№ 1413
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.
Диана К. С.ова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана К. С.ова Въззивно гражданско дело №
20223100501717 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №46619/08.07.2022г. от „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” срещу решение
№2032/23.06.2022г., постановено по гр. дело №*****г. по описа на ВРС, с
което е осъден въззивника да заплати на Е. Т. И., ЕГН********** с адрес
****** сумата от 990.00лева, частичен иск от целия в размер на 11790лева,
представляваща неустойка за незаконосъобразно прекъсване осигуряването
на електрическа енергия за периода 18.12.2019г.- 12.01.2020г. вкл., по вина на
ответника за обект, представляващ вилна постройка, находящ се в ***** с
идентификатор ********* по КККГ, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008г. с кл. №*** и аб. № **** на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Аргументира се, че
преместването на СТИ на обекта на ищцата и преустановяване на ел.
1
захранването се е наложило поради съществуваща опасност от рискови
съоръжения на основание чл.122, ал.2, т.1 от ЗЕ. В този случай предвид
разпоредбата на чл.122, ал.4 от ЗЕ електроразпределителното дружество не
носи отговорност за вредите, причинени от ограничаване или
преустановяване на снабдяването.
На следващо място се излага, че не е изпълнен фактическия състав за
заплащане на неустойка, тъй като в хода на производството не са установени
вредите в техния вид, обем и размер.
Въззивнивното дружество моли съда да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Е. И. Т., в който се оспорва въззивната жалба. Сочи се, че
въззивното дружество не е установило по делото, че лошото техническо
съС.ие на мрежата, която захранва обекта на ищцата е причина за
преместване на процесния електромер в друго електромерно табло и за
прекъсване на електрическото захранване на обекта. Отново се набляга, че в
процесния случай не е налице нито една от хипотезите на чл.22 до 27 от ОУ,
които касаят условията и реда за прекратяването или прекъсването на преноса
на електрическа енергия. По отношение на позоваването на нормата на
чл.122, ал.4 от ЗЕ във въззивната жалба въззиваемата страна счита, че същата
е неприложима, тъй като тя се прилага за доставчиците на електрическа
енергия, а ответникът е електроразпределително дружество.
Аргументира се, че в хода на съдебното дирене е установен
фактическия състав на клаузата за неустойка по чл.49 от ОУ, като са
изложени правни доводи и е посочена съдебна практика.
Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат
подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
2
Съдът е сезиран с предявен от Е. Т. И. срещу „Електроразпределение
Север” АД иск с правно основание чл.92, ал.1 от ГПК да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 990.00лева, частичен иск от целия в размер
на 11790лева, представляваща неустойка за незаконосъобразно прекъсване
осигуряването на електрическа енергия за периода 18.12.2019г. - 12.01.2020г.
вкл., по вина на ответника за обект, представляващ вилна постройка, находящ
се в ***** с идентификатор ********* по КККГ, одобрени със Заповед РД-
18- 64/16.05.2008г. с кл. №*** и аб. № ****.
В исковата молба се твърди, че от 1996г. ищцата е в договорни
отношение с ответника по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи по отношение на обект, представляващ
вилна постройка, находящ се в ***** с идентификатор ********* по КККГ,
одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008г. с кл. №*** и аб. № ****. Твърди
се, че СТИ, отчитащо електрическата енергия на процесния обект е било
монтирано в електромерно табло на стълб, находящ се непосредствено пред
оградата на собствения на ищцата имот. В края на м.11.2019г. ищцата при
посещение в имота установила, че електрическото захранване на обекта е
прекъснато, а електромерът липсва. Във връзка с това ищцата подала жалба
вх. №5292273/18.12.2019г. до ответника за възстановяване на електрическото
захранване. Служител на дружеството уведомил ищцата по телефон, че
средството за търговско измерване е било преместено в общо електромерно
табло на 130м. нагоре от имота и, че същата следвало със собствени средства
да прекара кабел от имота си до новото електромерно табло. Тогава
електрическото захранване щяло да бъде възстановено.
По подадена втора жалба вх. №5322118/21.02.2020г. бил получен
отговор от ответника, че било установено, че обектът на ищцата се е
захранвал от мрежа с ниско напрежение, която не е собственост на
„Електроразпределение Север” АД, в недобро съС.ие и без напрежение. Това
наложило преместването на СТИ в най – близкото табло – собственост на
дружеството. В случай, че ищцата желае захранване на електромера от частна
мрежа с ниско напрежение, то е необходимо тя да бъде отремонтирана и
техническо изправна.
Ищцата предявила искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество премести за своя сметка
3
средството за търговско измерване, да го възстанови в предишното
положение, а именно в електромерно табло, поставено на стълб, находящ се
на границата на ПИ с идентификатор *********, ******** както и да
възстанови ел. захранването. Въз основа на подадената искова молба било
образувано гр. дело №8112/2020г. по описа на Районен съд – Варна. В
подадения отговор ответното дружество е признало предявения иск за
основателен и изразило готовност да възстанови предишното
местоположение на СТИ. В отговора ответникът не е поддържал становището
си, че процесният обект се е захранвал от мрежа с ниско напрежение, което не
е било в добро техническо съС.ие. Докато е било висящо образуваното
гражданско дело ответникът демонтирал процесния електромер и го поставил
в електромереното табло на границата на имота на ищцата. Тези действия
били извършени на 08.10.2020г.
Съдът постановил решение №260691/01.03.2021г. при признание на
иска.
Твърди се, че за периода 18.12.2019г. до 08.10.2020г. ищцата останала
без електрозахранване, поради което претендира неустойка в размер на
11790.00лв. на основание чл.49, ал.1 от Общите условия за пренос на
електрическа енергия.
Формулиран е петитум за осъждане на ответника да заплати сумата от
990.00лв., неустойка за периода 18.12.2019г. до 12.01.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Електроразпределение Север“ АД, в който оспорва предявения иск по
основание и размер.Не оспорва обстоятелството, че СТИ е било преместено и
е било прекъснато захранването в обекта на ищцата. Ответникът е направил
признание на предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и СТИ е преместено на границата на имот, въз основа на
ново техническо решение. Посочва се, че вредите на ищцата от прекъсването
на ел. захранването следва да бъдат репарирани по общия ред, при доказване
на техния вид и размер. Същите не следва да бъдат обезщетявани с
предвидената неустойка по чл.49, ал.1 от Общите условия. Този случай на
прекъсване на ел. захранването тази клауза не се прилага.
Отделно се излага, че в обекта на ищцата не е имало потребление на ел.
енергия.
4
По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да е основателен искът
за неустойка следва да се установи, че между страните е сключен договор,
пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или частично
неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за
плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси
неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на
неизправната такава.
При така очертания фактически състав съдът пристъпва към
разглеждане на визираните предпоставки.
От доказателствата се установява, че страните са в договорни
отношения по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи по отношение на обект, представляващ
вилна постройка, находящ се в ***** с идентификатор ********* с кл. №***
и аб. № ****.
Съгласно чл.49, ал.1 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение север“ АД в случай, че потребителите останат без
електрическа енергия по вина на дружеството повече от 24 часа след
получаване на уведомление, „Електроразпределение север“ АД заплаща
обезщетение на потребителя в размер на 30.00лв. и по 20 лева за всеки
следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.
Анализирана неустоечната клауза не сочи на порок противоречие с
добрите нрави и не излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Касае се за компенсаторна неустойка, тъй като
5
обезпечава всички вреди, произтекли от незаконосъобразно прекъсване на ел.
захранване на потребителите. Вредите при уговорка за неустойка не подлежат
на доказване.
Безспорно е обстоятелството, че за периода 18.12.2019г. до 08.10.2020г.
обектът на ищцата е останал без ел. захранване, тъй като същото е било
прекъснато, а средството за търговско измерване изместено в друго
електромерно табло.
С решение 260691/01.03.2021г., постановено по гр. дело №8112/2020г.
по описа на ВРС са отхвърлени поради изпълнение в хода на процеса
предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС, вр. чл.120 от ЗЕ и чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество премести за своя
сметка средството за търговско измерване, да го възстанови в предишното
положение, а именно в електромерно табло, поставено на стълб, находящ се
на границата на ПИ с идентификатор *********, ******** както и да
възстанови ел. захранването. С отговора на исковата молба ответникът е
признал иска и в хода на процеса е изпълнил фактическите действия за
преместване на СТИ и възстановяване на захранването.
В отговора на исковата молба по настоящото дело, както и в този гр.
дело №8112/2020г. ответникът не е твърдял, че са налице основателни
причини за прекъсване на ел. захранването в обекта на ищцата. Такива с
посочени едва с въззивната жалба с бланкетно позоваване на чл.122, ал.2, т.1
от Закона за енергетиката, че е била налице съществуваща опасност от
рискови съоръжения.
Няма проведено доказване в хода на първоинстанционното
производство за наличието на основателни причини по смисъла на
цитираната разпоредба - за предотвратяване на непосредствена опасност за
здравето и сигурността на хора или съоръжения.
По изложените съображения съдът намира, че е влязла в сила
неустоечната клауза.
Няма оплаквания във въззивната жалба, че размерът на
компенсаторната неустойка е 990.00лв., за заявения период 18.12.2019г. до
12.01.2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като
6
първоинстанционното решение постановило същият резултат подлежи на
потвърждаване.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер на 300.00лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2032/23.06.2022г., постановено по гр.
дело №*****г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е” ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Т. И., ЕГН********** с адрес
****** сумата от 300.00лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7