Решение по дело №339/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20207220700339
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 256

 

гр. Сливен, 20. 11. 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети  ноември,  две  хиляди  и  двадесета  година,  в  състав:

             

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 339 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб. **, подадена против Решение № 123 от 20.07.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на Г.Н.Б. против Разпореждане за разпределение на суми с Изх. С200020-125-0068791 от 10.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис– С..

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено е при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че: решаващият орган е пренебрегнал императивните разпоредби на ДОПК и КСО относно несеквестируемостта; не е дал отговор на наведените с жалбата възражения, че преведените от РЗОК средства включват несеквестируем доход; разпределената сума представлява вземане по сключен договор за медицински дейности, като възнаграждението, което се получава по договора, е възнаграждение за труд; публичният изпълнител е бил длъжен да извърши проверка относно произхода на запорираните вземания и при констатиране на условията по чл. 213 от ДОПК, да върне несеквестируемата част от преведените по неговата сметка суми; публичният изпълнител незаконосъобразно е насочил принудително изпълнение към парични средства на длъжника, които са несеквестируеми. Заявено е искане решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното Разпореждане за разпределение на суми. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, счита обжалваното решение и разпореждането на публичния изпълнител за правилни, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх. № С200020-022-0013093 от 28.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис– С., по изпълнително дело № 20040007716/2004 г. по описа на ТД на НАП– Бургас, с длъжник – жалбоподателя Б., образувано за просрочени публични задължения, е наложен запор върху вземане от трето задължено лице– РЗОК – С. , за сумата от 1633,60 лева, във връзка със сключен договор с НЗОК за извършени медицински дейности. До РЗОК – С. е изпратено запорно съобщение на 28.02.2020 г.

С Разпореждане за изпълнение Изх. № С200020-009-0002632 от 28.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис– С., на РЗОК– Сливен, е разпоредено, на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, в 3-дневен срок от получаване на разпореждането запорираните суми в размер на 1633,60 лева да бъдат прехвърлени по сметка на ТД на НАП – Бургас, за погасяване на публични задължения по изпълнително дело 20040007716/2004 г.

На 10.03.2020 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис– С., е издадено Разпореждане за разпределение на суми с Изх. С-200020-125-0068791 – предмет на настоящото производство, с което във връзка с постъпили суми по горецитираното изпълнително дело, образувано срещу жалбоподателя Б., е разпоредено разпределение на плащането в размер на 1633,60 лева, постъпило на 09.03.2020 г. от извършените действия в изпълнителното производство, като цялата сума е разпределена за погасяване на публични вземания.

Разпореждането за разпределение на суми е обжалвано от Б. с жалба Вх. № 7383 от 06.07.2020 г. по описа на ТД на НАП. По жалбата е постановено Решение № 123 от 20.07.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С решението, на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение. Административният орган е приел, че: при наличие на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително събиране, публичният изпълнител е предприел законосъобразни действия за събирането им посредством предвидените в процесуалния данъчен закон способи; действията на публичния изпълнител, обективирани в разпореждането за разпределение на суми, са в кръга на предоставената му от закона компетентност и са законосъобразни.

В хода на съдебното дирене от жалбоподателя е представена Фактура № ********** от 17.02.2020 г. с издател Г.Н.Б. ***, за плащане на сумата от 1633,60 лева.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но е незаконосъобразно по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно. 

С оглед цитираната разпоредба, съдът счита за основателно твърдението на жалбоподателя, че с процесното разпореждане не са съобразени разпоредбите на закона относно вида и размера на имуществото, което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Не се спори, че в случая става въпрос за обезпечаване и събиране на установени и изискуеми публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като орган на принудителното изпълнение, осъществява всички действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за това е спазването на изискванията на чл. 213 от ДОПК, които очертават имуществото, служещо за удовлетворяване на публичните вземания, като въвеждат забрани за принудително изпълнение върху част от вещите и вземанията на длъжника. С оглед на изложеното, публичният изпълнител е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали вземанията, спрямо които е насочил принудителното изпълнение, са несеквестируеми, да изиска информация за вида на средствата, постъпващи по сметката на жалбоподателя и при констатиране на условията по чл. 213 от ДОПК, да върне несеквестируемата част от преведените по неговата сметка суми.  

Видно от представената по делото фактура, сумата в размер на 1633,60 лева, предмет на процесното Разпореждане за разпределение на суми, е възнаграждението, което жалбоподателят Б. следва да получи, въз основа на сключен договор за медицински дейности с НЗОК, по осъществявана от нея дейност по оказване на медицинска помощ. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020– 2022 г. /НРД за МД за 2020 – 2022 г./, изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ, глава осемнадесета, раздел VІ и глава деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което представлява вид възнаграждение за труд. В чл. 208 от НРД за МД за 2020– 2022 г. е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената медицинска дейност на изпълнителя на ИМП след представяне на финансово-отчетни документи (фактури или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи по чл. 207 /ал. 1/, като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число на месеца, и включва само договорената и извършената медицинска дейност, одобрена за заплащане в това месечно известие /ал. 2/. Следователно получаваното от жалбоподателя Б. заплащане за извършени медицински дейности попада под изрично предвидените изключения в разпоредбата на чл. 213 от ДОПК. Същото е възнаграждение за извършен труд и следва да се приложи чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение не може да се насочи върху трудовото възнаграждение – в общ размер до минималната работна заплата месечно. С процесното разпореждане е извършено разпределение на цялото постъпило плащане, като по този начин принудителното изпълнение е насочено върху цялото възнаграждение, в нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Нарушението на материалния закон обуславя незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Действията на публичния изпълнител са извършени в нарушение на принципите на законност и добросъвестност в данъчно-осигурителното производство, въведени с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от ДОПК.

Предвид изложеното, административният орган е формирал неправилен извод за законосъобразност на действията на публичния изпълнител. Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ТД на НАП– Бургас, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Б. направените от нея по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.  

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 123 от 20.07.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба с Вх. № 7383 от 06.07.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб. **, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане за разпределение на суми с Изх. С200020-125-0068791 от 10.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– Бургас, Офис – Сливен.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите–Бургас, да заплати на Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ *, каб. **, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

               

 

                                               

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: