 15лв. от дължимия размер на таксата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр.  чл.49 СК, съдът,

Р Е Ш И:

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, гражданския брак сключен между В.Д.Й., ЕГН ********** *** и Ч.Я Ю., родена на *** г. в Китайска Народна Република - гражданин на НР Китай, на 13.10.2009г.  в Китай, за което е съставен Акт № 5/22.01.2010г. от община Попово, обл.Търговище, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Попово, ул. „Есперанто“ № 2, след развода на съпруга  В.Д.Й., ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА, че след развода съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

           ПОСТАНОВЯВА, че след развода съпругата Ч.Я Ю., родена на *** г. в Китайска Народна Република - гражданин на НР Китай, ще продължи да носи предбрачното брачното си фамилно име –Ю..

           ОСЪЖДА В.Д.Й., ЕГН ********** *** , да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград, сумата от 15,0 лв. /петнадесет лева/ - допълнителна държавна такса .

 

Решението подлежи на обжалване в пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да им се изпрати.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………