Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 13.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4208
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, твърди, че на 31.05.2014г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Договор за потребителски кредит №
PLUS-10763468, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 8 000.00
лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 1 920.00 лева е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на погасителните месечни вноски по погасителния план към договора
и включени в тях. Кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и
такса ангажимент, която е в размер на 200.00 лева. В договора за потребителски
кредит страните уговорили, че общият размер
на кредита е 13 764.00 лева, включващ главницата, застраховката,
таксата ангажимент и договорна лихва в размер на 5 764.00 лева. Ответникът
се задължил да върне кредита на 60 броя равни месечни погасителни вноски в
размер на 229.40 лева всяка – първата вноска с падеж 20.06.2014г., а последната
с падеж на 20.05.2019г. Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението
си за заплащане на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за
автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5 от условията към договора,
поради неплащане в срок на две и повече погасителни вноски, считано от
20.02.2018г. към която дата е бил падежът на 45-тата погасителна вноска. По
договора за кредит П.И. е заплатил сумата от 9 924.20 лева, с която са
погасени, както следва: 5 219.36 лева - договорна лихва и 4 704.84
лева – главница. Към момента остава да дължи сумите от 3 295.16 лева –
главница за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г. и 304.64 лева – договорна
лихва за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г. На основание чл.5 от условията
към договора на ответника била начислена и лихва за забава в размер на
законната лихва върху всяка забавена вноска, а именно в размер на 354.12 лева
за периода 06.02.2018г. до 01.04.2019г. На 13.09.2018г. било подписано
Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски кредит № PLUS-10763468/31.05.2014г. срещу ответника,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички
лихви. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответника 3 уведомителни писма с изх.№
УПЦ-П-БНП/PLUS-10763468 от 17.09.2018г., с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-10763468 от
22.03.2019г. и с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-10763468 от 19.06.2019г., изпратени
чрез Български пощи на посочения му в договора адрес, като същите се върнали в
цялост и на първите две обратни разписки е отразено „преместен”, а на третата е
отбелязано „на посочения адрес не живее такова лице – разговаряно с живущите
там”. Ищцовото дружество
за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 1939/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване
на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил
открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК
и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумите от 3 295.16 лева, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-10763468/31.05.2014г. за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г.;
304.64 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.01.2018г. до
20.05.2019г. и 354.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 06.02.2018г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1939/2019г. по описа на РРС.
В условията на евентуалност при отхвърляне на предявения положителен
установителен иск, моли съда да осъди ответника да му заплати сумите от
3 295.16 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-10763468/31.05.2014г. за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г.; 304.64
лева, представляваща договорна лихва за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г. и
438.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.02.2018г.
до датата на предявяване на иска - 07.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът П.С.И. призован по регистрираните му постоятен
и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен представител оспорва изцяло предявените искове,
като твърди, че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на
ответника и тя не поражда действие за последния, поради което ищецът няма
качеството на кредитор спрямо П.И.. Счита, че договорът за потребителски кредит
е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК – липсва ясно разписана методика в него за формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР, както и че договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.22 във вр.с чл.10, ал.1 от ЗПК – поради
неспазване изискването шрифта на договора да е не по-малък от 12 и това създава
трудност при четенето и разбирането му.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2014г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Договор за потребителски кредит №
PLUS-10763468, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 8 000.00
лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 1 920.00 лева е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на погасителните месечни вноски по погасителния план към договора
и включени в тях. Кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и
такса ангажимент, която е в размер на 200.00 лева. В договора за потребителски
кредит страните уговорили, че общият размер
на кредита е 13 764.00 лева, включващ главницата, застраховката,
таксата ангажимент и договорна лихва в размер на 5 764.00 лева. Ответникът
се задължил да върне кредита на 60 броя равни месечни погасителни вноски в
размер на 229.40 лева всяка – първата вноска с падеж 20.06.2014г., а последната
с падеж на 20.05.2019г. Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението
си за заплащане на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за
автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5 от условията към договора,
поради неплащане в срок на две и повече погасителни вноски, считано от
20.02.2018г. към която дата е бил падежът на 45-тата погасителна вноска.
Признава се от ищеца в исковата молба факта, че по договора за кредит П.И. е
заплатил сумата от 9 924.20 лева, с която кредитодателят е приел, че са
погасени, както следва: 5 219.36 лева - договорна лихва и 4 704.84
лева – главница. На основание чл.5 от условията към договора на ответника била
начислена и лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена
вноска в размер на 354.12 лева за периода 06.02.2018г. до 01.04.2019г.
На 13.09.2018г. било подписано Приложение № 1 към
рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били
прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за
потребителски кредит № PLUS-10763468/31.05.2014г. срещу ответника, заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът
изпратил до ответника 3 уведомителни писма с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-10763468 от
17.09.2018г., с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-10763468 от 22.03.2019г. и с изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-10763468 от 19.06.2019г., изпратени чрез Български пощи на
посочения му в договора адрес, като същите се върнали в цялост и на първите две
обратни разписки е отразено „преместен”, а на третата е отбелязано „на
посочения адрес не живее такова лице – разговаряно с живущите там”. Тези три
уведомления са приложени към исковата молба и връчени на назначения на
ответника особен представител заедно с преписи от исковата молба и приложенията
към нея на 22.10.2019г., видно от разписвата приложена на л.53 от делото.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1939/2019г. по описа
на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена
на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си, което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че първоначалният
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с платежно нареждане за кредитен
превод № 000003097708 от 02.06.2014г. е превел на П.И. сумата от 7 748.00
лева, като е посочено основанието за превода – „Договор 10763468. Сумата е
намалена с 252.00 лева, от които 200.00 лева е платена таксата за усвояване на
кредита, съгласно уговореното в договора и 52.00 лева застрахователна премия по
застраховка „Защита на семейството”. По договора за кредит ответникът е
заплатил общо сумата от 9 924.20 лева, с която кредитополучателят е приел,
че са погасени 5 029.21 лева – главница по погасителни вноски от № 1 с
падеж 20.06.2014г. до № 43 с падеж 20.12.2017г.; 1 307.63 лева –
застрахователна премия по погасителни вноски от № 1 с падеж 20.06.2014г. до №
40 с падеж 20.09.2017г. изцяло и част от премията по вноска № 41 с падеж
20.10.2017г.; 3 539.36 лева – договорна лихва по погасителни вноски от № 1
с падеж 20.06.2014г. до № 45 с падеж 20.02.2018г. и 48.00 лева – такса за
разсрочване на вноски по чл.6 от договора. Неплатената главница по договора за
кредит е в общ размер на 2 970.79 лева по пагасителни вноски от №44 с
падеж 19.01.2018г. до № 60 с падеж 20.05.2019г. Неплатената застрахователна
премия по договора за кредит е в общ размер на 324.37 лева по погасителни
вноски от № 41 с падеж 19.01.2018г. до № 51 с падеж 20.08.2018г. Общият размер
на главницата е 3 295.16 лева формирана от неплатената главница по договора
и неплатената застрахователна премия „Защита на плащанията”. Неплатената
договорна лихва е в размер на 304.64 лева по погасителни вноски № 46 с падеж
20.03.2018г. до № 60 с падеж 20.05.2019г. Размерът на лихвата за забава,
начислена върху сумата на неплатената главница и договорна лихва по договора в
общ размер на 3 599.80 лева за периода от 21.02.2018г. до 01.04.2019г.
възлиза на 404.97 лева. Размерът на лихвата за забава, начислена върху сумата
на неплатената главница и договорна лихва по договора в общ размер на
3 599.80 лева за периода от 21.02.2018г. до 07.07.2019г. възлиза на 501.97
лева. Общият размер на лихвата за забава по кредита за периода от 06.02.2018г.
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01.04.2019г. е
482.45 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е доказано, че на 31.05.2014г.
е бил сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и ответника Договор за потребителски
кредит № PLUS-10763468, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от
8 000.00 лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 1 920.00 лева е била
разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните месечни вноски
по погасителния план към договора и включени в тях. Кредитополучателят се
съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 200.00
лева. В договора за потребителски кредит страните уговорили, че общият
размер на кредита е 13 764.00 лева,
включващ главницата, застраховката, таксата ангажимент и договорна лихва в
размер на 5 764.00 лева. Ответникът се задължил да върне кредита на 60
броя равни месечни погасителни вноски в размер на 229.40 лева всяка – първата
вноска с падеж 20.06.2014г., а последната с падеж на 20.05.2019г.
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за заплащане на
погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за автоматично
предсрочно изискуем на основание чл.5 от условията към договора, поради
неплащане в срок на две и повече погасителни вноски, считано от 20.02.2018г.
към която дата е бил падежът на 45-тата погасителна вноска. На основание чл.5
от условията към договора на ответника била начислена и лихва за забава в
размер на законната лихва върху всяка забавена вноска в размер на 354.12 лева
за периода 06.02.2018г. до 01.04.2019г.
На 13.09.2018г. било подписано Приложение № 1 към
рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били
прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за
потребителски кредит № PLUS-10763468/31.05.2014г. срещу ответника, заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви.
Съдът намира за неоснователно
направеното първо възражение от назначения особен представител на ответника, че
ищецът нямал качеството на кредитор спрямо него, тъй като не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо него.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.18 от условията по договора за кредит, съгласно която кредиторът има
право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора на трето лице
без предварителното съгласие на клиента като впоследствие информира същия.
Няма законова пречкапървоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника 3 уведомителни
писма с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-10763468 от 17.09.2018г., с изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-10763468 от 22.03.2019г. и с изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-10763468 от 19.06.2019г., изпратени чрез Български пощи на
посочения му в договора адрес, като същите се върнали в цялост и на първите две
обратни разписки е отразено „преместен”, а на третата е отбелязано „на
посочения адрес не живее такова лице – разговаряно с живущите там”. Тези три
уведомления са приложени към исковата молба и връчени на назначения на ответника
особен представител заедно с преписи от исковата молба и приложенията към нея
на 22.10.2019г., видно от разписвата приложена на л.53 от делото. Уведомление
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление /в случая две
уведомления/ да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника,
последният е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо него.
Възражението на особения представител на ответника,
че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – липсва ясно разписана
методика в него за формиране годишния процент на разходите по кредита, кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР,
съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.35 от 22.04.2014г., в сила от
23.07.2014г., договорът съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Към датата на подписване на процесния договор в него изрично е посочено,
че годишния процент на разходите е в размер на 19.65% и поради фиксирания
размер на лихвата за срока на договора, както и поради липса на други разходи
по договора, освен договорената еднократна такса от 200.00 лева, ГПР остава
непроменен за срока на договора. В договора за кредит е посочен и размер на
застрахователна премия от 1 920.00 лева, която сума е разпределена в
месечните вноски – по 32.00 лева за всяка от погасителните 60 вноски. Така
сборът от месечната вноска по кредита е 229.40 лева, която е посочена именно в
този размер към погасителния план към договора. Т.е. в договора ясно са
разписани параметрите, от които се определя и как се изчислява размера на
месечната погасителна вноска, както и общо дължимата сума от потребителя. От
изложеното и извода, че в процесния договор за кредит коректно е посочен ГПР,
като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 към ЗПК начин.
Възражението на особения представител на ответника
обаче, че договорът е нействителен на основание чл.22 във вр.с чл.10, ал.1 от ЗПК – поради неспазване изискването шрифта на договора да е не по-малък от 12,
съдът намира за основателно. Дори и без да се назначава експертиза, с видимо
око е видно, че шрифта на процесния
Договор за потребителски
кредит № PLUS-10763468/31.05.2014г. и условията към него са с шрифт дори под
10. Нарушено е законовото изискване за минимален размер
на шрифта, с който следва да
бъде отпечатан договора и преддоговорната информация. В съображение 31 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008г. относно договорите
за потребителски кредити е посочено, че “За
да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация
по ясен и кратък начин.”. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга страна
те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и
който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 от ЗПК изисква всички
елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира
с недействителност на договора за кредит – чл.22 от ЗПК. В конкретния случай
използването на шрифт в размер по-малък дори от 10 /същият е 8 или 6/ е в
нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на
договора само на това основание. Поради това и съдът намира, че процесният Договор за потребителски кредит №
PLUS-10763468/31.05.2014г. е недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.10,
ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Т.е. ответникът П.И. дължи връщане само на чистия размер на предоставената му
сума без никакви други лихви, такси, възнаграждения, застраховки или неустойки.
В исковата молба се прави признание от страна на ищеца на факта, че ответникът
е заплатил по договора за потребителски кредит общо сумата от 9 924.20
лева, което се доказва допълнително и от назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза. След като П.И. е получил чист размер на
кредита от 8 000.00 лева, то той с извършените плащания е погасил изцяло
задължението си по договора, като е платил и в повече.
Поради гореизложеното предявеният положителен
установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв същият следва да се
отхвърли изцяло.
Поради отхвърлянето на главния иск, съдът следва да
се произнесе по предявените от ищеца евентуални обективно съединени искове.
Същите обаче се явяват процесуално недопустими. Налице е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1939/2019г. по
описа на РРС. При
предявен иск по чл.422 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще
бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право. Ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение, а ако то не съществува, ще бъде отхвърлено със съдебното
решение. Докато трае исковото производство по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, заповедта за изпълнение не
изчезва от правния мир и продължава да съществува, макар и без да е придобила
изпълнителна сила /доколкото единственото основание за обезсилването й е
непредявяването на иска в срок/. С влизане в сила на съдебното решение, в сила
ще влезе и заповедта за изпълнение и със сила на пресъдено
нещо ще бъде установено наличието на задължението на длъжника, а ако бъде
установено, че не е налице задължение на длъжника то това ще бъде установено
със сила на пресъдено нещо със съдебното решение и
искът по чл.422 от ГПК ще бъде отхвърлен. Поради това и за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на осъдителен иск за същото вземане. При вече издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК липсва правен интерес от
водене на осъдителен иск за същото вземане и предявеният иск винаги следва да
се разглежда като установителна претенция. С оглед
изложеното, съдът приема, че е налице липса на правен интерес от воденето на
осъдителни евентуални искове при наличието на вече издадена заповед за изпълнение от страна на ищеца.
Правният интерес от своя страна съставлява абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на производството, което положение, при вече издадена заповед
за изпълнение, не се променя и предвид алтернативния характер на заповедното
спрямо общото исково производство. В случая с оглед отхвърлянето на иска по
чл.422 от ГПК ще се счита за признато със сила на пресъдено
нещо, че длъжникът няма задължения към кредитора, поради което и не е налице
правен интерес за предявяването на евентуални осъдителни искове. Като процесуално
недопустими последните следва да се оставят без разглеждане.
Следва да се отбележи и че предявените от ищеца
евентуални обективно съединени искове са и неоснователни по изложените по-горе
съображения по положителния установителен иск и недействителността на процесния
договор за кредит.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимите по заповедното производство – ч.гр.дело №
1939/2019г. по описа на РРС, разноски. Предвид неоснователността на настоящия
иск и неговото отхвърляне, П.И. не дължи разноските по заповедното производство
от 79.08 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 50.00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на предявения
иск, направените по настоящото дело разноски за заплатени държавна такса и
възнаграждения на вещото лице и назначения особен представител на ответника,
остават за сметка на ищцовото дружество.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, против П.С.И., с ЕГН: ********** и регистрирани
постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск, с който се иска
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
търговско дружество сумите от 3 295.16 лева /три хиляди двеста деветдесет
и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължима главница по Договор
за потребителски
кредит № PLUS-10763468/31.05.2014г. за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г.;
304.64 лева /триста и четири лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г. и 354.12
лева /триста петдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 06.02.2018г. до 01.04.2019г., по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1939/2019г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, против
П.С.И., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***,
евентуални обективно съединени искове за сумите от 3 295.16 лева /три
хиляди двеста деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-10763468/31.05.2014г. за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г.;
304.64 лева /триста и четири лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 05.01.2018г. до 20.05.2019г. и 438.96
лева /четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.02.2018г. до
07.07.2019г., като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да
се изпратят на ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: