№ 599
гр. В, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20231320100592 по описа за 2023 година
Производството е по чл.12-19 от ЗЗДН.
Делото е образувано по молба от Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.В,
обл.В, ж.к.”К.Б”, бл.2, вх.Д, ет.3, ап.93, лично и като баща и законен
представител на детето Е. Е. С., ЕГН **********, срещу С. Н. М., ЕГН
**********, с адрес гр.В, обл.В, ул.”Й.Б” № 83.
Поддържа се в молбата, че страните живеели на семейни начала, като от
съвместното си съжителство имат родено детето Е. Е. С., ЕГН **********,
както и че със съдебно споразумение, постановено по гр.Д. № 70/2012 г . по
описа на ВРС постигнали съгласие за съвместно упражняване на
родителските права по отношението на детето.
Твърди се в молбата, че страните имат неразбирателства, като на 01.03.2023г.
около 12.20 часа, ответницата по молбата се обадила на детето, което било
при баща си на адрес: гр.В, обл.В, ж.к.”К.Б”, бл.2, вх.Д, ет.3, ап.93, и му
казала, че ще му донесе мартеничка. В 12.20 часа тя се появила пред вратата
на молителя и когато той отворил, детето дошло с него за да види своята
майка и да си получи мартеничката. Поддържа се още, че в този момент
ответницата С. се навела през детето, взела чифт обувки и започнала да
налага молителя с тях. Детето се уплашило, избягало в коридора на етажа и
1
започнало да вика „помощ“, „помощ“. Молителят се опитал да спре
ответницата, молел я да спре, но не успял. Предпазвайки се с едната ръка,
успял да набере тел.112 и да извика полиция. Докато се появи патрула
ответницата продължила да се нахвърля срещу молителя, като същевременно
го наричала „боклук“, „плюнка“, „смотаняк“, „загубеняк“, „за нищо не
ставаш“ и др. Детето продължавало да крещи в коридора за помощ. Имало
туба пред вратата на апартамента, която С. отворила и изляла вътре в
апартамента. Продължавала да го обижда й крещи, включително го хванала и
издърпала за врата, като му скъсала синджира и кожената връзка, която носел.
Изведнъж спряла и просто си тръгнала. Сред това дошъл полицейски патрул
съставили протокол, а молителят отишъл до съдебна медицина и си извадил
медицинско удостоверение.
Поддържа се на последно място, че ответницата С е била винаги агресивен
човек, както и че от случая не контактува с молителя.
Представена е декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която е описана твърдяната
фактическа обстановка и се поддържа, че молителят изпитва изключителен
страх, че ответницата няма да спре да тормози детето и него, както и че смята
че може физически да посегне както на детето, така и на него.
Иска се от молителя, съдът да постанови решение, с което да задължи
ответницата да се въздържа от упражняване на домашно насилие по
отношение на молителя и детето; да забрани да се приближава до на по –
малко от 100 метра от него и детето, да не приближава жилището,
местоработата, детската градина, училището и местата за социален и
културен отдих за срок от 18 месеца; да осъди ответницата да посещава
специализирани програми, както и да й наложи глоба.
Ищецът ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответницата по молбата С. Н. М., ЕГН **********, не е подала писмен
отговор на молбата, но оспорва същата в съдебно заседание и моли да бъде
отхвърлена. Също ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът, като се запозна с молбата и с доказателствата по делото, преценени в
съвкупност и по отделно, приема за установено следното по допустимостта на
иска, от фактическа и правна страна, а именно:
- че молителят и детето – бивш съпруг, съответно низходящ на ответника по
2
молбата - са от кръга на лицата по чл.3 от ЗЗДН, които са правоимащи да
търсят защита, поради което искането е допустимо;
- че страните са живели на семейни начала, като от съвместното си
съжителство имат родено детето Е. Е. С., ЕГН **********, както и че с
протоколно определение от 04.03.2021г. е одобрено съдебно споразумение,
постановено по гр.Д. № 70/2012 г . по описа на ВРС /лист 5 – 7 от делото/,
влязло в сила, с което са постигнали съгласие за съвместно упражняване на
родителските права по отношението на детето, както следва: детето да
посещава и съжителства с всеки един от родителите си по равно, като се
редува да живее при майка си 1 седмица и след това при баща си 1 седмица,
както и че независимо при кого от родителите е детето, другият родител има
право да го посещава и вижда;
- че на 01.03.2023г. детето пребивавало при баща си, на адрес: гр.В, обл.В,
ж.к.”К.Б”, бл.2, вх.Д, ет.3, ап.93, когато майката С. Н. М., се обадила на
бащата Е. Г. С. и му казала, че ще донесе мартеничка на детето по случай
празника.
- че около 12.20 часа майката пристигнала и пред вратата на жилището на
бащата и между страните първоначално възникнал вербален конфликт във
връзка с детето, който в последствие прераснал във физически конфликт, при
което, като резултат молителят получил издрасквания по лицето, шията и
ожулване на кожата на предмищницата, а ответницата получила отоци по
главата, болка в гърдите и челюстта. Молителят се обадил на тел. 112, а
ответницата си тръгнала. Горното се установява от представеното по делото
медицинско свидетелство № 24/01.03.2023г., изд. от началник отдел „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „С.П“ гр. В, както и от показанията на св. М.М, които
съдът кредитира като последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. В този смисъл и показанията на свидетеля Е.С, който
чакал молителя да излязат, но след инцидента установява, че самия молител
му споделил, че страните „са се сбили и отпада излизането“. А също – от
разпита на социалния работник по случая – че при инцидента от 01.03.2023г.
родителите са се спречкали и се е преминало във физическа разправа, при
което майката си е тръгнала и е повикана полиция, които обстоятелства са й
известни от двамата родители.
- че в останалата си част, както изнесената от молителя фактическа
3
обстановка, така насрещната такава, изнесена от ответницата, относно
конкретните действия на всяка от страните за това, кой е предприел
фактически действия първи спрямо другия и кой какви точно действия е
извършил, не се установява от доказателствата по делото. Това е така, тъй
като от една страна няма преки очевидци инцидента, а от друга, детето, което
е присъствало, също не споделя конкретни обстоятелства при изслушването
му от социален работник при Д „СП“ на О „ЗД“ – В, освен че се чувства
добре и при двамата родители и се надява те отново да се съберат;
- че представената по делото докладна записка от РУ – В, също не допълва
или разкрива друга фактическа обстановка, освен факта, че на 01.03.2023г.
между страните е възникнал скандал;
- че не се установява и посоченото от молителя обстоятелство, че ответницата
винаги е проявявала агресивно поведение срещу него, тъй като, от една
страна не се ангажираха доказателства в тази насока, а от друга – с изтичане
на едномесечен срок се преклудира правото да се търси защита по ЗЗДН. Не
са налични други производства срещу ответницата по този ред, както и
липсват жалби против нея до органите на реда. Видно от приетото по делото
свидетелство за съдимост ответницата е неосъждано лице. От доказателствата
относно личността на ответницата, същата не може да се квалифицира като
насилник – лице склонно да прояви насилническо поведение. Напротив, на
въпрос, зададен на доведения от молителя свидетел Е.С, същият заяви, че
познава страните от времето когато са живеели заедно; че не е виждал между
тях да има скандали, както и че не е останал с впечатление, че С. е
„побойник“.
Предвид изложеното и с оглед настъпилия резултат, съдът намира, че на
01.03.2023г. между страните - бивши съжители на семейни начала е
възникнал вербален спор и конфликт във връзка с роденото от страните дете.
Словесният конфликт е прераснал за кратко време във физически такъв и е
бил със сравнително нисък интензитет. При него са участвали и двете страни,
поради което не се установява някоя от страните има качеството на
„насилник“ а другата – на „жертва на насилие“. Установи се също, че
страните са преустановили конфликта без външна намеса. Установи се по
делото наличието на неразбирателства и влошени отношения между страните
по повод раздялата им и личните отношения с детето, за което свидетелства и
4
образувано гражданско производство от страна на майката на детето за
промяна на родителските права върху него в нейна полза, като исковата
молба за това е предявена 3 дни преди настоящата молба за защита. Не всяко
нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие,
тоест, не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като домашно
насилие. Конкретно установения конфликт между страните не може да се
квалифицира като домашно насилие и да обуслови по отношение на
ответницата да се използва домашна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.
За да е такова, следва характерът и интензитетът на този конфликт
съществено да накърняват лично или имуществено благо на пострадалия –
неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост и/или психическа или
емоционална стабилност и то по начин, който да представлява пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето му, което в случая не е налице.
Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита
на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не служи за уреждане на граждански спорове. В
случая, конфликтът между бившите съжители не представлява форма на
домашно насилие, доколкото взаимното отправяне на обиди и взаимния
физически конфликт, продиктуван от раздялата им като съжители на семейни
начала и неразбирателствата по отношение на въпросите, касаещи общото им
дете, осъществено като еднократен акт, не се отличава с висока степен на
интензитет и не накърнява съществено защитен от закона интерес или благо
на молителя. Самият той посочва в молбата си, депозирана в съда на
30.03.2023г., че от инцидента на 01.03.2023г. ответницата не контактува с
него.
Поради изложеното, Съдът намира, че молбата следва да бъде оставена
без уважение. Същото се следва и по отношение на детето, за което не се
установи да е възприело и/или претърпяло вреди заради накърнен негов
интерес, защитен от ЗЗДН.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.В, обл.В, ж.к.”К.Б”, бл.2, вх.Д, ет.3, ап.93, действащ лично и като баща и
5
законен представител на детето Е. Е. С., ЕГН **********, по гр.Д 592/2023г.
по описа на РС – В, за налагане на мерки за защита от домашно насилие
против С. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр.В, обл.В, ул.”Й.Б” № 83, за
извършено на 01.03.2023г. домашно насилие, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Е. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: гр.В, обл.В, ж.к.”К.Б”, бл.2,
вх.Д, ет.3, ап.93, да заплати на РС – В, държавна такса в размер на 25
/двадесет и пет/ лева на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: гр.В, обл.В, ж.к.”К.Б”, бл.2,
вх.Д, ет.3, ап.93, да заплати на С. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр.В, обл.В,
ул.”Й.Б” № 83, разноски по производството за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Вски Окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
6