РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пловдив , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330200221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П.в, серия К № 4134083, с
който на Т. С. М., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба моли да бъде отменен
обжалваният електронен фиш. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява, но се представлява от **** – адв. Т.Т., който поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище излага съображения за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният
елекронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 13.10.2020г. в
13.42ч. в населено място - гр. П., на бул. „С.“ №**, с посока на движение към
бул. ,,Б.‘‘, установно и заснето с автоматизирано техническо средство
CORDON - M2 – MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч
при управление на МПС, лек автомобил марка „Ауди А6 Авант Куатро“ с рег.
№ ****** Лекият автомобил се движел в населеното място със 77 км/ч при
разрешена скорост до 40 км/ч по въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак В26. Скоростта от 74 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 77 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
CORDON - M2 – MD1196, мобилно по своя характер, от одобрен тип и
преминало през съответната проверка /видно от приложените като
доказателства копия на писмо № АУ – 000029-33913 от 09.07.2018г. на
БИМ, Дрекция „ИСИУС“ и на протокол от проверка №10-С-ИСИС от
21.02.2020г./.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС - то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което
да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от
правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди А6 Авант Куатро“ с рег. №
******и при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. От
събраните по делото доказателства се установява, че на датата на
нарушението на мястото на нарушението не е бил монтиран пътен знак В26. В
тази насока е приложената по делото справка от Община П., ОП
„Организация и контрол на транспорта“, с изх.№373/16.02.2021г. Поради това
и няма как да се приеме, че е било налице изискване за ограничение на
скоростта до 40 км/ч, въведено с пътен знак В26. Вярно е, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът се е
движил с неразрешена скорост над 50 км/ч в населено място, но
жалбоподателят не е санкциониран за такова нарушение.
От друга страна видно от постъпилото писмо от Община П. –
Общинско предприятие ,,Организация и контрол на транспорта‘‘ се
установява, че булевард С. в гр. Пловдив, въобще не е бил въведен в
експлоатация, поради което се достигна до извод, че ЗДвП е неприложим
нормативен акт. Това е така, защото разпоредбата на чл. 1 от ЗДвП е в насока,
2
че този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на
водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на
участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове. Достигна се до извод, че след като бул. ,,С.‘‘ не е бил
отворен за обществено ползване, то и ЗДвП е неприложим.
В случай, че не се споделят изразените от Съда правни доводи,
съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя
нарушение по ЗДвП, като административно-наказателната преписка съдържа
всички необходими документи, а именно Протокол по чл. 10 от Наредбата,
документи за техническата годност на техническото средство, снимков
материал на разположението на уреда, както и снимков материал на
извършване на нарушението, като правилно на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 400 лева.
Поради изложените съображения атакуваният електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се
представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от
Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 300 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на
възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на
решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в
минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4134083, с
който на Т. С. М., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
3
чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. М., ЕГН:
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4