Присъда по дело №906/2015 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА №171/19.10.2015г. по НОХД №906/2015г., изготвени на 03.11.2015г.

 

         С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата П.С.Р. за престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201 от НК и за престъпление по чл.201 от НК.

Ощетеното юридическо лице, редовно и своевременно призовано не изпраща представител в съдебно заседание. Предявява граждански иск като моли съда да го приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес и да дружеството да бъде конституирано в качеството на граждански ищец.

         В съдебно заседание, подс. Р. се явява лично и с назначения й служебен защитник. Желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

  Представителят на РП- с. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, както и да бъде приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск.

Съдът прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и при предварителното изслушване на страните разясни на подсъдимата правата по чл.371 от НПК като я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което с определение обяви, че ще ползва при постановяване на присъдата самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В съдебно заседание подсъдимата лично и чрез защитника си моли да й се наложи минимално наказание, което да се намали с една трета на основание чл.58А от НК и изпълнението на същото да се отложи на основание чл.66 от НК.

Представителят на РП- с. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. Р. да се наложи за престъплението по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се редуцира с една трета в размер на ОСЕМ месеца. Предлага да й се наложи и наказание „Лишаване от право да заема материално отчетническа длъжност” за срок от ДВЕ години. По второто обвинение по чл.201 от НК предлага да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, което да се редуцира на основание чл.58А, ал.1 от НК в размер на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК предлага на подс. Р. да се определи общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. Предлага гражданския иск да се уважи до размера на вредата посочена в обвинителния акт, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Ощетеното юридическо лице „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С. се представлявало от собственика на капитала на търговското дружество, св. Д.Г.. Това търговско дружество било с предмет на дейност „вътрешни и международни куриерски и спедиторски услуги”. Дружеството имало разкрити офиси на територията на цялата страна като офиса в гр. С. се намирал на бул. „Ст. Караджа” №6. Подс. Р. била назначена с трудов договор №948/30.08.2012г. на длъжността „мениджър екип” към търговското дружество „Д и Д Експрес- София” офис с.. С постъпването на тази длъжност подсъдимата декларирала, че е запозната с фирмените документи за специфичните изисквания за работа във фирмата, инструкции за работа в „Д и Д Експрес” ЕООД- София, правилник за вътрешния ред и други, както и с длъжностната си характеристика, в която били описани правата и задълженията й като „мениджър екип”. В изпълнение на тази длъжност подс. Р. била с ръководна функция за офиса и разпореждане с парични средства на дружеството, които били събирани при дейността му. Всеки ден имала задължение да отчита куриерите, да превежда паричните средства в централата на фирмата, да въвежда коректна информация в компютърната система и да попълва всички необходими документи за това. Изпълняваната от подс. Р. работа била свързана с пазене (съхранение) и управление на чуждо имущество (чужди парични средства) в „Д и Д Експрес” ЕООД- София.

Събирането и отчитането на парични средства в „Д и Д Експрес” ЕООД- с. разполагало с надлежно утвърдени вътрешни правила за осъществяване на куриерската дейност и в частност изпълнение на услугата „наложен платеж” (вземане на парична сума при доставка на пратка и връщане на същата сума на изпращача). Сумата се събирала от куриера при доставката на пратката и се отчитала на мениджър екип. След приключване на доставките куриерите се отчитали по справка от компютърната система (програмен продукт ТРАКС) на фирмата на ръководителя на офиса с всички събрани суми от доставките. Тази справка по инструкция трябвало да се отпечата в два екземпляра, един за куриера и един за ръководителя на офиса и да се подпише от двете страни. Такива справки в офиса в гр. С. не се правели и подписвали и парите не са се предавали по надлежния ред. На следващия ден от компютърната система се генерирали справки за всички доставени пратки и събрани средства, както и справка за всички доставени пратки в страната изпратени от съответния офис с наложени платежи. Разликата между двете суми по справките според вътрешните правила на дружеството, събраните суми по наложените платежи за всички доставени пратки в деня от офисите в страната трябвало да бъдат превеждани по банков път към централния офис в гр. София най- късно на следващия работен ден до 10 часа.

Клиентите които имали договор с дружеството имали право да избират как да им бъде изплащан наложения платеж- в брой или по банков път. На повечето клиенти сумата от наложен платеж се изплащала в брой. При изплащане сумата на клиента се предоставяла бланка в два идентични екземпляра генерирана от компютърната система, заведена под номер и персонален баркод. Той е уникален и съдържа информация за номера на пратката и точната сума която се изплаща. Ако клиентът е физическо лице, то той бил длъжен да напише трите си имена, ЕГН и да се подпише. Ако клиентът е юридическо лице, то той саморъчно се подписвал и полагал печат на фирмата. Подсъдимата Р. била длъжна да издава тези документи и да изплаща сумите като единия екземпляр от документите остава за клиента, а другия се връща в централния офис в София. Задължение на подсъдимата било и да съхранява получени от наложени платежи парични средства в касата на офиса до превеждането им по банков път на дружеството. Също така е трябвало да се следи за касовата наличност и определения за офиса лимит до 50 лева съгласно инструкция за контролиране наличностите в касовите книги на офиса.

Към месец март 2014г. подс. Р. продължавала да изпълнява длъжността си мениджър екип към офиса в гр. Сливен на „Д и Д Експрес” ЕООД- С.. Тя знаела, че ръководството се съмнява в коректността й, предстои й ревизия и най- вероятно прекратяване след това на трудовото й правоотношение, поради което и с оглед, че страдала от недостиг на финансови средства решила да се възползва от служебното си положение и да присвоява парични суми.

От известно време преди това „Биофарм инженеринг” АД- С. продавало стоки от разстояние като една от ползваните куриерски фирми за целта била „Д и Д Експрес” ЕООД- София. Св. С.К. работел като ръководител производство към „Биофарм инженеринг” АД- Сливен. На 28.02.2014г. „Биофарм инженеринг” АД- С. продало стока на лицето С.Л от с. Я.. Стоката била изпратена на Лезенев по „Д и Д Експрес” ЕООД, а след като той заплатил цената- 330 лева с наложен платеж следвало подс. Р. да изплати сумата на продавача, т. е. на св. С.К.. Тогава подс. Р. решила да се възползва от възникналата ситуация и да присвои сумата от 330 лева за себе си, вместо да изпълни задълженията си и да я изплати на св. К.. На 06.03.2014г. тя пристъпила към изпълнение на намерението си да присвои сумата и за целта взела от касата същата и генерирала от компютъра разписка №192334 за изплащане на наложен платеж на „Биофарм инженеринг” АД- С.. Подсъдимата присвоила сумата от 330 лева за себе си, а за да улесни това присвоително деяние се подписала в генерираната разписка от името на получателя св. К. като имитирала неговия подпис. Освен това собственоръчно имитирала изписването на имената на св. К.. След това тя отчела документа по съответния ред и по този начин доказала пред работодателя си, че е изплатен наложения платеж в размер на 330 лева и прекратено задължението на „Д и Д Експрес” ЕООД за изплащането му на св. К., а той всъщност не получил никаква сума.

На 10.03.2014г. подс. Р. била на работа и продължавала да изпълнява длъжността си „мениджър екип”. На следващия ден от гр. С. предстояло да дойде св. Б., за да направи проверка на дейността й. Подс. Р. решила да присвои още парични средства, тъй като очаквала да остане без работа. Още същия ден пристъпила към изпълнение на намеренията си като взела и сложила в чантата си всички налични средства, които към момента били на нейно разпореждане и поверени й да ги пази и управлява, а именно сумата от 4273,16 лева. Тази сума от 4273,16 лева била сбор от следните парични суми непреведени по банков път на сметките на дружеството- наложени платежи събрани от доставени пратки на 10.03.2014г.- 2781,69 лева, неизплатен на клиент Ес Експрес 2000- С. (получател Анис- Хасково) наложен платеж по товарителница №4042756/06.03.2014г.- 824,40 лева, неотчетен наложен платеж на клиент В. А.- 56 лева и сума от дневния отчет по касовата книга- 611,07 лева. След като взела и присвоила за себе си тази сума от 4273,16 лева подс. Р. се прибрала в дома си. На следващия ден била извършена ревизия на дейността й, която установила липсите, а тя се съгласила с констатациите и подписала изготвените протоколи. От 11.03.2014г. функциите й на мениджър екип поел св. Б., а тя напуснала работа.

По делото е изготвена съдебно- графическа експертиза, от заключението на която е видно, че ръкописния текст срещу „дата, печат, ЕГН и получил” в бланката- разписка наложни платежи №192334 от 06.03.2014г. е изписана от подс. Р., а вещото лице допуска, че подписът срещу „подпис” в същата бланка е положен от подсъдимата.

По делото е изготвена съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размера на причинените вреди на „Д и Д Експрес” ЕООД- София възлиза общо на сумата от 4603,16 лева.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите Д.Г., Р.Б., Г.Г., Й.А. и С.К.,  както и от заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- счетоводна и съдебно- графическа експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Г., Р.Б., Г.Г., Й.А. и С.К., тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

         Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- счетоводна и съдебно- графическа експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. Р. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201 от НК, затова че на 06.03.2014г. в гр. С, в качеството си на длъжностно лице- „мениджър екип” в „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. София, присвоила чужди пари- сумата от 330 лева, поверени й да ги пази и управлява, собственост на „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С, представлявано от собственика Д.Х.Г. като за улесняване на длъжностното присвояване е извършила и друго престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание, а именно: съставила неистински частен документ- документ за изплатен наложен платеж №192334 и го употребила, за да докаже, че е изплатен наложения платеж в размер на 330 лева и прекратено задължението на „Д и Д Експрес” ЕООД за изплащането му на „Биофарм Инженеринг” АД- Сливен.

С второто си деяние подс. Р. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201 от НК, затова че на 10.03.2014г. в гр. С в качеството си на длъжностно лице- „мениджър екип” в „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С. присвоила чужди пари сумата от 4273,16 лева, поверени й да ги пази и управлява, собственост на „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. София, представлявано от собственика Д.Х.Г..

Съдът следва да направи кратък анализ на престъплението „Длъжностно присвояване, а именно: Непосредствен обект на длъжностното присвояване е комплексен и включва два вида обществени отношения. На първо място това престъпление уврежда тези отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост, както върху движими, така и върху недвижими вещи. Освен тях обаче това посегателство засяга и специфичните отношения по служба, в които участва субектът на престъплението.

Субект на длъжностно присвояване може да бъде само длъжностно лице. Понятието длъжностно лице е определено от законодателя в разпоредбата на чл.93, т.1 от НК. Според тази разпоредба това качество имат лицата, на които е възложено да изпълняват със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение и ръководна работа или работа, свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, нотариус или помощник нотариус. Длъжностното лице като особен субект на престъпление се характеризира с няколко особености: 1. То следва да осъществява точно определена дейност в дадена обособена структура. 2. Необходимо е дейността, която осъществява длъжностното лице да му е възложена и 3. Длъжностното лице следва да осъществява възложената му дейност в дадена юридически обособена структура. В конкретния случай е видно, че подс. Р. е изпълнявала длъжността „мениджър екип”. Дейността и е била възложена от управителя на търговското дружество „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С..

Обективната страна на длъжностното присвояване разкрива няколко особености: 1. Отношението на субекта към предмета на престъплението. Чуждите пари, вещи или ценности следва да са връчени или да са поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество. Начинът на самото връчване или поверяването на предмета е без значение. Длъжностното лице трябва да е получило фактическата власт върху предмета на посегателството в това му качество, защото пазенето или управлението на съответното имущество или въобще неговото държане е част от функцията на този субект. В настоящия случай по несъмнен начин се установи от доказателствата по делото, че достъп до паричните средства по наложените платежи и на двете дати 06.03.2014г. и 10.03.2014г. е имала изключително подс. Р..

 Предмет на длъжностното присвояване са чужди пари, вещи или други ценности. Предмет на длъжностно присвояване може да бъде само цяла вещ или реално обособена част от такава. Не могат да бъдат предмет на престъплението длъжностно присвояване идеални части от вещи или други имуществени права. В настоящия случай е видно, че предмет на двете престъпления длъжностно присвояване са чужди пари, а именно тези на търговско дружество „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С.

Изпълнителното деяние е противозаконното разпореждане с чужди пари, вещи или други ценности в интерес на самия деец или на другиму. Длъжностното присвояване е резултатно престъпление. То е довършено със засягане възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него. Резултатът на престъплението длъжностно присвояване е причинената имотна вреда. В настоящия случай е видно, че подс. Р. с действията си противозаконно се е разпоредила с парите на „Д и Д Експрес” ЕООД- София, а именно единия път на 06.03.2014г. със сумата от 330 лева, а втория път на 10.03.2014г. със сумата от 4273,16 лева или общо със сумата от 4603,16 лева.

От субективна страна длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление, което се осъществява винаги с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за длъжностно присвояване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението са чужди пари или вещ, че той му е връчен за пазене или за управление или му е поверен в качеството му на длъжностно лице, както и за действията, позволени му да върши с него. Освен това субектът предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на него самия или на друг правен субект и съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс. Р. е знаела, че се разпорежда с пари, собственост на ТД „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С., съзнавала е, че това излиза извън предоставените й правомощия за разпореждане с тези пари. Доказа се по несъмнен начин, че тя се е разпоредила с тези парични средства в свой интерес.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс. Р. в качеството си на длъжностно лице мениджър екип в „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С. е присвоила чужди пари по първото обвинение сумата от 330 лева като за улесняване на това престъпление е извършила и друго престъпление, а именно по чл.309, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание. Видно е, че за това престъпление тя е съставила неистински частен документ- документ за изплатен наложен платеж №192334, а освен това го е и употребила, за да може да докаже, че този наложен платеж е бил изплатен и е било прекратено задължението на „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. София към „Биофарм инженеринг” АД- гр. С. Доказа се по несъмнен начин и че е присвоила в качеството си на длъжностно лице мениджър екип и сумата от 4273,16 лева. Авторството на двете деяния се доказа по несъмнен начин, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените по делото писмени доказателства и изготвените съдебно- графическа и съдебно- счетоводна експертизи.

Деянията са извършени от подс. Р. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния им характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните им последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъпленията съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата и в стремежа й за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимата и добрите й характеристични данни.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

         При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимата за извършените от нея престъпления, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. За деянието по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА до ДЕСЕТ години. Съдът счита, че с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция е най- подходящо на подс. Р. да се наложи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода” в минимален размер за срок от ЕДНА година. Съдът задължително на основание ал.3 на чл.202 от НК следва да лиши подс. Р. от право да заема материално отчетническа длъжност като намира, че това е най- подходящо да бъде за срок от ДВЕ години. По отношение на извършеното престъпление по чл.201 от НК съдът счете, че следва да определи наказанието й също при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В разпоредбата на чл.201 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок  до ОСЕМ години. Съдът намира, че е най- подходящо това наказание да бъде в размер на ЕДНА година и ШЕСТ месеца, тъй като видно от материалите по делото се касае за доста солидна присвоена сума от 4273,16 лева. Съдът счете, че следва и за това престъпление да я лиши от право да заема материално отчетническа длъжност като в този случай наказанието следва да бъде за срок от ТРИ години. Съдът счита тези наказания за справедливи и отговарящи в максимална степен, както на обществената опасност на извършеното престъпление, така и на обществената опасност на подс. Р.. Намира, че с тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Съдът на основание чл.58А, ал.1 от НК задължително следва да намали наложеното на подс. Р. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца.

         На основание чл.23, ал.1 от НК съдът следва да определи на подс. Р. едно общо наказание, което да е по- тежкото от двете наказания, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Това наказание съдът счита, че подс. Р. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно: Наложеното наказание е „Лишаване от свобода” до ТРИ години, тя не е осъждана на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето й съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Към това общо наказание съдът следва да присъедини наказанието „Лишаване от право да заема материално отчетническа длъжност” като се наложи това, което е за по- дълъг срок, а именно за срок от ТРИ години.

Съдът счете, че следва да бъде уважен частично предявения граждански иск от ощетеното лице „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С., тъй като безспорно се доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че на 06.03.2014г. и на 10.03.2014г. търговското дружество е претърпяло имуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимата Р.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимата и вредата, причинена на ощетеното юридическо лице. Установи се, че Р. с присвоителните си действия е причинила вреда на ощетеното юридическо лице „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. София на обща стойност 4603,16 лева, 330 лева от 06.03.2014г. и 4273,16 лева от 10.03.2014г. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимата не е възстановила нищо от тази сума, поради което дължи сумата от 4603,16 лева на гражданския ищец. Съдът счете, че следва да осъди подсъдимата Р. да заплати на гражданския ищец „Д и Д Експрес” ЕООД- гр. С. сумата от 4603,16 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди. Върху главницата съдът присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането 10.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Предявеният граждански иск е в размер на сума от 5327,05 лева. Тъй като не се събраха доказателства за сумата от 723,89 лева, разлика между претендираната от гражданския ищец сума и общата сума по обвинителния акт съдът следва да отхвърли иска в тази му част като недоказан. Ето защо съдът отхвърли гражданския иск в останалата му част до претендирания размер от 5327,05 лева като неоснователен.

         С оглед правилата на процеса, съдът счете, че следва да осъди подс. Р. да заплати в полза на държавата направените разноски по делото в размер на 336,20 лева по сметка на ОД на МВР С., представляваща направени разноски по време на досъдебното производство, както и направените разноски по време на съдебното производство по сметка на СлРС в размер на 20 лв.и сумата от 184,13 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: