Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 256
гр. Сливен, 20. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
дванадесети ноември, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 339 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб. **, подадена против Решение № 123 от 20.07.2020 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение
жалбата на Г.Н.Б. против Разпореждане за разпределение на суми с Изх. № С200020-125-0068791 от 10.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис–
С..
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено е при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че: решаващият орган е
пренебрегнал императивните разпоредби на ДОПК и КСО относно
несеквестируемостта; не е дал отговор на наведените с жалбата възражения, че
преведените от РЗОК средства включват несеквестируем доход; разпределената сума
представлява вземане по сключен договор за медицински дейности, като
възнаграждението, което се получава по договора, е възнаграждение за труд;
публичният изпълнител е бил длъжен да извърши проверка относно произхода на
запорираните вземания и при констатиране на условията по чл. 213 от ДОПК, да върне
несеквестируемата част от преведените по неговата сметка суми; публичният
изпълнител незаконосъобразно е насочил принудително изпълнение към парични
средства на длъжника, които са несеквестируеми. Заявено е искане решението на
Директора на ТД на НАП – Бургас, да бъде отменено с произнасяне по същество с
решение, с което да се отмени процесното Разпореждане за разпределение на суми.
Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Б., редовно
призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна, счита обжалваното решение и разпореждането на публичния
изпълнител за правилни, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
Изх. № С200020-022-0013093 от 28.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас,
Офис– С., по изпълнително дело № 20040007716/2004 г. по описа на ТД на НАП– Бургас, с длъжник –
жалбоподателя Б., образувано за просрочени публични задължения, е наложен запор
върху вземане от трето задължено лице– РЗОК – С. , за сумата от 1633,60 лева, във
връзка със сключен договор с НЗОК за извършени медицински дейности. До РЗОК –
С. е изпратено запорно съобщение на 28.02.2020 г.
С Разпореждане за изпълнение Изх. №
С200020-009-0002632 от 28.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис– С., на РЗОК– Сливен, е разпоредено, на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, в 3-дневен срок от получаване на разпореждането запорираните суми в
размер на 1633,60 лева да бъдат прехвърлени по сметка на ТД на НАП – Бургас, за
погасяване на публични задължения по изпълнително дело № 20040007716/2004 г.
На 10.03.2020 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП
– Бургас, Офис– С., е издадено Разпореждане за разпределение на суми с Изх. № С-200020-125-0068791 – предмет
на настоящото производство, с което във връзка с постъпили суми по
горецитираното изпълнително дело, образувано срещу жалбоподателя Б., е
разпоредено разпределение на плащането в размер на 1633,60 лева, постъпило на
09.03.2020 г. от извършените действия в изпълнителното производство, като
цялата сума е разпределена за погасяване на публични вземания.
Разпореждането за разпределение на суми е обжалвано от
Б. с жалба Вх. № 7383 от 06.07.2020 г. по описа на ТД на НАП. По жалбата е
постановено Решение № 123 от 20.07.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП
– Бургас. С решението, на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2,
т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение. Административният орган е приел,
че: при наличие на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително
събиране, публичният изпълнител е предприел законосъобразни действия за
събирането им посредством предвидените в процесуалния данъчен закон способи;
действията на публичния изпълнител, обективирани в разпореждането за
разпределение на суми, са в кръга на предоставената му от закона компетентност
и са законосъобразни.
В хода на съдебното дирене от жалбоподателя е
представена Фактура № ********** от 17.02.2020 г. с издател Г.Н.Б. ***, за
плащане на сумата от 1633,60 лева.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от
обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и
чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена
форма, но е незаконосъобразно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК е
предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово
правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията –
в общ размер до минималната работна заплата месечно.
С оглед цитираната разпоредба, съдът счита за
основателно твърдението на жалбоподателя, че с процесното разпореждане не са
съобразени разпоредбите на закона относно вида и размера на имуществото, което
не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Не се спори, че в случая
става въпрос за обезпечаване и събиране на установени и изискуеми публични
държавни вземания по смисъла на чл.
162, ал. 2 от ДОПК. Законосъобразното провеждане на принудителното
изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като орган на
принудителното изпълнение, осъществява всички действия по обезпечаване и
принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съгласно
разпоредбата на чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за това е спазването на изискванията
на чл.
213 от ДОПК, които очертават имуществото, служещо за удовлетворяване на
публичните вземания, като въвеждат забрани за принудително изпълнение върху
част от вещите и вземанията на длъжника. С оглед на изложеното, публичният
изпълнител е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали вземанията,
спрямо които е насочил принудителното изпълнение, са несеквестируеми, да изиска
информация за вида на средствата, постъпващи по сметката на жалбоподателя и при
констатиране на условията по чл. 213
от ДОПК, да върне несеквестируемата част от преведените по неговата сметка
суми.
Видно от представената по делото фактура,
сумата в размер на 1633,60 лева, предмет на процесното Разпореждане за разпределение
на суми, е възнаграждението, което жалбоподателят Б. следва да получи, въз
основа на сключен договор за медицински дейности с НЗОК, по осъществявана от
нея дейност по оказване на медицинска помощ. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от
23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020– 2022 г. /НРД за МД
за 2020 – 2022 г./, изпълнителите на
медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното
заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава
седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ, глава осемнадесета, раздел VІ и глава
деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което представлява вид възнаграждение за
труд. В чл. 208 от НРД за МД за 2020– 2022 г. е предвидено, че Националната
здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената медицинска дейност
на изпълнителя на ИМП след представяне на финансово-отчетни документи (фактури
или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК
формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи по чл.
207 /ал. 1/, като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два
работни дни след изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число
на месеца, и включва само договорената и извършената медицинска дейност,
одобрена за заплащане в това месечно известие /ал. 2/. Следователно получаваното
от жалбоподателя Б. заплащане за извършени медицински дейности попада под
изрично предвидените изключения в разпоредбата на чл. 213
от ДОПК. Същото е възнаграждение за извършен труд и следва да се приложи чл.
213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение не може да
се насочи върху трудовото възнаграждение – в общ размер до минималната работна
заплата месечно. С процесното разпореждане е извършено разпределение на цялото
постъпило плащане, като по този начин принудителното изпълнение е насочено върху
цялото възнаграждение, в нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Нарушението на материалния закон обуславя
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Действията на публичния
изпълнител са извършени в нарушение на принципите на законност и
добросъвестност в данъчно-осигурителното производство, въведени с разпоредбите
на чл. 2, ал.
1 и чл.
6, ал. 1 от ДОПК.
Предвид изложеното, административният орган е формирал
неправилен извод за законосъобразност на действията на публичния изпълнител.
Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него
разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ТД
на НАП– Бургас, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Б. направените
от нея по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена
държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 123 от 20.07.2020 г., издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба с Вх. № 7383 от
06.07.2020 г.
по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб. **, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане за разпределение на суми с Изх. № С200020-125-0068791 от 10.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– Бургас, Офис –
Сливен.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите–Бургас, да заплати на Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб.
**, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: