Решение по дело №165/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2024 г.
Съдия: Галена Петкова Дякова
Дело: 20237200700165
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                     № 737

 

гр. Русе, 28. 02.2024 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Русе, IX – ти състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                                        Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и прокурора          ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като  разгледа  докладваното  от съдия ДЯКОВА               адм. дело № 165 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.      

 

Образувано е по искова молба, подадена от „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД, със седалище: гр. Русе срещу Областна дирекция на МВР – Русе. Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, произлизащи oт незаконосъобразни действия на полицейски служител при ОД на МВР - Русе, състоящи се в предаването с разписка, изготвена от полицейския служител Д. Г. – полицейски инспектор в РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе, на снегорин, черен на цвят, модел „Premium“, 6,5 к.с., с размери 60-90-110см., на лицето В.С.В., в размер на 972, 89 лева за периода от връщане на вещта от полицейския орган на В.С.В., а именно от 22.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 03.04.2023 г. Претендираната сума представлява 250, 00 лева главница по паричен заем, обективиран в Заложен билет № 106446 от 26.02.2022 г.; 86, 75 лева договорна лихва, считано от 22.03.2022 г. до 03.04.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ и 636, 14 лева такса за ползване на заема, считано от 22.03.2022 г. до 03.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР - Русе, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Й. в писмен отговор на исковата молба вх. № 2851 от 04.07.2023 г. по описа на съда /л. л. 39 – 41 от делото/, в съдебно заседание в хода по същество на делото и в депозирана по делото писмена защита оспорва изцяло предявения иск като излага съображения за неоснователността му. Претендира заплащане на разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, че искът е неоснователен.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени, включително изпратената от трета неучастваща в производството страна - Районна прокуратура - Русе пр. пр. № 1759/2022 г. в оригинал, и гласни доказателства, както и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск за обезвреда с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 972, 89 лева за понесени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностно лице при Областна дирекция на МВР – Русе – полицейски инспектор в РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе Д.Д.Г..

Видно от приложената към материалите по делото пр. пр. № 1759/2022 г. по описа на РП – Русе, в РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе е била извършена проверка по преписка № 4569 ЗМ-34 от 28.02.2022 г. по описа на районното управление. Преписката е била образувана по повод съобщение за извършено престъпление под горния номер, подадено от лицето В.С. ***, в което се съобщава, че за периода от 22:00 часа на 25.02.2022 г. до 13:00 часа на 26.02.2022 г., в имота му в с. Иваново, ул. „Иван Александър“ № 11 било проникнато през незаключена врата и от селскостопанска постройка е извършена кражба на 1 бр. стар електрожен марка „Кракра“, и 1 бр. ръчен моторен снегорин „Premium, 6,5 k.s. черен на цвят. Нанесените щети били на стойност около 1 100, 00 лева. Към момента на подаването на съобщението, В. не можел да открие документи за липсващите вещи. Били извършени проверки на заложни къщи на територията на гр. Русе, като се установило, че в Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД, гр. Русе, на ул.„Рила“ № 44, на 26.02.2022 г., лицето С.В.С. ***, е заложил 1 бр. вещ снегорин, марка „Premium, 6,5 k.s. за сумата от 250, 00 лева със Заложен билет № 106446 от 26.02.2022 г. Служителят в заложната къща – Я. Л. е предал с протокол за доброволно предаване  от 28.02.2023г. заложената вещ – снегорин на мл. полицейски инспектор О. О. от РУ гр.Две могили при ОД МВР Русе. Снето му е било писмено обяснение, в което е обяснил гореописаното. С Разписка от 22.03.2022 г. Д. Г. - полицейски инспектор от РУ - Две Могили предава на В.С. ***, същата вещ, която е предадена доброволно от заложната къща.

Служителят в заложната къща – А. С. е предала с протокол за доброволно предаване  от 19.04.2022г. заложния билет на полицейски инспектор Д. Г. *** за нуждите на проверката.

Бил е призован за снемане на писмени обяснения по случая С.В.С.. Същият е заявил, че от много години не живее в дома на родителите си в с. Иваново, а живее на квартира в гр. Русе и рядко посещава родителите си. През нощта на 25.02.2022 г. срещу 26.02.2022 г., около 01:00 часа, е посетил сам дома на родителите си в с. Иваново, като е отишъл с такси. Вратите са били отключени и е взел от стопанските постройки до къщата 1 бр. моторен снегорин-ръчен и 1 бр. стар електрожен, които били на баща му. Направил това, защото бил в безизходица и нямал никакви средства, ходел на работа като извършвал хидроизолация, но поради лошите метеорологични условия не можал да си довърши обекта и все още не му било платено. След като закарал снегорина в гр. Русе с такси, го заложил в „Заложна къща Монарх“, на ул. „Рила“, за сумата от 250, 00 лева, като възнамерявал след като си вземе парите от свършената работа да го откупи и да го върне на баща си. Не му казал, защото той нямало да му разреши да го направи или да му даде пари. Съжалявал за стореното и заявил, че няма да посещава повече дома на родителите си. На С.В.С. е бил съставен протокол за полицейско предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, като му е била разяснена наказателната отговорност по чл. 170, ал. 1 от НК.

Бил е призован за снемане на подробни обяснения и В.С.В.. Същият обяснил, че след като разбрал, че вещите са откраднати от сина му С.С. от дома му, в последствие с разписка му бил предаден 1 бр. Снегорин марка „Premium-6,5 k.s.-черен на цвят с размери 60x90x110 см.

Приложена е Справка от извършена проверка по идентична преписка № 45693М-26/29.03.2021 г. по описа на РУ - Две могили.

Преписка № 4569 ЗМ-34 от 28.02.2022 г. по описа на РУ - Две могили, е била изпратена в Районна прокуратура - Русе, с мнение за образуване на досъдебно производство по чл. 195, ал. 1 т. 4 от НК срещу С.В.С..

С постановление от 22.06.2022 г., прокурор при РП – Русе на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 213 от НПК е отказал да образува наказателно производство и е прекратил проверката по прокурорска преписка № 1759/2022 г. по описа на РП – Русе, преписка № 4569 ЗМ-34 от 28.02.2022 г. по описа на Районно управление – Две могили при ОД на МВР – Русе.

Въз основа на данните по преписката, прокурорът е формирал правен извод за това, че кражбата на процесния снегорин от дома на В.С.В. осъществява състав на престъпление от частен характер по смисъла на чл. 218в, т. 2 от НК – когато пострадалият е възходящ роднина на извършителя на кражбата.

Относно попълнената пред залогодателя декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, с която С.В.С. декларирал пред комисионера, че предадената от него в заложната къща вещ – процесния снегорин е негова собственост и я е придобил чрез покупка, прокурорът е приел, че данните по преписката сочат на деяние, което покрива признаците на престъпление по чл. 313, ал. 3 от НК, извършено от С.В.С.. Приложил е, обаче, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като е квалифицирал деянието като малозначително, предвид роднинските отношения между В.С.В. и С.В.С., изразеното съжаление от последния, като е отчел, че действително С. е изтърпявал наказания лишаване от свобода, но от последното такова – 2016 г. до настоящия момент са изминали 6 години, както и обстоятелството, че заложената вещ е възстановена на правоимащото лице.  

В исковата молба на „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД се твърди, че със Заложен билет № 106446 от 26.02.2022 г. лицето С.В.С. ***, е заложило движима вещ, представляваща снегорин, черен на цвят, premium, 6,5 к.с., с размери 60-90-10 см. Исковата претенция се основава на твърдения за незаконосъобразност на действията на полицейския инспектор в РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе, от които се твърди, че са настъпили имуществени вреди за периода от 22.03.2022 г. до подаване на исковата молба. Накратко ищецът обобщава следните релевантни към исковата му претенция факти и обстоятелства по следния начин: с Протокол за доброволно предаване заложената вещ - снегорин, черен на цвят, модел „Premium, 6,5 к.с., с размери 60-90-10 см. е предадена на Огнян Обретенов, полицейски служител в РУ - Две могили от Я. Л., който е комисионер в заложната къща. Впоследствие вещта е върната на лице, обявило се за неин собственик, като процесуалният представител на ищеца твърди, че това е извършено, без да са били налице доказателства за собствеността. Твърди, че действията са извършени от служителя Д. Д.Г. и се изразяват в следното: с Разписка от 22.03.2022 г. същият полицейски инспектор от РУ - Две Могили предава на В.С. ***, същата тази движима вещ, за която, според твърденията ищеца, по пр. пр. 1759/2022 г. по описа на РП – Русе нямало данни, че е негова собственост, освен личните и непроверени твърдения на В.. Твърди, че това е извършено, въпреки че вещта била иззета от дружеството-ищец и на което би трябвало да се върне. Твърди, че ЗК Монарх Кредит Груп е държало вещта на законно основание - сочения в исковата молба заложен билет, дала е пари в заем срещу залог на тази вещ, с оглед на което безспорно остава ощетена от действията на служителя на МВР. Конкретните фактически действия, които се твърди, че са незаконосъобразни и на които се основава исковата претенция са връщането с разписка на вещ на лице, което не е собственик, вместо на лице, от което е била иззета и я е владяло на законово основание, при което последното - ищец по настоящото дело, търпи имуществени вреди. Фактическото действие се изразява в предаването с разписка, изготвена от полицейския служител Д. Г., на снегорин, черен на цвят, модел „Premium", 6,5 к.с., с размери 60-90-10 см., на лицето В.С. ***, без служителят да се е уверил че това лице е собственик на тази вещ, вместо да я върне на ищеца, от когото е била иззета. Твърди, че това действие не се основава на административен акт или на закона, като било в нарушение на изискванията на правната норма на чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от НПК, която гласи, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Ищецът сочи, че цитираната правна норма е относима към казуса, макар и в случая да е била извършена само полицейска проверка, а не е било образувано досъдебно производство, като от друга страна нито в ЗМВР, нито в ЗСВ били налице разпоредби, регламентиращи разпореждането с веществени доказателства или на вещи, предадени при проверки, доколкото при проверки под прокурорско наблюдение се прилагат съответните разпоредби на НПК, при липса на такива в горепосочените закони, а и житейската логика изисквала от когото е иззета вещта, да се върне на него, а не на лица, които твърдели, че е тяхна, при това без да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Според ищеца, доколкото полицейските инспектори извършват служебните си задължения при спазването и съблюдаването на закона, то тяхната дейност следва изцяло да се подчинява на ЗМВР. В този нормативен акт липсвали правни норми, регламентиращи правото им да връщат иззети при полицейски проверки вещи на лица твърдящи, че имат право на собственост - като В.С.В., без да са го доказали, още повече, че следвало да се съобрази и фактът, че РП - Русе, изрично постановила, че не е налице престъпление. С Разписка от 22.03.2022 г. полицейският инспектор Д. Г. предава на В.С. ***, процесната вещ. С Постановление от 22.06.2022 г. по пр. пр. № 1759/2022 г. по описа на РП – Русе е постановен отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на престъпление – на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, като се посочва, че въпросната вещ е върната на тъжителя срещу разписка.

В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи на първо място, че от мотивите на прокурора, с които е отказал да образува наказателно производство по отношение на извършената от дома на В.С.В. кражба на въпросния снегорин, РП – Русе не е приела, че извършеното от сина му С.В.С. деяние не съставлява престъпление, а че същото осъществява състав на престъпление от частен характер по смисъла на чл. 218в, т. 2 от НК, наказателното преследване за което се извършва въз основа на подадена тъжба пред съответния първоинстанционен съд (по арг. на чл. 80 от НПК), като в случая не са налице основания за приложение на чл. 49 от НПК, тъй като В. може да защитава сам интересите си.

С цел установяване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелите В.С.В., П. В. В. и С.В.С. се потвърждава гореизложената фактическа обстановка, като свидетелите подробно изясняват събитията, случили се през февруари, март 2022 г. по повод кражбата на въпросния снегорин от дома на В., извършена от сина му С., впоследствие залагането на тази вещ в заложна къща, собственост на ищеца, както и какви действия са били извършени след това от свидетелите и от полицейските служители в РУ – Две могили във връзка с връщането на вещта на нейния собственик – лицето В.С.В.. Разпитан е и полицейският служител Д. Д.Г. - полицейски инспектор в РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, който е върнал процесния снегорин на В.. Свидетелят дава изключително подробни показания за гореописаните събития, а именно, че той е извършил оперативно-издирвателните действия по повод постъпилия заявителски сигнал от лицето В.С.В., че в качеството му на полицейски служител, на него му е известно, че синът на В. – С.В.С. представлява интерес за органите на МВР като често извършвал кражби. Свидетелят се свързал със С., като последният признал, че той е откраднал снегорина от дома на баща му, след което го заложил в заложна къща, собственост на ищеца. Снегоринът бил доброволно предаден от служител в заложната къща на друг полицейски служител. Впоследствие снегоринът бил разпознат от В. и съпругата му, били снети писмени обяснения от В. и с разписка, подписана от полицейския служител и от В., снегоринът бил върнат на последния. Към този момент св. Г. изготвил и снимков материал на вещта. В последствие били представени и документи, установяващи собствеността, при което свидетелят констатирал, че номерата на снегорина по документи и на въпросния снегорин по изготвения от него снимков материал са едни и същи.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство са представени от ответната страна и писмени доказателства – заверени преписи от Фискален бон от 04.10.2018 г.; Протокол за рекламация № *********/17.10.2018 г. и Гаранционни условия за електрически и бензинови градински инструменти от 04.10.2018 г., отнасящи се за снигорин КСМ624  24011400287, издадени на купувач В.В. – л.61 от делото, като това са документите, удостоверяващи собствеността над вещта.

Правни изводи

Исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, а като ответник е посочено юридическото лице, в чиято структура е това длъжностно лице, от чийто незаконосъобразни действия се твърди, че са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.

Разгледана по същество, исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, основаваща се на посоченото действие, е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Нормата на ал. 2 предвижда, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл.203 от АПК, исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл.205 от АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на така очертания фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже наличието на причинени вреди, действията, довели до причиняване на вредите и причинно-следствената връзка между установените вреди и действията на ответника, т.е. в случая се касае за главно и пълно доказване на фактите, при установяването на които би могло да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки за носене на отговорност за причинени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът, в настоящия си състав, намира, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки. В хода на производството ищецът не успя да докаже наличието на нито един от елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а дори неналичието на който и да е от тях е основание за отхвърляне на претенцията. Действията на полицейския инспектор, които ищецът твърди, че са незаконосъобразни, не са фактически. Те не представляват фактически или юридически действия по смисъла на чл. 204 от АПК. Същите са в изпълнение на правомощия, които са вменени на полицейския служител, с разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи. Те не представляват действия при или по повод административна дейност, поради което не представляват такива, за които е предвидена отговорността по ЗОДОВ. Не е налице хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК. Не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице от състава на ОД на МВР - Русе. Не са налице действия от страна на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Действията на полицейския служител са в съответствие с основните дейности на МВР, прогласени в чл. 6 от ЗМВР, както и в съответствие с чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Основание за оперативно-издирвателна дейност са и други действия, а не са само по искане на органите на досъдебното производство, каквито твърдения има в исковата молба и в проведените открити съдебни заседания от страна на процесуалните представители на ищеца. Съгласно чл.9, ал.1, т.1 от ЗМВР основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са данни за подготвени, извършващи се или довършени престъпления. Съгласно чл.67 от ЗМВР полицейските органи, какъвто безспорно е инспектор Д. Г., предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. В случая не само, че не е налице незаконосъобразно действие, напротив установява се изпълнение на служебни задължения изцяло в съответствие със закона - да бъде върната в патримониума на собственика една противозаконно отнета му движима вещ. Този принцип е заложен и в разпоредбата на чл.111, ал.2 от НПК:“ Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.“ В случая разпоредбата е неприложима буквално, тъй като не е налице образувано досъдебно производство. Въпреки това наблюдаващият прокурор по преписката е информиран за връщането на вещта. В постановлението от 22.06.2022г. връщането е отбелязано и не е коментирано като незаконосъобразно, напротив, то е част от последователните действия, които се извършват в хода на проверката, част от която е връщане на вещите на правоимащите, от които са отнети, като в случая няма спор по въпроса, че процесният снегорин е предмет на кражба.

Законът не поставя изискване за форма по повод собствеността на такава движима вещ — малък снегорин. Това, че към момента на извършване на полицейската проверка собствениците не са открили документите, удостоверяващи собствеността върху снегорина, не ги прави несобственици. Документите са били открити от тях в последствие, като при извършена съпоставка на вписаните в тях данни и изготвения снимков материал на процесния снегорин, полицейският служител е установил съответствие. Документите, удостоверяващи собствеността, са представени в хода на съдебното дирене в настоящото производство от страна на ответника като писмени доказателства. Събирането им е напълно в унисон с процесуалните способи за събиране на доказателства, с оглед на което съдът ги приема като писмени доказателства, част от доказателствения материал по делото, и ги кредитира изцяло.

По делото по категоричен начин се установява, че към момента на предаването на вещта, полицейският служител е действал в съответствие с изискванията на закона като е предал същата на правоимащо лице.

Безспорно се установява, че вещта е собственост на лицето В.С.В.. Свидетелските показания на всички свидетели в тази посока са абсолютно последователни, еднопосочни и категорични.

Въз основа на данните по делото, няма никакво съмнение, противно на твърденията на процесуален представител на ищеца, че е установено противоправно отнемане на чужда движима вещ, за което органите на реда са били законосъобразно сезирани и са предприети необходимите действия, и производството по прокурорската преписка не е прекратено поради това, че престъпното деяние не е извършено, а предвид родствената връзка между лицата и реда за преследване по тъжба на пострадалия /арг. от чл. 218в, т. 2 от НК/.

Твърдяната щета има гражданскоправен характер и произтича от облигационното правоотношение между С.В.С. - заемателя и „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД, към което ОД на МВР - Русе и нейните служители нямат каквото и да било отношение.

По делото по категоричен начин е установено и кой е заложил процесната вещ и това не е нейният собственик – В.С.В.. Както вече бе посочено, установено е, че е налице противоправно отнемане на движимата вещ от С.В.С. от патримониума на баща му В.В.. Защитаваните обществени отношения, за които е предвидено реализирането на наказателната отговорност са с превес над частните граждански отношения и в този контекст полицейският служител е имал правомощието да предприеме действия за предотвратяването на последиците от престъплението. В тази връзка са били предприетите от него оперативно-издирвателни действия, и след като е установил кой е извършителят на деянието, кой е собственик на вещта, след като същата е била доброволно предадена от служител на заложната къща, в съответствие със закона полицейският служител е предал въпросната вещ на нейния собственик.

По делото остана неясно откъде черпи твърденията си ищецът, че вещта е предадена от полицейския служител на лице, което само твърди, че е собственик, без да го е доказало. Още повече, самият ищец не представя доказателства лицето, предало вещта в заложната къща да се легитимирало като собственик на тази вещ с надлежен документ, удостоверяващ това качество. В конкретния случай полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от закона и действията му по връщане на снегорина на неговия собственик не представляват своеволно поведение от негова страна, както се твърди в исковата молба. Нито в хода на извършената полицейска проверка, нито в образуваната прокурорска преписка, нито пък в хода на настоящото съдебно производство, не е било налице каквото и да било съмнение в това, че С.В.С. е отнел противоправно от патримониума на баща му В.С.В. въпросната вещ.

Само за пълнота на изложението, настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи и следното:

В настоящото производство ищецът прави опит да противопостави едно заложно право на правото на собственост. Заложното право е резултат от облигационно правоотношение между ищеца и С.В.С.. Отношенията, произтичащи от заложния билет, имат облигационен характер - между лицето, залогодател С.В.С. и „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД. Претенциите на ищеца, произтичащи от тези правоотношения, не могат да се реализират по реда на ЗОДОВ, а по общия гражданскоправен ред.

Посочените облигационни правоотношения са породени на основание сключен договор между заложната къща и заемателя /в случая това е лицето С.В.С./, с който заложната къща предоставя на заемателя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да плати уговорените лихви и такси (чл. 14, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи). Договорът между заложната къща и заемателя се сключва във формата на заложен билет по образец съгласно приложение № 4. Заложният билет се оформя в два еднообразни екземпляра - по един за заложната къща и за заемателя (ал. 2). При сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5 (ал.3). За даване в залог на чужда вещ в заложна къща се изисква изрично писмено пълномощно от собственика на вещта с нотариална заверка на подписа и съдържанието (ал. 4). С декларацията – Приложение 5 по чл. 14, ал. 3 от наредбата, залогодателят декларира, че е собственик на заложената от него вещ и на какво основание я е придобил, а ако не е собственик, посочва, че залага дадената вещ в качеството му на пълномощник на собственика й като в декларацията се вписват лични данни на последния – трите имена, ЕГН, постоянен/настоящ адрес.

Относима към конкретния казус, в отношенията между собственика на вещта В.С.В. и заложната къща, която действително се е явявала добросъвестен владелец на процесната вещ на основание сключения договор със залогодателя С.В.С., е разпоредбата на чл. 78, ал. 2, изр. първо от Закона за собствеността, съгласно която собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. На основание разпоредбата на чл. 151 от Закона за задълженията и договорите, ако залогът обезпечава чуждо задължение, какъвто несъмнено е настоящият случай – задължението по заложния билет да върне заетата парична сума и да плати уговорените лихви и такси е на С.В.С., който е син на В.С.В., който пък е собственикът на вещта, последният може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора. От друга страна, съгласно правната норма на чл. 157 от ЗЗД, действително заложната къща има следните права: да държи заложената вещ, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло (ал. 1) и ако бъде лишен от държането на вещта (какъвто несъмнено е настоящия случай), той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира, т.е. в случая от собственика на вещта – В.В..

Но както беше посочено по-горе в настоящото изложение, правоотношенията, породени на основание заложния билет, имат облигационен характер. Страни по тях са заложната къща, залогодателят, който в случая не е собственик на заложената вещ и собственикът на вещта. Претендираните въз основа на този заложен билет права от страна на заложната къща следва да бъдат насочени към лицето, с което е бил сключен договорът по чл. 14 от Наредбата за дейността на заложните къщи или към собственика на вещта. ОД на МВР – Русе, нейни административни органи или длъжностни лица нямат каквото и да било отношение към тези претенции, поради което те не следва да бъдат реализирани по реда на ЗОДОВ, а по общия гражданскоправен ред.  

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от  ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, в случая ОД на МВР - Русе.

Предвид факта, че вредите по ЗОДОВ следва да са причинени от незаконосъобразни действия, бездействия или административен акт, то не е налице и причинно-следствена връзка между твърдяните действия и претендираните вреди.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от действие или бездействие от вида, посочен в чл.203, ал. 1 от АПК. Следва да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отменения акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни. В случая не се установи, че претендираните на основание чл.1 от ЗОДОВ имуществени вреди произтичат от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган и длъжностни лица от ОД на МВР - Русе при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което не са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника и предявения главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Исковете за заплащане на законна лихва са акцесорни и поради неоснователност и недоказаност на главния иск следва също да бъдат отхвърлени.

При прилагането на правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита. Съдът определя размера му на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от ЗПП, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД срещу Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, произлизащи oт незаконосъобразни действия на полицейски служител при ОД на МВР - Русе по предаването с разписка, изготвена от полицейския служител Д. Г., на снегорин, черен на цвят, модел „Premium“, 6,5 к.с., с размери 60-90-110 см., на лицето В.С. ***, в общ размер на 972, 89 лева за периода от връщане на вещта от полицейския орган - 22.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 03.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вземането.

 

ОСЪЖДА „Заложна къща Монарх Кредит Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. “Рила“ № 44, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: