№ 103
гр. Шумен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500208 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260139 от 17.03.2021г. по гр.д.№138/2020г., изменено в частта за
разноските с определение №261097/10.05.2021г., Районен съд - гр.Шумен е признал за
установено, че О.А. Р. с ЕГН ********** дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А." Париж рег.№*********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон
България с ЕИК *********, сумата от 10685,92 лева по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Plus-14416798 и
застрахователни сертификати №Plus-14416798 и №CARD-14416798, всички от 23.07.2017г.,
в едно със законната лихва от 25.10.2019г до окончателното плащане, и е отхвърлил иска по
чл.422 от ГПК /чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, в останалата му част, а именно: за сумите 5332,12
лева главница, 4334,52 лв. възнаградителна лихва, и 1040,87 лв. мораторна лихва за периода
20.02.2019г. - 11.10.2019г. С решението са присъдени деловодни разноски на ищцовата
страна.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни искове
за установяване на вземанията му по процесния договор, като сочи доводи за неправилност
на решението, и моли съда да го отмени в тази му част и да уважи иска изцяло.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск
по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу О.А. Р., в която излага, че с Договор за
потребителски заем с номер Plus-14416798 от 23.01.2017г., е отпуснал паричен кредит в
размер на 20000 лева на ответника, и закупуване на застраховка от 6300 лева. Ответникът
преустановил плащането на вноските по кредита на
20.01.2019г., като към тази дата бил погасил 23 месечни
вноски. Твърди, че на 20.02.2019г., кредитът е станал
предсрочно изискуем в целия му размер на основание чл.5 от
договора. По подадено заявление по чл.410 ГПК е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3217/2019г. по описа на ШРС, за сумата от
16018,04 лв. главница, 4334,52 лева възнаградителна лихва за периода 20.01.2019г. -
20.01.2024г., 1040,87лева мораторна лихва за периода 20.02.2017г. - 11.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до окончателното и изплащане, и
деловодни разноски 477,87 лева.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва иска, като сочи
нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, относно императивното изискване за шрифта на договора.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на
развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№3217/2019 г. /по
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по
чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в
заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената
част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на
сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14416798 от 23.01.2017г. .
Сочената от ищеца предсрочна изискуемост е настъпила. Основния спорен въпрос между страните е
валидността на облигационното правоотношение във връзка с императивните изисквания на разпоредбата
на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съобразно която - договорът за
2
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. От изготвената във въззивното производство съдебно - техническа експертиза се
установява, че за текстовете в процесния договор е използван шрифт "Garamond" с размер 11,8 , този на
медицинския въпросник - 11,5 при текста изпълнен с шрифт "Garamond", а при текста изпълнен с
шрифт "Arial" - 7,8, при сертификат - 7, и 7,8, при общите условия шрифт "Arial Narrow" - 6,8, а при
текста изпълнен с шрифт "Arial" - 7,8, при общите условия за застрахователната програма - 6,8 и 7,8,
декларация - 10,1, стандартен европейски формуляр - 11,5 и 10,8,
Съобразно чл.22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. С приетата СТЕ е установено, че елементите на процесния договор не са с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, поради което и предвид
нарушението на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договора е недействителен. В чл.23 от
ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ето защо предявения установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
неоснователен по отношение на търсените от ищеца суми извън получената чиста заемна
сума, от която следва да се приспаднат и платените вноски като погасена главница.
Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваният акт за изцяло
неоснователни, и неотносими към приложението на конкретната императивна правна норма.
Решението в атакуваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260139 от 17.03.2021г. по гр.д.№138/2020г., изменено
в частта за разноските с определение №261097/10.05.2021г. на Районен съд - гр.Шумен, В
ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А." Париж рег.№*********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон
България с ЕИК *********, иск по чл.422, ал.1 ГПК /чл.415 ГПК/ за признаване за
установено, че О.А. Р. с ЕГН ********** му дължи сумата от 10707,51 лева, представляваща
- 5332,12 лева главница, 4334,52 лв. договорна лихва, и 1040,87 лв. мораторна лихва за
периода 20.02.2019г. - 11.10.2019г., по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
14416798 от 23.01.2017г..
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
3
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4