№ 330
гр. Шумен , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500360 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 419 и чл. 420, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба рег. № 3327/09.06.2021 г. от Г. В. Х. от гр. Ш., ул. ..., .,
срещу Разпореждане № 499/23.04.2021 г. за допускане на незабавно изпълнение на Заповед
№ 239/23.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, по ч. гр. д. № 1106/2021 г. по описа на ШРС, срещу жалбоподателя в полза на
заявителя "Ново Финанс" ООД, ЕИК *********, и издаване на изпълнителен лист, в частта
относно вземанията за следните суми: 1683,33лв. наказателна лихва за периода 28.08.2020 г.
– 14.04.2021 г.; 1200 лв. договорна неустойка, произтичащи от договор за заем № 248-ШН
от 27.09.2018 г., както и 19358,33 лв. наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021
г. и 13800лв. договорна неустойка, произтичащи от договор за заем № 249-ШН от 28.09.2018
г. и двата договора, обезпечени с нот.акт за договорна ипотека № 187, том 3, рег.№ 8808,
дело № 439/2018 г. от 28.09.2018 г. на нотариус с рег. № * на НК с район на действие района
на ШРС. Жалбоподателят счита разпореждането, в атакуваните му части за неправилно и
необосновано. Счита клаузата, определяща наказателната лихва в размер на 5% месечно
върху заемната сума за нищожна на основание чл.37 от ЗКНИП, поради противоречие на
чл.43 от ЗКНИП. Според жалбоподателя посочената клауза противоречи и на чл.143, т.5
ЗЗП. Досежно договорната неустойка посочена в чл.2.7 от двата договора за заем,
обективирани в договора за ипотека, предвиждаща при предсрочно прекратяване на
договора, поради неизпълнение от страна на потребителя, същият да дължи неустойка в
размер на 60% върху пълния размер на заетата сума, жалбоподателят счита, че тя също е
неравноправна и нищожна на посочените законови основания. Нарушени са критериите за
валидност на неустойката, посочени в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Предвид
изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение в
атакуваните му части и да обезсили издадения изпълнителен лист в тези части. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв. държавна такса и 1500
1
лв. адвокатско възнаграждение. Прилага адвокатско пълномощно, договор за предоставяне
на правна услуга и разписка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Ново Финанс“ ООД, гр. Варна, чрез
пълномощника си адв. Д. Т. от АК гр. В., в който излага становище за недопустимост на
жалбата, поради неподаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжника, а по същество и за
нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Постъпила е и частна жалба рег.№ 4572/09.07.2021 г. от "Ново Финанс" ООД, гр.
Варна, с ЕИК *********, против определение № 538/10.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 1106/2021 г.
по описа на ШРС, с което е спряно изпълнението по изп.д.№ 2021*0400395 на ЧСИ с рег.№
* с район на действие ШОС, по отношение на длъжника Г. В. Х., за сумите от 1683,33лв.
наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021 г.; 1200 лв. договорна неустойка,
произтичащи от договор за заем № 248-ШН от 27.09.2018 г. и сумите от 19358,33 лв.
наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021 г. и 13800лв. договорна неустойка,
произтичащи от договор за заем № 249-ШН от 28.09.2018 г. и двата обезпечени с договорна
ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот с н.а. № 187, н.д. № 439/2018 г. на
нотариус № * с район на действие, района на ШРС. Жалбоподателят счита определението за
неправилно и незаконосъобразно. Излага, че изпълнението може да бъде спряно на
основание чл.420, ал.1 ГПК при две обстоятелства, когато се представи надлежно
обезпечение на кредитора по чл.180 и чл.181 ЗЗД или същото е подкрепено с убедителни
писмени доказателства за недължимост на вземането. В случая не се установява да е налице
нито една от двете хипотези за спиране - представени доказателства или надлежно
обезпечение. Хипотезата на ал.2 на чл.420 ГПК според жалбоподателя също изисква
представяне на убедителни писмени доказателства за недължимост на вземането. Относно
твърденията на длъжника за неравноправие съгласно чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, на клаузите на
чл.2.6 и чл.2.7 от договорите за заем излага, че формираните лихви, вкл. наказателните са
право на кредитора да получи възнаграждение за предоставения кредит. Не се нарушава
изискването за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията
на страните. Твърди, че неустойката за забава съгласно чл.2.6 от двата договора се начислява
само върху непогасената част от главницата. Същата следва от деня, следващ падеж на
задължението и няма начислявана мораторна лихва върху същото задължение.
Задължението за неустойка има за цел да обезщети вредите, причинени на кредитора от
забавеното изпълнение. Относно договорната неустойка по чл.2.7 от двата договора в
размер на 60% от заемната сума, обективирана в нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека, счита че също не противоречи на добрите нрави. Съгласно чл.41 ал.3 и
ал.4 ЗКНИП кредиторът има право на обезщетение или неустойка при предсрочно
прекратяване на договора. Тя има за цел да обезщети вредите /пропуснати ползи/, които
кредиторът ще претърпи от загубата на дохода, който би получил за срока на действие на
договора за кредит, ако не беше прекратен, който е в размер на дължимата за този период
2
възнаградителна лихва. Задължението е определяемо и се съдържа като основание в
документа /т.1 и т.2 от ипотечния акт/. Основава се на конкретни факти- настъпване на
забава в плащанията и прекратяване на договора. Предвид изложеното моли за отмяна на
атакуваното определение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък
/какъвто липсва към частната жалба/. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна по въззивното производство по частната жалба.
Ответникът по жалбата Г. В. Х. е представил писмен отговор по реда и в срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на частната жалба. Моли
същата да бъде оставена без уважение.
Шуменският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:
Частната жалба по чл.419 ГПК е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и
е процесуално допустима. В срок е подадено и възражението по чл. 414 от ГПК. Разгледана
по същество, съдът намира частната жалбата и за основателна.
Производството пред ШРС е образувано по депозирано от "Ново Финанс" ООД, ЕИК:
********* заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 6 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г. В. Х. от гр. Ш.,
за сумата от 64694,45лв., представляваща задължение по т.1 и т.2 от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег.№ 6347, дв. вх.рег.№ 3298, акт № 129, том 2, дело №
3581, на Агенцията по вписванията Служба по вписванията гр. Шумен, където са
обективирани текстове на Договор за заем № 248-ШН/27.09.2018 г. и Договор за заем №
249-ШН/28.09.2018 г., за сумата от 2000 лв. неплатена главница; сумата 288,89 лв. лихва,
сумата от 1683,33 лв. наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021 г.; сумата от
1200лв. договорна лихва; сумата от 3,33 лв. законна лихва за периода 14.04.2021 г. –
23.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 23 000 лв. неплатена
главница; сумата от 3322,22 лв. лихва; сумата от 19358,33 лв. наказателна лихва за периода
28.08.2020 г. – 14.04.2021 г.; сумата от 13800 лв. договорна неустойка; сумата от 38.33 лв.
законна лихва за периода от 14.04.2021 г. – 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 1294 лв. държавна
такса и сумата 2000 лв. адвокатско възнаграждение. С разпореждане № 499/23.04.2021 г. е
постановено незабавно изпълнение и е издадена Заповед № 239/23.04.2021 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
78/27.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1106/2021 г. по описа на ШРС.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта за
изпълнение, настоящата частна жалба по чл.419 ГПК, както и искане за спиране на
изпълнението по изп.д.№ 2021*0400395 на ЧСИ с рег.№ * с район на действие, района на
ШОС, само досежно сумите 1683,33 лв. наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. –
14.04.2021 г.; 1200 лв. договорна неустойка, произтичащи от договори за заем № 248-ШН от
27.09.2018 г. и сумите от 19358,33 лв. наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. –
3
14.04.2021 г. и 13800 лв. договорна неустойка, произтичащи от договор за заем № 249-ШН
от 28.09.2018 г. С определение № 538/10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1106/2021 г. на ШРС е
постановено частично спиране, относно посочените суми. На основание чл.415 ГПК е
указано на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в месечен срок като
довнесе дължимата държавна такса. По заповедното производство са представени
доказателства за предявяването на иска в законовия срок.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Съгласно чл.419, ал.1 ГПК /в редакцията след изм. с ДВ бр.100/2019 г./, на
обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,
т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно, а не самото изпълнение. Съгласно
ал.3 на чл.419 ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на
чл.418, ал.2 ГПК, изр.1 и ал.3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбите на чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът постановява незабавно
изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл.417 от ГПК е
редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която
следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни
изисквания за неговото издаване. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК /изм. с ДВ
бр.100/2019г./ съдът следва да провери и дали искането не е в противоречие със закона или с
добрите нрави и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че установи такова
противоречие или основаване на искането на неравноправна клауза, съдът е длъжен да
откаже да издаде заповед за изпълнение. С оглед качеството на заемателя, е налице договор
с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират
приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за
потребителски кредит, а съгласно чл.40 ЗКНИП и за кредитите обезпечени с ипотека се
прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на
една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.
Според изричната разпоредба на чл.417, т.6 от ГПК, заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение когато вземането се основава на договор за залог или
ипотечен акт по чл.160 и чл.173, ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл. 173, ал.3 от ЗЗД, ако вземането е
за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът
може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, какъвто е настоящият случая.
Представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 187, том 2, рег.№
4
8808, дело № 439/28.09.2018 г., вписан в Службата по вписванията под акт № 129, том 2,
дело № 3581/2018 г., вх.рег. № 6347/28.09.2018 г., е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на заявителя срещу длъжника.
Обявяването на вземанията по двата договора за кредит за предсрочно изискуеми се
установява от представени от заявителя два броя уведомителни писма и разписки за личното
им получаване от длъжника на 14.04.2021 г.
При извършената служебна проверка за противоречие на искането със закона и с
добрите нрави, и за наличие на неравноправни клаузи в договорите за кредит, обективирани
в нотариалния акт за договорна ипотека, съдът констатира следното:
Оспорените вземания се основават на клаузите на чл.2.6, т.2.7 и т.2.8 от договори за
паричен заем № 248-ШН/27.09.2018 г. и № 249-ШН/28.09.2018г., възпроизведени в т.1 и т.2
от представения документ по чл. 417, т.6 от ГПК - нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека. Съгласно посочените клаузи "При забава в погасяването на дължима
вноска дори с един ден /след 28-мо число на месеца/, или при частично погасяване на
дължимата вноска в размер по-малък от определения в погасителния план, заемодателят ще
начислява наказателна лихва в размер на 5% месечно върху остатъчната заемна сума. При
забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане сроковете за
плащане, както и при неизпълнение на задълженията на заемополучателя произтичащи от
договора за заем за заплащане на гаранционна вноска от договора, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6 има и право да прекрати
договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума по договор или
евентуално платената заемна сума, заедно с неустойка в размер на 60% върху пълния размер
на заемната сума. При предсрочно прекратяване на договора, поради забава в погасяването
на дължимата вноска или поради невнасянето на гаранционната вноска съгласно чл.2.7
цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл. 2. 6. от
договора има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от
заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60%, изчислена върху пълния
размер на заемната сума. Заемополучателят дължи и наказателна лихва в размер на 5%
месечно, върху стойността на заемната сума /главница/ към датата на прекратяване на
договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълно погасяване на главницата и всички
други лихви дължими по договора за заем".
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение на основание
посочените клаузи противоречи на добрите нрави, както и че уговорките са неравноправни
на основание чл.143, ал.1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и задължават потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение и неустойка.
Съдебната практика еднозначно приема, че добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
5
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В този смисъл е ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК и
мн. др.
Видно от приложените 2бр. погасителни планове, на кредитополучателя са
предоставени два кредита за срок от по 60 м. При кредита за 23000лв. длъжникът следва да
заплати 59 вноски в размер на 383,33лв. представляващи лихва и ГПР /общо 23000лв./ и на
60-тата вноска да заплати главницата от 23000лв. и лихва и ГПР в размер на 383,33лв. При
кредита в размер на 2000лв. длъжникът следва да заплаща месечна вноска по 33,33лв.
представляваща лихва и ГПР /в общ размер на 2000лв./, а на 60-тата вноска следва да
заплати главница 2000лв. и 33,33лв. лихва и ГПР.
Уговорените договорни неустойки в случая възлизат на 13800лв. и 1200лв. по двата
договора за кредит, представляващи по 60 % от всяка една главница – 23000лв. и 2000лв.
Неустойките се изчисляват върху целия размер на главниците, независимо от това, дали
заемополучателят е върнал част от кредита. На практика, това означава, че дори длъжникът
да е върнал 90 % от дължимите вноски, в случай на обявена предсрочна изискуемост, за
останалите неплатени вноски той пак ще дължи неустойка в същите размери – 60 % от
пълния размер на предоставените кредити. Така уговорените неустоечни клаузи не държат
сметка за размера на неизпълнената част от задължението, което е в разрез с
обезщетителната функция на неустойката.
Размерът на вредите, които би претърпял кредитора, е в пряка зависимост от вида и
размера на неизпълненото задължение, докато в случая размерът на дължимата неустойка
не е поставен в такава зависимост. Законът признава право на кредитора да иска
обезщетение за неизпълнено парично задължение в размер на законната лихва за забава,
която е шест пъти по-ниска от уговорените неустойки, и то само върху неизпълнената част
от задължението. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите
нрави се прави към момента на сключване на договора, а не към момента на предявяване на
иска. Уговорените неустойки в посочените размери излизат извън границите и на
признатите от закона обезпечителна и санкционна функции, доколкото вземанията са
обезпечени с ипотека върху недвижим имот и рискът за кредитора е сведен до минимум. С
оглед паричния характер на задължението вероятността кредиторът да претърпи дори
близки по размер вреди е практически изключена.
6
Същото се отнася и до обезщетението за забавено плащане /наказателна лихва/, която е
определена в размер на 5% месечно и се начислява върху целия размер на главницата.
Съгласно чл.43, ал.1 и 2 от ЗКНИП, при забава на потребителя кредиторът има право на
обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата, а
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай така определеното
обезщетение за забава /наказателна лихва/ надвишава законната лихва за просрочени
задължения, а освен това същото се начислява и върху целия размер на главницата.
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила
от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на
сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до
настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала
законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му е
10,00%. С клаузите, с които е уговорена наказателна лихва, надвишаваща законната лихва
по просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите,
поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна,
съгласно чл.143, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП.
По изложените съображения, съдът достига до извода, че разпореждането за незабавно
изпълнение, касателно сумите представляващи наказателна лихва за забавено плащане и
договорна неустойка, е неправилно и следва да бъде отменено, заявлението в посочените
части следва да бъде отхвърлено, а издаденият изпълнителен лист обезсилен в същите
части.
По разноските:
Жалбоподателят Г. В. Х. претендира разноски за настоящото производство в размер на
15 лв. държавна такса и 1500лв. адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК. С
оглед изхода на делото по частната жалба по чл.419 ГПК и като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, както и характера на производството, съдът счита, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК за държавна
такса в размер на 15лв. и адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съгласно
чл.7,ал.1,т.7 във вр. с ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за настоящата инстанция възнаграждението е в размер на
537лв., или общо в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
552лв.
По частната жалба по чл.420, ал.3 ГПК, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото по частната жалба по чл. 419 от ГПК, при отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителният лист, в
атакуваните части, правният интерес от обжалването на определението по чл. 420 от ГПК за
7
спиране на изпълнението досежно посочените части отпада, тъй като при частично
обезсилен изпълнителен лист образуваното въз основа на него изпълнително производство
следва да бъде прекратено в тези части на основание чл. 433, ал.1, т. 3 от ГПК. По
изложените съображения въззивният съд счита, че частната жалба против определение №
538/10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1106/2021 г. на ШРС следва да се остави без разглеждане и да
се прекрати производството по делото в тази част.
С оглед изхода на делото по частната жалба по чл.420 от ГПК на жалбоподателят
„Нови Финанс“ ООД не се следват разноски.
На основание чл.19 от ТТРКССГПК жалбоподателят „Ново Финанс“ ООД дължи
държавна такса за производството по частната жалба по чл.420, ал.3 ГПК в размер на 15лв.,
която не е заплатена по делото. Предвид това ще следва същият да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШОС държавна такса в размер на 15лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 499/23.04.2021 г. за допускане на незабавно изпълнение на
Заповед № 239/23.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1106/2021 г. на ШРС,
срещу длъжника Г. В. Х. от гр. Ш., в полза на заявителя „Ново Финанс“ ООД гр. Варна,
ЕИК *********, в частта, относно следните суми: 1683,33 лв. наказателна лихва за периода
28.08.2020 г. – 14.04.2021 г.; 1200 лв. договорна неустойка, произтичащи от Договор за заем
№ 248-ШН от 27.09.2018 г. и сумите от 19358,33 лв. наказателна лихва за периода
28.08.2020 г. – 14.04.2021 г. и 13800 лв. договорна неустойка, произтичащи от Договор за
заем № 249-ШН от 28.09.2018 г., двата обезпечени с нотариален акт за договорна ипотека
върху собствен на длъжника недвижим имот № 187, том 2, рег.№ 8808, дело №
439/28.09.2018 г., вписан в Службата по вписванията под акт № 129, том 2, дело №
3581/2018 г., вх.рег. № 6347/28.09.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление рег. № 1748/23.04.2021 г. на "Ново Финанс"
ООД, гр. Варна, в частта, с която е поискано допускане по реда на чл. 418 от ГПК на
незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издаване на изпълнителен
лист, спрямо длъжника Г. В. Х. от гр. Ш., относно следните суми: 1683,33 лв. наказателна
лихва за периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021 г.; 1200 лв. договорна неустойка, произтичащи
от Договор за заем № 248-ШН от 27.09.2018 г. и сумите от 19358,33 лв. наказателна лихва за
периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021 г. и 13800 лв. договорна неустойка, произтичащи от
Договор за заем № 249-ШН от 28.09.2018 г., двата обезпечени с нотариален акт за договорна
ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот № 187, том 2, рег.№ 8808, дело №
439/28.09.2018 г., вписан в Службата по вписванията под акт № 129, том 2, дело №
8
3581/2018 г., вх.рег. № 6347/28.09.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 78/27.04.2021 г., издаден въз основа на
Разпореждане № 499/2021 г. по ч.гр.д.№ 1106/2021 г. на ШРС, в частта относно следните
суми: 1683,33 лв. наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021 г.; 1200 лв.
договорна неустойка, произтичащи от Договор за заем № 248-ШН от 27.09.2018 г. и сумите
от 19358,33 лв. наказателна лихва за периода 28.08.2020 г. – 14.04.2021 г. и 13800 лв.
договорна неустойка, произтичащи от Договор за заем № 249-ШН от 28.09.2018 г., двата
обезпечени с нотариален акт за договорна ипотека върху собствен на длъжника недвижим
имот № 187, том 2, рег.№ 8808, дело № 439/28.09.2018 г., вписан в Службата по
вписванията под акт № 129, том 2, дело № 3581/2018 г., вх.рег. № 6347/28.09.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба рег.№ 4572/09.07.2021 г. от "Ново
Финанс" ООД, гр. Варна, с ЕИК *********, против Определение № 538/10.06.2021 г. по
ч.гр.д.№ 1106/2021 г. по описа на ШРС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА "Ново Финанс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. "Иван Срацимир" № 2, да заплати на Г. В. Х., с ЕГН ********** от гр. Ш., ул.
... деловодни разноски за настоящото производство в размер на 552лв., от които 15 лв.
държавна такса и 537лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Ново Финанс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. "Иван Срацимир" № 2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Шуменски окръжен съд държавна такса в размер на 15 лв.
Определението в частта, с която производството по делото се прекратява подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна в едноседмичен срок от
съобщаването му. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9