МОТИВИ към присъда
№16 от 12.03.2020 година
по НОХД №25/2020
година по описа на РС – Ловеч
Срещу подсъдимия М.Д.Й. *** било предявено обвинение за престъпление по
чл.149 ал.1 от НК за това, че за времето от края на месец март 2016 година до 19.06.2019 год. в гр. Л,
обл. Ловешка, извършвал действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление, изразяващи се в опипване гърдите на П. Р.Г., родена на ***
година, ненавършила 14 годишна възраст.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е
повдигнато, като счита, че с оглед това, че подсъдимият изцяло признава
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и дава своето съгласие делото да приключи по
реда на съкратено съдебно следствие, следва да му бъде наложено наказание 18
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, като
така определеното наказание, на основание чл.58а от НК, следва да бъде намалено
с една трета. На основание чл.68 от НК следва да бъде приведено в изпълнение и
наказанието, наложено по споразумение №42/04.04.2019г. по НОХД №375/2019г. на
РС – Ловеч в размер на три месеца лишаване от свобода. На основание чл.59 ал.2
във вр с ал.1 т.1 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан в РУ на МВР - Ловеч за срок от 24 часа, съгласно
заповед №17-62зз-57/24.03.2019г. на Началника на РУ на МВР - Ловеч. Същият
следва да заплати разноските от досъдебното производство за изготвяне на
експертиза в размер на 504 лева.
Подсъдимият М.Д.Й.,
редовно призован се явява лично и с назначения в хода на досъдебното
производство за служебен защитник адвокат П.К. от Ловешка адвокатска колегия,
като правят искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и
следващите от НПК. Й. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат К. излага, че от
събраните по делото доказателства е видно, че подсзащитният й е оказал пълно
съдействие на съдебните органи, признава вината си, има критично отношение към
извършеното, поради което моли съда да определи наказание в минималния размер.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
М.Д.Й. ***, но
живеел в град Лна семейни начала със свидетелката Р.И. от 19 години. Имали
деца, две от които се водели на нейно име. Това били постадалата П.Г. и
свидетеля К.Г.. Свидетелят Г.Д. се водел на името на подсъдимия М.Й.. В
действителност биологичния баща на пострадалата бил М.Й.. Всички живеели заедно
под един покрив и спели в една стая в къщата на майката на И.. Когато, тя
починала започнали да обитават цялата къща. Преди това живеели в къщата на
свекърва й. Там също спели в една стая четиримата. Първоначално П.Г. спяла в
едно легло с подсъдимия. В показанията си свидетелката И. заявила, че дъщеря й
се оплакала, че Й. я хващал за гърдите и по половите органи на голо, като й събличал
гащите. Това наложило И. да накара дъщеря си да спи при нея. Първоначално И. не
видяла какво правел подсъдимия с детето им, и дори помислила, че дъщеря й я
лъжела, но след това се усъмнила. Тогава преместила П.Г. в нейното легло, но
въпреки това Й. идвал при нея и продължил да опипва и гали момичето по
интимните му части и гърдите. Когато една нощ И. видяла, че действително
подсъдимия опипвал П. се развикала и започнала да му се кара. Това се случило
докато живеели в дома на свекърва й. След като отишли в дома на майката й, подсъдимият
продължил да извършва тези действия с дъщеря им. И. заявила, че подсъдимият е
бил винаги пиян, когато е постъпвал така с дъщеря им. Една сутрин, когато
свидетелката И. тръгнала за работа, събудила П., за да не може Й. да се
възползва от нея докато спи. Подсъдимият бил станал и пиел вино и ракия.
Тръгвайки И. видяла, М.Й. изгасил лампата, върнала се и го попитала, защо е
изгасил осветлението. Той й отговорил, да не се горяло много ток, след което И.
отишла на работа. В последствие подсъдимият се опитал отново да опипва Г., но
тя успяла да се отскубне и да излезе от стаята. Взела си якето и обувките,
излязла от къщата и отишла в село Крушуна, за да избяга от случващото се. Вечерта я намерили
полицаите и я отвели в полицията в град Л, където обяснила за причините, поради
които била избягала от къщи.
От разпита
на свидетеля М.– полицай в участък Лсе установило, че на 19.06.2019 година с
колегата му П.правели обход в село Крушуна. Срещнал ги жител на селото, спрял
ги и им обяснил, че малко преди това в района на гробището бил забелязал
непознато момиче, което било малолетно, според него, и обикаляло безцелно.
Полицаите тръгнали към гробищата на селото и по пътя срещнали момичето. Провели
разговор с нея, от къде е и какво прави в селото. Тя им обяснила, че била
избягала от къщи, защото баща й се опитвал да я опипва в пияно състояние рано сутринта,
след като майка й тръгнала на работа. Органите на реда установили самоличността
на детето. Това била П. Р.Г. на 13 години. Същата живеела в град Л, Ловешка
област. По документи се водела на името на майка си. При проведената беседа момичето
обяснило на св.М, че това не било първия случай, в който баща й блудствал с
нея. Сутринта, след като е избягала от къщата, цял ден обикаляла и не искала да
се прибере в тях. Същата вечер била проведена и беседа с бащата М.Й., който бил
трезвен. Същият отрекъл да е извършвал блудствени действия с дъщеря си. На
следващия ден, свидетелят М.отново беседвал с подсъдимия по случая и тогава той
си признал пред полицаите, че е имало случаи, когато се е напивал и е хващал П.
за гърдите.
В хода на
работата по случая е била изготвена съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия
/л.47-57/. Според заключението на вещото лице към момента на извършване на
деянието, Й. се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване и
е разполагал с психичната годност да разбира свойството и значението на своите
постъпки, както и да ръководи действията си, съобразно разбирането за
непозволеност и наказуемост. Към момента на освидетелстването, Й. можел да
разбира свойството и значението на своите постъпки и да ръководи действията си,
можел да възприема правилно всички факти и обстоятелства, които имат значение
за делото и ако желаел, можел да дава достоверни обяснения за тях. Подсъдимият бил
с нисък /граничен/ интелект. Налице било недоразвитие на абстрактното мислене,
намалени оценъчно-критични годности, недостатъчна диференцираност на личността,
слабост на когнитивните /познавателните процеси/, но интелектуалния дефицит не
бил изразен в такава тежка степен и не можел да повлияе на критериите за
вменяемост.
В
конкретния случай се касаело за сексуална злоупотреба с дете, при която
личностовите особености на извършителя и отпадането на задръжките в резултат на
алкохолна интоксикация водели до неприемливо сексуално поведение с пренасочване
на половото желание към дете в пубертетна възраст. Причините за девиантното
сексуално поведение на подекспертния и за извършеното инкриминирано деяние
следвало да се търсят в ниската интелигентност, ниският образователен статус,
отслабения поведенчески самоконтрол и самоконтрол върху инстинктите
/сексуалното влечение/, както и в алкохолната интоксикация /опиване/, което
нямало характеристиката на усложнено или патологично такова.
При така изяснените
фактически обстоятелства съдът прие, че с извършеното от него деяние подсъдимият
М.Д.Й. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението
по чл.149 ал.1 от НК, а именно: за времето от края на месец март 2016
година до 19.06.2019 год. в гр. Л, обл. Ловешка, извършвал действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване
гърдите на П. Р.Г., родена на *** година, ненавършила 14 годишна възраст.
Съдът
приема, че подсъдимият Й. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като
съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства, заключенията
на съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия и съдебнопсихиатричната
и психологична експертиза на пострадалата и показанията на разпитаните
свидетели в хода на досъдебното производство. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, чрез
действие, като е опипвал гърдите и половия орган на пострадалата.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
Причините
за извършване на престъплението следва да се търсят в ниската интелигентност, ниският образователен статус, отслабения
поведенчески самоконтрол и самоконтрол върху инстинктите /сексуалното
влечение/, както и в алкохолната интоксикация /опиване/ у подсъдимия.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Й., настоящата инстанция
съобрази от една страна като смекчаващи вината обстоятелства ниския /граничен/ интелект с недоразвитие на абстрактното мислене,
намалени оценъчно-критични годности, недостатъчна диференцираност на личността и декларираната критичност към
извършеното деяние, а от друга страна като отегчаващо вината обстоятелство изградените
във времето престъпни навици, поради което и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства по
чл.54 ал.1 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и на основание
чл.58а от НК намали така определеното наказание лишаване от свобода с една
трета, или Й. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една
година при първоначален общ режим.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца
и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Настоящият
състав, като съобрази, че със споразумение №42/04.04.2019 година, одобрено по
НОХД №375/2019 година на РС - Ловеч, Й. е признат за виновен в извършване на 24.03.2019
година на престъпление по чл.346 ал.2 т.3 във вр. с ал.1, чл.195 ал.1 т.2
и пр.2 и от НК, като му е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години прие, че деянието по
настоящото производство е извършено в изпитателния срок по НОХД №375/2019
година по описа на РС - Ловеч, поради което са налице условията на чл.68 ал.1 от НК и постанови Й. да изтърпи отложеното наказание лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
На основание чл.59 ал.2 във вр с ал.1 т.1
от НК съдът приспадна от така приведено в изпълнение наказание лишаване от
свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан в РУ на МВР - Ловеч за
срок от 24 часа, съгласно заповед №17-62зз-57/24.03.2019г. на Началника на РУ
на МВР - Ловеч.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия М.Д.Й. да заплати по сметка на ОД
на МВР - Ловеч сумата от 504 лева разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :