Решение по дело №331/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Образувано е по жалба на В.Н.П., действаща чрез пълномощника адв. С.М. ***, съдебен адрес:***, офис 4, против решение № 467/27.11.2018 г., постановено по пр. № 113/2017 г. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД), с което е установено, че В.Н.П., в качеството си на директор на Дом за стари хора и Дневен център за стари хора с. Гара Орешец е осъществила дискриминация спрямо жалбоподателя по признак "лично положение" и "политическа принадлежност", а кметът на община Димово Л.Г.Л., не е осъществил нарушение на ЗЗДискр, като жалбата е оставена без уважение в тази част.

Твърди се, че атакуваното решение е незаконосъобразно, постановено при неспазване на установената форма, в противоречие с материално-правни разпоредби и при противоречие със събраните в производството доказателства. Иска се да бъде отменено процесното решение. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът Комисия за защита от дискриминация, редовно призовани, чрез процесуалния си представител депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна А.Х.С., редовно уведомена, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Заинтересованата страна Л.Г.Л.,***, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна Дом за стари хора и Дневен център за стари хора с. Гара Орешец, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна община Димово, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: заинтересованата страна А.Х.С. заемал длъжност шофьор в Дом за стари хора с. Гара Орешец (ДСХ), на ½ щат, както и хигиенист в Дневен център за стари хора с Гара Орешец (ДЦСХ), също на ½ щат. Жалбоподателят В.Н.П. била назначена за директор на двете институции - ДСХ и ДЦСХ след встъпването в длъжност на новоизбрания кмет на община Димово, Л.Г.Л.. Трудовите правоотношения на А.Х.С. с ДСХ и ДЦСХ били прекратени съответно със заповеди № 8/20.11.2015 г. и № 9/20.11.2015 г. поради "тежки нарушения на трудовата дисциплина". С решение № 9/15.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 552/2015 г. по описа на Районен съд Белоградчик посочените заповеди били отменени, като незаконни. Решението на БРС било обжалвано и потвърдено от състав на Окръжен съд Видин, с въззивно решение № 54/01.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 133/2016 г. по описа на съда. В изпълнение на влязлото в сила решение на ВОС А.Х.С. бил възстановен на заеманите от него длъжности в ДСХ и ДЦСХ на 21.07.2016 г. със заповед на жалбоподателя В.Н.П.. Веднага след това (на 22.07.2016 г.) същата поискала от кмета на община Димово да определи двама служители за включване в комисия за извършване на подбор по чл.329 от КТ, за длъжността хигиенист. След посочване на такива от кмета на общината, със заповед № 47/25.07.2016 г. работодателят П. определила тричленна комисия, която следвало да извърши подбор на работниците, заемащи длъжността хигиенист, в срок до 28.07.2016 г. Комисията съставила протокол за подбор от 27.06.2016 г., след което С. бил уволнен отново, считано от 29.08.2016 г. със заповед № 56/28.08.2016 г. на жалбоподателя, от длъжността хигиенист в ДЦСХ (½ щат) и със заповед № 57/26.08.2016 г. на жалбоподателя, от длъжността шофьор в ДСХ (½ щат). Новите заповеди за прекратяване на трудово правоотношение били оспорени от С. и били отменени като незаконни с решение № 138/02.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 361/2016 г. по описа на БРС. С. бил възстановен на заеманите преди уволнението длъжности в ДСХ и ДЦСХ (на по ½ щат), със заповеди № 74/22.12.2016 г. и № 75/22.12.2016 г. на П.. Със заповед № 76/23.12.2016 г. на П.С. бил уволнен от длъжността шофьор в ДСХ, считано от 23.12.2016 г., която била оспорена и потвърдена с решение от 07.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 23/2017 г. по описа на БРС. Със заповед № 23/15.05.2017 г. на работодателя С. бил уволнен и от длъжността хигиенист в ДЦСХ, считано от 16.05.2017 г.

С. сезирал КЗД с жалба вх.№ 44-00-1576/31.05.2017 г., с която е поискал да бъде открито производство за установяване наличие на дискриминация спрямо него по признаци: лично положение и политическа принадлежност. В жалбата се твърди, че дискриминацията е извършена от лицето В.Н.П., директор на Дом за стари хора и Дневен център за стари хора с. Гара Орешец. Впоследствие, в хода на образуваното административно производство пред КЗД като ответник бил конституиран и кметът на община Димово, по искане на жалбоподателя, материализирано в допълнителна молба вх.№ 44-00-1743/14.05.2018 г.

С разпореждане № 344/23.06.2017 г. на председателя на КЗД е прието, че жалбата е допустима и е образувана процесната преписка № 113/2017 г. по описа на комисията, петчленен състав.

В открито заседание по преписката на КЗД, проведено на 19.09.2018 г. били разпитани трима свидетели, доведени от С., а именно лицата Татяна Кирилова Вълчева, Светослав Венциславов Славчев и Костадин Петров Филипов. Св. Филипов установил пред състава на КЗД, че познава С., който на местните избори през 2015 г. подкрепял неуспелия кандидат за кмет на община Димово, Светослав Славчев, докато жалбоподателят в настоящето производство П. е подкрепяла избрания кандидат Л.Г.Л.. Св. Светослав Славчев заявява, че в рамките на кратък период след изборите, около 15-20 дни кметът Л. започнал "масирана атака" към служителите от общинската администрация, участвали в предизборната кампания на страната на неговия противник, като един от най-засегнатите бил С., който бил "уволняван... между 4-7 пъти". Св. Вълчева, работила като социален работник в ДСХ, в разпита си посочва, че след първото уволнение и възстановяване на работа, А.С. е прекарвал цялото си работно време в дневната на дома, като не са му били възлагани никакви задачи, а след кратко време е бил уволнен отново.

На 27.11.2018 г. е постановено решение № 467 по преписка № 113/2017 г., с което е установено, че В.Н.П. е осъществила дискриминация спрямо С. по признаци "лично положение" и "политическа принадлежност", а ответникът кмет на община Димово не е осъществил нарушение на ЗЗДискр.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимиран субект, участник в производството пред КЗД и в рамките на законоустановения преклузивен срок за оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Решението е постановено в предвидената в чл.66 от ЗЗДискр писмена форма и съдържа изискуемите реквизити: наименование на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, в която се определят вида и размера на санкцията или принудителната административна мярка, когато такава се прилага, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Съдът не констатира съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на оспореното решение. Не е допуснато нарушение на правилата, посочени в разпоредбите на чл.50-65 от ЗЗДискр. С разпореждането за образуване на преписката са дадени указания относно доказателствената тежест, както и относно правата и задълженията им в производството. Уведомени са страните за започване на производството пред Комисията по реда на чл.26 от АПК. Определеният докладчик по преписката е започнал процедура по проучване в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗДискр. и в тази връзка с писма до конституираните страни е изискал да представят писмени становища по подадената жалба.

Докладчикът по преписката е изготвил доклад-заключение до Председателя по преписка № 113/2017 г., с което предлага да се насрочи първо открито съдебно заседание с призоваване на страните и да бъдат уведомени за възможността да се помирят в първото заседание, да посочват нови доказателства и свидетели и др.

Изпратени са писма до страните, с които са уведомени, че проучването по преписката е приключено и им е указана възможността в седем дневен срок да се запознаят с материалите, както и че до първото по преписката заседание имат право да посочат нови доказателства, да посочат свидетели и вземат отношение по становищата на другата страна. След изтичане на срока за запознаване с материалите, предстои насрочване на открито заседание, за което ще бъдат писмено уведомени. Насрочено е открито заседание, за което страните са призовани.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

Решаващият състав на КЗД е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти при съобразяване на разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр, регламентираща разпределението на доказателствената тежест: след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

В случая установената от КЗД фактическа обстановка се подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото, поради което се възприема от съда като доказана и съответстваща на обективната истина. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Решаващият състав на КЗД е проверил и преценил събраните доказателства в съответствие с изискванията на чл.36, ал.3 от АПК, във връзка с чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. Обсъдени са становищата и обясненията на страните, както и направените възражения.

Съгласно §.1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр, "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В чл.4, ал.1 от закона са изброени тези признаци – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Целта на ЗЗДискр е установяване и санкциониране на осъществено неравностойно третиране по признаците, които са изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

КЗД е събрала, проверила и преценила доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като е изяснена относимата към спора фактическа обстановка.

При правилно установена фактическа обстановка, решаващият състав на КЗД е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за осъществена проява на пряка дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр спрямо А.Х.С. по признак "лично положение" и "политическа принадлежност", с оглед установените по безспорен начин обстоятелства - трикратно уволняване от всяка от заеманите от същия длъжности шофьор и хигиенист на по половин щат в ДСХ и ДЦСХ с. Гара Орешец, част от които обявени за незаконни от съда. Правилно е прието, че прекратяването на трудовите правоотношения на С. (на различни правни основания), е продиктувано от неговата политическа принадлежност, с оглед събраните по преписката писмени и гласни доказателства. Също така обоснован е изводът на ответника, че изтъкнатата като причина за уволнение нарушение на трудовата дисциплина не е с такава тежест, че да оправдае налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно уволнение, което поставя под сериозни съмнения действителните мотиви на работодателя при прекратяването на трудовите правоотношения.

Съдът намира, че КЗД правилно е определила размера на наложената имуществена санкция в минималния законоустановен размер, като е изложила подробни мотиви в това отношение.

Неоснователни са изложените възражения в жалбата, инициирала настоящето съдебно производство, в т.ч. че се касае единствено за трудовоправни отношения между работодателя П. и С., което напълно се опровергава от събраните в производството доказателства.

Събраните в хода на проведеното административно производство доказателства не подкрепят твърденията и възраженията, изложени в подадената жалба, поради което същата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

С оглед изхода на процесния правен спор и съобразно чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 100.00 лева, определени по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Искането за присъждане на разноски на заинтересованата страна А.Х.С. е основателно. От приложеното адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.01.2019 г. се установява, че договореният размер на адвокатско възнаграждение от 500.00 лева е заплатен в брой, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна направените разноски за процесуално представителство в производството по настоящето дело.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.П. против решение № 467/27.11.2018 г., постановено по преписка № 113/2017 г. по описа на КЗД, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Н.П., съдебен адрес:***, офис 4, да заплати на Комисия за защита от дискриминация направените разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА В.Н.П., съдебен адрес:***, офис 4, да заплати на А.Х.С., съдебен адрес:*** направените разноски по делото в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните.

 

Административен съдия: