№ 155
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500205 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Цар К.,
БУЛСТАТ ********* срещу решение № 46/07.03.2024г. на ОС – Разград,
постановено по гр. д. № 343/2022г., с което въззивникът е осъден да заплати на
Й. С. Й., ЕГН ********** сумата от 26 000лв., представляващи частичен иск
от сумата от 75 260 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие на наводнение в имота на ищеца в гр. Цар К., ул. “Паисий
Хилендарски“ № 2, настъпило на 02.09.2022г., довело до повреждане на 15 бр.
автомобила, подробно индивидуализирани с марка, модел, рег. № и номер на
рама и двигател в диспозитива на решението, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на така обжалваното решение като постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила, материалния закон и неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Въззивникът твърди, че съдът
се е произнесъл по нередовна искова молба, предвид неяснотите в
обстоятелствената част на същата и предявените претенции. Излага, че
представените доказателства по делото не обосновават извод, че процесните
15бр. автомобили са били реставрирани и не са се ползвали от ищеца по
пътища, отворени за обществено ползване и че същите са били технически
изправни и в добро общо състояние. Не се установява също, че три от
автомобилите са били повлечени от водата и са повредени, в следствие на
1
бездействие от страна на Общината. Недоказана е и причинно-следствената
връзка между настъпилите имуществени вреди и бездействието на Община
Цар К.. Наведени са оплаквания, че неправилно и в нарушение на
процесуалния закон съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и
всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка.
Безкритично са кредитирани показанията на свидетелите, като не е отчетена
заинтересоваността им, предвид близката родствена връзка на свидетелите с
ищеца и вътрешната противоречивост на показанията. Неправилно и в
противоречие на процесуалните правила са кредитирани изготвените по
делото заключения на СОЕ и СТЕ, без да отчете че при изготвяне на оценката
на автомобилите са ползвани само ел. сайтове, не е взето предвид
техническото състояние на автомобилите преди 02.09.2022г., липсата на
възможност да се оцени труда и материалите, необходими за привеждането им
във вид, годен за изложение на ретроавтомобили, както и че въпреки
оспорването на заключението на СТЕ съдът е отказал да допусне
провеждането на допълнителна и комплексна тройна Съдебно техническа-
хидроложка експертиза. Твърди се също, че от доказателствата по делото не се
установява наличие на действие/бездействие от страна на Община Цар К.,
изразяващо се в липса на провеждане на мероприятия по почистване на
натрупани наноси в отводнителното съоръжение. Счита, че на 02.09.2022г. се е
осъществило форсмажорно обстоятелство – проливен дъжд, бедствие, което е
било непредвидимо и вредите са били причинени от него. Оспорват се и
изводите относно настъпването на вредите и техния размер. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен, евентуално да се присъди обезщетение в по-нисък размер.
Община Цар К. е подала и частна жалба, срещу определение №
187/09.04.2024г., с което е осъдена по реда на чл.77 ГПК да заплати по сметка
а ОС Разград сума в размер на 381лв., представляваща възнаграждение на
вещо лице, изготвило приетото от първоинстанционния съд заключение по
СТЕ. В жалбата се твърди, че неправилно, след постановяване на решението, с
което съдът се е произнесъл и по разноските, с обжалваното определение, без
да е отправено искане от някоя от страните за изменение е осъдил ищеца да
заплати допълнителни разноски за възнаграждение на вещо лице. Оспорва
размера на възнаграждението, посочен в представената от вещото лице
справка- декларация като твърди, че са включени задачи и изготвяне на
доклад, които не са били възлагани от съда. По подробно изложени доводи,
моли за отмяна на определението.
В отговор на жалбата С. Й. оспорва доводите в нея, като поддържа
други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Отправя
искане обжалваното решение да се потвърди.
В съдебно заседание и с представени писмени становища, страните поддържат
изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, като всяка
претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски апелативен съд, при проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на
чл.269, пр.1 ГПК, не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази
2
следното:
Производството пред Окръжен съд Разград е образувано по предявен от
Й. С. Й. срещу Община Цар К. осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД,
вр. Чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати на сумата от 26 000
лева, като частичен иск от обща сума в размер на 75 260лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане
на 15бр., от които 14 леки автомобила и 1 бр. товарен автомобил, подробно
описани в исковата молба с марка, модел, цвят, рег. №, № на двигател и № на
рама, ведно със законната лихва считано от 02.09.2022г. / датата на
увреждането/.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл:
ищецът е собственик на два недвижими имота, находящи се в гр.Цар К.,
ул.“Паисий Хилендарски“, с идентификатори: 77308.502.134 и 77308.502.92,
които се намират в близост и по протежение на дере, явяващо се десен приток
на р.Хлебаровска. Единият от имотите, ищецът използвал за хобито си –
реставрация и колекциониране на стари ретро автомобили, като в имота имало
гарирани множество автомобили. На 02.09.2022г. в резултата на силен дъжд се
образували водосбори в нивите над града и водата придошла в
неподдържаното и затлачено дере до имотите на ищеца и ги залели с вода, кал,
наноси, строителни и растителни отпадъци. В резултата на наводнението били
повредени и станали негодни за ползване 15 бр. от гарираните в имота на ул.
“Паисий Хилендарски“ № 1 автомобила. Унищожена била покъщнина, бяла и
черна техника. Ищецът твърди, че наводняването на имота е в резултат на
неизпълнение на задълженията на Община Цар К., съгласно чл.11 ЗМСМА,
чл.137, чл.138 и чл.139 от Закона за видите, да поддържа и почиства
намиращото се в близост до имота дере, което представлява имот- общинска
собственост, поради което и същата носи отговорност за причинените му
имуществени вреди. С оглед изложеното е отправил искане за положително
произнасяне по предявения иск.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че на 02.09.2022г. на
територията на гр. Цар К. е имало наводнение. Оспорва твърденията на ищеца,
че посочените в исковата молба автомобили и движими вещи са се намирали в
имота и че същите са увредени в резултат на наводнението, както и, че същите
са били технически изправни и реставрирани. Излага, че вероятно се касае за
лисни МПС, които ищецът е използвал за лична употреба или продажба, като
не е ясно какво е било техническото състояние на същите към 02.09.2022г. и
дали е проверявана тяхната изправност. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради неполагане на достатъчни
грижи от страна на ищеца за обезопасяване на имота му, извършване на
строителство, неотговарящо на изискванията на ЗУТ. Твърди също, че дерето
е извън урбанизираната територия на населеното място, поради което и
Общината няма задължение да го поддържа и почиства.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, а и от представените доказателства се
установява, че ищецът е собственик на два съседни имота, находящи се в гр.
3
Цар К., ул. “Паисий Хилендарски“ № 1 и № 2.
Съгласно справка на НИМХ, Варна, Хидрометеорологична лаборатория
Разград на 02.09.2022г. в гр. Цар К. за времето от 15,30часа до 17,40часа е
валял силен дъжд и слаб до умерен дъжд с прекъсвания от 21,10ч. до
полунощ. Общото количество дъжд е 40л./кв.м.
От показанията на свидетелите Е. Й. / брат на ищеца/ и П.Е.К. се
установява, че в имота под №1 ищецът съхранявал закупени от него леки
автомобили, предимно марка „ВАЗ“. Автомобилите били над 10бр., закупвани
в продължение на няколко години с цел реставрация и представяне на
изложения за „ретро автомобили“. Автомобилите се придвижвали до
съответните места на изложенията посредством платформа. Част от
автомобилите се съхранявали под навес, с бетонен под. Някои от
автомобилите били в двора на тревата, покрити с мрежа против градушка.
Поради валелия на 02.09.2022г. дъжд и придошла вода имотът на ищеца бил
наводнен и 15бр. от автомобилите, които са се намирали в него също били
наводнени и повредени. Една от колите били повлечени от водата до центъра
на града. В двора водата била дълбока около 1,50 м. След наводняването,
колите не работели, защото били повредени от калта и водата. Ищецът
възложил на свидетеля К. експертна оценка на повредените автомобили.
Свидетелят огледал автомобилите, намиращи се в имота на ищеца на
27.09.2022г. и оценил 15 бр. от тях, за които сметнал, че не могат да бъдат
възстановени, поради наличие на кал в двигателите.
Свидетелят Й. е заявил в показанията си, че всички къщи, намиращи се
по протежение на дерето били наводнени. Според свидетеля дерето се намира
непосредствено до пътя.
По делото е представен протокол №1/09.11.2022г. от извършена по
сигнал на ищеца съвместна проверка от БДДР и служители на Община Цар К.,
в който е констатирано, че дерето е със силно намалена проводимост поради
натрупани наноси. Представени са и доказателства за извършени от БДДР
проверки през 2016г. и 2020г., които не са имали предмет на обследване
процесното дере. На 22.11.2016г., при проверка, комисия е установила наличие
на тиня и камъни, отклоняващи водното течение под моста на ул.“Кирил и
Методий“.
Представени са протоколи от извършени през 2017г. и 2018г. проверки
от РИОСВ Русе и БДДР на речното легло на река „Хлебаровска“, деретата и
прилежащите към тях територии, които не са имали за обект и не са обхванали
дерето в близост до имота на ищеца.
От представените от ответника доказателства е видно, че след дъжда,
валял на 02.09.2022г., въз основа на заповед № ОПМ-019/05.09.2022г. на
областен управител на Област Разград са проведени заседания на комисията с
представители на РИОСВ, съставени са три констативни протокола, в които е
посочено, че речното легло на р.“Хлебаровска“ е обрасъл с многогодишна
храстовидна растителност, речното легло е с намалена проводимост, поради
паднали дървета и клони, както и поради нарушено сечение на профила на
реката, което затруднява естественото протичане на водата, явяващо се
предпоставка за повишеното ниво.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно оценителната
4
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
процесните 15 бр. автомобили не представляват „историческо превозно
средство“ по смисъла на Наредба №1-45/2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. 13 бр. от
автомобилите са на възраст над 30 години и отговарят на изискванията за
„историческо превозно средство“ и могат да бъдат регистрирани като такива
след издаване на идентификационна карта от Международната асоциация за
старинни автомобили. Вещото лице е определило средна пазарна цена на
всеки от автомобилите, като общата оценка на 15 броя автомобили, към
02.09.2022г. е в размер на 77 355 лева. Според заключението на експерта, в
резултат на наводнението автомобилите са били трайно увредени и негодни за
експлоатация. Констатирани са следните щети: двигател пълен с вода и кал;
блокирали динамо и стартер; запалителна система-делко, кабели, релета са
корозирали; скоростна кутия е пълна с вода и кал; блокирали притискателен
диск, феродов диск и аксиален лагер; блокирана спирачна система; увредени
са спирачна помпа, предни спирачни апарати и задни спирачни цилиндри;
пълни с вода и кал диференциал и карбуратор; увреден съединител, запушен
воден радиатор; блокирани от кал перки на вентилатора; изпускателните
гърнета и катализатор са запушени от тиня; купето е пълно с тиня, като е
унищожен интериорът на купето; кухините в гредите на носещата
конструкция на купето са пълни с кал; силно замърсени боя и лаково покритие
от външната страна на купето. Вещото лице е посочило, че за
възстановяването на автомобилите в първоначалния им вид е необходимо
извършване на трудоемки операции по демонтаж и монтаж на всички
увредени от калта и тинята детайли, измиването им с вода и специални
течности, подмяна на масла, филтри, тапицерия, детайли от запалителната,
осветителната и отоплителната системи, на спирачната система, интериора,
пребоядисване. Предвид състоянието на автомобилите, вещото лице е приело,
че стойността на разходите за възстановяването на щетите е равно на
пазарната им стойност в състояние на изправност, а общата стойност на
разходите за възстановяване е в размер на 77 355лв.а е пълен с кал и вода;
Съгласно заключенията на приетите по делото основна и допълнителна
СТЕ: при моста на кръстовището на ул.“Хаджи Димитър и ул.“Кл. Охридски“
в гр. Цар К., бетонираното светло сечение е трапецовидно/ с много малки
откоси и размери/; разстоянието до заустването в р.“Хлебаровска“, измерено
по карта е 416,3 м.; при пасарелката на ул.“Х. Димитър“, където е и
местонахождението на имотите на ищеца, светлото триъгълно сечение е
небетонирано и с размери L=8,50м. и H=1,2 м.; Участъкът от ул. “П.
Хилендарски“, в който се намират имотите на ищеца е с ниво по-ниско,
спрямо изградената пасарелка, с денивелация от 0,85м., което предопределя
сечение – 3 кв.м.; разстоянието, измерено по карта от моста на кръстовището
до пасарелката срещу ул. “Паисий Хилендарски“ на ул.“Х. Димитър“ е 242м.;
на 88м. след пасарелката вещото лице е извършило измерване на профила на
дерето, като е установило, че от пасарелката до края на ул. “Хаджи Димитър“
разстоянието е 310м. и там е най-ниската част на водосборна област с площ от
5 489,244 дка., като се събират две основни дерета. Процесното дере се нанася
изцяло на територията на ПИ 77308.502.471, с площ общо 27 770 кв.м, който
попада в урбанизираната територия на града. Вещото лице посочва, че същото
5
представлява елемент на техническата инфраструктура, с предназначение –
хидромелиоративен преносно-отвеждащ провод/открит канал/ и е част от
мрежата със съоръжения от пътната инфраструктура; изградено е за
предпазване от вредното въздействие на водите; Съгласно разпоредбата на
чл.137, ал.3 ЗУТ, представлява съоръжение трата категория, с елементи на
общински пътища, улици от първостепенна улична мрежа, както и от
техническата инфраструктура, хидротехнически и хидромелиоративни мрежи,
съоръжения и инсталации. Има хидроложки Функции – осигуряване на
достатъчна проводимост за минимизиране на вредното въздействие на водите
при преминаване на висока вълна, с определена обезпеченост на
максималните водни количества, при условията на пълна обезпеченост, след
почистване и коригиране на профилите. Съгласно стандартите, съоръжението
трябва да е предвидено за преминаване на високи вълни с по-голяма
обезпеченост – 100%, 50%, 20%, 10% или повтаряемост веднъж на 20 години.
Анализирайки данните за падналите валежи на 02.09.2022г. и извършените
проверки на съоръжението и дадените предписания, вещото лице е посочило,
че към този момент, съоръжението не е могло да изпълнява своите функции.
От заустването в р. “Хлебаровска“ до пасарелката, която е в близост до
имотите на ищеца, съоръжението представлява отводнителен канал, който
преди пасарелката по посока на движението на водните количества профила е
с площ от 3кв.в., с пропускателна способност само 7,5 м3. Според вещото
лице при такава ограничена пропускателна способност неизбежно е следвал
разлив, предвид ситуационното разположение на процесните имоти в
нивелационно отношение е следвало да се извърши удълбаване и изграждане
на дига на десния бряг, както и подходящо приемно съоръжение. В тази част
дерето не отговаря на нормите за корекция на реки/ дерета и хидротехнически
съоръжения. В заключение вещото лице е направило извод, че разлива на
02.09.2022г. и наводняването на процесните имоти е е в следствие на
ограничената пропускателна способност на съоръжението в резултат на
неизвършване на мероприятия по почистване на натрупани наноси. Вещото
лице е онагледило констатациите и изводите си на приложени към
заключението скици и таблици. В съдебно заседание, вещото лице е дало
пояснения, че до имот 203, посочен на скицата съм заключението е налице
коректно изграждане на съоръжението, след което, при имоти 203 и 204
профилът се смалява. При пасарелката до имота на ищеца е почти на „0“, като
самата пасарелка е с 82см. над нивото на терена и профилът на съоръжението
се губи, обрасъл с треви и храсти. Извън границите на града заустване също
не е извършено. При оглед на място, вещото лице е установило, че са налице
следи от наводнението, като по стените има следи до къде е било нивото на
водата, като по стената на гаража от към улицата е измерено ниво на водата -
72 см.
Смаляването на профила на дерето след пасарелката до имота на ищеца,
както и следите от наводнението по оградите и постройките на сградите са
установени и при извършен оглед в присъствие на страните и участие на
вещото лице, изготвило заключенията на СТЕ.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че първоинстанционния съд е направил обоснован и законосъобразен извод за
наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
6
ответника по реда на чл.45 ЗЗД, вр. Чл.49 ЗЗД. Предявените искове са
основателни и доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗДД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно причинил другиму, като на основание чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него по повод изпълнението а тази работа и за вредите
настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е
следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия.
И двете разпоредби уреждат института на непозволеното увреждане,
изхождайки от общия облигационен принцип „не вреди другиму“.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността
на възложителя е гаранционно обезпечителна и безвиновна – той отговаря за
действията и бездействията на своите работници и служители, на които е
възложил работата или в чиито задължения се изпълнение на определени,
нормативно регламентирани задължения.
За да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗДД
е необходимо да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.45
ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при и по повод
изпълнение на възложената работа или от бездействието на изпълнителя,
когато е следвало да се осъществят определени действия. За възникването на
отговорността е необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези
две норми предпоставки, а именно: да е осъществено деяние – действие или
бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди,
които да са в причинно следствено връзка с противоправното деяние;
деянието да е извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е
възложил работа, при или по повод на която са причинени така установените
вреди.
В настоящия случай наличието на посочените предпоставки за
ангажирането на отговорността на Община Цар К. при условията на чл.49, вр.
Чл.45 ЗЗД се установява от представените по делото доказателства.
Установено е по делото, че в резултат на настъпилото на 02.09.2022г.
наводняването на имота на ищеца са се наводнили и намиращите се в него
15бр. автомобили, същия и претърпял причинени имуществени щети.
Безспорно от всички събрани доказателства се установява, че вредите са
причинени от разлива на води от дерето, намиращо се в близост до имота на
ищеца, поради това, че това съоръжение е било с профил почти на кота „0“,
обрасло с треви и храсти и не може да поеме, водата която постъпва в него.
Тези вреди следва да бъдат обезщетени от ответника Община Цар К., която е
задължена да организира поддържането, ремонтирането и почистването на
дерето, съгласно чл.137 и чл.138 ЗВ.
Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на
ответника, че наводнението на посочената дата е настъпило в резултат на
неподдържане и почистване на съоръжения, които се намират извън
урбанизираната територия на града, поради което и той не следва да отговаря
за причинените вреди. От доказателствата по делото безспорно се установява,
че процесното съоръжение – дере, съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗОС
7
представлява публична общинска собственост, тъй като същото е
предназначено да задоволява потребности от местно значение – отвеждане на
води, достигнали до урбанизираната територия на гр. Цар К.. Съгласно чл.11
ЗОС имотите общинска собственост се управляват от собственика - общината
в интерес на населението в общината, съобразно законовите разпоредби и с
грижата на добър стопанин. От събраните по делото доказателства не се
установява изграждането на друго съоръжение или осигурена друга
възможност за отвеждане на дъждовните води от територията на населеното
място и в частност в района, в който се намират имотите на ищеца, освен
процесното дере. Поддръжка, почистване и ремонт на това дере следва да се
осъществява от Община Цар К., в качеството й на собственик и ползвател на
имота/дерето, което представлява част от цялостната инфраструктурна мрежа.
От данните по делото, съдът намира за безспорно установено, че служителите
на община Цар К. не са изпълнили задълженията си по организация и
поддържане, ремонт и поддържане на съоръжението. При извършените
проверки през 2016г., 2017г., 2018г. и 2020г., извършени от , дерето, намиращо
се в близост до имотите на ищеца не е било обект на обследване. Не се
установява и изпълнение на дейности по чл.137 ЗВ, свързани с мероприятия
по изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета.
Представените по делото доказателства, включително и заключението
на СТЕ не установяват, че Община Цар К., като собственик на съоръжението –
дере е изпълнила вменените й от закона задължения да поддържа същото в
състояние да изпълнява функциите си за отводняване. Напротив установява
се, че дерето е било непочистено и некоректно оформено като размери, което
не е позволило при валежа на 02.09.2022г. през него да премине водно
количество от 40 л/кв. м. По тази причина и прииждащата вода в следствие на
валежа се е разляла извън дерето и е наводнила улиците и имотите, находящи
се в близост до него, включително и имота на ищеца, както и намиращите се в
имота автомобили.
От представените доказателства се установява, че автомобилите са
собственост на ищеца, закупувани в периода 2020г.-2022г. Не се установява
ищецът да е имал поведение / действия или бездействия/, допринесло за
увреждането на автомобилите.
В резултат на наводнението на процесните 15 бр. автомобили са
нанесени повреди, предвид естеството и вида на които те не могат да бъдат
възстановени. Съгласно приетото по делото заключение на СОЕ общата
стойност на вредите е в размер на 77 355лв. Предвид установеното по делото,
че процесните автомобили не са представлявали „историческо превозно
средство“ по смисъла на Наредба № 1-45/2000г. и определената оценка е по
пазарни цени на автомобили, регистрирани като лични МПС, към периода на
закупуването им, без включване на разходи за евентуална реставрация и
поправки, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не са
изследвани твърденията на ищеца, че автомобилите са били „Ретро“ и същите
са били реставрирани.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че преди
датата на наводнението автомобилите са били в добро техническо състояние,
както и, че не са били ползвани за движение по пътищата. Ирелевантни в
настоящото производство са и обстоятелствата дали автомобилите са били
8
излагани на изложения, по какъв начин са били придвижвани до местата на
провеждането им, сключвана ли е застраховка „гражданска отговорност“ и
заплащани ли са съответните данъци.
Настоящият съдебен състав, намира че правилно ОС Разград е приел, че
обезщетението на претърпените от ищеца имуществени вреди- пълно
увреждане на 15бр. автомобили, подробно описани в исковата молба е в общ
размер на 77 355лв. Предвид предявената частична претенция, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 26 000лв., ведно със законната лихва, считано
от 02.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС
Разград, решението следва да бъде потвърдено.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователна и частната жалба
срещу определение №187/09.04.2024г., постановено по реда на чл.77 ГПК, с
което Община Цар К. е осъдена да заплати по сметка на съда сума в размер на
381лв., представляваща дължима на вещо лице възнаграждение за изготвена и
приета по делото допълнителна СТЕ. Производството по делото пред ОС
Разград е приключило с постановено решение № 46/07.03.2024г., с което
предявеният срещу Община Цар К. иск с правно основание чл.49 ЗЗД е уважен
в предявения размер. Във връзка с молба вх.№1402/18.03.2024г., подадена от
Пламен Панайотов – вещо лице изготвило заключение по възложена
допълнителна СТЕ, Окръжен съд Разград е констатирал, че с протоколно
определение от 20.09.2023г. е поставена допълнителна задача на СТЕ и е
указано, че депозита за възнаграждение ще бъде определен след представяне
на справка-декларация от вещото лице. Допълнителното заключение е
изготвено и представено по делото в срок, ведно със справка-декларация, че
възнаграждението за извършената работа е в размер на 381лв. Съдът е
пропуснал да задължи ответника по делото, по чието искане е допусната
допълнителната СТЕ да внесе депозит за възнаграждение на вещото лице. С
разпореждане № 186/20.03.2024г. на ответника по делото е предоставена
възможност да внесе дължимото на вещото лице възнаграждение в размер на
381лв., в седмичен срок от съобщението, като е указана и възможността
разноските да бъдат събрани по реда на чл.77 ГПК.
С определение №187/09.04.2024г., съдът е приел, че съгласно изхода от
спора, разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
като в случая същият е останал задължен със сумата за разноски за
възнаграждение на вещо лице и на основание чл.77 ГПК е осъдил Община
Цар К. да заплати по сметка на Окръжен съд - Разград разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 381лв.
Съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК, ако страната остане задължена за
разноски по делото, съдът постановява принудителното им събиране. Съдът
присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.
Пропускът на съда да укаже коя от страните следва да внесе депозит за
възнаграждение на вещото лице, не дерогира приложението на разпоредбата
на чл.76 и чл.77 ГПК. В случая, предвид изхода на делото, в тежест на
ответната община следва да се възложат всички разноски по делото, същата
не е заплатила сума за възнаграждение на вещото лице, изготвило заключение
9
по допусната СТЕ, поради което и се явява страна, която е останала задължена
за разноски под формата на възнаграждение за вещо лице, дължима по делото
и същата следва да бъде събрана по принудително по реда на чл.77 ГПК.
Посочената разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.248
ГПК, като с нея е предвиден ред за събиране на разноски, за които страната е
останала задължена и не е предвиден срок за постановяване на определение за
принудителното им събиране. Разпоредбата на чл. 77 ГПК е именно способ за
събиране на такси и разноски, след постановяване на краен акт в
производството.
По изложените съображение определението е правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода от спора, Община Цар К. следва да бъде осъдена да
заплати на адв. К. М. адвокатско възнаграждение за осъщественото във
въззивното производство процесуално представителство на Й. С. Й. в размер
на 2730лв., на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/07.03.2024г. , постановено по гр. д. №
343/2022г. по описа на Окръжен съд – Разград.
ПОТВЪРЖДАВА определение №187/09.04.2024г., постановено по гр. д.
№ 343/2022г., по описа на ОС Разград.
ОСЪЖДА Община Цар К. да заплати на адв. К. М. сумата от 2730лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото във въззивното
производство процесуално представителство на Й. С. Й. на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10