Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 26.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 25.01.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря С.Ц., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 7574 по описа за 2017 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” *** представлявано от изпълнителния ***Й.В.В., чрез юрк. В.против В.Ц.К. ЕГН
**********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 509,66 лв., за която е издадена
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.
№6141/2017 г. на ***, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу
ответника, своевременно възразена. *** е указал на
заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата
не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца,
поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземането, както следва:
440,24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия
за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и
69,42 лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г. до 02.08.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6141/2017 г. на *** до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски. В о.с.з.
процесуалния представител на ищеца прави искане за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответницата.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответницата по делото, в едномесечния
срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. В о.с.з.
ответницата, редовно призована, не се явява, не са направени доказателствени искания от същата, както и не е депозирано
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните
и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №6141/
2017 г. по описа на ***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същата не е
депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен
преклузивен срок, нито се е явила в проведеното
публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен
иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество процесната сума.
Т.к. е налице разлика
между предявените искови суми и тези, претендирани по
ч.гр.д. № 6141/2017 г. на ***, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед
за изпълнение №4033/17.08.2017г. следва да се обезсили.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че следва да
присъди разноските и в двете производства – в заповедното и в исковото, в тежест на ответника
/съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските направени от ищеца
и в заповедното производство/.
Съдът намира с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, че на ищцовото дружество следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. В исковото производство е заплатена ДТ в
размер на 75 лв. С оглед обстоятелството, че в исковото производство
не са претендирани
всички суми от заповедното, съдът следва да
осъди ответника да заплати редуцирани
разноски за заповедното производство в размер на 28.82 лв.,
а в исковото производство –
разноски в размер на 175.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с
чл. 124 от ГПК, че В.Ц.К. с ЕГН ********** ***,
ДЪЛЖИ
на ***, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., следните суми: 440,24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 69,42 лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г.
до 02.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6141/2017 г. на
*** – 14.08.2017 г., до окончателното
изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415 ал.5 ГПК Заповед за изпълнение № №4033/17.08.2017г.по ч.гр.д.№ 6141/2017 г. на *** за сумите над 440,24 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2014
г. до 30.04.2017 г., и сумата над 69,42
лв. – лихва за забава за периода от 05.01.2015 г. до 02.08.2017 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от
ГПК, В.Ц.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление *** с представител Й.В.В.,
разноски в исковото производство по гр.д №7574/2017г. в размер на 175.00 лв.
ОСЪЖДА В.Ц.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление *** с представител Й.В.В.,
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6141/2017г. на
*** в размер на 28.82 лв.
Решението се
постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: