№ 11822
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110131680 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на Е. Н. А. срещу „...“ ЕАД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5717 лева,
представляваща сбор от главница – 2180 лв., начислени лихви – 2287 лв. и начислени
такси от ответника, съгласно декларирани данни от последния в ЦКР, като погасена по
давност.
В исковата молба се твърди, че в полза на ответника била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 51128/2017 г. по описа на СРС, 160 с-в, връчена на ищеца на
03.08.2020 г. последният депозирал възражение, а на ответника-заявител били дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед, но
тъй като това не било сторено, заповедта за изпълнение от 02.10.2017 г. била
обезсилена с влязло в сила Определение от 19.10.2020 г. Сочи, че ответникът
продължавал да претендира процесното вземане, доколкото същото било декларирано
пред ЦКР, въпреки че било погасено по давност още през 2020 г. Поддържа давността
за вземането да не била прекъсвана, тъй като ответникът не бил извършвал никакви
действия по изпълнение на вземането. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...“ ЕАД е подал писмен
отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Сочи, че между ищеца и
„...“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № SPEL-10567957/29.01.2014
г., с падежна дата 05.08.2015 г., вземанията по който били прехвърлени в полза на
ответника. Отправя искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Поддържа, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е предприемал действия по принудително събиране
на вземането, а също така признава иска. Сочи, че ищецът е могъл да отправи
извънсъдебно възражение, включително и да поиска кредиторът извънсъдебно да
зачете давността. В тази връзка поддържа, че кредиторът има установена практика при
направено извънсъдебно възражение за давност.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на исковете. Признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По
арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК.
За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на
активното поведение на ответника като кредитор, на съдебните, а в някои случаи и на
извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо
бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат
(определение № 474/2019 г. по ч. гр. д № 3063/2019 г. на IV г. о., определение №
534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, III г. о. и др.).
Константна е съдебната практика, че при липса на извънсъдебна покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод
за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба;
но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност.
Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът
да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане,
респ. оспори предявения основателен иск. В случая липсват данни ищецът да се е
позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, т.е. да е
поискал от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес,
респ. срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането.
Подаването на информация до ЦКР за наличието на непогасено задължение на
ищеца към него е в изпълнение на задълженията на кредитора по чл. 10, ал. 1 и чл. 19,
ал. 2 от цитираната Наредба, с която се цели поддържане на актуална информация за
кредитната задлъжнялост на лицата за последните пет години. Настоящият съдебен
състав споделя становището в правната теория, че по давност се погасява не самото
вземане на кредитора, а правото на принудителното му изпълнение, поради което за
кредитора е съществувало задължение да подава информация до БНБ- ЦКР за това
естествено задължение на ищеца към него. Ето защо тези действия на кредитора не
могат да се приемат като неправомерни, нито като такива, които обуславят
необходимост длъжникът да се защити чрез иск (в този смисъл е и Определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 534/6.12.2019
2
г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, III г.о.).
Видно от ангажираните доказателства, в срока за отговор на исковата молба
ответникът е признал предявения иск. Наред с това от приетите по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод, че от ответника са били
предприети действия за събиране на вземането, освен подаваните от последния данни
в ЦКР на БНБ данни. Последното, както е прието по-горе в мотивите, не сочи на
такова поведение, респективно да обоснове извода, че последното претендира
посочените вземания от Е. А.. Всички тези обстоятелства обосновават извода, че с
извънсъдебното си поведение ответникът не е дал повод на ищеца да защити правата
си по съдебен ред, поради което е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът
не следва да отговаря за сторените по делото разноски.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, с оглед на което следва да му се присъди такова в минимален размер
от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Н. А., ЕГН **********,
адрес гр. ..., срещу „...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Н. А. не дължи на „...“ ЕАД сумата от 5717
лева, формирана съгласно декларирани данни от ответника в ЦКР като сбор от
главница – 2180 лв., начислени лихви – 2287 лв. и начислени такси от ответника,
представляващи вземания по договор за потребителски кредит № SPEL-
10567957/29.01.2014 г., сключен между ищеца и „...“ ЕАД, прехвърлени в полза на
ответника на основание договор за цесия.
ОСЪЖДА Е. Н. А., ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК: ... сумата от
100 лева – разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3