РЕШЕНИЕ
Номер 14 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 03.01
Година 2019
В публично заседание на 07.12.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 13227 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което
да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи
сумата 595, 54 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 20.07.2015 г. - 15.02.2018 г. за
обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.***,
с абонатен № ***; сумата 56, 86 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2015 г. - 28.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението - 15.03.2018 г.
до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 2635/19.03.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 4291/2018 г.
по описа на ПРС – ХІV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение –
включително и тези в заповедното производство.
Ответницата М.Х.П.
*** признава иска, по изложените в подадена лично от нея молба, имаща характер
на отговор на исковата молба, признава иска по основание и по размер, като в
подаден отговор на исковата молба от процесуалният й представител по делото – адв. ***, същият първоначално е оспорил иска по основание и
по размер, но в съдебното заседание по делото на 07.12.2018 г. е заявил, че
поддържа подадения лично от ответницата отговор и, че са налице предпоставките
за постановяване на решение при условията на признание на иска.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2635/19.03.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 4291/2018 г. по описа на ПРС –
ХІV гр. състав, е било разпоредено ответницата да
заплати на дружеството-ищец сумата 595, 54 лева – главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
20.07.2015 г. - 15.02.2018 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.***, с абонатен № ***; сумата 56, 86 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 30.09.2015 г.
- 28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението - 15.03.2018 г. до окончателното й погасяване, както
и разноските по делото в размер на 25 лева ДТ и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.1 от ГПК, поради което и до ищеца са били изпратени указания по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК – поради което и ищцовото дружество
е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по
чл.415 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства
заедно и поотделно, предвид направеното от ответницата признание на иска (което
не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата
на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и
по размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода
от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството
по настоящето и посоченото частно гражданско дело в размер общо на 100 лева –
платени държавни такси за двете дела, както и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и за производството по настоящето
дело.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА М.Х.П., ЕГН **********,***, адв.
***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от *** ***, сумата 595, 54 лева – главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
20.07.2015 г. - 15.02.2018 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.***, с абонатен № ***; сумата 56, 86 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 30.09.2015 г.
- 28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението - 15.03.2018 г. до окончателното й погасяване, които
суми е било разпоредено ответницата да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2635/19.03.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 4291/2018 г. по описа на ПРС –
ХІV гр. състав.
ОСЪЖДА М.Х.П., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител,
направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 4291/2018
г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав В
РАЗМЕР НА 100 лева, КАКТО И 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и за производството по настоящето
дело.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в
сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІV гр. състав ч. гр. дело № 4291/2018
г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.