Присъда по дело №253/2022 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И
по присъда № 11 от 01.11.2022г. по внохд №253/2022г.

С присъда №260002/26.04.2022г. по н.о.х.д.№283/2020г. РС-гр.Г.Т. е
признал подсъдимия Г.Г.С. с ЕГН ********** за виновен в това, че на
27.12.****г. в с.С., общ.Г.Т., обл.Д., при условията на повторност, сам
осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север“ АД-В. с което създал условия за
изцяло неотчитане на употребената електроенергия, поради което и на
основание чл. 234в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от с.чл. от НК, във вр. с чл. 28, ал.1 и
чл. 54 от НК му е наложил наказание *** за срок от *** и глоба в размер
на 200 лв, като на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС определил ***
на изпълнение на наказанието ***, както и го осъдил да заплати сторените по
делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от подс.С. чрез адв.К.К. от АК-гр.Д., с които се настоява
за отмяна на присъдата, поради неправилност и незаконосъобразност и се
иска постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдИ.ото му обвинение.
В проведеното пред настоящия състав съдебно заседание подсъдимият
лично и чрез защитника си настоява за отмяна на присъдата и постановяване
на оправдателна такава.
Представителят на Окръжна прокуратура Д. намира предприетото
обжалване за неоснователно и пледира за потвърждаване на
първоинстнационната присъда.
На дадената му последна дума подсъдимият С. заявява, че не е виновен.
За да постанови присъдата си районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Домът на подс. С., находящ се в с.С., обл.Д., ул. "***“ № *** бил с
прекъснато електроснабдяване, поради неплатени суми за употребявана
електроенергия. Прекъсването на електроподаването било извършено от
служители на електроразпределителното дружество, като при това били
отстранени електрическите проводници водещи от уличния стълб до къщата.
На 27.12.****г., действайки по сигнал за неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа на ул.“***“ в с.С., служители на
Електроразпределение Север АД – В. извършили проверка на място. В хода на
проверката установили, че в дома на подс. С., във включен разклонител тече
електрически ток, като имало включени електрически котлон, радио,
трансформатор за зареждане на акумулатор и осветителна крушка.
Проверяващите установили, че жилището на подс.С. било присъединено към
електропреносната мрежа посредством прокопан през улицата плитък канал,
достигащ до електрически стълб на електроразпределителната мрежа. В този
1

канал бил поставен многожичен меден електрически проводник с черна
изолация и с дължина около 30 метра. Единият край на този кабел бил
закачен под формата на кука на електрическия стълб, а другият - бил свързан
с електрическия разклонител в жилището на подс.С.. В двора пред къщата на
подсъдимия била поставена в земята метална пръчка, свързана с друг
проводник за горецитирания разклонител. По този начин и с това свързване
подсъдимият ползвал електроенергия, която не се отчитала от измервателен
уред.
Гореизложената фактическа обстановка районният съд е приел за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като счел, че подс.С. от обективна и субективна страна е
реализирал състава на престъплението по чл. 234в, ал. 2 от НК, за което му е
наложил горепосочените наказания.
Доказателствената маса по делото не съдържа противоречия за това, че
на 27.12.****г. служители на „Електроразпределение Север“ АД - В. са
извършили проверка в дома на подсъдимия С., а полицаи са извършили
оглед на местопроизшествието, като по време на проверката подсъдимият не е
бил в дома си и се е завърнал по-късно. Доказателствата са еднопосочни по
отношение на осъщественото неправомерно свързване към електропреносната
мрежа и неотчитането на ползваната електрическа енергия от измервателен
уред в дома на подсъдимия. Или по отношение на фактите, касаещи
реализираното деяние, разкриващо обективните признаци на състав на
престъпление по чл. 234в от НК, мястото, начина на осъществяването му и
пострадалото лице, възприетата от районния съд фактическа обстановка се
доказва напълно и безспорно. Изводите на първата инстанция в тази насока са
правилни, несъмнено доказани, като формиращите ги доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви. Изключението касае авторството и времето
на реализиране на престъплението, което се явява и спорният по делото
момент. При това и съвсем резонни са наведените във въззивната жалба
възражения срещу приетото от РС-гр.Г.Т., че именно подсъдимият е
извършителят на престъплението.
Въззивната инстанция счита, че признаването на подсъдимия за
извършител на инкриминираната проява и осъждането му по повдИ.ото
обвинение се явява незаконосъобразно и е пряка последица от непрецизния
анализ на доказателствените източници, обусловили произволни фактически
констатации в мотивите на проверяваната присъда, както и от безусловното
кредитиране на показанията на свидетелите Г.Г. и Г.К. с приетото от
районния съд, че пред тях подсъдимият е направил извънсъдебни
самопризнания, заявявайки, че сам е осъществил неправомерното свързване.
От мотивите на проверявания акт е видно, че РС-гр.Г. Т. сам се е ограничил в
доказателствения си кръгозор, придавайки изключителна тежест на заявеното
от тези двама свидетели, че лично и непосредствено са възприели споделено
от подс.С., че сам се е присъединил към електропреносната мрежа.
2

В проведеното на 17.01.2022г. съдебно заседание по делото, св. Г., на
изрично поставен въпрос от защитника на подсъдимия дали подс.С. е
споделил пред служителите на реда кой е закачил кабела, е отговорил
отрицателно. /л. 108 от нохд 283/2020г./. На аналогичен въпрос пак от
защитника на подсъдимия, св.К.в е заявил: „***.“ /л. 110-111 от нохд
283/2020г./. Констатирайки противоречия в показанията на всеки от тези
двама свидетели със заявеното от тях в хода на досъдебното производство,
РС-гр.Г.Т. е възобновил техния разпит в съдебното заседание от 26.04.2022г.
и е пристъпил към прочитане на показанията им от досъдебната фаза. При
това на въпрос от съда дали си потвърждава показанията, св.Г. е казал: „***.“
А на въпрос дали е чул подсъдимия да излага твърдения, че лично се е
прикачил към електроразпределителната мрежа, св.Г. отговорил: „ ***
/свидетеля посочва подсъдимия С./, ***.“ /л.163 от нохд 283/2020г./. На
същия въпрос св.К.в е дал отговор: „… ***“ /л.164 от нохд № 283/2020г./.
В тази им част /относно споделеното от подс.С./ депозираните
показания от двамата служители на електроразпределителното дружество -
К.в и Г. са колебливи и неубедителни, въз основа на тях не могат да се градят
категорични изводи за авторството на деянието, поради което и следва да
бъдат лишени от доверие. Отделно от това показанията на тези свидетели са
приобщени към доказателствената съвкупност в нарушение на процесуалния
регламент. Прилагайки процедурата по чл. 281 от НПК в хода на съдебното
следствие при разпита на св.Г. и св.К.в, РС-гр.Г.Т. не е спазил предвидения
законов ред. Съзирайки противоречия между показанията на всеки от
двамата в двете процесуални фази /досъдебна и съдебна/, съдът директно е
пристъпил към прочитане на отразеното в съответните протоколи от
досъдебното производство, без да се съобрази с правното предписание на
нормата чл. 281, ал. 5 от НПК, изискващо изслушване становището на
подсъдимия и защитника му за прочитането на показанията, нито пък е
разяснил разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК. Следва да се спомене, че
съдът е бил длъжен да извърши проверка относно възможността за прочитане
на показанията по реда, предвиден в чл. 281, ал. 5 от НПК, като прояви
активност и изясни по категоричен начин позицията лицата, чието съгласие
законът изисква, респ. преди това разясни на подсъдимия, че прочетените
показания могат да се ползват при постановяване на присъдата по делото.
Неминуемо и в протокола от съдебното заседание е следвало да бъдат
отразени, както сторените от съда разяснения относно последиците от
прилагането на това процесуално действие, така и да са материализирани
становищата на лицата, чието съгласие се иска, нещо което в развилото се
пред РС-гр.Г.Т. производство не е било сторено. От друга страна изцяло
неправилно в мотивите си районният съд е посочил като основание за
прочитането на показанията на тези свидетели реда, визиран в разпоредбата
на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК. Пред подобна хипотеза решаващият съд не е бил
изправен, тъй като в хода на досъдебното производство нито на св.К.в, нито
на св.Г. е бил проведен разпит по реда на чл. 223 от НПК.
3

В крайна сметка от показанията на тези свидетели не могат да се
извлекат факти, обосноваващи участието на подсъдимия в инкриминираното
деяние, поради което и не могат да се противопоставят на обясненията на
подсъдимия пред първоинстанционния съд: „Аз не съм се закачвал. Не мога
да изправя стълбата. И.Б. и И. свършиха цялата работа…“ /л.166 от нохд №
283/2020г./, което е категорично манифестиране на позицията му за отричане
и непризнаване на обстоятелството, че на инкриминираната дата е извършил
сам неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Данни относно съпричастността на подс.С. в извършване на
инкриминираната проява не се откриват и в останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Нещо повече, съдебното минало на подс.С.
/наличието на предходни осъждания за същото престъпление/ не може да
обоснове извод, че той е автор на процесната проява, каквито твърдения е
навел РС-гр.Г.Т. мотивите на акта си.
Изцяло доказателствено неподкрепено остава приетото, както от
обвинението, така и от решаващия съд относно съставомерния признак от
обективна страна – време на извършване на престъплението. ПовдИ.ото с
обвинителния акт обвинение спрямо подсъдимия е за конкретна дата -
27.12.****г., за която по делото липсват каквито и да било данни, въз основа
на които да се гради извод за виновността на дееца. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 234в, ал. 1 НК може да се осъществи само чрез
действие - "осъществил неправомерно присъединяване". Действително по
делото са налице доказателства за констатиране факта на извършеното
престъпление, но няма никаква информация относно времето на неговото
осъществяване. Липсват събрани доказателства, които да установяват, че
подсъдимият на посочената дата е осъществил неправомерното
присъединяване, респ. и няма изложени от първостепенния съд аргументи в
посока на това как е осъществено деянието именно на датата, на която е
извършена и проверката в дома на подсъдимия. Времето на извършване на
деянието е съществен елемент на обвинението, както във фактически, така и в
правен аспект и като такъв се явява част от предмета на доказване, очертава
пределите на защитата на подсъдимия, респ. посоченият в обвинителния акт
инкриминиран период се явява рамката, в която съдът да се произнесе по
повдИ.ото обвинение.
В крайна сметка от наличната по делото доказателствена съвкупност
не може по безсъмнен и категоричен начин да се установи нито кой е дееца,
осъществил неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа,
нито пък кога е осъществено това, поради което настоящият съдебен състав
намира, че обвинението, повдИ.о срещу подсъдимия С. е недоказано.
За изчерпателност на изложението следва да се спомене, че неправилно
РС-гр.Г.Т. е посочил, че мотивите са изготвени по присъда, постановена по
нохд № 69/2012г. по описа на РС-гр.Г.Т., а не по нохд № 283/2020г. по описа
на същия съд. Тази нередност не е основание за отмяна на акта и връщане на
4

делото за ново разглеждане, доколкото с постановяването на оправдателна
присъда от въззивния съд правата на подсъдимия са в максимална степен
охранени.
С оглед на изложените по-горе аргументи, въззивната инстанция счете,
че подсъдимият С. не е извършил вмененото му престъпление, а повдИ.ото
срещу него обвинение, като недоказано следва да отпадне, поради което
Окръжният съд го призна за невиновен в това, че на 27.12.****г. в с.С.,
общ.Г.Т., обл.Д., при условията на повторност, сам осъществил неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД-В. с което създал условия за изцяло
неотчитане на употребената електроенергия и го оправда по повдИ.ото му
обвинение по чл. 234в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от с.чл. от НК, във вр. с чл. 28,
ал.1 и чл. 54 от НК.
Доколкото е налице реализирано престъпление, макар и подс.С. да не е
негов автор, съдът постанови веществените доказателства по делото –
многожичен меден електрически проводник с дължина около 28 м и черна на
цвят изолация да бъдат отнети в полза на държавата.
Съобразно правилото на чл. 190, ал. 1 от НПК и предвид признаването
на подсъдимия за невиновен, съдът постанови сторените по делото разноски
да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си по
настоящото в.н.о.х.д. 253/2022г.

Председател : Членове : 1. 2.

5

Номер на акта:	11
Дата:	1 ноември 2022 г.
Съдия:	Милена Иванова Хараламбиева

Дело:	20223200600253
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2022 г.

Присъда по дело №253/2022 на Окръжен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите