РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр. Хасково, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102804 по описа за 2021 година
Предявени са от М. Д. Д. с ЕГН:********** от гр.****** *******, ул.“********“
№*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр.С., бул.“********“ №**, Търговски дом, ет.*,
кантора ***, адв.И. В. Ю., против „Грифон Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Стефан Стамболов“ №19, ет.1, ап.3,
представляван от управителите А. И. Я. и В. К. Г. заедно, обективно съединени искове
с правно основание чл.128 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
В исковата молба се твърди, че на основание сключен на 01.02.2021г. трудов
договор по чл.67 ал.1 т.1 от КТ ищецът изпълнявал при ответното дружество
длъжността „ръководител/мениджър качество“ при пълно работно време от 8 часа и
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000лв.
Съгласно сключения трудов договор, бил уговорен редовен платен годишен
отпуск в размер на 20 дни. За 2021г. ищецът не бил ползвал отпуск. До момента на
прекратяване на трудовото правоотношение 01.06.2021г. ищецът имал право на
обезщетение за 6 работни дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 200лв.
Ищецът твърди, че уговореното трудово възнаграждение получавал до месец март
2021г., като за месеците април и май 2021г. не му било заплатено трудово
възнаграждение. Във ведомостите при ответника за месец април 2021г. срещу името на
ищеца имало положен подпис от неустановено лице за получено трудово
възнаграждение в размер на 1551,96лв. и за сумата от 666,67лв. за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, но такива суми не били получавани от него.
Със заповед от 01.06.2021г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, трудовото
правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от
06.07.2021г.
По случая била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“-Хасково,
по която ищецът получил писмо изх.№21055260 от 14.07.2021г.
1
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумите от 4000лв. – неизплатени
трудови възнаграждения за периода от 01.04.2021г. до 31.05.2021г. и 400лв. –
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 6 дни неизползван платен годишен отпуск за
2021г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумите. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че не е налице
основание за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца, но въпреки това
работодателят му изплатил същото, както и обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск, което възлизало на 666,67лв.
След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът подал сигнал до ИТ-
Хасково, която извършила проверка и не установила никакви нарушения. Напротив, от
представените ведомости било видно, че ищецът получил полагащите му се трудови
възнаграждения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2021г. между страните е подписан трудов договор, по силата на който
ищецът е назначен на длъжност „ръководител/мениджър качество“ с основно месечно
трудово възнаграждение от 2000лв. и с основен годишен отпуск от 20 дни. На
01.06.2021г. на ищеца е връчен екземпляр от заповед за прекратяване на трудов
договор, издадена на същата дата 01.06.2021г. С тази заповед е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от същата дата – 01.06.2021г., на основание
чл.328 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие. Заповедта е подписана и от двете страни.
Представено са разчетно-платежни ведомости, отчетни форми за явяване на работа,
копие от трудовата книжка на ищеца и образуваната преписка от дирекция „ИТ“-
Хасково по повод подаден от ищеца сигнал против работодателя.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно
дадено. Трудовият стаж на ищеца в ответното дружество обхваща периода от
01.02.2021г. до 31.05.2021г. включително. Съгласно сключения между страните трудов
договор от 29.01.2021г., ищецът заемал длъжността „ръководител/мениджър качество“
в основната икономическа дейност на дружеството : търговия на едро с машини и
оборудване за селското и горското стопанство и части за тях. Експертизата сочи, че
работното време е регламентирано на 8 часа и според отчетната форма за
явяването/неявяването на работа – на петдневна работна седмица. Основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 2000лв., с периодичност на изплащане
– еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляване /на полагане на
труда/. Размерът на уговорения основен платен годишен отпуск възлиза на 20 работни
дни. Вещото лице сочи, че за процесния период /от 01.04.2021г. до 31.05.2021г./
размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 4000лв. Съгласно
регистъра на счетоводните операции в ответното дружество, представен на вещото
лице, дължимите осигурителни вноски, изчислени на база трудови възнаграждения в
дружеството, са начислявани текущо и помесечно. За претендирания период върху
брутното трудово възнаграждение на ищеца са начислени осигурителните вноски.
Експертизата сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните полагаемия се неизползван платен годишен отпуск за 2021г. на ищеца
възлиза на 666,67лв. за 7 работни дни. Същият бил начислен от работодателя за
периода, за който се отнася, т.е. във ведомостта за заплати за м.05.2021г. На вещото
лице не са представени счетоводни документи, съдържащи информация за
2
изплащането на трудовите възнаграждения и на дължимото се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021г. за процесния период.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи по основателността на предявените искове:
Не съществува спор между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение за исковия период и по-точно от 01.02.2021г. до 31.05.2021г., след
която дата трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ.
От представения трудов договор се установява, че на ищеца е определено основно
месечно трудово възнаграждение от 2000лв. В настоящото производство няма данни за
промяна в размера на трудовото възнаграждение на ищеца. Няма данни също така за
изпълнение на задължението на работодателя за заплащане на дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за процесния период от 01.04.2021г. до 31.01.2021г. Изцяло в
тежест на ответника е възложено да установи изпълнение на това свое задължение,
въпреки това липсват ангажирани доказателства в тази насока. Ето защо, съдът намира
предявения иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за процесния
период за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло. На ищеца
следва да се присъди трудово възнаграждение в размер на 4000лв., представляващо
брутния размер на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение.
Основателен и доказан се явява и предявения иск за заплащане на обезщетение
по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, тъй като отново в тежест на
работодателя е да установи извършено плащане на това обезщетение или респ.
използването на полагаемия се на ищеца платен годишен отпуск за процесния период.
В тази насока липсват представени по делото доказателства, поради което следва да се
уважи иска в пълния предявен размер от 400лв. Съобразно депозираното от вещото
лице заключение, което съдът кредитира изцяло, дължимото от ответника на ищеца
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 666,67лв.,
доколкото обаче претенцията в исковата молба е за по-малка сума, то следва да се
присъди до размера на претендираната такава от 400лв.
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 210лв. и разноски за вещо лице в
размер на 150лв., а на процесуалния представител на ищеца следва да заплати
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 740лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Грифон Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.“Стефан Стамболов“ №19, ет.1, ап.3, представляван от
управителите А. И. Я. и В. К. Г. заедно, да заплати на М. Д. Д. с ЕГН:********** от
гр.****** *******, ул.“********“ №*, ет.*, ап.**, сумата от 4000лв. – неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2021г. до 31.05.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 01.12.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Грифон Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.“Стефан Стамболов“ №19, ет.1, ап.3, представляван от
управителите А. И. Я. и В. К. Г. заедно, да заплати на М. Д. Д. с ЕГН:********** от
гр.****** *******, ул.“********“ №*, ет.*, ап.**, сумата от 400лв. – неизплатено
обезщетение по чл.224 от КТ за 6 дни неизползван платен годишен отпуск, дължим за
3
2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
01.12.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Грифон Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.“Стефан Стамболов“ №19, ет.1, ап.3, представляван от
управителите А. И. Я. и В. К. Г. заедно, да заплати на адв.Б. С. И. от АК-Хасково
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 740лв., а по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер на 210лв. и разноски за вещо лице в размер на
150лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
4