№ 157590
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110134294 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № *** г., уточнено с молба вх. № *** г., с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в
полза на *** срещу Д. Я. И. за следните суми, дължими на основание сключения
между страните договор за потребителски кредит от 26.07.2022 г.: 1/. за сумата 1100
лв. – главница по договора за кредит; 2/. за сумата 86,84 лв. – възнаградителна лихва
за периода 26.07.2022 г. – 22.11.2022 г.; 3/. за сумата 222,74 лв. – „компенсаторна
неустойка“ за периода 26.07.2022 г. – 22.11.2022 г. за неизпълнение на задължението на
длъжника за предоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 11 от договора; 4/. за сумата
159,34 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на главницата по
договора за периода 01.09.2022 г. – 01.05.2024 г.; 5/. за сумата 275 лв. – еднократно
дължима неустойка за забавено плащане на главницата по договора, ведно със
законната лихва върху посочените суми от 06.06.2024 г. (подаване на заявлението) до
окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит
от 26.07.2022 г., който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като
е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая заявителят
твърди, че претендираната от него сума 275 лв. – еднократно дължима неустойка за
забавено плащане на главницата по договора, се дължи на основание чл. 6, ал. 2, вр.
чл. 10, ал. 1, т. 7 от договора за потребителски кредит и Тарифата на дружеството.
Това твърдение не съответства на фактите по делото. Посочените разпоредби от
1
договора за кредит не предвиждат начисляването на твърдяната от заявителя
неустойка за забавено плащане. Заявителят не е представил Тарифата на дружеството.
Независимо от това, съдът намира, че с клауза, според която потребителят дължи
еднократно дължима неустойка за забавено плащане на главницата по договора, се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника, т.е. цели се
присъждане на още едно обезщетение за забава. Законът не допуска по договор за
потребителски кредит да се предвиждат в тежест на потребителя такси, неустойки или
други парични задължения за потребителя, които да възникнат при забавено плащане
на дължимите от него суми по договора. Предвид изложеното съдът намира, че клауза
с посочено от заявителя съдържание (предвиждаща еднократно дължима неустойка за
забавено плащане на главницата по договора) е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК – като заобикаляща забраните, установени в императивните разпоредби на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 11 от договора, въз основа на която се
претендира сумата 222,74 лв. – „компенсаторна неустойка“ за периода 26.07.2022 г. –
22.11.2022 г. за неизпълнение на задължението на длъжника за предоставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – като накърняваща
добрите нрави, евентуално – нищожна на основание чл. 21 ЗПК, като заобикаляща
императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съображенията за това са следните:
Основното задължение на кредитополучателя по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства и да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им, а не да предоставя обезпечение.
Последното е само гаранция за постигане на дължимия по договора резултат.
Процесната клауза за неустойка не обезпечава пряко изпълнението на тези задължения
на кредитополучателя, а обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, и същата се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за връщане на главница и плащане на възнаградителна лихва съобразно
погасителния план. Така уговорената клауза за неустойка не мотивира
кредитополучателя да изпълни задълженията си по договора за кредит нито
обезщетява кредитора при такова неизпълнение – т.е. няма присъщите за неустойката
обезпечителна и обезщетителна функции, а само товари длъжника с допълнителни
парични задължения, независимо от изпълнение на основните задължения по договора,
което противоречи на добрите нрави.
Дори да се приеме, че клаузата на чл. 11 от договора за кредит не противоречи
на добрите нрави, същата е нищожна на основание чл. 21 ЗПК, тъй като с нея се цели
да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Тази клауза
предвижда косвен разход по кредита за длъжника, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
поради което следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на
разходите, който от своя страна не може да надвишава размерите по чл 19, ал. 4 ЗПК.
Изводът, че уговорената неустойка представлява разход по кредита следва от
обстоятелството, че същата е включена в погасителния план.
Във връзка със служебната проверка за неравноправни (или вероятно
неравноправни) клаузи, съдът намира, че съществува обоснована вероятност
цитираните по-горе разпоредби от договора да са неравноправни по смисъла на чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП.
С оглед изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата
222,74 лв. – „компенсаторна неустойка“ за периода 26.07.2022 г. – 22.11.2022 г. за
2
неизпълнение на задължението на длъжника за предоставяне на обезпечение, и за
сумата 275 лв. – еднократно дължима неустойка за забавено плащане на главницата по
договора.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 26,92 лв. до
пълния заявен размер от 36,88 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата
189,80 лв. до пълния предявен размер от 260 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с № *** г., уточнено с молба вх. № *** г., с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на
*** срещу Д. Я. И., в частта за сумата 222,74 лв. – компенсаторна неустойка“ за
периода 26.07.2022 г. – 22.11.2022 г. за неизпълнение на задължението на длъжника за
предоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 11 от договора, в частта за сумата 275
лв. – еднократно дължима неустойка за забавено плащане на главницата по договора,
както и в частта относно искането за присъждане на разноски за държавна такса над
сумата 26,92 лв. до пълния заявен размер от 36,88 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение над сумата 189,80 лв. до пълния предявен размер от 260 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3