№ 143033
гр. София, 14.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110153570 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.
146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. А. И. за следните суми: 200
лева – неплатена главница, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до
изплащане на вземането; 13,87 лева – възнаградителна договорна лихва
(наречена в заявлението „договорно възнаграждение“) за периода от
03.11.2016 г. до 03.01.2017 г.; 86,13 лева – възнаграждение за ползване на
допълнителни услуги по договора; 205,23 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 04.11.2016 г. до 12.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 28.09.2023 г. – задължения по договор за потребителски
кредит № **********/09.09.2016 г., сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за
изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради
противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно
неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:
Съгласно текста на договора за кредит, представен по делото,
предоставената услуга „отлагане на погасителни вноски“ се състои в
следното: право на потребителя да отлага плащане на вноски и да намалява
техния размер, както и да променя датата на падежа. Съдът намира, че
предоставянето на част от тези услуги – промяна на размер на вноската, на
дата на падеж или възможност за отпускане на допълнителни суми е
предпоставено от допълнително изявление на търговеца съгласно т. 15.2.1,
б„а“, посл. тире от договора, което не е дадено към момента на сключване на
договора – т.е. така наречените „допълнителни услуги“ представляват само
възможности за търговеца, при това изцяло свързани с основния предмет на
договора за кредит – определят акцесорни клаузи на основното задължение за
връщане на кредита на вноски. Същевременно за тези „услуги“, които
1
потребителят не получава ефективно, той се задължава да заплати още на
датата на отпускане на кредита. Следователно е вероятно подобна клауза,
която представя абстрактна възможност потребителят да получи определени
отсрочки на плащане и т.н., да поставя потребителя в положение да изпълнява
своите задължения, дори ако търговецът не изпълни своите – изрично
предвидена хипотеза на неравноправност на договорна клауза, уредена в чл.
143, т. 14 ЗЗП. Поради това е налице основателно съмнение за това, че
заявителят се позовава на неравноправна клауза в потребителски договор и
съдът не следва да издава акт, въз основа на който би могло да се допусне
принудително изпълнение на такова вземане срещу потребител.
По отношение на клаузата „приротетно разглеждане и разплащане на
кредита“ – за заплащане за по-бързо разглеждане на кредита, същата се явява
нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на
кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя).
Следователно от всички заявени вземания длъжникът в производството
няма основание за издаване на заповед за изпълнение поради съмнение дали
не са налице противоречащи на закона клаузи по отношение на претенциите
за допълнителни услуги по договора и в тази част – за сумата от 86,13 лева
заявлението следва да се отхвърли.
Заявителят има право на разноски съразмерно на уважената част от
претенцията съобразно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, която възлиза на 419,10 лева,
или 82,95 % от общо претендираните 505,23 лева, следва да се присъдят и
държавна такса – 82,95 % от 25 лева, т.е. 16,59 лева, и разноски за
юрисконсулт – 82,59 % от 50 лева, или 33,18 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 269409/29.09.2023 г., подадено от „Профи
кредит България“ ЕООД, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу З. А. И., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. ***, за заплащане на „Профи кредит България“ ЕООД,
с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, бул. „България“ № 49, бл.
53е, вх. В, на следните суми: 86,13 лева – възнаграждение за ползване на
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
**********/09.09.2016 г., сключен между страните по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Профи
кредит България“ ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания
осъдителен иск пред Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане
на разпореждането в сила, ако иска да запази платената държавна такса.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Профи
2
кредит България“ ЕООД. Препис да се връчи и на двете страни по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3