Р Е
Ш Е Н
И Е № 260878
гр. Пловдив,07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети
април,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Светлана
Станева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1201/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Община
Пловдив,ЕИК-*********,гр. Пловдив,пл.Стефан Стамболов № 1 с кмет З. Д.,чрез процесуалния представител юрск.М.Д.
против решение № 1120/09.04.20г.,постановено по гр.д.№ 2570/18г.по описа на
ПдРС,17-ти гр.с.,с което е признато за установено,че К.Р.Х.,ЕГН-********** *** и Г.Д.Д.,ЕГН-********** ***,притежават правото на
собственост по отношение на Община Пловдив върху реална застроена част от
поземлен имот с идентификатор № 56784.504.481 и имот с идентификатор №
56784.504.9572 по действащата КК и КР на гр. Пловдив,одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК с приблизителна площ от около 60
кв.м,която е разположена под сграда с идентификатор 56784.504.1199.3,както и че
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри в гр.Пловдив,одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК съдържат грешка,която
се изразява във включването на тази реална част от около 60 кв.м.в поземлен
имот с идентификатор 56784.504.481 и поземлен имот с идентификатор
56784.504.9572 вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор
56784.504.1199,находящ се в гр.********* с площ от 816 кв.м.,с трайно
предназначение на територията: урбанизирана,начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект,с номер по предходен план:
504.486,кв.10,парцел XXVIII-504.1199, която грешка е била допусната и пренесена от КП И РП,одобрени със заповед
№ 57/03.02.1973г.съгласно Приложение № 8 към съдебно-техническа експертиза на
вещо лице–геодезист В.Г. на л.208 от делото и следва да се отстрани съгласно
скица-проект Приложение № 7 на л.207 от същата експертиза.
Жалбоподателят счита обжалваното
решение на първо място за недопустимо поради неотстранен порок в исковата
молба-непосочване на придобивно основание от страна на ищците,на което основават претенцията си.На следващо
място намира решението за неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и
необосновано.Излагат се съображения във въззивната жалба в подкрепа на това становище и се иска от
съда да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение,респ.да го отмени
изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявения
иск.Претендира направените по делото разноски и юрск.възнаграждение.
Въззиваемите К.Р.Х. и Г.Д.Д. намират жалбата за
неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.Претендират разноски
пред въззивната инстанция.
ПдОС,
след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирана страна против обжалваемо решение страна,поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред ПдРС е предявен иск с правно
основание чл.54,ал.2 от ЗКИР от К.Р.Х. и Г.Д.Д. ***.
Ищците твърдят,че са собственици на реална застроена част от поземлен имот с идентификатор № 56784.504.481 и
имот с идентификатор № 56784.504.9572 по действащата КККР на
гр.Пловдив,одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на
АГКК с приблизителна площ от около 60 кв.м.,която е разположена под сграда с
идентификатор 56784.504.1199.3,както и че действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри в гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК съдържат грешка,изразяваща се
във включването на тази реална част от около 60 кв.м.в поземлен имот с
идентификатор 56784.504.481 и поземлен имот с идентификатор 56784.504.9572
вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор 56784.504.1199,находящ се
в гр. *********** с площ от 816 кв.м., с номер по предходен план: 504.486,
кв.10, парцел XXVIII-504.1199, която грешка е била
допусната и пренесена от КП И РП,одобрени със заповед № 57/03.02.1973г.
Ищците посочват,че придобивното основание,въз основа на
което се легитимират като собственици на
процесния имот с идентификатор 56784.504.1199 е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 169, том VII, дело № 1929/1969, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 153, том XVII, дело № 8009/1970г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том
3, рег. № 4079, дело № 515/2015 както и нот. акт за доброволна делба № 140, том
II, рег. 2917, дело 321/2017г.
Направеното в жалбата възражение за недопустимост на решението настоящата инстанция намира за
неоснователно.Ищците са конкретизирали с няколко уточнителни молби придобивното
основание,въз основа на което се легитимират като собственици.Не е налице
твърдяната от жалбоподателя неяснота как с НА № 169/1969г.за покупко-продажба ищците се легитимират като собственици на посочения имот,след като в НА купувачът е Д. Д.-лице,различно
от ищците.При проследяване на сделките,обективирани в посочените по-горе
нотариални актове е видно,че с НА № ******г.Д. Д. е придобил чрез покупко-продажба ПИ пл.№ 676 с
площ от 500 кв.м.,с НА №153/1970г.Г.Д. е закупил имот пл.№ 647а,също от 500
кв.м.Впоследствие от двата имота е образуван ПИ с идентификатор
56784.504.486,(видно от СТЕ) и този имот е бил съсобствен между Г.Д. и
друго/други лица.С НА № 121/2015г. и с НА № 122/2015г.Г.Д. е прехвърлил на
ищците собствените си ид.части от имот с идентификатор 56784.504.486,но имотът
е останал съсобствен до
момента,когато съсобствениците са
уредили отношенията си с доброволна делба,обективирана с НА № 140/2017г.Видно
от цитирания НА,от съсобствения ПИ с идентификатор 56784.504.486 са образувани
два недв.имота: ПИ с идентификатор 56784.504.1198 с площ от 169 кв.м.и ПИ с
идентификатор 56784.504.1199 с площ от 816 кв.м.,като ищците са станали
собственици по силата на делбата именно на втория имот-56784.504.1199.Поради горното настоящата инстанция намира,че ищците
са посочили точно и ясно придобивното основание,на което се позовават като
собственици.Атакуваното решение не е
недопустимо,както се твърди във въззивната жалба и не следва да се обезсилва
като такова.
Според ищците имотът им е бил образуван от имот с пл.№ 647а по плана на гр.************“,
описан в НА № 153/1970г. и от имот с пл.№ 670 по плана на гр.************“,описан
в НА № 169/1969г.,като имот с идентификатор 56784.504.1199 е образуван от имот
с идентификатор 56784.504.486.
Според ищците двата
имота 647а и 676,от които е образуван имот с идентификатор
56784.504.486 преди последното изменение,а
впоследствие поземлен имот с идентификатор 56784.504.1199, са били с обща площ
от 1000 кв.м. В одобрените през 2009г. КККР на гр.П. имотът е отразен с площ
985 кв. м., като необяснимо защо целият имот бил изместен на запад и към него е
заснета част от улицата от запад с идентификатор 56784.504.9572.
Това изместване в западна посока е
довело до заснемане част от имота на ищците в обхвата на ПИ с ид. 56784.504.481
и на ПИ 56784.504.9572. Твърди се, че в източната част от имота ищците имат
изградена съществуваща постройка, нанесена в КК и означена с идентификатор 56784.504.1199.3 с
площ 126 кв.м.,с предназначение селскостопанска сграда.Тази сграда според
одобрената кадастрална карта,попадала частично (с площ около 60 кв.м.) в ПИ с
идентификатор № 56784.504.481,както и частта от закупения през 1970г. имот 647а
- тяхна собственост,върху която е застроена описаната сграда №
56784.504.1199.3.
Ищците поискали да се поправят
описаните грешки при изработването на КК,като се промени границата на
собствения им имот 56784.504.486,
понастоящем 56784.504.1199 и
съседния с идентификатор 56784.504.481 и същата да мине по контура на сградата
с идентификатор 56784.504.1199.3.Била подготвена необходимата преписка за
провеждането на процедурата,но от СГКК–Пловдив уведомили ищците за постъпило
възражение от Община Пловдив срещу исканото изменение, с което бил формиран
спор за собственост.
Ответникът счита,че ПИ с ид.56784.504.481
отговаря на част от имот пл. № 332,одобрен със заповед № 57/03.03.1973г.Със заповед № 139/15.02.1983г. на
Председателя на ОНС – Пловдив на основание чл.95 във вр. с чл.98 ЗТСУ(отм.)е отчужден парцел за
ивици за високо напрежение – имот пл. № 332 по плана на „************,като
собствениците са обезщетени с апартаменти. С протокол № 25/17.06.1988г. на
Комисия по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) са оценени държавните места като придаваеми по регулация към парцела „********“ в т.ч. и част от имот пл. №
332 с площ от 476 кв.м., а със заповед № ИК-1018/01.06.1988г.на Председателя на ИК
на ГНС-Пловдив на основание чл.105 ЗТСУ (отм.) имот пл. № 332, отчужден за ивица за високо напрежение, находящ се на ул. ********е завзет.
Община Пловдив твърди,че имот 56784.504.481,към който е заснета процесната част,е частна общинска
собственост на основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС вр. с § 7,ал.1,т.3 от ПРЗ на ЗМСМА,поради което и не е налице грешка при заснемането му в КККР.
От представените по делото писмени доказателства и
изготвената СТЕ се установява,че първоначално имотите по НА от 1969г.и 1970г. № 676 и 647а са заснети в
кадастрален картон от 1952г.,в който са заснети и нанесени с молив границите на
имот пл.№ 676.Имот пл.№ 676,записан на името на Д. Д. е с площ от 500кв.м.,а
имот 647а ,(в разписния лист е записан като имот пл.№ 676а),е на името на З. П.,с
дописан собственик Г. Д.,и също с площ от 500 кв.м.
Към момента на придобиване на имотите действащ е бил плана от 1960г.СИЗ „********“,в
който също са нанесени с молив границите
на имот пл.№ 676.Според обясненията на в.л.Г.,дадени в съд.заседание пред
настоящата инстанция,кадастралният картон от 1952г.е като „чернова“ на
кадастралния план,в който се нанасят геодезически заснемания и на база на този
картон се изработват кадастралните планове,които се одобряват със заповед.На
база тези картони към онзи момент не е направен официално кадастрален
план,планът от 1960г.не е посочен в заповед от Община Пловдив.Според вещото
лице първият официален кадастрален и регулационен план е този от 1973г.,но
предхождащите го картони от 1952 и 1960г.все пак представлявали някакъв
създаден кадастър.
По регулационния и кадастрален план от 1973г. са заснети имоти с пл.номера
331 и 332,като имот 331 е съответен на имот 676 по кадастъра от 1952г.По същия
план се предвижда отчуждаване на имот №
331 и част от имот № 332,но със заповед от 01.06.1988г.на ИК на ГНС-Пловдив е
отчужден само имот № 332,а по делото липсват данни за отчуждаване на имот пл.№
331.
През 2009г.е одобрена Кадастрална карта на Пловдив,при която на имот № 331
по плана от 1973г.съответства ПИ с идентификатор
56784.504.486,а на част от имот № 332 по
плана от 1973г.съответства ПИ с идентификатор 56784.504.481.
Според заключението на вещото лице и
дадените от него обяснения се установява,че в плана от 1973г. източната граница
на имот пл.№ 331 (съответен на № 676(стар) не е идентична на тази по плана от
1960г. и разликата между тях е именно предмета на настоящото дело.Извода на
вещото лице е,че при проследяването на границите на имот 676 последователно по
плановете има грешка в кадастралния план
СИЗ-Пловдив от 1973г.,в който е заснета граница на имот № 331,различна от
границата по плана от 1960 и 1952г.
В обясненията си,дадени в о.з.на
12.04.21г.вещото лице посочва,че и в трите плана-от 1952г.,от 1960г.и от
1973г.източната граница на имота,предмет на изменение на кадастралната карта,е
показана по различен начин и линията не съвпада изцяло.Имотната граница по
плана от 1973г. не съвпада с тази по плана от 1960г.и този от 1952г.Сега със
съществуващата сграда нейната източна граница съвпада с този от 1952г.,което
показвало,че имотната граница е била тази,но в плановете тази линия,която се
предлага като изменение на кадастралната карта,представлява продължение на
източната граница на имота.Според експерта най-вероятно в плана от 1973г. има
малка неточност в отразяването на източната граница.
Районният съд е приел,че разликата в границите на процесния имот в плана от 1952г. и 1973г. е
довело до грешното заснемане на имота в действащата кадастрална карта.В тази
връзка при действието на новия план не се установявали данни за отчуждаването
на имот пл. № 331,макар че такова отчуждаване било предвидено,поради което и в
случая дворищната регулация не била приложена, а от там имотните граници не можели
да съвпадат с регулационните предвиждания, имотните граници били такива,каквито
били по предходния план.Съдът е констатирал,че е бил отчужден единствено имот №
332 за отредената по плана ивица за високо напрежение,като границите му
съответствали на границите на отчуждената част от имот пл.№ 332,понастоящем с
идентификатор № 56784.504.481,но за имот пл. № 331 не е проведена отчуждителна
процедура, поради което и действието на регулационния план по смисъла на чл.110
от ЗТСУ (отм.) на абсолютно придобивно основание не можело да бъде зачетено
поради неприложената регулация и в тази връзка е цитирал и ТР № 3/15.07.1993г.
на ОС на ВС.
Според ПдРС именно поради обстоятелството,че източната граница в плана от
1973г. е била различна от предходния план, е била отчуждена част от стария имот
676, т.е ако границата не е била сгрешена, не би имало и отчуждаване.
Тези изводи на първостепенния съд се споделят и от настоящата
инстанция,която ги намира за правилни.Цитираната от жалбоподателя разпоредба на ЗПИНМ не е
приложима в случая,тъй като към момента на отчуждаването на имот № 332-през
1988г.,който е релевантният в случая,действащ е бил ЗТСУ(отм.).
Правилни са изводите на районния съд и досежно несподелянето на тезата на
отв.община за приложението на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС вр. с § 7,ал.1,т.3 от ПРЗ на
ЗМСМА относно процесното изместване от около 60 кв.м.Тази теза действително е
относима към собствения на Общината имот с идентификатор 56784.504.481,но не и по
границите на плана от 1973г.,защото тези граници са сгрешени,т.е няма как
ответника да придобие собственост за сметка на ищците на база проведената
отчуждителна процедура за имот 56784.504.481,тъй като този имот е бил собственост на лицата,от които е отчужден в други
граници, при което ответника не може да придобие повече права,отколкото тези
лица са имали,респ.не може да придобие права в граници различни от предходния
план.
Действително следва да се отчете нанасянето на имота с молив в кадастралния
картон от 1952г.и плана от 1960г.,но това не означава,че не следва да се зачита границата на имота по
тези планове поради тази причина или поради липсата на заповед,тъй като това
нанасяне представлява косвен доказателствен източник,както посочва и районният
съд,който се подкрепя от останалия доказателствен материал.В подкрепа на това
следва да се имат предвид и обясненията на в.л.Г.,дадени пред въззивната
инстанция,в които вещото лице определя кадастралните картони като „чернова на
кадастралния план“ и това,че те представляват „все пак някакъв създаден кадастър“.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция намира възивната жалба за неоснователна, а атакуваното решението за
като правилно и законосъобразно.Като такова същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски пред настоящата
инстанция,които са за адв.възнаграждение съобразно представения договор за
правна защита и съдействие,списък на разноските и вн.бележка за заплащане по
банков път на адв.възнаграждение в размер на 1440лв.с ДДС.Жалбоподателят е
направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК,което съдът намира за основателно.Размерът на адв.възнаграждение пред
въззивната инстанция е завишен с оглед цената на иска и извършения обем
действия от процесуалния пълномощник,поради което следва да се намали,като се
вземе предвид също сложността на делото от фактическа и правна страна,до размер
от 1080лв.(900лв.+ 180лв.ДДС).
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1120/09.04.20г.,постановено по гр.д.№ 2570/18г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив,ЕИК-*********
да заплати на К.Р.Х.,ЕГН-**********
и Г.Д.Д.,ЕГН-**********
сумата от 1080(хиляда и осемдесет)лв.разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: