№ 212
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Р. ВЕЛКОВА
К. Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от К. Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500368 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по повод
подадена въззивна жалба на И. А. К., ЕГН: ********** и Е. А. К., EГН:
**********, насочена срещу Решение № 9176 от 26.10.2023 г., постановено по
гр. д. № 486 от 2019 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, с което е
признато за установено по отношение на въззивниците К.и, З. А. С., ЕГН:
********** и Р. Д. П., ЕГН: **********, че ищцата Л. П. З., ЕГН: **********
е собственик на основА.е покупко-продажба и наследство от баща й П.С.П.,
както и упражнявано непрекъснато давностно владение в периода от
15.01.1932 г. до 03.04.2008 г. от баща й П.С.П., а след неговата смърт - от
майка й Н. Г. П. до смъртта й ********* и от ищцата до настоящия момент
включително, на 1/2 и.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ, парцел
втори, с пл. номер 62, от квартал 6 по плана на *********, утвърден със
Заповед № 10 от 1998 г. на кмета на общината, с площ на имота от 195 кв. м.,
при съседи на поземления имот: УПИ - парцел III, имот пл. № 61 на И. Д. и
друг, от две стрА. улици, УПИ - парцел IV, имот пл. № 63 на К. К. и други и
имот с пл. № 64 на П.К., ведно с построената в имота двуетажна полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 116 кв. м., както и в частта, с която е
1
отменен нотариален акт за собственост № 50, том 2, рег. № 3117 по дело №
204 от 2018 г. на нотариус В. Б., с който И. А. К. е признат за собственик въз
основа на давностно владение на повече от 1/2 идеална част от процесния
урегулиран поземлен имот в *********. С решението още е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Л. П. З. иск с правно основА.е по чл. 33, ал. 2
ЗС, а именно да бъде допуснато от ищцата да изкупи от ответника З. А. С.
идеална част от процесния недвижим имот, продадена от него без съгласието
на Л. З., която покупко-продажба била обективирана в нотариален акт с № 51,
том 2, дело № 214 по описа на нотариус В. Б. от 26.03.2018 г., като с нарочен
диспозитив е прекратено и производството в частта относно възражение на Р.
П. против Л. П. З. за право на задържане на спорния имот, като в тези части
решението не е обжалвано от страна на въззивниците и не е предмет на
настоящото въззивно производство.
За да уважи предявения установителен иск съдът от фактическа страна счел,
че през 1932 г. бил сключен договор за покупко-продажба, с който А. И.ов П.
продал на А. С. П. и П.С.П. двуетажна паянтова постройка с шест стаи и
дюкян в *********, една плевня и нива около 0.5 ара, който договор на
05.10.1943 г. бил вписан в Неврокопски околийски съд съгласно чл. 25 от
Закона против спекулата на недвижими имоти, за което вписване било
съставена записка, подписана от съдия и двамата купувачи по договора, като
предвид изготвената по делото съдебно-графическа експертиза съдът приел,
че договорът за покупко-продажба изхождал именно от наследодателя на
ищцата П.С.П.; възражението за нищожност на договора от 1932 г.,
въздигнато от ответниците, било неоснователно, тъй като нямало правна
пречка малолетен да придобива права върху недвижими имоти; атакувА.ят
договор прехвърлил права, като съдът се позовал на чл. 25 от Закона против
спекулата с недвижими имоти и чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките,
чл. 2 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижимите имоти с
частните договори, които разпореждали, че договори за продажба на
недвижим имот, сключени до 06.12.1941 г., прехвърлят право на собственост
от момента на вписването им, като към датата на вписването на договора П. П.
бил на 24 години и не е имало необходимост да бъде представляван, а това
откъде последният имал средства да закупи имота било ирелевантно. Съдът се
доверил на показА.ята на онези свидетели, които посочили, че П. П. живял в
процесната къща и след като се преместил в град В., той продължил да
2
посещава имота, а след неговата смърт това правили жена му и неговата
дъщеря, поради което не можело да се приеме, че П. П. изгубил право на
собственост върху съответната идеална част, тъй като наследниците на А. К.
не установили самостоятелно владение, отблъсквайки това на П. П.. Едва през
2017 г. ищцата установила, че катинарите на имота били сменени и именно до
тази дата ответниците К.и били единствено държатели на чуждата идеална
част.
В жалбата се релевира, че правните изводи на съда са направени след непълен
доказателствен анализа на материалите по делото и погрешна интерпретация
на показА.ята на разпитА.те в хода на първоинстанционното производство
свидетели, като се акцентира върху показА.ята на св. Стоилов и св. П., от
които следвали данни, че последните десет години преди снабдяването с титул
за собственост имотът бил изцяло ползван от въззивниците. От показА.ята на
последния свидетел, а и с оглед приобщените писмени доказателства -
справка от община Гърмен, по категоричен начин се опровергали напълно
показА.ята на св. К. П., поради което същите не следвало да бъдат кредитирА..
Оспорват се и думите на св. Ц., който дал различно от действителното
описА.е на спорната къща. Във въззивната жалба се сочи, че в процесния
случай дори не съществувал годен обект на собственост, тъй като жилищната
сграда към този момент била разрушена, като се цитират показА.ята на св. Щ.
и св. П., които са в смисъл, че сградата е със съборен покрив, като според
въззивниците само на това основА.е искът следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен и се цитира съдебна практика на върховната инстанция по
въпроса. Възразява се още, че било невъзможно бащата на ищцата да е
закупил процесния имот, тъй като от представения по делото договор за
покупко продажба ставало ясно, че същият към момента на сключването на
тази сделка бил тринадесетгодишен, като той не бил представляван от законен
представител, като се представят допълнителни съображения относно
валидността на коментирА.я договор за продажба и се цитира чл. 10 от ЗЗД
(отм.). С жалбата се прави доказателствено искане, а именно назначаване на
тройна съдебно-графическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали
подписът в оспорените в първоинстанционното производство два документа -
договор и записка към него, изхожда от наследодателя на ищцата П. С. П. в
какъвто смисъл са възражениета на жалбоподателите. С тези доводи и
възражения се иска отмяна решението на РС - Гоце Делчев в частта, с която
3
съдът се е произнесъл по иска с правно основА.е по чл. 124, ал. 1 ГПК,
приемайки го за основателен. В представения отговор към въззивна жалба на
Л. З. се излагат аргументи срещу оплаквА.ята, релевирА. в жалбата на
въззивниците, като се оспорва доказателственото искане за назначаване на
експертиза, тъй като според тази страна първоинстанционният съд изложил
подробни мотиви, с които отказал назначаването на поисканата с въззивната
жалба експертиза.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази гореизложените възражения и правни доводи на стрА.те, сторените
оплаквА.я във въззивната жалба, както и приетите по делото доказателства,
намира следното:
Пред Районен съд - Гоце Делчев е представена искова молба от Л. П. З. срещу
ответниците И. и Е. К.и, З. С. и Р. П., с наведени твърдения в
обстоятелствената част на същата, че ищцата е единствен наследник на
П.С.П., като с договор от 15.01.1932 г. последният заедно с неговия брат А. С.
П., наследодател на ответника И. К., закупили описА.я по-горе недвижим
имот, като след неговото закупуване двамата се настА.ли в същия и го
разделили наполовина, като по този начин къщата била ползвана винаги. Едва
през 2019 г. ищцата установила, че първият ответник се снабдил с нотариален
акт върху целия имот и го продал на З. С., а той от своя страна на Р. П.. Така с
исковата молба се настоява, че Л. З. придобила право на една втора идеална
част от имота по силата на наследство, като нейният праводател придобил
право на собственост върху последния по силата на посочения договор за
покупко-продажба от 1932 г., а в условията на евентуалност по силата на
упражнено от него и неговата съпруга давностно владение в периода от 1932 г.
до 2008 г., респ. 2018 г.
В отговора срещу тази искова молба ответниците, сега въззивници, И. и Е. К.и
предявяват възражение двамата да са придобили спорния имот по силата на
давностно владение, упражнявано от тях в последните 20 години, като преди
това същият бил във владение на тяхната баба П. П., както и майката и бащата
на И. К.. Ответниците оспорили валидността на представения договор за
покупко-продажба от 1932 г., тъй като към онзи момент праводателят на
ищцата бил малолетен и не могъл да изразява правновалидна воля. По реда на
чл. 193, ал. 1 ГПК в първото открито съдебно заседА.е е открито производство
4
по оспорване подписите, за които се твърди да са поставени от П. П. върху
договор за покупко-продажба от 1932 г., като в тежест на ответниците К.и е
възложено да докажат оспорване автентичността на подписа, а в тежест на
ищците да представи оригинала на оспорения договор, като в тази връзка е
постъпило писмо от Служба по вписвА.ята към РС - Гоце Делчев, че при тях
не се съхранява преписка във връзка с този документ.
По делото е представено копие на договор за продажба на недвижим имот от
15.01.1932 г., видно от който А. И.ов П. от ********* прехвърлил право на
собственост и фактическо владение още от датата на подписване на договора
на А. и П. С. П.и на една къща, двуетажна, паянтово постройка от шест стои и
един дюкян, находяща се в *********, Неврокопска околия, за сумата от 7 000
лева, една плевня заедно с хармана и нива около 0.5 ара в *********, за цена
от 20 000 лева, както и една овощна градина от 0.4 ара, отново в *********, за
сумата от 10 000 лева, като подписите на стрА.те по договора били
удостоверени с подписа на общинския кмет и трима свидетели. Представена е
и записка за вписване на посочения договор от 05.10.1943 г. по реда на
Правилника за вписвА.ята към Закона за привилегиите и ипотеките, партидна
книга, том XI. Видно е от прието удостоверение за наследници, изготвено на
17.10.2018 г., че П.С.П. е бил роден на 08.06.1919 г. и починал на 03.04.2008 г.,
като оставил за наследници своята съпруга Н. П. (починала *********) и
дъщеря ищцата Л. З.. А. С. П. пък починал на ********* и оставил като
наследници три дъщери и трима сина, като ответникът И. К. е син на една от
дъщерите на А., а именно Д. К., починала на ********* На 26.03.2018 г.
ответникът И. К. бил признат по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК с нотариален акт,
издаден след проведена обстоятелствена проверка, с № 50, том II, рег. № 3117,
дело № 204 от 2018 г. по описа на нотариус В. Б., за собственик по силата на
упражнено от него давностно владение върху УПИ парцел II, с пл. № 62 от
квартал 6 по плана на *********, с площ от 195 кв. м., ведно с построената в
имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв.
м., които имоти са частично идентични на тези, описА. в първоначалния
договор за покупко-продажба от 1932 г. - удостоверение на Община Гърмен от
12.06.2019 г., стр. 47 от делото, но по този въпрос стрА.те не спорят, а и видно
от разписния лист към плана на *********, че като собственици на имот с пл.
№ 62, площ от 195 кв.м., са вписА. първоначално наследниците на П. и А. П.и.
Още на същия ден с договор за покупко-продажба (обективиран под
5
нотариален акт № 5, том II, рег. № 3133 по дело № 214 по описа на нотариус
В. Б.) ответниците К.и продали на З. А. С. целия процесен имот, ведно с
изградената там постройка, а на 27.03.2018 г. същото направил С., който с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 61, том II, рег. №
3196 по дело № 219 от 2018 г. на нотариус В. Б. прехвърлил придобитите от
него ден по-рано права на собственост върху недвижимите имоти в *********
в полза на Р. Д. П..
По делото е приобщена прокурорска преписка, образувана по сигнал на Л. П.
З., в кориците на която е налице докладна записка, в която е констатирано, че
на 26.02.2021 г., около 11:30 ч., е получен сигнал в ОДЧ при РУ - Гоце Делчев,
че неизвестни лица извършват неправомерно строително-монтажна дейност и
събаряне на жилищна сграда в *********, като И.И.П. от ********* заявил,
че има строителна фирма и е бил нает от лице, което не познава, но го знае по
име А. от град София, за да събори стар покрив на къщата му в *********,
която къща се намирала в центъра на селото до кметството. Във връзка с
последното обстоятелство в хода на първоинстанционното производство е
разпитан и изпълнителят на тези демонтажни дейности, а именно св. А. Ц.. От
показА.ята на св. Д.Ст., който притежава къща в съседство до процесната, а и
от думите на св. К. Ц., св. Щ. също се потвърждава, че към момента
процесната къща е без покрив. В тази връзка, както и с оглед предметния
обхват на възраженията във въззивната жалба, в хода на въззивната инстанция
е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, проследяваща
техническото състояние на процесната сграда.
Окръжен съд - Благоевград, съобразявайки така описА.те фактически
положения, извлечими от анализа на относимите доказателствени
източници, от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е огрА.чен от посоченото в жалбата. Решението на
Районен съд - Гоце Делчев е постановено от правораздавателен орган в
надлежната за това форма, при ясно изразена воля за постановяване на
крайния резултат, поради което същото е валидно. В мотивите към решението
първоинстанционният съд заключил, че договорът, въз основа на който
наследодателят на ищцата черпи права е действителен, а възражението за
6
придобивна давност на ответниците К.и е неоснователно. В диспозитива на
решението е признато за установено по отношение на всички ответници, че
ищцата е собственик на основА.е наследство и покупко-продажба, както и на
упражнявано давностно владение в посочен период от нейните родители, а и
от самата нея. По този начин съдът се е произнесъл и по евентуално
предявената с искова молба претенция. В случая е налице обективно
съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен като главен, а
другият като евентуален, като отхвърлянето на главния иск се явява
процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния иск. След като
първоинстанционният съд е уважил главния иск и е приел за установено, че
въззиваемата се легитимира като собственик на идеална част от имота на
първоначално заявеното деривативно основА.е - правна сделка и наследствена
трансмисия, това означава, че не се е сбъднало отрицателното
вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния иск -
неуважаване на главния иск. Затова решението в частта, с която е съдът се е
произнесъл по отношение на въведеното от ищцата при условията на
евентуалност придобивно основА.е - придобивна давност, е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а производството по този иск прекратено. По
останалите оплаквА.я във въззивната жалба въззивната съдебна инстанция
намира следното:
По възражението относно автентичността на сключения през 1932 г. договор
за покупко-продажба на недвижим имот и записка за вписване към него от
1943 г.
Във въззивната жалба се настоява, че подписът на втория купувач не е
положен от наследодателя на ищцата, като неоснователно първата инстанция
отказала да назначи разширена графическа експертиза. С протоколно
определение въззивната инстанция също отказа да проведе поисканото
изследване, като в случая не е налице твърдяното от жалбоподателите
процесуално нарушение. Към исковата молба на Л. З. като писмени
доказателства са приложени заверени копия на договор за продажба на
недвижим имот от 15 януари 1932 г., носещ от външна страна подписите на А.
и П. С. П.и, както и записка от 5 октомври 1943 г. под № 129 от том I, за
вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представен от А.
и П. С. П.и. С отговора към исковата молба от И. и Е. К.и освен наведено
възражение за придобивна давност, в частта относно доказателствата е
7
заявено на основА.е чл. 183 ГПК искане договорът за покупко-продажба на
недвижим имот и записка за неговото вписване да бъдат представени от
насрещната страна. Релевирано е, че след представяне на оригиналите следва
да бъде предоставена възможност да бъде направено оспорване на подписите
в договора и да бъде поискано назначаване на експертиза. Съгласно чл. 193,
ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ
най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е
представен. В Решение № 174 от 07.10.2013 г. по гр. д. № 1992/2013 г. на
Върховен касационен съд е цитирано Решение № 803 по гр. д. № 938/2009 г.
на I г. о. на ВКС, в което е прието, че искането за представяне на оригинал на
документ не е равнозначно на оспорване истинността на документа. В
Определение № 354 от 13.05.2014 г. по търг. д. № 4052/2013 г. на Върховен
касационен съд също е цитирано, че страната е длъжна да вземе становище по
истинността на документа, представен в копие, независимо от правото й да
претендира представянето на оригинала. Такъв е и процесният случай. В
отговора към исковата молба, когато страната е следвало да направи
съответното възражение, е поискано единствено представяне на оригинала на
документа, поради което в случая правилото на чл. 193, ал. 1 ГПК не е спазено
и поначало производство за оспорване на подписа не е следвало да бъде
провеждано. Ето защо като краен резултат отказът за назначаване на повторно
изследване не съставлява нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, а съдът зачел формалната доказателствена сила на
документите, въз основа на които ищцата черпи права. На следващо място,
жалбоподателите възразяват, че ищцата била задължена да представи
оригинала на приложените към исковата молба относими писмени
доказателства за покупко-продажбата, което тя не сторила. Действително с
определение от 27.10.2020 г. ищцата е задължена да представи оригиналите на
договора за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.1932 г. и записка за
вписване на същия този договор от 05.10.1943 г. на нотариус при Неврокопски
околийски съдия. В първото съдебно заседА.е пълномощникът на ищцата е
заявил от името на последната, че оригиналите на документите се съхраняват
при И. А. К., като е направена постъпка същите да бъдат изискА. от СВ към
РС - град Гоце Делчев, но с нарочно писмо от 14.07.2021 г. от съдия по
вписвА.ята е посочено, че искА.те документи не се съхраняват в службата по
вписвА.ята (стр. 292 от делото). Приобщено е и гр. д. № 724 от 2010 г. по
8
описа на РС - Гоце Делчев, което съдържа нотариално заверени преписи на
процесния договор за покупко-продажба от 1932 г. и записка към него от 1943
г., като нотариус Елена Ласина е удостоверила, че на 31.05.2010 г. са й
представени оригиналите на тези документи от страна на И. А. К.. Това
удостоверяване представлява официален документ, автентичността или
верността на който не са оспорени от въззивника. Отделно от това, от
показА.ята на св. В. П. става ясно, че документите относно спорната къща се
намирали в самата сграда и били в притежА.е на А. П. - дядото на И. К..
Предвид изложеното не може да бъде прието, че изискА.те по реда на чл. 183
ГПК документи са били притежавА. от ищцата, като това обстоятелство се
отрича от нея самата и се потвърждава от приобщените писмени и гласни
доказателства, поради което за тази страна не може да последва санкцията,
предвидена в чл. 183, изр. второ ГПК.
По възражението за действителността на писмения договор от 1932 г.
Както се посочи и по-горе, с договор за покупко-продажба от 15.01.1932 г. А.
И.ов П. продал на А. С. П. и П. С. П. процесната къща - двуетажна, паянтова,
от шест стаи и един дюкян и овощна градина от четири ара. П. С. П. към този
момент бил на тринадесет години, тъй като последният бил роден на
08.06.1919 г. Съгласно чл. 8 от ЗЗД (1892 г., отм.) едно от съществените
условия, които се изискват за действителността на един договор е
способността на лицето да сключва договори, като чл. 9 от този закон е
уточнявал, че всяко лице може да сключи договор, ако по закон не е
неспособно. Според чл. 10 от ЗЗД (отм.) неспособни да сключват договори, в
определените от закона случаи, са непълнолетните, запретените, тези, които се
намират под огрА.чено запрещение, и въобще всички, на които законът
запретява сключването на известни договори. Законът за лицата (1907 г., отм.)
в чл. 99 единствено уточнява, че пълнолетието се достига с навършването на
двадесет и една година от рождението и в този закон липсва норма,
аналогична на тази в действащия Закон за лицата и семейството, посочваща,
че лицата до 14 години са малолетни, а тези между 14 г. и 18 г. непълнолетни.
Правната теория обаче е възприела делението на естествена и гражданска
недееспособност, като естествената е такава по причина на самата личност да
не може да изрази правновалидна воля, като в тази категория попадат лицата,
които са в низка възраст, както и слабоумните. Както се посочи, къде е
грА.цата на тази ниска възраст (малолетието) позитивното законодателство
9
към 1932 г. не е посочвало, като отново в теорията се приема, че въпросът
винаги е фактически (стр. 10, Коментар на Закона за задълженията и
договорите, Меворах, Лиджи, Фархи, 1924 г.; стр. 48 от Коментар на ЗЗД, том
първи, 1929 г., Д.С. Тончев) и обикновено това е между 7 и 10 годишна
възраст, а между 10 и 21 година говорим за непълнолетие - стр. 169, Курс по
гражданско право, част I, III преработено издА.е, проф. Любен Диков, 1946 г.
В тази възраст се касае за гражданска недееспособност и извършените от тези
субекти сделки не са абсолютно нищожни, но унищожаеми по реда,
предвиден в чл. 208 ЗЗД (отм.). На абсолютно нищожните, несъществуващите
договори може да се позове всеки заинтересован, при недействителните, още
унищожаемите (според правната терминология по отменения ЗЗД) това е
възможно само от лицата, на които законът дава право да завежда искове за
унищожаване (т. III, стр. 46 от Коментар на ЗЗД, том първи, 1929 г., Д.С.
Тончев) - чл. 11, ал. 1 от ЗЗД (отм.) вр. чл. 205 и сл. от ЗЗД (отм.). Тези
разпоредби уреждат хипотеза, в която едно способно лице сключи договор с
друго законно неспособно - малолетно, огрА.чено запретено (Коментар на
ЗЗД, Тончев, стр. 72) или за относителна недействителност, от която може да
се ползва само неспособният, защото неговият интерес закони брА. и ако той
или неговите наследници не предявят в тригодишен срок иск за унищожаване
(чл. 205 и чл. 206 ЗЗД, отм.), респ. безсрочно възражение по реда на чл. 207
ЗЗД (отм.), договорът следва да се счита за действителен. В случая
наследодателят на ищцата е бил на 13 години, когато е сключил договора,
далеч над посочената по-горе възрастова грА.ца, която се приемала като
ориентир за съда при преценката дали детето е действало разумно или не (в
последният случая договорът би бил недействителен по смисъла на чл. 215
ЗЗД, отм., още несъществуващ, според правната теория) и доколкото няма
данни същото да не е разбирало значението на извършеното, то процесният
договор е бил унищожаем такъв. Но П. П. не само че не се е възползвал от
правото си да поиска неговото унищожаване, поради това че е била нарушена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Закона за лицата (1907 г.), според която бащата
е законен представител на детето при сключване на всички граждански актове
с техни имоти, но се е и възползвал от възможността на т.нар. валидизационна
клауза на чл. 25 от Закона против спекулата на недвижими имоти, уреждаща
сложен фактически състав, включващ наличието на частен договор, сключен
до 06.12.1941 г. за закупуването на недвижими имоти с извършено плащане и
10
предаване на владението на датите на сключване на договорите, какъвто е
процесният случая, както и вписване на съответния частен договор по реда на
чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките в срок от три месеца от влизане в
сила на закона против спекулата, респ. в срока по чл. 2 от Закона за уреждане
правата на купувачи на недвижими имоти с частен договори - до януари 1948
г. Ето защо и в разглеждА.я случай договорът е бил вписан със записка за
вписване от октомври 1943 год. и е породил вещноправно действие. Същият
няма доказателства да е бил унищожен, а както се посочи по-горе,
възражението за това не принадлежи на наследниците на втория купувач по
сделката, след като не той е бил непълнолетен към датата на неговото
сключване. Така и въззивната инстанция намира за осъществено
деривативното придобивно основА.е - покупко-продажба, изтъкнато в
исковата молба от ищцата, която е единствен наследник на П. П..
По възражението на въззивниците относно придобИ.ето на целия процесен
имот посредством упражнявано от тях давностно владение в продължение на
период от двадесет години назад във времето.
Сънаследникът, който сам ползва имота е владелец само на своята идеална
част, а е държател на идеалните части на сънаследниците, затова за да се
приеме, че той владее само за себе си цялата вещ е необходимо да обективира
промененото отношение като извърши действия, които да достигнат до
знА.ето на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно
отношение към вещта. Действията, с които съсобственикът превръща
държането на чуждите идеални части във владение за себе си могат да бъдат
различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички
случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва
да установи това. Във всеки отделен случай обстоятелствата, установяващи
преобръщане на владението следва да бъдат доказА. конкретно - Решение №
74 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отделение. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
заявяване пред невладеещия и пред трети лица, че съсобственикът владее за
себе си, както и други подобни, които изключват категорично властта върху
вещта. Така например облагородяването на имота е просто действие по
неговото ползване - в този смисъл и Решение №205 от 06.10.2014 г. на ВКС по
гр.д.№2399/2014 г., I г. о., ГК. В последно цитирА.я съдебен акт се приема, че
намерение за своене на общия сънаследствен имот дори не представлява
11
издаване на разрешение за строеж в имота и изграждането на ограда,
доколкото достъп на останалите съсобственици не е отказван. Само
неползването на имота от останалите наследници не води до загубване на
собствеността и само по себе си не представлява отказ от права.
В случая не се установява въззивниците да са извършили акт на отрицА.е на
правата, притежавА. от ищцата. Следва да се подчертае, че в
обстоятелствената част на отговора се твърди, че ответниците упражнявали
явно и безспорно владение върху имота в продължение на около двадесет
години. В къщата живели бившата съпруга на А. С. П. - П. Т. П., баба на И. К.,
неговата прабаба Б. - майка на А. П.. След тяхната смърт имотът се поддържал
от родителите на К., който от 2000 г. насам започнал владение. Изрично се
оспорва П. и неговата съпруга да са ползвали половината от къщата. От
самите въззивници дори не се твърди, че по някакъв начин са огрА.чили
достъпа до къщата на семейството на ищцата, както и на самата нея, респ. да
са свели до нейното знА.е, че занапред ще се считат за еднолични
собственици на къщата и мястото. Както се посочи, ползването и
реновирането на съсобствен недвижим имот по никакъв начин не означава
своене на чуждите идеални части, без значение колко дълго е продължило това
ползване, след като не е налице демонстрация промяната на намерението за
това пред сънаследниците (interversio possessionis) (Решение № 70 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение), като това е необходимо, защото идеята на придобивната давност е
да санкционира онова съзнавано бездействие на невладеещия собственик. В
този смисъл нито един от разпитА.те свидетели не твърди нещо различно. На
първо място съдът ще подходи критично към показА.ята на св. Д.Ст. и няма да
ги кредитира. В тях той посочва, че спомените му за процесната къща
датирали след 2002 г. и знаел, че родителите на И. К. - баба Д. и дядо А.,
пребивавали в нея, макар това обстоятелство всъщност да не се твърди дори
от въззивниците К.и, които признават в отговора, че посещенията на
родителите на И. били във връзка с полагА.те грижи за П. и Б. (”преспиваха
често при тях”), а след 2000 г. фактическата власт преминала лично върху
ответника. Св. К. П. и св. Ц. Щ. също потвърждават това, като казват, че
родителите на въззивника живели в друга къща, намираща се на около 100
(сто) метра от процесната - К.та къща.
12
Действително св. П. и св. Щ. твърдят, че в къщата живяла баба П. П. с още
една жена (Б.). Ремонт на покрива бил извършен от бащата на И. К. с помощта
на св. П., като в последните двадесет години имотът бил стопА.сван именно от
ответника, макар той да не пребивавал постоянно там (св. Щ.). Св. К. П.
виждал родителите на Л. да идват в *********, но да отсядат другаде, без да е
сигурен къде точно и да предполага, че това се случвало в Гамишевата къща.
Това предположение се изказва и от св. Щ., който виждал дядо П. да яде там,
но не и къде е нощувал. Тези двама свидетели твърдят, че не знаят и съответно
не са виждали в процесната къща да са пребивавали за постоянно или
временно други лица, за разлика от св. К. Ц. и св. К. П., които са сигурни, че
П. П. е отсядал по около един месец всяка година там до около 2014 г. (по
думи на св. П.).
При анализът на тези доказателствени източници се обосновава, че
действително до 1991-1992 г. къщата била обитавана от съпругата на А. П.
(П.), когато тя починала, като този факт се потвърждава и от свидетелите П. и
В. П., след което поддръжката й била задача на въззивника И. К., който обаче
не живял там постоянно (св. Щ.). Ищцата Л. З. притежавала ключ от
наследствения й имот, а достъпът й бил огрА.чен едва през 2017 г. - св. Ц.. В
своите показА.я последният свидетел посочва, че стълбата на къщата към
втория етаж се намирала в лявата част на сградата, като това обстоятелство се
изтъква от въззивниците като основА.е този доказателствен източник да не
бъде кредитиран, но само на база на това несъответствие съдът не може да не
даде вяра на казаното от този свидетел, тъй като същият описва къщата по
други обективни признаци, ползвА. и от останалите свидетели -
местоположение (център на *********, над кметството), дървено външно
стълбище, наличие на два етажа, понастоящем липса на покрив, поради което
не може да има съмнение, че и този свидетел е давал показА.я относно
спорната в процеса сграда.
Преди 2017 г. обаче нито едно доказателство не установява семейството на
ищцата да е било огрА.чавано в посещенията в процесния имот. А че такива
посещения са се осъществявали съдът се доверява на думите на св. К. П.,
който пресъздава събития, в които лично е участвал, а именно моментите, в
които е превозвал П. от град В. до *********. В този смисъл дори свидетелите
П. и Щ. признават, че са виждали П. П. в селото, макар да не сочат, че тези
13
посещения са били във връзка с нощувки в процесната къща, същите обаче не
излагат конкретна причина, която да препятствала възможността П. да посети
родния си дом, а единствено представят предположения в тази насока. Вярно е
също така, че св. Ц. и П. казват, че не са виждали други хора в къщата при
техните посещения там, но св. П. уточнява, че посещавал селото след 1990 г., а
както се посочи всички свидетели са категорични, че в процесната къща
живяла единствено баба П., която обаче починала в периода 1991 - 1992 г. От
друга страна, св. Ц. твърди посещенията на П. и семейството му да не са били
с толкова краткотраен характер (около месец), но пък свидетелите на
ответниците казват, че такива посещения е нямало как да останат незабелязА.
от тях. Това противоречие обаче не е от такова значение, защото нито св. П.,
нито св. Щ. сочат П., а след това неговата дъщеря да не са имали достъп до
процесната къща. В тази връзка от особено важност са и показА.ята на св. В.
П., която е роднина на И. К., като сама признава, че къщата в ********* е била
поделена между П. и А. П.и, като П. е ползвал своята част от три стаи, а
уговорката за продажба е имало единствено относно наследствения дял на А.
П..
Относно техническото състояние на процесната къща:
В случая, както се посочи и по-горе, от страна на показА.ята на разпитА.те
свидетели св. Д.Ст., св. К. Ц., св. Щ., както и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, се доказва, че към настоящия момент спорният обект е
без покривна конструкция. Решението на съда трябва да отразява правното
положение между стрА.те по делото такова каквото е то към момента на
приключване на устните състезА.я пред съответната съдебна инстанция (чл.
235, ал. 3 ГПК). След разрушаването на покрива е налице незавършен строеж -
§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като сградата вече не представлява самостоятелен
обект на правото на собственост, с оглед на това, че техническото й състояние
не отговаря в цялост на строителните норми и същата губи характеристиките
си на "груб строеж" (§ 5, т. 46 от ДР на ЗУТ). От този момент тя престава да
бъде годен обект на правото на собственост, а представлява недвижим имот по
смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда. Такива постройки,
които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост,
трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект - земя
или сграда, на общо основА.е следват собствеността на земята и за тях е
приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗС. Постройката представлява
14
подобрение върху недвижимия имот, особено с оглед заключението на
експерта, че същата не е необходимо да бъде премахната изцяло, като
представлява годен предмет на исковата претенция за защита, като правата
върху нея ще се предопределят от правата върху дворното място, поради което
възражението във въззивната жалба, което е в обратния смисъл, е
неоснователно. Още повече, че да се приеме тезата на въззивниците, то ще
означава страна, която е съдействала за премахване на покрива да черпи права
от това си поведение, препятствайки възможността от съдебна защита, след
което същата би разполагала свободно с възможността да възстанови
покривната конструкция. Цитираната с въззивната жалба съдебната практика
не може да се приложи в процесния случай, защото тя касае предявен
ревандикационен иск на изцяло унищожена сграда, в който случай е налице
изобщо липса на недвижима вещ.
С оглед този изход на спора и неоснователността на въззивната жалба, то
разноски се следват единствено в полза на ищцата, която претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, заплатено в полза на
процесуалния представител адв. М. (договор за правна помощ и съдействие на
стр. 36 от въззивното дело). Срещу тези разноски е предявено своевременно
възражение за прекомерност, което е и основателно. От страна на адвоката е
осъществено процесуално представителство в две съдебни заседА.я и е
изготвен отговор към въззивна жалба, като пред защитата на ищцовата страна
е възникнала и необходимост от полагането на допълнителни процесуални
усилия, с оглед изслушването на експертно заключение, поради което
въззивният съд намира, че съответното на извършения труд възнаграждение е
в размер на 1 400 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 9176 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 486 по описа за
2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев в частта, с която съдът е разгледал и
приел за основателен предявения евентуален иск с правно основА.е по чл. 79,
ал. 1 ЗС с наведено придобивно основА.е давностно владение, като
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9176 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 486 по описа
15
за 2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев в останалата обжалвана част, с която е
признато за установено по отношение на И. А. К., ЕГН: **********, Е. А. К.,
EГН: **********, З. А. С., ЕГН: ********** и Р. Д. П., ЕГН: **********, че
ищцата Л. П. З., ЕГН: ********** е собственик на основА.е покупко-
продажба и наследство от баща й П.С.П. на 1/2 идеална част от недвижим
имот, представляващ УПИ, парцел втори, с пл. номер 62, от квартал 6 по
плана на *********, община Гърмен, с площ от 195 кв.м., ведно с построената
в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 116
кв. м, както и относно произнасянето по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. В
останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. К., ЕГН: **********, Е. А. К.,
EГН: ********** да ЗАПЛАТЯТ в полза на Л. П. З., ЕГН: **********
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в общ размер на 1 400
(хиляда и четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от датата
на неговото получаване от стрА.те, пред Върховен касационен съд, чрез
Окръжен съд - Благоевград, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16