р е ш е н И Е
№ 872 /24.11.2021г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, първи състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 633
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на И.Б.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1006-000181/29.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР
Пазарджик, сектор ПП.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на И.Б.Д. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Тойота Авенсис с рег.№ ***
за срок от 6 месеца до 1 година, а именно шест месеца, считано от 27.03.2021г.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие
с преследваната от закона цел. В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени оспорената
заповед.
Ответникът по оспорването – Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП,
редовно призован, не се явява. Взема становище по жалбата в съпроводителното писмо към административната
преписка.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
На 27.03.21 г. около 02,10 ч. жалбоподателят И.Б.Д. управлявал лек
автомобил „Тойота Авенсис
“ С ДКН РА ****, негова собственост в гр. Пазарджик на кръстовището на ул.
„Цар Самуил“ и ул. „И. Вазов“, като при извършената проверка същият отказал да
бъде тестван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0193 за употреба на
алкохол. Издаден бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 0059698,
в който водачът саморъчно вписал, че желае да бъде изследван за алкохол чрез
медицинско или химическо или химико-
токсикологично изследване отказал доказателствен анализатор.
За посоченото административно нарушение
по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 309244, с
който били иззети СУМПС и два броя
регистрационни табели на л.а. с ДКН РА 7106 КР
В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1006-000181/29.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР
Пазарджик, сектор ПП.
Видно от Заповед за задържане на лице
рег.№ 1818зз-66/27.03.2021г.приета като доказателство по делото, жалбоподателят
с оглед непристойното си поведение и пречене на органите на реда е бил
задържан.Видно от тази заповед лицето е било задържано на 27.03.2021г. за срок
от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-гр.Пазарджик.
По делото е приет протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, от който протокол е видно, че
лицето преди да бъде откарано в помещение за временно задържане на РУ-Пазарджик
е посетило МБАЛ Пазарджик с оглед изразеното съгласие да даде кръвна проба, но
на място отново е отказало да бъде изследвано.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от същия закон се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от началник група към ОДМВР Пазарджик, с-р. ПП
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не
констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква
„б” от ЗДвП :
2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от
2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
…
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал
МПС и след като е
бил поканен да бъде тестван за алкохол с техническо средство да е отказал тази
проверка.
Нарушението на водача е констатирано
със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С
оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка
и ангажира гласни доказателства, но презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН не се приема за оборена. Не е спорен фактът, че водачът е имал качеството водач, спорно е това дали
при издаването на ЗППАМ са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението за нарушаване на Наредба 1 от 19 юли 2017 за реда
на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Право на жалбоподателя е
да откаже проверка с доказателствен анализатор, като без значение е какви са
съображенията му за това / в случая се твърди, че полицейските служители са
били без предпазни маски и ръкавици/. В този случаи, съгл. чл. 6 ал.4 от
Наредбата, меродавен е резултатът от медицинското или химическото лабораторно
изследване. Видно от съдържанието на талона за медицинско изследване, водачът
саморъчно е попълнил, че желае медицинското или химическото лабораторно
изследване, което впоследствие също е отказал, което се установява от Протокола
за медицинско изследване, изготвена от д-р. Д.П. /л.25 по делото/. Водачът е
длъжен да избере един от методите в Наредба 1 от 19 юли 2017 за изследване на алкохол в кръвта му, в
противен случай се приема че е налице негов отказ за това и е консумиран
състава на нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. И ако могат да се споделят
доводите в жалбата, че служителите на реда не са спазвали адекватните мерки за
дезинфекция, това няма как да се каже за медицинските работници в лечебното
заведение, където е бил отведен жалбоподателя.
При извършената проверка за законосъобразност на оспорената
заповед, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона
форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при
спазване на материланоправните разпоредби, при съобразяване с целта на закона-
да се осигури безопасността на движение по пътищата и да се попречи на
извършването на други нарушения от водача. При
налагането на ПАМ е спазен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като
същата е за минимален срок – 6 месеца. Жалбата
на И.Д. се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират само от жалбоподателя,
но с оглед крайния изход на делото такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, I състав,
Р
Е Ш И:
отхвърля жалбата на И.Б.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1006-000181/29.03.2021 г. на Началник група към ОДМВР
Пазарджик, сектор ПП.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /П/