№ 68
гр. Шумен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500230 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260167 от 07.04.2021г. по гр.д.№2095/2020г., Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил, поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност,
предявените от ищеца "ОТП Факторинг България" ЕАД срещу КР. Д. Д., искове с правно
основание чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от
5065,14 лева, представляваща - 4743,23 лева главница - непогасени по давност, неплатени
анюитетни вноски по договор за потребителски кредит, 35,22 лева договорна лихва, 286,69
лева наказателна лихва и законната лихва върху главницата считано от 29.09.2020г. С
решението са присъдени и разноски на ответната страна в размер на 580 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, и моли съда да го отмени и да постанови решение, с което да уважи предявения
иск и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който
оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
1
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за основателна.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции с
правно основание чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от "ОТП Факторинг България" ЕАД
срещу КР. Д. Д., за осъждане на ответника да заплати на ищеца от 4743,23 лева главница,
включена в неплатени анюитетни вноски по Договор за кредит за текущо потребление от
19.12.2007г. и допълнително споразумение то 15.12.2010г. към договора, с падеж от
03.09.2015г. до 03.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, 35,22 лева възнаградителна лихва, включена
в анюитетни вноски с падеж от 03.09.2017г. до 03.12.2017г., 286,69 лева наказателна лихва
за забава по т.19.2 от Общите условия към допълнителното споразумение от 15.12.2010г.
към Договора за кредит, с падеж от 03.09.2017г. до 03.12.2017г..
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна.
На 19.12.2007г. между ответника и "Банка ДСК" ЕАД бил сключен договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който банката отпуснала на ответника кредит в размер на
10000 лева със срок за връщане на 120 месечни вноски - до 19.11.2017г. На 15.12.2010г.
било сключено допълнително споразумение между страните по горния договор, съобразно
което били предоговорени условията за изплащане на кредита и бил подписан нов
погасителен план с краен срок 03.12.2017г. На 20.07.2012г. в следствие неизпълнение на
задълженията на ответника по договора, "Банка ДСК" ЕАД подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№2386/2012г. на
ШРС, и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На 10.12.2012г. "Банка ДСК"
прехвърлила процесното вземане на ищеца, за която цесия ответника бил уведомен на
18.12.2012г.. По депозирано и уважено възражение по чл.423 ГПК и неподаден
установителен иск в законния срок по чл.422 ГПК, с определение от 08.01.2018г. по ч.гр.д.
№2386/2012г. на ШРС издадените по същото дело заповед за изпълнение и изпълнителен
лист били обезсилени в частта им срещу ответника. От изготвената в първоинстанционното
производство съдебно - счетоводна експертиза се установява, че на 19.12.2007г. по
банковата сметка на ответника била преведена сумата от 10000 лева, а задължението на
ответника към предявяване на исковата молба - 29.09.2020г. било в размер на - 9318 лева
главница, 5808 лева лихви, и 210 лева такси.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи. На първо место следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2
2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването .
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай,
ответникът черпи права от предсрочната изискуемост на задължението предвид въведеното
възражение за изтекла погасителна давност след обявяването на целия кредит за предсрочно
изискуем, и той следва да установи надлежно /при условията на главно и пълно доказване/
този факт. Ответникът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че както
преди образуване на заповедното производство така и след това е бил уведомен, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем, а се позовава
единствено на твърдения на заявителя в заповедното производство. Самото заявление по
чл.417 ГПК не може да служи за надлежно изявление за предсрочна изискуемост, доколкото
препис от него не се връчва на длъжника /т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/, и едва ако заповедното производство продължи в установително по чл.422
ГПК, може да се приеме, че с получаване на исковата молба от ответника по чл.422 ГПК е
настъпила предсрочна изискуемост, а в настоящия случай кредитора не е предявил
установителния иск по чл.422 ГПК. От друга страна не би могло да се приеме и, че е налице
каквото и да било признание от насрещната страна за настъпила предсрочна изискуемост,
доколкото за упражняването на това потестативно право е необходимо изрично
волеизявление на кредитора, достигнало до длъжника, каквото, както бе посочено по - горе,
не е установено в настоящото производство. Ето защо, съдът намира, че главната ищцова
претенция е основателна в пълен размер, предвид периода на дължимите главници по
втория погасителен план от 03.09.2015г. до 03.12.2017г. /непогасени по давност/, подписан с
допълнителното споразумение от 15.12.2010г., определени на основание чл.162 от ГПК.
Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното и изплащане. Основателни в пълен размер са и акцесорните претенция за
възнаградителна лихва в размер на 35,22 лева за периода 03.09.2017г. - 03.12.2017г., и
обезщетение за забава в размер 286,69 лв. за периода от 03.09.2017г. до 03.12.-2017г., като и
тук доколкото претенциите са установени в основанието си, съдът е определил размера на
задължението на основание чл.162 от ГПК.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и
вместо него постановено друго, с което исковите претенции се уважат. На основание чл.78,
ал.8, вр. ал.1 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП в полза на ответната
страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лева за
3
първата и въззивната инстанция. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 639,73 лева пред първата
инстанция, и в размер на 319,87 лева пред настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260167 от 07.04.2021г. по гр.д.№2095/2020г. на Районен съд -
гр.Шумен, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Д. Д. с ЕГН **********, от гр.Ш.,ул. № ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ********* сумата от 4743,23 лева главница,
включена в неплатени анюитетни вноски по Договор за кредит за текущо потребление от
19.12.2007г., сключен между КР. Д. Д. и "Банка ДСК" ЕАД и допълнително споразумение то
15.12.2010г. към договора, с падеж от 03.09.2015г. до 03.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 29.09.2020г. до окончателното
изплащане, 35,22 лева възнаградителна лихва, включена в анюитетни вноски с падеж от
03.09.2017г. до 03.12.2017г., и 286,69 лева обезщетение за забава върху главницата с падеж
от 03.09.2017г. до 03.12.2017г..
ОСЪЖДА К.Д. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 639,73
лева за първата инстанция, и в размер на 319,87 лева за въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4