Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
от
10.03.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Светла Иванова и прокурор Валентина Радева-Ранчева, като
разгледа АНД /К/ № 1129/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на У.Д.
срещу Решение № 145/24.10.2022 г. по АНД № 621/2022 г. по описа на Районен съд
– Свиленград.
Изложени са съображения за отмяна на оспореното
съдебно решение. Били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на наказаното лице – липсата на преводач, неточност относно
мястото на извършване на деянието, грешка при изписването на номера и датата на
документа за самоличност на лицето, както и на държавата, в която е роден. От
разпита на свидетелите се установявало, че същите не владеят турски или не в
достатъчна степен. Моли решението и потвърденото с него НП да бъдат отменени.
Претендира адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът - У.Д.,
редовно призован, не се явява.Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното
в жалбата. Твърди, че актът за установяване на административното нарушение
/АУАН/ не бил връчен на наказаното лице, както и, че на последното не бил
осигурен преводач. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП.
Представя списък на разноски.
Ответникът – Началник група в Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, Районно
управление – Свиленград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 31.08.2022 г. около 01:00 часа, на ГКПП „Капитан
Андреево“, трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“, пристига лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел ***, с швейцарски регистрационен номер BL *****, движещо се в посока от Република Турция към Република България,
собственост на CYBO Cars GmbH и управлявано от У.Д..
При извършена проверка граничният служител С. Г. Г. констатира, че
представеното от водача чешко свидетелство за управление с № EN *****, издадено
на 20.01.2022 г. е фалшиво, а друго не е представено /експертна справка с №
533/2022 г. от дата 31.08.2022 г., заключение на техническа експертиза по НОХД
№ 560/2022 г. на Районен съд – Свиленград/. Оперативният дежурен при РУ –
Свиленград Б.П.Б., „младши автоконтрольор“ II степен в звено „Пътен контрол“, група „Охранителна
полиция“, съставя АУАН № 448489/31.08.2022 г. за управление на моторно превозно
средство /МПС/ без свидетелство за управление /чл. 150 от Закона за движението
по пътищата - ЗДвП/, връчен без възражения на същата дата на У.Д. след
запознаване със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език. На
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. Първо от ЗДвП е издадено от Началник група
„Охранителна полиция“ в Районно управление - Свиленград в ОД на МВР – Хасково НП
№ 22-0351-000273/31.08.2022 г., с което на нарушителя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Тази фактическа
обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Свиленград
доказателствен материал.
С оспореното Решение № 145/24.10.2022
г. по АНД № 621/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград се изменя
цитираното по-горе НП, като се намалява размерът на наложеното административно
наказание „глоба“ от 300 на 100 лева.
Съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по
силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81,
ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното
решение.
Презумптивната доказателствена сила на
акта не е оборена в хода на съдебното производство /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/.
Обективираното не се опровергава и от събрания и проверен по делото
доказателствен материал. Едностранни и безпротиворечиви са изслушаните свидетелски
показания, от които ведно с писмените доказателства се установява соченото за
извършено деяние, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Нарушението е
формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на определен
противоправен резултат. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН
фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата
административнонаказателна преписка такава в НП. По безспорен начин са посочени
елементите от обективната и субективната страна на нарушението. В АУАН и НП се
съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т.
6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му /за
последното са изложени съображения от Районен съд – Свиленград, които настоящият
състав споделя и не намира за необходимо да преповтаря/, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са нарушени виновно. Безспорно се установява лицето, което е
извършило нарушението, и на което е наложено административното наказание
/посочени са неговите имена, дата на раждане и документ за самоличност/, като
не представлява нарушение, от категорията на съществените, изписването на различно
място на раждане - в Република Турция вместо Германия.
Настоящата инстанция приема, че липсата
на преводач не опорочава производството по ангажиране отговорността на чуждия
гражданин, тъй като на последния е връчен и предявен АУАН, както и връчено НП -
обстоятелство, удостоверено с подписа му. На лицето е предоставена възможност
да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него, като то е упражнило и адекватно
правната си защита, подавайки жалба, по която е образувано съдебното производство,
вкл. и като е упълномощило адвокат, който да го представлява.
Съгласно чл. 150 ЗДвП „всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4.“.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „наказва
се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено“. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП разписва няколко алтернативни хипотези, обуславящи налагането на предвиденото
с нея административно наказание. Сред тях е, когато лицето, което управлява МПС,
да не е правоспособен водач, което с оглед фактите по делото се установява да е
осъществено по отношение на касатора. В действителност е посочено, че лицето
представя свидетелство за управление на МПС, както и, че управлява МПС без
свидетелство за управление на МПС, поради което управлението на МПС се извършва
от лице, без същото да е правоспособен водач. Така допусната неяснота не
обуславя извод за съществено процесуално нарушение, доколкото е утвърдено в
практиката, че за удостоверяване правоспособността си да управляват МПС
водачите следва да притежават валидно удостоверение, каквото в конкретния
случай не е представено. Не е налице хипотезата, при която водачът е
правоспособен, но не носи свидетелство за управление на МПС към момента на
управление и извършването на проверката. В конкретния случай се формира
безспорен извод, че касаторът не е правоспособен водач, тъй като не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС, годно да удостовери правоспособността му, а
представеното от него чешко свидетелство всъщност представлява неистински
документ. В този смисъл доказаното за извършено от касатора нарушение е
подведено под релевантната по време, място и лица правна норма /чл. 3 ЗАНН/, а
именно - чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. Първо ЗДвП.
Административнонаказващият
орган е наложил наказанието „глоба“ в размера, предвиден в санкционната
разпоредба, за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за
освобождаване от отговорност поради маловажност на случая. Законосъобразно и
явно справедливо Районен съд – Свиленград е изменил оспореното НП, като е
намалил размера на наложеното наказание до неговия минимум.
Доколкото направените от Районен съд – Свиленград
изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то
съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода от спора разноски в полза
на ответника по касация не се присъждат, доколкото такива не са поискани.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145/24.10.2022
г. по АНД № 621/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.