Решение по дело №6105/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение от 30.10.2024 г. по НЧД № 6105/24 г. по описа на СГС, НО, 18
състав

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Същото е инициирано от получено в Софийски градски съд (СГС) писмо от Областна
администрация Брук ан дер Лейта (Република Австрия), придружено с Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, респективно по чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС, издадено въз основа на Решение № BLS2-V-22 21690/3 от 08.08.2022 г.,
влязло в сила на 10.09.2022 г., за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен
(административен) орган - Областна администрация Брук ан дер Лейта (Република
Австрия), на българския гражданин Г.И.Ч., за нарушение на правилата за движение по
пътищата. Към удостоверението е приложено и заверено копие на горепосоченото решение,
в превод на български език.
Засегнатото лице – Г.И.Ч., редовно уведомен, се явява лично, като не желае да ползва
защита.
В проведеното на 30.10.2024 г. публично съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура (СГП) желае признаване на решението на чуждестранния
несъдебен орган и изпращането му на Националната агенция за приходите (НАП), за
изпълнение.
Засегнатото лице Г.И.Ч. изразява принципно желание да заплати наложената му
административна глоба и настоява делото да приключи по-скоро по същество.

Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно съдържанието на
удостоверението и решението, въз основа на което е издадено, както и становищата и
доводите на страните и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Г.И.Ч., ЕГН **********, е роден на **** г., в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. ****.
С Решение № BLS2-V-22 21690/3 от 08.08.2022 г., влязло в сила на 10.09.2022 г.,
издадено от несъдебен орган - Областна администрация Брук ан дер Лейта (Република
Австрия), на Г.И.Ч. е била наложена глоба в размер на 170 (сто и седемдесет) евро, за
деяние, извършено на 16.04.2022 г., в 16:17 часа, на Аутобан А4, 022,483 км. в Република
Австрия, изразяващо се в превишаване на разрешената максимална скорост на движение от
130 км/ч с 33 км/ч, при управление на МПС с рег. № СВ 2333 СС, съставляващо нарушение
на § 20, ал. 2 и § 99, ал. 2д от Правилника за движение по пътищата в Република Австрия.
Към посочената глоба от 170 евро за добавени и 5 евро разходи по административното
производство, или общо финансова санкция в размер на 175 (сто седемдесет и пет) евро.
Производството е било писмено и засегнатият Ч. е бил уведомен, съгласно
законодателството на решаващата страна, лично, относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете на обжалването. Това обстоятелство изрично е отбелязано в
удостоверението, б. „з“, т. 2, б. „б“. Налице е също приложена обратна разписка, видно от
която Решение № BLS2-V-22 21690/3 от 08.08.2022 г., влязло в сила на 10.09.2022 г.,
издадено от несъдебен орган - Областна администрация Брук ан дер Лейта (Република
Австрия), е било връчено лично на 26.08.2022 г. срещу подпис на Г.И.Ч. на постоянния му и
настоящ адрес в гр. София, ул. ****. Решението е влязло в сила на 10.09.2022 г.
Въз основа на горецитираното решение е издадено и процесното удостоверение по
1

чл. 4 от Решението, съобразно утвърдения в приложението към него образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова санкция е акт за
налагане на задължение за плащане на глоба, издаден от несъдебен орган на решаващата
държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС), за
извършено административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС), по националния закон.
От текста му се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – двете
му имена (собствено и фамилно), рождената дата, датата на раждане, пол, гражданство,
последен известен адрес в Р. България и обичайно местопребиваване (б. „е“, т. 1). Видно от
това, последното е достатъчно пълно и точно индивидуализирано в удостоверението.
Посочен е и издаващия несъдебен орган (б. „б“), датата на издаване и на влизането в
сила на решението (б. „ж”, т. 1, изр. 2-ро и 3-то), както и това, че за същото деяние, срещу
същото лице, по информация на органа, издал решението, в изпълняващата държава не е
постановявано решение, както и че няма такова решение, по което вече да е имало
изпълнение в държава, различна от издаващата или изпълняващата (б. „з“, т. 1, б. „б“).
Изрично посочено е, че производството е било писмено (б. „з“, т. 2, б. „б“) и
обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела (б. „ж“, т. 1, подточка „iii“), което явно не е сторено, видно от липсата на
отметка в б. „ж”, т. 1, подточка „iv” на удостоверението и на описание на такова съдебно
произнасяне. Посочено е, също така, че на санкционираното лице е била предоставена
възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на решаващата
държава, лично или чрез упълномощен, според националния на издаващата държава закон,
представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това (б. „з“,
т. 2, б. „б“).
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и
начин на извършване (превишаване на максимално допустима скорост извън населени места
при управление на лек автомобил), са изложени обстоятелствата, при които
административното нарушение е консумирано от заинтересованото лице, видът му
(нарушение на правилата за движение по пътищата), както и конкретните, нарушени с него,
приложими за деянието материално - правни административни разпоредби (правната
квалификация) от съответния закон на издаващата решението държава (§ 20, ал. 2 и § 99, ал.
2д от Правилника за движение по пътищата в Република Австрия).
Налице е пълна идентичност на отразените в решението факти със записаните в
удостоверението, поради което и съдебният състав приема, че е налице пълнота и липсва
очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с решението, по смисъла на
посочения чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, което би могло да обуслови отказ за признаването
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на
взаимното доверие между страните от ЕС и техните правни системи (съдебна и
административни), няма право по Решението и по ЗПИИАКОРНФС да изисква
допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в удостоверението.
В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, е посочена ясно
санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по вид, време, място и
правно основание.
При така приетото дотук за установено, настоящият съдебен състав намери, че
липсват отрицателните предпоставки по ЗПИИАКОРНФС, наличието на които би било
пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
2

На първо място, желаното за признаване решение е за наложена финансова санкция
от несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1
от ЗПИИАКОРНФС), за извършено административно нарушение на правилата за движение
(чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС), по националния закон. В случая не се изисква и
проверка за двойна наказуемост на санкционираното с решението деяние, тъй като
процесният случай касае деяние, представляващо административно нарушение, според
законодателството на издаващата държава, изразяващо се в поведение, нарушаващо
правилата за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от
Рамково решение 2005/214/ПВР).
На второ място, засегнатото лице Г. Ч. има последен известен адрес на местоживеене
на територията на Р. България (чл. 30, ал. 3, пр. 3, алт. 1 от ЗПИИАКОРНФС). Засегнатият е
физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от
ЗПИИАКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат на липсата на която и да е от двете абсолютни
пречки за признаване на решението.
Представеното удостоверение по образец съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, то е пълно и не се констатира очевидно несъответствие с
решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС).
Засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС).
Не е изтекла по българския закон погасителна давност за изпълнение на наложената
финансова санкция (чл. 35, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС).
Санкционираният не е лице с имунитет или привилегии по българското
законодателство, правещи изпълнението на решението недопустимо (чл. 35, т. 4 от
ЗПИИАКОРНФС).
Процесното деяние е извършено на територията на издаващата държава, респективно
не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС, като същевременно
наложената с решението финансова санкция надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от
ЗПИИАКОРНФС сума от 70 евро. В случая не е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС, като също така не са представени и доказателства, че е извършено
каквото да е плащане от страна на санкционираното лице по наложената му с процесното
решение финансова санкция, поради което и липсва основание за приспадане от визираната
в удостоверението и решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИАКОРНФС.
Видно от вече посочените чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от Решението, за
деяние, изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, не се
изисква двойна наказуемост. Въпреки това, отговора на този въпрос е положителен.
Българското законодателство – Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата (ППЗДвП), също предвиждат забрана за
превишаване на разрешената скорост извън населено място (вж. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП),
като в случаи на нарушаване, виновният водач на моторно превозно средство се
санкционира с глоба.
Видно от посоченото в удостоверението, изрично отбелязано от съда по-горе,
административно – наказателното производство пред компетентния несъдебен орган на
издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице е било уведомено лично за
правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПИИАКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице
всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението и за незабавното му
3

изпращане на изпълнителния орган – НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
определи равностойността на дължимата парична сума – 175.00 евро, в български левове по
курса на Българска народна банка за деня на влизане в сила на решението за налагане на
финансова санкция – 10.09.2022 г., която в случая възлиза на 342.27 лв. (триста четиридесет
и два лева и двадесет и седем стотинки) по фиксинга на БНБ – 1.95583 лв. за едно евро, към
датата на влизане в сила на решението - 10.09.2022 г.
Воден от гореизложеното, съдът постанови своето решение.

Председател: Членове: 1. 2.

4

Номер на акта:	664
Дата:	30 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20241100206105
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 октомври 2024 г.

Решение по дело №6105/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите