№ 7286
гр. ** 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110152396 по описа за 2024 година
Ф. Д. М. е предявила срещу ** осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева, частично от сума в размер на 12000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени на ищцата болки и страдания в резултат от ухапвания по краката от две
безстопанствени кучета на 03.03.2023 г., ведно със законната лихва от 03.03.2023 г. до
окончателното плащане и на сумата от 6000 лева, частично от сума в размер на 12000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени на ищцата болки и страдания в резултат от ухапвания по краката от две
безстопанствени кучета на 06.04.2023 г. ведно със законната лихва от 06.04.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че в 10:00 ч. на 03.03.2023 г. докато е изпълнявала трудовите си
задължения на длъжност „чистачка“ в „**“ ** пред бл. 9 в гр. ** кв. „**“ била нападната от
две агресивни кучета, които я нахапали по краката, при което същата изпаднала в шок и
паника. Обадила се на тел. 112. Оказана била спешна помощ. На 08.03.2023 г. подала
жалба до кмета на СО, район „**“, препратена към ОП „**“, на която било отговорено, че
след извършени проверки действително се установило наличие на бездомни кучета, но
същите не били заловени. Ищцата твърди, че на 06.04.2023 г. докато изпълнявала
служебните си задължения отново била нападната от същите две агресивни кучета, които я
нахапали по краката. Отново се обадила на 112. След случката подала жалба до ОП „**“,
като съобщили, че в района на бл. 9 в кв. „**“ на 10.05.2023 г. били заловени две
безстопанствени кучета. Ищцата сочи, че след всеки от двата инцидента е изпитала силни
нестихващи болки заради подутите си крака, които целите били в рани, а към настоящия
момент и в белези. Отделно твърди, че е изпитала негативни емоции, изразяващи се в уплах,
1
стрес, паника, развила страх от кучета. В тази връзка потърсила помощ от психолог, който
след преглед на 20.04.2023 г. констатирал симптоми, които сериозно нарушават качеството
на живот и способността да функционира нормално в ежедневието. Причинените
травми по краката създали затруднения да извършва трудовите си задължения.
Претърпените болки довели до липса на сън, отпадналост и немощ. Счита, че ответникът не
е изпълнил възложените му по ЗЗЖ задължения за осъществяване на надзор и полагане на
грижи за безстопанствените кучета, както и за предприемане мерки за предотвратяване
агресивното им поведение, като именно посоченото неизпълнение е причината за двата
инцидента. Твърди, че поведението на ответника под формата на бездействие представлява
грубо нарушение на нормативно установените в ЗЗЖ задължения, поради което е
противоправно и за ответника възниква гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените на ищцата неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че е изпълнил чрез служителите си
възложените по закон задължения по отношение безстопанствените кучета и създаването на
спокойна градска среда. Излага твърдения, че наличието на безстопанствени кучета на
територията на столицата не се приравнява на неупражнен надзор и грижа и не
представлява неправомерно бездействие от негова страна. Развива съображения, че
отговорността на ** не е обективна, тъй като ако лицето е предприело с дължимата грижа
предписаните в закона действия, то не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали
очаквания резултат. Обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили
непредизвикана агресия и са наранили човек не означавало бездействия на общината. Счита,
че законът не възлага постигането като краен резултат на липсата на бездомни кучета.
Излага, че не може да бъде ангажирана отговорността му, тъй като липсва целенасочена
противоправна дейност, в причинна връзка с която да са настъпили претендираните вреди.
По същество оспорва поддържаните от ищцата фактически твърдения относно времето и
мястото на инцидента, механизма на възникването му, причинените увреждания,
причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания, както и че
кучетата са безстопанствени. Твърди, че описаните в исковата молба травматични
увреждания не са получени от ухапвания от бездомни кучета, а са характерни при падане
върху твърда повърхност, причината за което е поведението на ищцата. Счита, че
инцидентите са причинени от дворни кучета, което било посочено и от самата ищца пред
лекаря, съставил приложеното съдебномедицинско удостоверение. Оспорва и размера на
предявения иск за неимуществени вреди като силно завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване спорните по делото обстоятелства – ищцата получила ли е описаните
в исковата молба наранявания в резултат от нападение от бездомни кучета, по делото са
събрани гласни и писмени доказателства и е изслушано заключение на комплексна СМЕ.
2
В разпита си ** свидетелства, че знае, че ищцата е претърпяла два инцидента с кучета
в рамките на около месец през март-април 2023 г. Първият инцидент се случил сутринта
между 09:30 ч. и 10:30 ч., когато свид. видяла ищцата и две кучета, които я хапели жестоко
по краката. Ищцата била изпаднала в шок. Сочи, че кучетата били две, средно големи
черникаво и бежово на цвят, които свид. и друг път била виждала да се разхождат свободно
из квартала, тъй като са бездомни, мършави, без намордници или каишки или някакви
белези да са домашни. На втория инцидент, който се случил около месец по-късно, свид.
била пряк очевидец и същата жена отново била нападната от същите кучета. Сочи, че раните
на ищцата от първото ухапване още не били заздравели, когато тя била жестоко нахапана
втори път, била уплашена, цялата треперела, плачела. Свид. сочи, че смята, че кучетата са
безпризорни.
Свидетелят Траян Фиданков Методиев, син на ищцата, разказва, че майка му била
доста нахапана от кучета на два пъти през разстояние на месец, с дълбоки ранни по прасеца.
Разказала му, че докато работи, бездомни кучета са я нападнали в „**“. Излага, че майка му
преживявала травмата и до ден днешен, тъй като изпитвала огромен страх дори и от малко
куче. След инцидентите изпитвала ужасни болки, будела се нощем. Поради огромния си
страх, ищцата посетила психолог. Непосредствено след инцидентите физическото състояние
на ищцата било лошо, имала болки и не работела 10-15 дни, понеже раните трябвало да се
превързват и промиват. Сочи, че болките на ищцата продължили доста дълго, защото се
случили 2 инцидента за 1 месец, краката били в белези и приемала болкоуспокояващи.
Имала и паник атаки и след това започнала да вдига кръвно, което се дължало на
преживения стрес.
От медицинската документация и заключението на СМЕ се установява, че при
съдебномедицинското освидетелстване на 12.04.23 г. на Ф. Д. М. е установено: рани от
ухапвания от куче и охлузвания в областта на дясното бедро, дясната подбедрица и лявата
подбедрица. Описаните рани е възможно да са зараствали за срок от около месец, като се
има предвид, че не са обработвани хирургично (не са били зашити и под стерилна
превръзка), а само са превързани. Охлузванията по дясно бедро, дясна подбедрица и лява
подбедрица би следвало да преминат за около 10-15 дни. По своята медикобиологична
характеристика тези увреждания са причинили при съвкупност временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата. Те не са от естество да доведат до
затруднение движението на долните крайници. Походката е била възможна, но съпроводена
от болката от раните за няколко дни след получаването им. Всички увреждания би следвало
да преминат без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалата. При преглед,
извършен за нуждите на експертизата, се установи: на лявата подбедрица отвън има ръбец
(белег) с кафеникава хиперпигментация и сравнително Г-образна форма с дължина на
рамената 2 и 3 см. и широчина 0.5 см., на дясното бедро отвън същия като гореописания
ръбец 4/1 см., под и малко пред него 0.5/0.5 см. и под и отзад два отделни линейни 0.7/0.1 и
1 на 0.1 см., на коляното отвън овален такъв 1/1 см. и по дясната подбедрица отвън и отпред
3.5/1.5, под него овален с диаметър 0.5 см. и под него 0.3/0.5 см. Всички гореописаните
3
ръбци са с тъмно кафеникава хиперпигментация. Тези ръбци (белези) имат траен, постоянен
характер и ще останат за цял живот, като с времето са очаква да избледнеят.
От писмо от Дирекция „**“ се установява, че на 06.04.2023 г. в 09:58 ч. и 10:05 ч. е
постъпило обаждане от лице, представящо се като М..
Ответникът за установяване твърдението си, че не е налице бездействие от страна на
негови длъжностни лица, е представил Програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на ** 2012-2016 г., План за действие за
ограничаване на популацията; от безстопанствени кучета на територията на **, Справка за
дейността на ОП „**“, Годишни отчети за дейността на ОП „**“ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
Представено е писмо от ** – ОП „*“, в което се съобщава, че на 10.05.2023 г. в района
на бл. 9, кв. „**“ са заловени 2 броя безстопанствени кучета, средни на ръст, бежово и
кафяво-черно на цвят.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установено, че на
03.03.2023 г. и 06.04.2023 г. пред бл. 9 в гр. ** кв. „**“ на ищцата са причинени увреждания -
рани от ухапвания от куче и охлузвания в областта на дясното бедро, дясната подбедрица и
лявата подбедрица, вследствие ухапвания от безстопанствени кучета. Увреждането се
установява от медицинската документация и СМЕ, както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели. Данни за датите и мястото на инцидента дава свид. Пенкова, която е
възприела състоянието на пострадалата след първото нападение и животните, които са я
нападнали и непосредствен очевидец на второто нападение. Свидетелката е възприела
кучетата, нападнали ищцата и е категорична, че се касае за едни и същи две кучета, които е
виждала и друг път из квартала. Въз основа на показанията на свидетеля съдът приема, че
нападението е извършено от безстопанствени кучета.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
4
При така установената по настоящото дело фактическа обстановка съдът намира, че
настъпилите за ищцата вреди са в пряка причинна връзка с осъществено от общинските
служители противоправно поведение, изразяващо се в бездействие по отношение на
задълженията им по ЗЗЖ за предотвратяване на агресивното поведение на кучета към хора и
животни, настаняване безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни.
Съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 324 от 28.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 924/2010 г., за вреди, причинени от безстопанствени кучета, общината носи
отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Отговорността на ** в случая е обусловена от неизпълнение на задължения
произтичащи от закон – чл. 50, т. 2 ЗЗЖ за предприемане на всички мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора и
животни, в това число мерките по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ за настаняването им в приют и по чл. 47,
ал. 1 ЗЗЖ за кастрирането им, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс и контрол и грижа
след връщането им по местата, от които са взети. Съгласно изричните разпоредби на чл. 47,
ал.2 и ал. 3 ЗЗЖ настанените в приют кучета, за които не са се явили лица желаещи да ги
отглеждат, се връщат по места, но под надзора на общината, която е длъжна да вземе всички
мерки за предотвратяване на агресивното им поведение. Ето защо съдът намира, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответната община на основание чл.
49 ЗЗД, тъй като представените писмени доказателства за дейността на приют за
безстопанствени кучета и приложената Програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета не могат да обосноват освобождаването от отговорност в
конкретния случай.
Въз основа на събраните по делото доказателства – медицински документи, съдебно-
медицинска експертиза и показанията на свидетелите, съдът приема за доказано и
настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените от ищцата болки и страдания, обективно обусловени от настъпилите
увреждания, които е търпяла по време на настъпване на уврежданията и след това, по време
на възстановителния процес. Нападенията са предизвикали стресови преживявания при
ищцата, свързани с чувство на интензивен страх, психотравма, последвана от
посттравматичен стрес. Неприятното психично изживяване е преминало през остра фаза
непосредствено след инцидентите, период на емоционално преработване (с нарушения на
съня, психосоматичен дискомфорт, изменения в кръвното налягане) и остатъчни невротични
фиксации, които продължават и понастоящем. При ищцата постепенно се е оформила и
специфична фобия – кинофобия, която създава затруднения в ежедневието. За
страданията, болките и неудобствата на ищцата показания дава свид. Методиев, който
свидетелства за тежкото емоционално състояние. Свидетелства и за страха, който майка
му изпитва, когато види куче на улицата, който и до досега не е преминал.
Съдът като съобразява на основание чл. 52 ЗЗД горепосочените обстоятелства
свързани с характера на уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на
5
лечебния период, интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания,
обстоятелството че се касае за два инцидента, както и че белезите на ищцата ще останат,
намира че обезщетения в размер на по 3000 лева за всеки инцидент са справедливи и са
съобразени с претърпените от ищцата неимуществени вреди. До този размер исковете
следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери от 6000 лева,
частично от 12000 лева, следва да бъдат отхвърлени. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД законна
лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането – от 03.03.2023 г., респ.
06.04.2023 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е била
освободена от заплащане на такси и разноски по делото. Претендира се адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът в съответствие с чл. 7, ал.
2, т. 2 НМРАВ определя в размер на 1500 лева, от които съразмерно с уважената част от
предявените искове на процесуалния представител на ищцата следва да се присъдят 750
лева. Ответникът не е претендирал разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА **, ЕИК **, да заплати на Ф. Д. М., ЕГН **********, на основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3000 лева, частично от сума в размер на 12000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени на ищцата болки и страдания в резултат от ухапвания по краката от две
безстопанствени кучета на 03.03.2023 г., ведно със законната лихва от 03.03.2023 г. до
окончателното плащане и на сумата от 3000 лева, частично от сума в размер на 12000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени на ищцата болки и страдания в резултат от ухапвания по краката от две
безстопанствени кучета на 06.04.2023 г. ведно със законната лихва от 06.04.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 3000 лева до
пълния претендиран размер от 6000 лева, частично от 12 000 лева.
ОСЪЖДА **, ЕИК **, да заплати на адв. П. И. Х., ЕГН **********, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 750 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6