Р Е Ш Е Н И Е
№ …
30.04.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на двадесет и девети март, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 6240 по описа за 2018 година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”
ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот в кв.“Сини
камъни“ бл.13, вх.Г, ап.36 в гр. Сливен, който е свързан към водопреносната
мрежа и до който то доставя питейна вода, а изразходваното количество се
фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника К.Д.П.,
възниквало задължение, на основание Общите му условия- чл.31 ал.2 /ОУ/, в
тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на
количеството вода.
Ищецът твърди, че жената не е
изпълнила задължението си за периода 01.10.2016г. -
30.05.2018г. С това не само станала негов
длъжник, но и изпаднала в забава- на осн.чл.42
от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва за забава дружеството
депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК и от Сливенски районен съд
/СлРС/ му била издадена заповед за изпълнение, а след това получило от него
указания, че трябва да предяви установителен иск по смисъла на чл.415 ал.1 и
чл.422 ал.1 от ГПК. Това търговското дружество изпълнило и претендира съда с
решението си да приеме за установено, че ответницата
му дължи: главница в размер 242.82лв., заедно със законната лихва, считано от
датата на заявлението и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава,
натрупана върху нея към 29.06.2018г., в размер 18.62лв.
Ищецът претендира ответницата
да бъде осъдена да му заплати разноските,
направени от него както в заповедното производство- 26лв., така и в
установителното исково.
Ответницата не е открита не само в заповедното производство, предхождащо
настоящия исков процес, но и в последния. Поради това тя
бе представлявана от назначен й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален
представител- адвокат. На него именно бе връчен препис от исковата молба и в
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Адвокатът от АК Сливен заема
позиция, че исковете са допустими, както и че основателността им трябва да се
прецени от съда с оглед събраните доказателства.
В проведеното по делото съдебно заседание за страните се
явиха процесуални представители, чрез които по същество се поддържат вече
заетите в писмен вид позиции/становища.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 3316/2018г., в производството по същото и на
осн.чл.410 от ГПК, на 10.07.2018г. СлРС е издал на ВиК заповед за изпълнение- №
1773, с която е разпоредил на К.П. да му заплати следните суми: главница в размер
242.82лв., представляваща доставена й и
консумирана вода за периода 01.10.2016г.- 30.04.2018г., заедно със законната лихва, считано от датата
на заявлението и до окончателното й изплащане; лихва за забава, натрупана върху
нея към 29.06.2018г. в размер 18.62лв. и разноски от 26лв.
В срока по чл.414 от ГПК жената
не е депозирала възражение, но тъй като не е
открита, за да й
бъде връчена заповедта за изпълнение, съда е дал указания на търговеца, че
трябва да предяви установителен иск за съществуване на паричните си вземания.
То е сторено в срок.
За периода от време по исковата молба, с последната са
представени множество фактури, издавани от ВиК Сливен за всеки от месеците в
него. В тях като клиент на дружеството е записана К.Д.П.
за миот на адрес: ***.
За отчета на водомера в имота на ответницата се представиха карнети- документите,
представляващи листи №№ 33 и 34 от материалите по делото. От тях съда установи, че за имот на адрес: Сливен, кв.”Дружба” бл.13, вх.Г, ап.36
клиент на ищцовото дружество е именно К.Д.П..
От карнетите съда не може да установи, че в процесните
месеци представител на ищцовото дружество-инкасатор, е извършвал отчет на
консумираното количество вода и е така, защото в никой от тях не е полаган
подпис на присъствалото на проверката лице- ответницата или пък нейн
представител, живущ на адреса.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Той е допустим- както защото е предявен в изпълнение
указания на съда, по чл. 415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок.
Искът е допустим и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така
и пасивната- на ответницата, процесуална
легитимация- двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена
от Сливенски районен съд заповед за изпълнение.
Възражения против исковете не са направени. Въпреки това
ищеца не е освободен от задължението в условията на главно и по-важно-пълно,
доказване, да установи претенциите си. Такова доказване в случая не се проведе.
Търсената от „ВиК Сливен” сума за главница представлява, видно от текста на
исковата молба, стойността на доставена от него вода до имот на ответницата на
адрес Сливен, кв.”Сини
камъни” бл.13, вх.Г, ап.36. Ангажираните от ищеца доказателства-
фактури и карнети, обаче касаят различен имот- на адрес Сливен, кв.”Дружба” бл.13, вх.Г,
ап.36. Така също, съгласно закона и ОУ на ВиК дружеството, количеството
консумирана вода се установява чрез отчет, извършен от негов представител, а
данните се отразяват в т.н. карнети. Карнети се представиха и бяха приети като
писмени доказателствени средства, но съдържанието им не убеди съда, че в
процесните месеци представител на ищцовото дружество-инкасатор, е извършвал
отчет.
При това положение съда ще отхвърли първия, главния, иск.
Така ще постъпи и с втория, тъй като той е акцесорен по
отношение на първия и следва неговата съдба.
С оглед изхода на делото и по аргумент за противното от
чл.78 ал.3 от ГПК, П. не дължи на ВиК сторените
от последното разноски- нито в настоящото установително производство, нито пък
в заповедното.
При горните съображения Сливенски районен съд
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- ул. ”6-ти септември” № 27 с правно основание чл.124,
ал.1 във вр. с чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено,
че К.Д.П. с ЕГН **********, представлявана по делото от назначения й от съда, в
условията на чл.47 от ГПК, особен проц.представител- адв.Районв от АК Сливен, му
дължи сумите, за които му е издадена, в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 3316/ 2018г. на Сливенски районен съд,
заповед за изпълнение- № 1773/ 10.07.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* да бъде
осъдена К.Д.П. с ЕГН ********** да му заплати сторените от него разноски- както
в настоящото гр.дело № 6240/2018г., така и в ч.гр.д.№ 3316/2018г., двете на
Сливенски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: