Р Е Ш Е Н И Е
№ 2576/23.6.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.05.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20165
по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца Х.К.П. ЕГН ********** , с
адрес *** срещу ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в
размер на 7508,64лв.
по фактура № *****************., начислена за
периода от 07.03.2018 г. до 06.03.2019 г. за потребена
ел.енергия за обект с адрес на потребление: с. Близнаци, община Аврен, с клиентски № ******* и абонате№ *********.
Претендират са направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди ,
че ищецът е потребител на електрическа енергия в процесния обект на
потребление.
Ищецът оспорва дължимостта на претендираната от
ответника сума в размера,
обективиран в процесната фактура, като счита, че не е налице
законово или договорно основание, въз основа на което да претендира вземане за
нереално доставена стока.
Оспорва се, че такова количество ел. енергия по вид количество и качество е било доставено и
консумирано. Твърди се също така, че СТИ не е било годно
средство да измерва консумираната ел. енергия в
обекта, за което потребителят ищец няма вина и не следва да носи отговорност за
начислена сума, като едностранна корекция на сметката му за изминал период. Оспорва се
процедурата и констатациите, за които ответното дружество приема, че са
основание за начисляване на спорната сума.
Предвид изложеното , се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се
претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Излага се, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про
Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 7508,64 лв., конкретизирано по размер с фактура №
*****************.
Процесната сума представлява цената на реално доставена и
потребена от абоната електрическа енергия в размер на 38709 кВтч, и се дължи от
ищеца на основание чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Не се оспорва,
че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава се
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол.
Сочи се, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия.
Излага се, че ищецът и ответното дружество са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД. Твърди се, че ответното дружество изпълнява поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в с. Близнаци с абонатен № *******и клиентски № *********
Сочи се, че на 06.03.2019г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка е съставен Констативен протокол
№ 1105267. При проверката са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 38709 квтч. В
регистър 1.8.1. са отчетени 4970 квтч, в
регистър 1.8.2. - 10202 квтч, а в регистър 1.8.3. - 38709 квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507035 и е предоставен
за метрологична експертиза в БИМ.
Излага се, че експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел
- Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол № 2701/19.11.2019г. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие
на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер
на 38709.7 квтч.. която не е визуализирана на дисплея.
При проверката е установено, че при дневна часова зона
електромерът не отчита на тарифи 1 и 2.
Твърди се, че на 25.11.2019г. „Електроразпределение
Север" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и
конкретизира размера на оспореното вземане. Установено
е точното количество неотчетена ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.3-38709 квтч. На 29.11.2019г. „Е.П." АД издава
фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 7508,64 лв. С писма от „Електроразпределение Север" АД (изх. № 56315/28.11.2019г.) и от „Енерго - Продажби" АД (изх. №
56315/29.11.2019г.) са приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.
Сочи се, че процесната сума се дължи от ищеца на основание
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Процесната сума
се дължи и на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия.
Предвид
гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените
в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на отрицателния
установителен иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава
имуществената му сфера с оглед възможността за едностранното спиране на
електрозахранването в имота му. В този смисъл съдебният
състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната
сума. По тези съображения съдебният състав приема, че
предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Между страните не се оспорва факта на валидно сключения договор за
продажба на електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия , обстоятелството , че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за
обект, находящ се в с. Близнаци, община
Аврен, с клиентски № ********** и абонатен № **********, на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК.
От
представения по делото Констативен
протокол № 1105267/06.03.2019г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про
Мрежи” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца , находящ се в с. Близнаци, община Аврен, с клиентски № ******* и абонате№
*********. При проверката са констатирани показания на СТИ , подробно описани в
протокола, както следва: в регистър 1.8.3 - 38709 квтч. Посочено е , че е
установена грешка при отчитане на електромера „-00,82 %“ , вследствие на което
електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият
електромер е посочено, че се поставя в индивидуална опаковка, пломбирана с
пломба № 507035. Констативният протокол е съставен и подписан от служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД , както и от двама свидетели.
Видно
от представения по делото Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване № 2701/19.11.2019г. на
Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология ,
електромерът е представен в запечатан найлонов плик , пломбиран с пломба № 507035,
като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол № 1105267/06.03.2019г. Посочени са показанията на тарифите, както
следва: Тарифа 1 – 4970,8 квтч, Тарифа 2 – 10202,8 квтч. Установено е отсъствие
на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2 , като действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 - 38709,7 квтч.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. При
продължително включване с отчитане на показващото устройство се констатира
грешка „-100 %“ при максимално допустима грешка „+/- 1,0“.
Видно
от Становище за начисление на
електрическа енергия относно Констативен протокол № 2701/19.11.2019г., е
одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 38709
кВТч за периода от 07.03.2018г. до 06.03.2019г.,
от които 12302 кВтч за периода 07.03.2018
г. - 30.06.2018 г. и 26407 кВтч за
период 01.07.20187 г. - 06.03.2019г. Посочено е , че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ , при което е установено точното толичество неотчетена ел.енергия.
Представена
е актуална справка за потреблението на
ищеца през последните 12/24/36 месеца.
Представена
е фактура № *****************. с
получател ищеца за начисляване на
сумата от 7508,64 лв. от ответното дружество , представляваща незаплатена от
ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление с клиентски
номер ********** и абонатен номер ********** за периода от 07.03.2018г.
до 06.03.2019 г., по посочените в становището данни.
Видно
от Уведомителни писма от
„Електроразпределение Север" АД и от „Енерго - Продажби" АД , ищецът е уведомен за извършената проверка
на измервателната система на процесния обект с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, като му е изпратено и копие на съставения констативен протокол № 1105267/06.03.2019г.
Ищецът е уведомен за дължимост на сумата
в размер на 7508,64 лв. по фактура № *****************. със срок на плащане до 13.06.2019 г.
Приложени
са обратни разписки за изпращане на уведомленията
до ищеца.
Представено е актуално извлечение за фактури и плащания на ищеца с клиентски № ********** , от което е видно, че процесната фактура не
е заплатена от ищеца .
Видно
от приетия по делото Констативен протокол
за проверка на СТИ от 14.10.2015 г., в процесния обект на потребление
е
подменено СТИ , с нулеви показания на
дневна и нощна тарифа..
Съгласно
заключението на вещото лице К.Д.М. по проведената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и обосновано изготвено, процесният електромер
е от
одобрен тип, като е вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ.
Метрологичната му проверка е от 2015г / Ml5/и е преминал метрологична проверка
преди да бъде монтиран. Отчетените в тарифа ТЗ количества електроенергия в размер
на 38709kw/h са доставени, преминали през СТИ с фабр. №1115031500787548 и
потребени, но регистрирани в тарифа, която тарифа ТЗ не се визуализира на
дисплея/ по заводска настройка/. В проведеното по делото открито съдебно
заседание вещото лице излага, че не може да се установи от кой момент е
започнало натрупването на показания в тарифа ТЗ и в кой часови диапазон се
осъществява натрупването.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на
отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е.,
че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума.
От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да докаже осъществяването
на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е правилно е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция
количество електроенергия и че е използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се
явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и
че му е начислена процесната сума.
Ответникът по отрицателния
установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички възможни основания за
дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена служебно по едностранна
корекция и представлява цена на реално доставена еленергия за цитирания период.
Основният
спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът
доколко са били налице предпоставките, даващи основание на
доставчика на ел.енергия да
извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети
от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр.
2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21
ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм.д. № 2385/2016,
по описа на Върховният административен съд на Република България - Петчленен
състав - I колегия, са отменени Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не
съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като
процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат
извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя, чрез
установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното
коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за
изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите
членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството
за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана законова процедура, по
силата на която ответното дружество да извършва едностранна корекция на
количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни
корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества
енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по
доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя,
която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни
актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ
процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се
приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да
заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване
занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата
им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ
процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на
решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, нито операторът на разпределителната
мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която
към датата на проверката е липсвал ред за извършване.
Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50
от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 06.03.2019 г.,
следва да се отрече изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани
в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно разпоредбите от
чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили да действат
разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че съществува
законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да
извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по неотменените
разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след преценка на
съвкупния доказателствен материал за незаконосъобразност на корекционната
процедура.
Съдът намира,че от събрания по делото доказателствен материал не е
доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и
потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и
единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия,
изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не
са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са
показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период-07.03.2018г. Предвид
на това не може да се направи категоричен извод , дали за процесния период е
отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което и не
може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното от
ответното дружество количество ел.енергия в размер на 38709 квтч е реално
доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен
материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото
количество ел. енергия е реално доставено и потребено от абоната именно през процесния
период от 07.03.2018г. до 06.03.2019г. Не са представени и доказателства по какъв
начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в
становището, а именно: 12302 кВтч за периода
07.03.2018 г. - 30.06.2018 г. и
26407 кВтч за период 01.07.20187 г. - 06.03.2019г. В приобщения към
доказателствения материал Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 2701/19.11.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към
Български институт по метрология липсва посочване на отчетеното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3, като са посочени само показанията на дневната
тарифа и нощната тарифа. Изрично е посочено , че тарифната схема на електромера
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. В протокола е посочено ,че е
направено софтуерно четене на електромера за преминала енергия на Тарифа Т3,
без да е посочено за какъв период от време се отнася същата. Липсва
доказателство, от което да се установи как точно във времето и в кои часовите зони е била
консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е
налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
въведените при ответника данни за нея.
Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е
параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1
за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника,
по които са начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 2701/19.11.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна
към Български институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва
да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът
да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез
включване и на трета тарифа /1.8.3 / за върхова енергия/, за да се отчита
потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е
установено, че количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от
абоната за процесния период, отделно от това , съдът намира ,че ответното
дружество не е представило доказателства
по какъв начин е формирана процесната сума , като не е уточнено за периода
каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони , съответно дневна и
нощна. Следователно не е изяснено каква
методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това,
не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е
бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на
проверката, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран
за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от
абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
В този смисъл и с оглед предприетото
от ищеца оспорване съдът не може да приеме за установено, че в тарифа 1.8.3
действително е отчетено количеството енергия посочено в справката по чл.50 от
ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било
допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено
авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество
ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.
Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в настоящото
производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради
което исковата претенция следва да бъде уважена.
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени
доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва
да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за
които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 1058,40
лв., от които 308,40 лв. - държавна такса за образуване на производството и за
издаване на съдебно удостоверение, ведно с преводна такса и 750,00 лв. -
изплатено адвокатско възнаграждение,
като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, на първо място , защото същото е в
минимален размер , с оглед релевантната, с оглед датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, редакция на чл.7 ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , както и предвид обстоятелството, че претендираното от ответното дружество за
процесуално представителство надвишава почти два пъти това на ищеца при еднаква
фактическа и правна сложност на производството по делото.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Х.К.П. ЕГН ********** , с адрес ***, от една страна и ответника „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ
НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 7508,64 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 07.03.2018г.
до 06.03.2019г. за обект
на потребление, находящ се на адрес: с. Близнаци,
община Аврен, с
клиентски № ********* и абонатен № *************, за която е издадена фактура № *****************., на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.П. ЕГН ********** , с адрес *** сумата от 1058,40 лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: