O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 111
17.03.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, четвърти състав в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател: Мария Ницова
като разгледа докладваното от съдия Ницова административно дело № 171/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба от „Кадиев и Кадиев“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Трифонов Димитров, чрез пълномощника адв.Др.Рачев, срещу писмо изх.№ МДТ-7—00-160/14/ от 30.03.2021 г.на кмета на община Берковица, с което е направен отказ за издаване на документ. След като делото е изпратено по подсъдност на АССГ София, с уведомление от дружеството е уточнено, че се оспорва отказът на кмета да бъде връчен АУЗ, съгласно изискванията на АПК. Състав на АССГ е повдигнал спор за подсъдност и с определение № 2366/15.03.2022 г., постановено по адм.д.№ 1277/2022 г. на ВАС, VІІІ отд., е прието, че с оспореното писмо дружеството е уведомено, че искането му реда на чл.107, ал.3 ДОПК не може да бъде уважено, предвид което компетентен да разгледа жалбата е АС Монтана.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното писмо и се иска неговата отмяна поради допуснато нарушение, неспазване на процедурата по чл.32 от ДОПК.
Предвид дадените указания с определението на ВАС, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е основатгелна, като доводите са следните:
С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 23/06.02.2019 г., е установен размера на задълженията за данък върху недвижими имоти по периоди и лихвите за просрочие към тях на оспорващата страна към 06.02.2019 г. По делото са представени обратни разписки, които удостоверяват, че оспорващото дружество не е открито, пратката непотърсена, т.е. няма доказателства да е получило Акта за установяване на задължения, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
С искане вх.№ МДТ-70-00-160/13/ от 22.03.2021 г. от името на дружеството, пълномощникът адв.Др.Р. ***, да установи, че АУЗ не е влязъл в сила и да бъдат заличени от партидата посочените задължения.
С писмо изх.№ МДТ -70-00-160/14/ от 30.03.2021 г., кметът на община Берковица уведомява дружеството, че процесният АУД № 23/06.02.2019 г. е влязъл в сила на 23.04.2019 г. и е предаден за принудително изпълнение, поради което искането не може да бъде уважено.
По разбиране на настоящия съдебен състав, основателно оспорващата страна поддържа, че жалбата и е основателна. Това е така, тъй като с оспорваното писмо административния орган е оставил без разглеждане заявеното искане срещу Акт за установяване на задължения, с правно основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 23/06.02.2019 г., без да установи по безспорен и категоричен начин, че административния акт е надлежно съобщен на оспорващата страна. Задълженията за данък върху недвижимите имоти, представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 5 и чл. 6, ал. 1, б. „а“от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за ДНИ. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, правомощията на който, по отношение на актове за установяване на задължения за местни данъци и такси, се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община /чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ/.
В чл. 33 от ДОПК е регламентирано, че всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага ЗАНН, се връчват по реда и в сроковете, посочени в глава шеста от ДОПК. По аргумент от чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, това е приложимия процесуален ред за връчване на актове за установяване на задължения по декларация за публични общински вземания. Правилата за връчването на съобщения в административното производство по ДОПК намират своята основна уредба в нормите на чл. 29 и чл. 30 от ДОПК. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ДОПК връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител /връчител /чл. 29, ал. 2 от ДОПК/. В чл. 29, ал. 3 – ал. 5 от ДОПК е регламентиран начинът на връчване на съобщенията; в чл. 29, ал. 6 и ал. 7 е определен кръгът на лицата, на които могат да се връчват съобщенията на данъчния субект, а в чл. 29, ал. 8 и ал. 9 са предвидени условията за надлежно връчване на съобщенията в хипотезата на връчване на място, различно от адреса за кореспонденция. Съгласно чл. 29, ал. 6 от ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник.. Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител /чл. 29, ал. 9 от ДОПК/. В случая липсват каквито и да е данни, че този ред за връчване е надлежно изпълнен, тъй като представени . обратни разписки удостоверяват, че оспорващата страна не е открит за да получи на Акта за установяване на задължения издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
В тежест на административния орган е да докаже обстоятелство, че връчването е било надлежно, а от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за получателя на акта за установяване на задължението. Доколкото съгласно чл. 30, ал. 3 от ДОПК, съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6 и доколкото в случая не се установява дали е получено от някое от тези лица, не може да се приеме наличието на надлежно връчване.
Предвид представените доказателства, позоваването от административния орган, че в случая е спазен ред по чл. 32 от ДОПК и административния акт е влязъл в законова сила е незаконосъобразно. Това е така, тъй като в случая не се установява изискването на чл. 32, ал. 2 от ДОПК с надлежен протокол да е удостоверено посещението на адреса за кореспонденция на оспорващия, тоест нарушен е императивно предвидения ред за удостоверяване на обстоятелството, че оспорващия не е открит на адреса за кореспонденция. В случая липсват основания да се приеме, че е приложима хипотезата на чл. 32, ал. 3 от ДОПК, която урежда връчване при безспорно установени обстоятелства, че адресът за кореспонденция е несъществуващ, като индиция в тази насока са опитите на административния орган да изпрати оспорения административен акт на същия адрес. При този анализ на доказателствата следва да се приеме, че незаконосъобразно е приложен особения ред по чл. 32 от ДОПК на връчване чрез прилагане към досието, което налага оспореното писмо на кмета на община Берковица да бъде отменено и да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по жалбата на оспорващата страна, която следва да се разгледа като жалба срещу Акт за установяване задължение по чл.107, ал.3 ДОПК № 23/02.02.2019 г..
Предвид изложеното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, като счете жалбата от „Кадиев и Кадиев“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Трифонов Димитров, чрез пълномощника адв.Др.Рачев, срещу писмо изх.№ МДТ-7—00-160/14/ от 30.03.2021 г.на кмета на община Берковица, за основателна, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ писмо изх.№ МДТ-7—00-160/14/ от 30.03.2021 г.на кмета на община Берковица .
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне по искане/жалба вх. № МДТ-7-00-160/13/ от 22.03.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен съдия: