Решение по дело №697/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 965
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20227180700697
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№965

 

гр. Пловдив, 27 май 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                 ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,

 при секретаря Недялка Петкова и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №697 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Д.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат С.Ш.- пълномощник, обжалва Решение №9 от 08.02.2022г. по Н.А.Х. дело №20215320200473 (473) по описа на Районен съд- Карлово за 2021г., І-ви наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №21-0281-000732 от 14.07.2021г., издадено от началник на група в Районно управление (РУ), гр. Карлово при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на жалбоподателя Д. е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

Претендира с отмяна на оспореното решение поради неправилност, незаконосъобразност и несправедливост, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено процесното НП, както и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът в производството- РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив- не се представлява и не изразява становище по жалбата. 

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 15.04.2021г., около 05:50ч., в гр. Калофер, на ул. “Юмрукчал“ срещу №45, е извършена проверка от служители в РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че касаторът Н., управлява в посока от юг към север лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, син на цвят, с рама №WVWZZZ197JB145336, без регистрационни табели, поставени на определените за тази цел места. Прието е за установено, че управляваният от Н. автомобил е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

За установеното в рамките на проверката Ивайло Владимиров Свиленов- мл. автоконтрольор в РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA, №356721 от 15.04.2021г., с който деянието на Н., изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН.

Освен това, в РУ- Карлово постъпват материалите по преписка №4873 по описа на Районна прокуратура (РП)- Пловдив, Териториално отделение (ТО)- Карлово за 2021г., по която преписка е постановено постановление на заместник районен прокурор на РП- Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство от 17.06.2021г., заради извършено престъпление по чл.345, ал.2 от Наказателния кодекс НК) спрямо Д.Н., предвид явната незначителност на обществената опасност на деянието на Н.. Постановено е копие от постановлението да се изпрати на РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив за налагане на административно наказание на лицето.

Доказателствата по делото не позволяват формирането н несъмнен извод, за датата на която материалите по преписка №4873/2021г. на РП- Пловдив, ТО- Карлово постъпват в РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя процесното НП. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Според чл.2, ал.1 от ЗДвП, Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.

Според разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване на касатора Н. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според легалното определение на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, “водач” е лице, което управлява пътно превозно средство (ППС) или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В случая, обстоятелствата, че Н. има качеството на “водач“ по смисъла на ЗДвП; че управлява автомобил (МПС), който не е регистриран, съгласно изискванията на ЗДвП и на Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №I-45), както и че Н. е управлявал процесния автомобил по улица “Юмрукчал“ до №45, която улица представлява “отворен за обществено ползване път“ по смисъла на ЗДвП, настоящият състав на съда намира за установени по делото. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на Н. административно нарушение. Освен това, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява правилно, допустимо и валидно решение, което следва да се остави в сила.

На следващо място, съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” (до 22.12.2021г.) и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

А съгласно легалното определение, съдържащо се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая обаче, единствено обстоятелството, че разглежданото нарушение е извършено за първи път, не е достатъчно, за да се приеме за установено, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, както приема и районният съд.

Предвид гореизложеното, касационната жалба е неоснователна.

А предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9 от 08.02.2022г. по Н.А.Х. дело №20215320200473 (473) по описа на Районен съд- Карлово за 2021г., І-ви наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №21-0281-000732 от 14.07.2021г., издадено от началник на група в Районно управление- Карлово при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на Д.Д.Н., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:      1………………

 

2………………