Решение по дело №82/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 518
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20197100700082
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 518/13.12.2019 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                

Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година, І състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА                                  

                                                                              СИЛВИЯ САНДЕВА                  

 

при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 82 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на „СВОБОДА“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Калиакра“ №57, представлявано от Изп. Директор С.Щ., чрез адв. Г.С. - ДАК, срещу Решение № 497/ 21.12.2018 г., постановено по НАХД № 1169/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич.

Касаторът настоява, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като предписанията на Дирекция „ИТ“ Добрич са нищожни и не пораждат правнообвързващо действие. Твърди се, че част от трудовите правоотношения с работниците не са прекратени, а предписанията с правно основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ касаят само неизплатени трудови възнаграждения след прекратяване на трудовото правоотношение. На второ място се сочи, че предписанието е нищожно, тъй като с него е определен срок, в който не е възможно адресатът му да го изпълни. Извън горното се релевират и доводи, че дружеството е санкционирано за нарушение, което не отговаря на признаците на нарушение по чл.415, ал.1, тъй като за работодателя има задължение да плати на един работник, независимо за колко месеца му се дължи. Ответникът обаче е приел, че за работодателя се създават 17 отделни задължения, като за всяко едно от тях той е санкциониран. Касационният жалбоподател, счита и че решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени мотиви от съдебния състав, като обосновава подробно това свое становище. И на последно място се излагат съображения, че издаването на тридесет отделни наказателни постановления е неправилно, следвало е да бъде издадено едно такова, в което да се опишат всички нарушения и да се определи една санкция.  Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.           

Ответникът по касационната жалба не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка:

С оспореното наказателно постановление № 08 – 000933/351 от 13.08.2018 г. на “Свобода” АД е наложена имуществена санкция от 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, за това че в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 25.05.2018 г. задължително за изпълнение предписание по т.11 от протокол изх. №ПР1815113/21.05.2018 г., а именно: да изплати уговореното трудово възнаграждение за м. май 2016 г. на описаните в т.11 от протокола работници и служители. В наказателното постановление е отразено, че на 01.06.2018 г. е извършена проверка в кожухарска фабрика, находяща се в гр. Добрич, стопанисвана от „Свобода“ АД. Връчена е призовка на представляващия дружеството изпълнителен директор да се яви на 05.06.2018 г. и да представи описаните в призовката документи. На поканата не се е явил никой и не са представени доказателства и писмени обяснения. В тази връзка е издаден АУАН №08-000933/22.06.2018 г. и след това обжалваното наказателно постановление.

 С обжалваното Решение Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните разпоредби за издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението на Районен съд - Добрич, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимата в случая норма на чл.415, ал.1 от КТ). Съобразно изискванията на първоинстанционното производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление. Районният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесното НП) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображения, в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни.

Атакуваният съдебен акт се основава на преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. В резултат на безспорно установеното извършено от касатора нарушение на чл.415, ал.1 от КТ последният е законосъобразно санкциониран. Именно фактът на неизпълнение на дадено от ДИТ предписание е извършеното административно нарушение от касатора и затова е бил санкциониран. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна и е потвърдил НП.

Възражението на касатора, че административнонаказващият орган е процедирал неправилно, като въз основа на един единствен протокол е издал 30 предписания и съответно 30 наказателни постановления, вместо да издаде едно предписание за целия период, предмет на протокола, и едно наказателно постановление. За констатираните при извършената проверка нарушения на трудовото законодателство са издадени 30 преписания, като всяко предписание обхваща отделни нарушения на трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на начислени трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството за конкретно определени месеци за процесните 2015 - 2017 години Всяко едно от дадените предписания съдържа конкретен срок за изпълнение, респективно неизпълнението на конкретния срок и задължение за този срок, представлява отделно нарушение. От съдържанието на протокола от 21.05.2018 г. може да се направи извод, че с него са издадени 30 броя индивидуални административна акта, които технически са обединени в един документ. Неизпълнението на всеки един от тях влече след себе си самостоятелна административнонаказателна отговорност за работодателя. За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 26, ал. 1 от НК е неприложима в административнонаказателното производство с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.

Предписанието по т. 11 от  протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 год. със срок за изпълнение до 25.05.2018 год. е издадено именно за изпълнение на задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Последното не е изпълнено, което е довело  до ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Като цяло възраженията в касационната жалба се основават на оплакване срещу Предписанието като принудителна административна мярка. В този смисъл следва да бъде съобразено, че Протоколът, съдържащ предписанията, е обжалван, като по жалбата е образувано адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. С Решение № 102/ 22.03.2019 г. съставът на АдмС – Добрич е отхвърлил жалбата, както срещу незаконосъобразност на мярката, така и за нищожност на мярката. Решението е влязло в сила на  1.11.2019 г. С оглед влязлото в сила решение всякакви възражения, свързани с мярката, са недопустими и не следва да бъдат разглеждани.

Неоснователно е възражението на касатора, че общият размер на наложените санкции с издадените 30 наказателни постановления е в противовес с понятието за правова държава и справедливост, тъй като не преследва легитимната цел на санкцията. Преценката за тежестта на наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган наказание в конкретния случай е минималното предвидено по закон и е съобразено с конкретните данни по делото.

Неоснователно е възражението, че от НП не можело да се направи извод за деянието, предмет на отговорността, като липсвали и имената на работника, размер на неплатеното възнаграждение, падеж, на който е било дължимо, дата на прекратяване на трудовото правоотношение. В НП, АУАН, въз основа на който е издадено, ясно е изписано нарушението, месеца, за който не е платено възнаграждението, доказателствата, въз основа на които е установено. В Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г., който е част от административнонаказателната преписка, са изредени имената на работниците и дължимото, но неплатено трудово възнаграждение. В този смисъл това възражение е голословно.

Касаторът претендира, че НП е издадено на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 414, ал. 1, т. 12 от КТ. Липсва подобно основание в НП. Вярно е, че Предписанието е издадено на това основание – чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, но това е с оглед, че част от трудовите договори на лицата, на които не е платено трудовото възнаграждение, са били прекратени. Нормата на чл. 414, ал. 1, т. 12 от КТ е приета през 2017 г. с цел изрично да укаже на работодателите, че задължението за заплащане на трудовите възнаграждения не отпада с прекратяването на трудовото правоотношение. От значение в случая е нормата на чл. 399, ал. 1 от КТ, съгласно който цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В тази връзка е именно и правомощието на „Инспекция по труда“ да дава предписания при нарушение на трудовото законодателство.

Неоснователно е възражението, че съдът е разместил доказателствената тежест. ДРС е анализирал събраните пред него писмени и гласни доказателства, от които еднопосочно се извежда заключението, че предписанията не са били изпълнени. Съдържанието на ПротоколПР1815113/ 21.05.2018 г. не е оспорено, нито са представени доказателства в обратния смисъл, поради което правилно съдът е приел нарушението за доказано. Доказателства в обратния смисъл не са представени и пред касационната инстанция, поради което настоящият състав приема, че АНО по безспорен и категоричен начин е установил описаното в НП нарушение, както правилно е приел и РС.

От изложеното става ясно, че Районен съд-Добрич е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №497/21.12.2018 г., постановено по НАХД № 1169/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: