Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П. 21.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
2. Мл. с. СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Десислава
Гюзелева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№506 по описа за 2019г. на ОС-П., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение №922 от 21.05.2019г.,
постановено по гр.дело №8755/2018г. по описа на Районен съд – П., на основание
чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът е приел за
установено в отношенията между страните, че З.Д.П. ЕГН ********** *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., обща сума в размер на 854,99 лева за консумирана топлинна енергия, от които 822,59 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2015 г. до 30.04.2016 г., както и 32,40 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.09.2015 г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
Със същото решение Районен съд – П.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, е осъдил З.Д.П. ЕГН **********
*** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 24,91 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №
6060 по описа за 2018 г. на П.ски районен съд, разноски.
Със същия съдебен акт Районен съд – П.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, е осъдил З.Д.П. ЕГН **********
*** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 295,00 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „***“ ЕООД.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от З.Д.П., в която са изложени доводи, че
същото е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че исковете са недопустими, а по същество са неоснователни,
тъй като не се подкрепят от събраните доказателства. Излагат се доводи, че
претенцията се основава единствено на създадените от самото дружество книжа. Сочи се, че липсва индивидуален договор между
страните за доставка на топлинна енергия. Излагат се доводи, че е налице
непотърсена услуга, както и че няма яснота за количеството доставена и реално
потребена енергия. Твърди се, че монтираните уреди за отчитане върху
радиаторите не отговарят на изискванията за „топломери“ и не представляват
средство за измерване. Посочва се, че сметките са нереални високи и надписани. Твърди
се, че качеството на топлинната енергия
е лошо, абонатната станция е стара, извършван е некачествен ремонт,
поради повреда на помпата за топла вода, имало е неизпълнение на договора за
доставка на топлинна енергия. Прави се искане за спиране на производството по делото на основание чл. 631,
ал. 1 от ГПК до произнасяне на СЕО по преюдициални запитвания по гр.д. №
29505/2017 г. на СРС и гр.д. № 1705/2016 г. на РС – Асеновград или за отправяне
на такова преюдициално запитване от настоящия състав на съда.
Въззиваемото дружество „***.“ ЕАД чрез своя процесуален представител –
юрисконсулт В. В. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в
който взема становище, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – П., като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Изложени са съображения, че З.П. е „клиент“
и „потребител“ по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ). Акцентирано е, че Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „***.“ ЕАД на потребители за
битови нужди са публично известни, а за
З.П. е възникнало задължение да
заплати месечните дължими суми в
30-дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят. Развиват се доводи, че З.П. е собственик на
процесното жилище. Изразява се становище за неоснователност на направеното искане за спиране
на делото на посоченото от въззивника основание. Излагат се доводи, че част от
съображенията във въззивната жалба са преклудирани. Претендират се разноски в размер на 200 лева.
Третото лице-помагач „***“ ЕООД не е депозирало писмен
отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е взело становище по жалбата. В откритото съдебно заседание пред ОС-П. на 26.09.2019г. не се явява
представител на дружеството.
С Определение №986/04.07.2019г., постановено по в.гр.д.
№506/2019г. по описа на ОС-П. са оставени без уважение исканията въззивницата З.Д.П. по реда на
чл. 631, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
ЕС и спиране на производството по делото до постановяване на решения по
отправени вече преюдициални запитвания по други граждански дела в страната.
Определението е окончателно.
В откритото съдебното заседание пред ОС-П. на 26.09.2019г.
въззивницата З.Д.П., редовно призована не се явява и не се представлява.
В откритото съдебното заседание пред ОС-П. на
26.09.2019г. въззиваемата страна „***“ ЕАД се представлява от юрисконсулт Ц. В.
Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Представя се списък на разноски, като се претендират такива
в размер на 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, а не първоначално претендираните с отговора на исковата молба
200 лева.
В откритото съдебно заседание пред ОС-П. на 26.09.2019г. не се явява
представител на
третото лице-помагач „***“ ЕООД.
П.ски окръжен
съд, след като прецени посочените във
въззивната жалба оплаквания, становищата
на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№6060/2018г.
по описа на РС-П. безспорно се
установява, че същото е образувано на основание подадено от въззиваeмото
дружество „***“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,
като РС-П. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*** от ***., с която е разпоредено
длъжникът З.Д.П., ЕГН **********,*** и длъжникът К. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно на кредитора „***.“ ЕАД гр.П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул. „***” №***, представлявано от Й.В., сумата 5202,35 лева главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2011г. до 31.05.2016г. и лихва върху главницата в размер на 1360,66
лева за периода от 03.10.2011 г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 131,26 лева-държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В
самата заповед е отразено, че вземането на кредитора произтича от следните
обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2011г.
до 31.05.2016г. в недвижим имот на адрес:
гр.П., ул. „***“ №***, ет.***, ап.***. Срещу така издадената заповед
длъжникът З.П. е подала
възражение в срока по чл. 414 ГПК. В съответствие с нормата на
чл.415, ал.1 ГПК, РС-П. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. На това основание кредиторът-„***.“ ЕАД гр.П. е предявил иск с
правно основание чл.422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на
вземането си. Така предявеният установителен иск е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Установява се от справка за лице от Служба по вписванията гр. П.,
че З.Д.П. е собственик на недвижим имот на адрес: гр.П., ул. „***“ №***, ет.***, ап.***.
Установява се от приложените пред РС-П.
Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***.“ ЕАД на потребители в град П., че са били публикувани
във вестник „***“, брой ***, издание от ***.
Установява
се от копие на Протокол от Общо събрание (ОС) на
етажните собственици на ул. „***“ №*** и „***“№*** от 23.09.2002 г., че е взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
с „***“ ЕООД, като са упълномощени лица да подпишат договора, сред които е и К.
П. П. със същия постоянен адрес като З.П..
Установява
се от копие на Договор №*** г., сключен между Етажната собственост, гр.П., ул. „***“№***, в качеството на възложител,
един от представителите на които е същия К. П. П. и „***“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, че изпълнителят следва да извърши: доставка и монтаж на термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна
енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на индивидуални сметки. Възложителят се задължава да заплаща извършената от изпълнителя дейност.
Изпълнителят се задължава да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране
и отчитане на консумацията на топлинна енергия.
Установява
се от копие на споразумителен протокол от 26.09.2002 г. сключен между „***.“
ЕАД и К. П. П. и „***“ ЕООД, че страните
са се споразумели, че: фактурирането на изразходваната от абоната топлинна
енергия ще се извършва от „***“ ЕАД на база предоставени данни за
разпределението на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна
енергия от „***“ ЕООД; че възраженията по количеството на ползваната енергия и
начините за определянето й ще се отправят към „***“ ЕООД.
Установява се от приложения по делото Споразумителен
протокол №*** г., че между „***.“ ЕАД и
третото лице – помагач „***“ ЕООД е сключено споразумение, че считано от
01.11.2002 г. „***“ ЕООД ще извършва разпределение на топлинна енергия между
абонатите на абонатната станция №***, находяща се на ул. „***“ №*** на основата
на сключен договор № *** г. с абонатите. Пред РС-П. е представено и копие на
приложение към Споразумителен протокол №***
г.
Пред
РС-П. са представени и заверени копия на
фактури, издадени от „***.“ ЕАД, касаещи процесния период, справка-извлечение
по пера.
Пред
РС-П. е представена документация,
издадена от третото лице – помагач „***“ ЕООД, касаеща отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот.
В хода на производството пред РС-П. са назначени и приети заключения по съдебно –
техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на
разглеждане пред Районен съд – П. е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-П. е
правилно и законосъобразно.
Изложените от РС-П. изводи се подкрепят от събраните
по делото доказателства и констатациите и изводите на съда са напълно
аргументирани. Те се споделят изцяло от настоящия състав на въззивната
инстанция. Въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционният съд е изследвал всички релевантни
обстоятелства по делото, както и всички относими наведени от страните доводи.
Пред
РС-П. „***.“ ЕАД е заявило с Молба Вх. №***., че оттегля исковата си молба по отношение на К. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. „***.“ ЕАД е уточнило с Молба Вх. №***., че претенцията му е за суми
както следва: главница 822,59 лева за
периода 01.07.2015г. – 30.04.2016г. и лихва 32,40 лева за периода 02.09.2015г.
до 13.07.2016г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№***. по описа на РС-П..
От заключението на назначената и приета пред РС-П.
съдебносчетоводна експертиза, се
установява, че сумите за топлинна
енергия за процесния период на имота, собственик на ответника в
първоинстанционното производство са начислявани от „***.“ ЕАД по изготвени
отчети от фирмата, осъществяваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база отчет на уредите за дялово
разпределение и при ползване на топла вода – на база показанията на водомерите.
Вещото лице Т. И. дава заключение, че главницата,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 822,59 лева; размерът
на лихвата върху главницата за периода от 02.09.2015 г. до 13.07.2016 г. е в
размер на 32,40 лева. В заключението е отразено, че няма постъпили плащания, включително след завеждане на
делото. В открито съдебно заседание пред РС-П. на 02.04.2019г. вещото лице
уточнява, че дяловото разпределение е
изчислено на база такса партида и броя
на уредите и водомера.
От заключението по назначената и приета пред РС-П. съдебно-техническа експертиза се установява,
че имотът на З.П. се намира в топлофицирана жилищна сграда, като общия отопляем
обем на сградата за процесния период е 2159,73 куб.м.; че за месеците ноември,
декември 2015 г. и януари 2016 г. коригираният отопляем обем на сградата е бил
2190 куб.м.; че отопляемият обем на апартамента е 227 куб.м.; че за отопление
на банята на апартамента се използва отоплително тяло; че в апартамента се
ползва топла вода; че отоплителните тела са оборудвани с топлоразпределители,
по които са отчитани единици в отделни месеци от процесния период. Вещото лице
Й. Й. посочва, че индивидуалната сметка
на З.П. включва делът на имота за отдадената топлинна енергия в сградната
инсталация; топлинна енергия за отопление в баня; топлинна енергия отчетена от
топлоразпределители; топлинна енергия за
БГВ. Вещото лице дава заключение, че делът на отдадената топлинна енергия от
сградна инсталация се определя съгласно т.6.1.1 от „Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сграда етажна собственост“, като разпределението на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект. В заключението е отразено, че за отопление на баня се използва
отоплително тяло, на което тъй като не се монтира топлоразпределител,
използваната топлинна енергия се определя съгласно т.6.5 от Методиката. Експертизата
дава заключение, че в имота на З.П. има
монтирани 4 бр. отоплителни тела, които са оборудвани с топлоразпределители; че
консумираното количество топла вода е отчитано по индивидуалния водомер, като
общата консумация на топла е 33куб.м. В открито съдебно заседание пред РС-П. на
23.04.2019г. вещото лице уточнява, че от данните на фирмата за дялово
разпределение е взел данни за монтирани 4 броя топлоразпределители в имота,
водомер за топла вода, щранг-лира в банята. Уточнява, че е сметнал всеки от
компонентите по сметката на З.П., а именно делът на имота за отдадената
топлинна енергия в сградната инсталация; топлинна енергия за отопление в баня;
топлинна енергия отчетена от топлоразпределители; топлинна енергия за БГВ. Вещото лице
уточнява, че е пресметнал всеки от компонентите и те напълно съвпадат с изчисленията
на фирмата за дялово разпределение. Относно технологичните загуби, вещото лице заявява, че съгласно чл.58,
ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване се смятат по определена формула и по
определени топлотехнически измервания и се изчисляват от независимо лице, като
в случая това е екипът на проф. А. П. от ***, който е направил изчисленията на
всички абонатни станции към „***.“ ЕАД. Излага, че на в раздел I, т.6 от фактурата,
издавана от „***.“ ЕАД, са посочени
технологичните разходи за абонатната
станция и те се изваждат от общите показания на топломера в т.5, сочи, тоест те
се приспадат. Сочи, че количеството за
подгряване на топла вода е специфичен разход, като разяснява начина на
изчисление. Относно компонент за
топлинна енергия за загряване на тръбите на топлата вода, заявява, че такъв
компонент няма в методиката и няма как
да се сметне.
Заключенията
на двете експертизи-съдебносчетоводна и съдебно-техническа, назначени пред РС-П.
са приети като неоспорени от страните. Настоящият въззивен състав намира, че те
отговарят подробно на всички зададени въпроси и са обективни.
Основното възражение на
въззивницата З.П., направено във въззивната жалба, а и в производството пред първата инстанция е, че
тя няма сключен индивидуален договор с „***.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия. Окръжен съд-П. намира, че за да възникне
правоотношение по покупко - продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона. З.П. е собственик на процесния имот в гр.П., ул.
„***“ №***, ет.***, ап.***, който се намира в топлоснабдена сграда, същата има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ /в
сила от 17.07.2012г./. Според чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.
Разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона
за енергетиката, предвижда, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***.” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани във вестник „***“
бр.*** от ***. и обвързват З.П. като собственик на процесния топлоснабден
имот. При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. В този смисъл е и постановеното решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. По делото е представено копие на
договор, с който е възложено на
фирма за топлинно счетоводство да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на
индивидуалните топлинни разпределители и разходите за топла вода. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия. В случая нито се твърди от въззивника, нито
са представени доказателства да са
постигани уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. В допълнение, в имота на З.П. има монтирани 4 броя уреди за отчитане на
доставената топлинна енергия, както и 1 бр.водомер за отчитане на количеството
топла вода, които уреди няма как да бъдат монтирани без собственикът да осигури достъп до жилището
си. Налага се изводът, че въззивницата е
ползвала доставената до дома й топлинна енергия, включително и топла вода. Приложените
по делото Общи условия на „***.“ са публикувани от въззиваемото дружество в
съответствие с разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Същите са влезли в сила 30
дни след първото им публикуване. Нормата на чл.150 ЗЕ не предвижда възможност
така публикуваните Общи условия да бъдат изрично писмено приети от потребителите, но съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях да имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, а предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В случая не
са представени доказателства З.П. да е внасяла заявление при въззиваемото
дружество, с което да е изразила несъгласие с така публикуваните Общи условия.
Разпоредбата
на чл.139б ЗЕ регламентира по какъв начин и с какъв кворум клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл.
139а, за извършване на услугата
дялово разпределение, като според ал.2
изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на собствениците
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, а съгласно ал.3 за резултатите от избора клиентите уведомяват
писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. При
предявен установителен иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже,че вземането
му, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в случая по
чл.410 ГПК съществува по основание и размер. Неотносими към предмета на спора
са въпросите как и с какво решение етажните собственици са избрали съответния
топлинен счетоводител, респективно дали тези решения са законосъобразни. В Закона
за управление на етажната собственост (ЗУЕС) е регламентиран редът и сроковете за обжалване пред съда на
решенията на Общото събрание на етажните собственици, какъвто иск не е предмет
на разглеждане в настоящото производство. Не са представени доказателства да е
водено съдебно дело във връзка с оспорване на решенията на Общото събрание на
етажните собственици. З.П. не е оспорила
пред първата инстанция факта, че сградата, където се намира недвижимият имот е
топлофицирана, че е налице етажна
собственост, че етажната собственост е сключила договор с третото лице-помагач
„***“ ЕООД за извършване на дяловото разпределение. При липса на оспорване
съдът не е имал задължение да събира доказателства в тази насока. В допълнение,
едно от упълномощените лица, сключили споразумителен протокол
от 26.09.2002 г. с „***“ ЕООД е именно К.
П. П., с постоянен адрес същия като на въззивницата и по отношение на когото „***.“
ЕАД е оттеглило исковата си молба.
Неоснователно
е възражението на З.П., че се касае за непотърсена услуга. Съгласно чл.27 от
Директива №83/2011 г. на ЕС „потребителят
е освободен от насрещна престация в
случай на непоръчана доставка на
стоки - вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или предоставяне
на услуга, която не е поръчана“. Тази разпоредба
е транспонирана в чл.62 от Закона за защита на потребителите, в сила от 2014
г., но не и в ЗЕ. В ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС по
тълк.дело №2/2016г., задължително за съдилища,
е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат
на разпоредбата на чл.
62 във връзка с §
1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Неоснователни
са възраженията на З.П.,*** не е обсъдил подробно всичките й възражения в
отговора на исковата молба. Настоящият въззивен състав счита
първоинстанционното решение за мотивирано и даващо отговор на всички релевантни
въпроси, свързани с правния спор. Следва да бъде отбелязано, че с въззивната жалба, тепърва пред ОС-П. са
направени възражения за „нереално високи задължения и надписани сметки“. В
отговора си на исковата молба З.П. е считала за ненужно назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като „всеки среднограмотен гражданин“ би могъл да направи тези сметки. Настоящият
въззивен състав намира, че допускането и
назначаването на тази експертиза е
било допустимо и необходимо,
спомогнало е за изясняване на консумираната и незаплатена топлинна енергия, за
което се изискват специални знания. Възраженията във въззивната жалба за
нереално високи сметки, както и възраженията, свързани с абонатната станция, с
лошото качество на топлинната енергия, включително и във връзка с направен
некачествено според З.П. ремонт поради повреда на помпата за топла вода и
неизпълнение на задължения по договора
за доставка на топлинна енергия, се релевират за пръв път пред настоящата
въззивна инстанция. Пред въззивната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.266,
ал.1 от ГПК, не могат да бъдат твърдени обстоятелства които не са нови, както и
да се сочат и представят доказателства които страната е могла да посочи и да
представи в срок в първоинстанционното производно, поради което и направените
горепосочени възражения с въззивната жалба, Окръжен съд-П. счита за
преклудирани.
Поради изложените
съображения, за въззивницата З.Д.П. е възникнало, предвиденото в чл.31, ал.1 от
Общите условия на топлофикационното дружество задължение за заплащане на
начислените й суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
След като е стигнал до
същите правни изводи, РС-П. е постановил едно правилно и законосъобразно
решение, което на основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса и
на осн. чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК (изм.ДВ
бр.8/2017г.) във вр.с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ, въззивникът З.Д.П. ЕГН **********,***
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество „*** ЕАД гр.П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул. „***” №***, представлявано от Й.В. направени
разноски за настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Цената на иска е под
5 000лв. и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените
съображения, П.ски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №922 от 21.05.2019г., постановено по гр.дело №8755/2018г. по
описа на Районен съд – П., като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8
вр. ал.3 ГПК във вр.с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ З.Д.П. ЕГН **********,*** да заплати на „***.“ ЕАД гр.П., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „***” №***, представлявано от Й.В., сумата от 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
на ищеца в първоинстанционното производство
„***“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.