РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. ХАСКОВО, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Д.Г. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500011 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №278/18.Х.2022 г. постановено по гражданско дело
№1482/2021 г. Районен съд-Димитровград оставя без разглеждане предявения
от „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. „Княз Александър
Дондуков" № 19, етаж 2 (като частен правоприемник - цесионер на „Банка
ДСК" ЕАД - цедент), против Д. И. Й., ЕГН ********** от град *** иск с
правно основание по чл.422 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, за установяване
съществуването на парично вземане, за които са издадени Заповед №
706/23.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и Изпълнителен лист № 843 от 23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 766/2017
г. по описа на Районен съд Димитровград, произтичащи от неизпълнение на
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 02.06.2014 г. и включващи: 1000 лева — главница, 623,09
лева - договорна лихва за периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 п, 6,30 лева -
1
наказателна лихва за забава за периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 г. и
121,53 лева - такси и несъдебни разноски, както и претенцията за присъждане
на разноските, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 766/2017
г. по описа на Районен съд Димитровград в размер на 85,02 лева,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като
процесуално недопустим.
Съдът прекратява производството по г.д. 1482/2021 г. по описа на
Районен съд-Димитровград и обезсилва Заповед № 706 от 23.05.2017г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 т.2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. 766/2017 по опис на Районен съд-
Димитровград, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист срещу
длъжника Д. И. Й., ЕГН ********** от град ***.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение са останали от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД,поради което искат неговата отмяна като неправилно и
незаконосъобразно,вместо което да се постанови решение,с което да се уважи
предявената претенция.
Пред РС-Димитровград било доказано валидно възникнало
правоотношение между Д. И. Й. и „Банка ДСК“ ЕАД по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
02.VI.2014 г. както и промяната на страната на кредитора чрез договор за
покупк-продажба на вземания от 08.VIII.2017 г. между банката и „ОТП
Факторинг“ ЕАД.Цесията била извършена след издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане №*** г. в полза на банката.
Изводът на РС-Димитровград относно недопустимостта на предявеният
иск,поради липсата на активна процедсуална легитимация на „ОТП
Факторинг“ ЕАД да води искът по чл.422 от ГПК,тъй-като дружеството не
било банка, бил неправилен. Ищецът бил надлежен кредитор на длъжника.В
ТР №4/18.VI.2014 г. по т.д.№4/2013 г. изрично било прието,че при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от
ГПК,легитимиран да го предяви бил и цесионерът,ако е спазил срока по
чл.415 ал.I от ГПК.В тази насока били и определение №665/04.ХI.2019 г. по
ч.т.д. №2390/2019 на ВКС 2 т.о. и определение №102/24.II.2020 г. по ч.т.д.
2
№2643/2019 г. на ВКС,2 т.о.
Ограничението по т.4Г от горното тълкувателно решение относно
качеството на кредитора,важало според въззивникът само за настъпило
частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа документо по чл.417 от ГПК,но не и при
предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
Въззиваемата страна представя отговор на въззивната жалба,с който
изцяло намира атакуваното решение за правилно и иска неговото
потвърждаване,като споделя изложените в него доводи.Посочва се,че и
самото изпълнително производство въз основа на издадената заповед било с
взискател банката,а не цесионера по вземането.
В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях доводи и
възражения.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици.Същата е обективиран израз на субективните му права на
защита.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба.
Безспорно по делото е ,че въззиваемият Д. И. Й. и „Банка ДСК“ ЕАД са
страни по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 02.VI.2014 г.Банката е заявила и е получила на
3
основание чл.417 от ГПК заповед №706/23.V.2017 г. по ч. гр. д. № 766/2017 г.
по описа на Районен съд Димитровград за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ като Д. И. Й. е разпоредено да заплати на банката
произтичащи от неизпълнение на договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 02.06.2014 г. и
включващи: 1000 лева — главница, 623,09 лева - договорна лихва за периода
от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 п, 6,30 лева - наказателна лихва за забава за
периода от 21.07.2014 г. до 18.05.2017 г. и 121,53 лева - такси и несъдебни
разноски.Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист № 843 от
23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 766/2017 г. по описа на Районен съд Димитровград.
След издаване на заповедта,на 08.VIII.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД чрез
договор за покупк-продажба на вземания прехвърля вземането си на „ОТП
Факторинг“ ЕАД,което от своя страна предявява претенцията по чл.422 от
ГПК против длъжника на 18.VIII.2021 г. което действие е в рамките на
месечния срок от връчване на съобщението по чл.415 от ГПК на банката на
19.VII.2021 г.
При тези обстоятелства първата инстанция е приела,че предявеният от
цесионера иск по чл.422 от ГПК е недопустим,поради липсата на активна
процесуална легитимация.Този извод е обоснован с обстоятелството,че
исковото производство по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното
производство.Заповедта за изпълнение обаче била издадена поради особеното
качество на заявителя-банка,изведено като отделно основание по чл.417 ал.I
т.2 от ГПК.Първата инстанция приела,че след като е настъпила цесия с
цесионер лице,което не е банка,не може да получи заповед за
изпълнение,респ. да предяви и иск за съществуване на
вземането,независимо,че цесията е осъществена след издаване на заповедта за
изпълнение в полза на банката.Особеното качество на кредитора следвало да
се съобрази и в тази хипотеза,тъй-като иначе би си стигнало до заобикаляне
на закона,а и исковото производство по чл.422 от ГПК било придължение на
заповедното.
Решаващия извод на първата инстанция при постановяване на
обжалваното решение е неправилен и в противоречие със
закона,Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК,така и с актуалната практика на ВКС по подобни случаи.
4
Забраната за издаване на заповед за изпълнение в режима на чл.417 от
ГПК въз основа на заявление,подадено от различен от визираните в нормата
особени субекти въз основа на частно правоприемство,действа само по
отношение на този етап от производството.Действително при настъпила
цесия,която е вид частно правоприемство между първоначалния кредитор и
цесионера,ако първоначалния кредитор е бил банка,а цесионера не е банка,то
последният не може да получи заповед за изпълнение на парично вземане по
чл.417 от ГПК,тъй-като няма особения статут на праводателя,заради който е
предвиден и този специален ред за осъществяване на вземанията.Това
разрешение обаче важи само в хипотеза ако цесията е осъществена преди
подаване на заявлението за издаване на заповед по реда на чл.417 от ГПК.В
т.4Г от Тълкувателното решение на ВКС изрично е посочено,че когато
изпълнителното основание е по чл.417 ал.I т.2 от ГПК и е издадено с оглед
особено качество на кредитора, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо
последният да притежава същото качество.Забраната е ограничена само до
издаване на заповед за изпълнение и не се простира до възможността при
настъпила след издаването й цесия,цесионера да предяви надлежно иск за
съществуване на вземането,дори ако не е особен субект,в случая банка.
В т.10Б от горното тълкувателно решение изрично е посочено от друга
страна,че при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422,респ. 415 ал.I от ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът,
като намира приложение нормата на чл.226 от ГПК. Легитимиран да предяви
иска обаче е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415 от ГПК.В случая при
преценка на легитимацията въобще не се обсъжда дали цесионера е сред
особените субекти по чл.417 от ГПК,което води до извода,че същият е
активно легитимиран само по силата на твърдението че е титуляр на
вземането въз основа на цесия и при предявяване на иска в законовия срок.
Следва да се има предвид и че т.4 и т.10 от тълкувателното решение
изясняват различни правни материи-т.10 извежда предпоставките за
предявяване на иска за съществуване на вземането по издадената заповед,а т.4
обсъжда основанията за издаване на заповед за изпълнение.Следователно
двете точки не се припокриват, тъй-като изясняват и дават тълкуване на
5
различни правни институти-предпоставкикте за издаване на заповед за
изпълнение и предпоставките за предявяване на иск за установяване на
вземане.
При предявяване на иск по чл.422 от ГПК нито законът,нито
тълкувателното решение изискват цесионерът да има особеното качество на
лицата по чл.417 от ГПК,за да е легитимиран да предяви претенция за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК.Забраната касае единствено издаването на заповед за изпълнение,тъй-
като само в това производство качеството на кредитора води до
осъществяване на вземането по облекчен ред.След издаването на заповедта
особения кредитор е реализирал това си право.Същото обхваща по силата на
закона само процедурата по издаване на заповед,не и евентуалното
производство от исков ред по чл.422 от ГПК.Последващото цедиране не
заличава правните последици от издаването на заповедта по чл.417 от
ГПК.Поради това и при предявяване на иск,като настоящия не се осъществява
заобикаляне на закона.Такова би било налице само ако различно от банката
лице се ползва от облекчения ред по чл.417 от ГПК.
В тази насока е постоянната актуална практика на ВКС-Определение
№447/26.V.2022 г. по гр.дело №777/2022 г. на ВКС,3 гр.о.,Определение
№102/24.II.2020 г. по ч.т.д.№2643/2019 г. на ВКС,2 т.о.;Определение
№665/04.11.2019 г. по ч.т.д.№2390/2019 г. на ВКС 2 т.д.;Определение
№501/16.ХII.2020 г. по ч.т.д.№2275/2020 г. на ВКС 2 т.о.
Ето защо обжалваното решение е неправилно.Негов обект на произнасяне
са единствено предпоставките за активната легитимация и прекратяване като
недопустимо на образуваното по иска с правно основание чл.422 от ГПК
производство,без да има произнасяне по съществото на предмета на
делото.Поради това акта на първата следва да се отмени,производтвото да се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на
предявената претенция.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение №278/18.Х.2022 г. постановено по гражданско
дело №1482/2021 г. на Районен съд-Димитровград.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Димитровград,друг състав на съда, за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7