РЕШЕНИЕ
Номер 1023 23.03.2016
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На първи март, две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2848 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Р.П.П. против Т.Г.И., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху съсобствен между ищцита и други неучастващи по делото лица УПИ ХІ- общински, кв.20 по КРП на с.К., обл.Пловдивска. С исковата молба са представени писмени доказателства.
Ответницата оспорва иска.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот по наследство от майка си М. П., която, заедно със сестрите си- лели на ищцата, Я. и В.Г., била придобила собствеността по дарение, оформено с нот.акт № ***. Без да е собственик, с договор от 29.10.2013г. Община- гр.Х. продала имота на ответницата, която след продажбата встъпила във владение на същия. Твърди се, че, тъй като общината не може да прехвърли права, които не притежава, ответницата не е станала собственик и владее имота без правно основание. От страна на ответницата се твърди, че същата е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез редовно проведена процедура по продажба на имота на търг, като общината- продавач се е легитимирала валидно като собственик с акт за общинска собственост.
Ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот по наследство от своята майка М. С. П., която от своя страна е придобила правото на собственост върху посочената идеална част по силата на договор за дарение, оформен с нот.акт № ***. С договор от 29.10.2013г. Община- гр.Х. е продала същия УПИ ХІ на ответницата. Продажбата е извършена въз основа на акт за частна общинска собственост № 527/22.03.2013г..
Безспорно е, че ответницата е във владение на процесния имот. Спорът се свежда до това, чия собственост е имотът при положение, че и двете страни разполагат с документи за право на собственост върху същия. По отношение на титулите за собственост на страните следва да се отбележи, че и нотариалния акт за дарение и договора с общината удостоверяват придобиване по силата на правни сделки, т.е. по деривативни / вторични/ способи, при което правата на страните са в зависимост от това, дали техните праводатели са били собственици. Относно право на собственост на дарителката по нот.акт № *** е налице единствено записване в същия нотариален акт, че при издаването му е бил представен акт за поземлена собственост 1837/974. Относно правото на собственост на общината е налице АЧОС № 527/22.03.2013г., в който като основание за съставянето му е посочен чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, съгласно която разпоредба, общински са имотите и вещите, определени със закон.
От писмата и изпратените с тях от Община- гр.Х. материали във връзка с АЧОС № 527 не става ясно кой е този закон, но като се има предвид вида на имота- празно дворно място в населено място, което дворно място несъмнено е предназначено за жилищно застрояване, единственият възможен извод е, че това е § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /Д.в, бр. 96 от 1999 г./, съгласно която разпоредба, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Останалите имоти общинска собственост са тези по §6 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2 от ЗОС- имоти, възстановени на общината, и такива, придобити по завещание, сделка, давност или при ликвидацията на общински предприятия. Наличието на нито една от посочените хипотези не се обосновава от приетите по делото доказателства, поради което съдът счита, че имотът е бил актуван като общински, единствено защото на действащия план от 1946г. номерът на съответния парцел е ХІ- общ., т.е. общински, и е предназначен за жилищно застрояване. Задължителна предпоставка по § 42 за преминаване на собствеността в полза на общината е преди това имотът да е бил държавен. В АЧОС № 527/22.03.2013г. не е отразено да е съставен предходен акт за държавна или общинска собственост. Такъв липсва по делото, поради което и предвид констативния характер на акта за общинска собственост, съдът намира, че същият не изключва правата на праводателката на ищцата по нот.акт № ***.
Нот.акт № *** е официален документ, съставен от нотариус в кръга на правомощията му. При изповядване на сделката по нотариалния акт е представен акта за поземлена собственост от 1974г.. Към 1974г. е бил в сила Законът за трудовата поземлена собственост от 1946г., отменен през 1997г., съгласно чл.46 от който, на оземлените и одворените от Дирекцията за земята се издават актове за поземлена собственост, след като изплатят напълно дадените им земи. Тъй като цитираният в нотариалния акт акт за поземлена собственост не беше открит, няма как същият да се коментира, но при всяко положение този вид документ представлява годен титул за право на собственост. Няма основание за съмнение относно това, че при изповядване на договора за дарение нотариусът добросъвестно е проверил правото на собственост на дарителката. Индиция, че имотът към датата на нот.акт № *** се е водил собственост на дарителката, е това, че при изповядване на сделката са били представени данъчна оценка и скица. Без документ за право на собственост тя не би могла да се снабди със скица и данъчна оценка, а, ако по онова време имотът е бил държавен, въобще не би следвало да има данъчна оценка. По отношение на претенцията на общината за право на собственост върху процесния имот следва само да се допълни, че в издаденото от същата копие от разписната книга към плана от 1946г. / л.60/ по делото като собственик на УПИ ХІ е записана единствено ответницата, но не и общината. Би следвало при одобряване на плана парцел ХІ / настоящ УПИ ХІ/ да е бил записан като собственост на общината, тъй като обозначението „общ.”- общински, е включено в самия му номер. Какво е било първоначалното записване и налице ли са последващи такива не става ясно от представеното копие от разписна книга. Записванията в същото са единствено нови, тъй като е използвана терминология от ЗОС в сила от 1996г., а като основания за право на собственост са посочени актове за общинска собственост, издадени след 2000г.. Липсват стари записвания от времето, когато е одобрен планът и впоследствие. Прави впечатление обаче, че за УПИ VІІ като основание за правото на собственост е записано „ТПС комисия”, което означава, че в кв.20 действително е било извършвано одворяване по реда на ЗТПС.
Възприетото от съда основание за съставяне на акта по § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /Д.в, бр. 96 от 1999 г./ не обосновава извод за това процесният имот да е преминал в собственост на общината, тъй като не се установява към датата на влизане в сила на посочената разпоредба имотът да е бил държавен. Не се установява каквото и да било друго основание за право на собственост на общината. Извършената от нея продажба в полза на ответницата не е нищожна, но няма вещно- прехвърлително действие, поради което ще следва да се приеме, че последната владее процесния имот неоснователно. Ето защо предявеният по делото иск за предаване на владението ще следва да бъде уважен, като, съобразно с т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ще следва да бъде признато за установено правото на собственост на ищцата до размер на притежаваната от нея 1/3 ид.ч.. В тази връзка и във връзка със заявеното от ответната страна възражение за недопустимост на иска по чл.108 от ЗС по аргумент на това, че ищцата не е едноличен собственик на имота, ще следва да се отбележи, че предявяването на иска по чл.108 от ЗС представлява действие на управление, което може да бъде извършено не само съвместно от всички съсобственици, но и само от един от тях.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата ще следва да бъдат присъдени изцяло направените от нея съдебни разноски в размер от общо 590,50 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.И. ***, ЕГН: **********, че Р.П.П. ***, ЕГН: ********** е собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ ХІ- общински, кв.20 по КРП на с.К., обл.Пловдивска, с площ от 790 кв.м.
ОСЪЖДА Т.Г.И. ***, ЕГН: ********* да предаде на Р.П.П. ***, ЕГН: ********** владението върху УПИ ХІ- общински, кв.20 по КРП на с.К., обл.Пловдивска, с площ от 790 кв.м, от който ищцата притежава 1/3 ид.ч., както и да й заплати сумата от 590,50 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
/Иван Анастасов/
Вярно с оригинала
РС